№ 399
гр. Пловдив, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20255001000556 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №297 от 25.06.2025 г.,постановено по т.д.№671/2024 г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив,е осъдено ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София 1303, ул. „Шар
планина“ № 35, да плати на С. Б. Н. ЕГН **********, от гр. *******, ул.
„*******“ № 5, ет. 5, ап.13, съдебен адрес гр. ***** 1000, пл. „********“ № 2,
сграда „***** ***** ******“, ет. 3, чрез адв. Н. Д., сумата от 180 000лв. /сто и
осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Т. В. Н., настъпила в резултат на
ПТП, станало на 13.05.2024г., около 03.20 часа, в гр. Пловдив на бул. „Руски“
№ 35, причинено от К.А.Е. ЕГН **********, като водач на лек автомобил
„Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, с рег. №**********, застрахован при
ответника по полица №****************, ведно с обезщетение за забава в
размер на законна лихва върху главницата от 21.06.2024г. до изплащане на
сумата, като е отхвърлен иска за главница за разликата над присъдения размер
от 180 000лв. до претендирания от 300 000лв.
Наред с това,с горното решение е осъдено ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“
АД,ЕИК ********* да заплати на В. П. Н.,ЕГН **********, от гр. *******, ул.
1
„*******“ № 5, ет. 5, ап.13, съдебен адрес гр. ***** 1000, пл. „********“ № 2,
сграда „***** ***** ******“, ет. 3, чрез адв. Н. Д., сумата от 180 000лв. /сто и
осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му Т. В. Н., настъпила в резултат
на ПТП, станало на 13.05.2024г., около 03.20 часа, в гр. Пловдив на бул.
„Руски“ № 35, причинено от К.А.Е. ЕГН **********, като водач на лек
автомобил „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, с рег. №**********,
застрахован при ответника по полица №****************, ведно с
обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата от
21.06.2024г. до изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за главница за
разликата над присъдения размер от 180 000лв. до претендирания от 300
000лв.
С решението от 25.06.2025 г. на ОС-Пловдив ЗАД „АСЕТ
ИНШУРЪНС“ АД,ЕИК ********* е осъдено още да плати на Окръжен съд-
Пловдив държавна такса в размер на 14400 лв. и разходи за вещи лица от
1500лв., общо 15 900лв. /петнадесет хиляди и деветстотин лева/,а на адвокат
Н. Н. Д.,ЕГН ********** от ШАК, личен номер **********, служебен адрес
гр. *****, 1000, площад „********“, сграда „***** ***** ******“, ет. 3,е
осъдено да плати сумата от 16 000лв. /шестнадесет хиляди лева/,
представляваща възнаграждения от по 8000лв. за предоставена безплатна
правна помощ и защита по делото на С. Б. Н.,ЕГН ********** и на В. П.
Н.,ЕГН **********, и двамата от гр. *******, ул. „*******“ № 5, ет. 5, ап.13.
Освен това,с горното решение са осъдени С. Б. Н.,ЕГН ********** и В.
П. Н., ЕГН **********,да платят на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД,ЕИК
********* разноски по делото за отхвърлената част от исковете в размер на
360лв. /триста и шестдесет лева/.
Срещу описаното решение на ОС-Пловдив са подадени въззивни жалби
както от ищците,така и от ответника в първоинстанционното производство.
С въззивната жалба на ищците В. П. Н. с ЕГН ********** и С. Б. Н. с
ЕГН **********,подадена чрез общите им пълномощници адв. Н. Д. и адв.
Б.А.,първоинстанционното решение се обжалва в частта,с която са отхвърлени
исковете на жалбоподателите по чл.432,ал.1 от КЗ за разликата над
присъдените суми от по 180 000 лв. до претендирания от всеки от тях размер
от по 300 000 лв.,представляващи обезщетение за неимуществени
вреди,произтичащи от смъртта на дъщеря им Т. В. Н. с ЕГН
**********,настъпила на 13.05.2024 г. в резултат на ПТП от същата
дата,станало в гр.Пловдив на бул. “Руски”№35,причинено от К.А.Е. ЕГН
**********,като водач на лек автомобил „Ленд Роувър“, модел „Рейндж
2
Роувър“, с рег. №**********, застрахован при ответника по полица
№****************,ведно със законната лихва върху всяко
обезщетение,считано от 21.06.2024 г. до окончателното му изплащане.
Жалбоподателите В. Н. и С. Н. твърдят,че в обжалваната от тях част
първоинстанционното решение е неправилно,постановено в нарушение на
материалния закон,при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и е необосновано.Позовават се на нарушение на чл.52 от ЗЗД и
въведения с нормата обществен критерий за справедливост,както и на
противоречие на решението с трайната практика на ВКС при определяне на
справедливо обезщетение за овъзмездяване на претърпени от деликт
неимуществени вреди.Считат,че определените от съда размери на
обезщетението не са справедливи в конкретния случай и не са съобразени със
съдебната практика по приложението на чл.52 от ЗЗД.Твърдят,че решаващият
състав не се е позовал в мотивите си на критериите на ППВС №4/1968 г.,като в
този смисъл не е изследвал задълбочено и не е оценил в достатъчна степен
всички доказани по делото факти,имащи значение за справедливия размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Поддържат още,че при преценката за справедливия размер на
обезщетението не е отчетен целия доказателствен материал и посочват в
жалбата си обстоятелства,които считат,че съдът не е преценил правилно и не
им е отдал необходимото значение при преценката за справедливия размер на
обезщетението за всеки от ищците.Жалбоподателите заявяват още,че в
обжалваната отхвърлителна част решението на ОС-Пловдив е постановено и
при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила,защото решаващият съд не е изпълнил в достатъчна степен
задължението си да извърши задълбочена и всестранна преценка на всички
онези обстоятелства,които имат значение за определяне размера на
причинените неимуществени вреди и съответно дължимото н;за тях
обезщетение.В този смисъл твърдят,че решението е и необосновано,поради
нарушаване правилата на логическото мислене,опитните правила и каузалните
връзки,дадени в науката.
Считат,че не е отчетена степента на преживяваните от тях отрицателни
емоции вследствие смъртта на дъщеря им,близката им връзка с
нея,привързаността между тях,както и че не е отчетено бъдещото развитие на
тези емоции,сигурните болки и страдания,които ще ги съпътстват до края на
живота им поради смъртта на тяхната дъщеря.
3
Жалбоподателите В. и С. Н.и поддържат и довода,че
първоинстанционният съд,при определяне размера на дължимите
обезщетения за неимуществени вреди не е преценил действащите
застрахователни лимити,увеличаващият се инфлационен индекс и социално-
икономическите условия в страната към момента на приключване на
съдебното дирене.По-конкретна обосновка на този довод са съдържа в т.3.1.-
т.3.3 от въззивната жалба.
В обобщение,въз основа на изложените в жалбата аргументи,твърдения
и обстоятелства,жалбоподателите-ищци молят да бъде отменено
първоинстанционното решение в обжалваната от тях отхвърлителна част и да
се постанови друго решение,с което да бъдат уважени предявените от тях
искове за разликата над присъдените им по 180 000 лв. до претендирания от
всеки от тях размер от по 300 000 лв.,ведно със законната лихва върху всяко
обезщетение,считано от 21.06.2024 г. до окончателното му изплащане.Молят
да им бъдат присъдени и направените по делото разноски,в това число
адвокатско възнаграждение в полза на адв. Б.А. на основание чл.38,ал.2 във
вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по тази жалба-ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС”АД с ЕИК
*********,не е подал писмен отговор на същата в установения от закона
срок.В открито съдебно заседание на 26.11.2025 г. е изложил становище по
жалбата,чрез проесуалния си представител-юрисконсулт И.А.,заявявайки,че
оспорва същата жалба като неоснователна.
С въззивната жалба на ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС”АД-гр.София, с ЕИК
*********,подадена чрез гл. юрисконсулт Х. И.,решение №297 от 25.06.2025 г.
на ОС-Пловдив се обжалва в частта,с която са уважени предявените от ищците
С. Б. Н. и В. П. Н. осъдителни искове по чл.432,ал.1 от КЗ за разликата над 100
000 лв. до присъдените по 180 000 лв. за всеки от ищците.
Дружеството-жалбоподател счита,че в обжалваната от него част
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради
необоснованост.Според него,нарушението на материалния закон се изразява в
неправилно прилагане на нормата на чл.52 от ЗД и в тази връзка-че
присъдените на ищците обезщетения от по 180 000 лв. за неимуществени
вреди са прекомерно завишени с оглед принципа за справедливост по
посочената норма и трайната съдебна практика.Счита,че претенциите на
ищците са неоснователни за сумите над 100 000 лв.,съответно,че решението е
4
неправилно в частта,с която исковете са уважени над тези суми.Отбелязва,че
процесните неимуществени вреди са неизмерими в пари и споделя
изложените в решението доводи,че следва да се обезщетят преживените
емоционални,душевни и духовни травми,като вид вреда на двамата родители-
ищци,но поддържа,че обезщетенията следва да бъдат съобразени със
съдържащите се в ППВС №4/1968 г. задължителни за съдилищата указания по
приложението на чл.52 от ЗЗД.
Дружеството-жалбоподател твърди още,че първоинстанционният съд не
е отчел и оценил в цялост всички конкретни факти и обстоятелства,относими
към определяне на справедливия размер на обезщетенията за претърпените от
В. П. Н. и С. Б. Н. неимуществени вреди,както и че не е отчел правилно
икономическата коннтура към момента на настъпване на събитието.Счита,че
при комплексната оценка на изброените в жалбата критерии,определеният
размер на обезщетенията за неимуществени вреди е необосновано
завишен.Поддържа,че с оглед вида и характера на доказания вредоносен
резултат-доказаните по делото по вид,характер,обем и продължителност
изживени болки и страдания от загубата на дете,а и с оглед социалните и
икономически условия в страната,справедливият размер на обезщетението за
всеки от двамата ищци възлиза на сумата от 100 000 лв.Това,според
жалбоподателя-ответник в първоинстанционното производство,е
обезщетението,което би било най-разумно и реално дължимо,при спазване на
принципа за забрана за обогатяването на увредените лица.
И въз основа на изложените аргументи, дружеството-жалбоподател
моли да бъде постановено решение от настоящата инстанция,с което да бъде
отменено в обжалваната от него част решение №297/25.06.2025 г.,постановено
по т.д.№671/2024 г. по описа на ОС-Пловдив и да се отхвърли всеки от
предявените искове за сумата над 100 000 лв. до присъдените 180 000
лв.,ведно със законната лихва върху тази разлика.Моли да му бъдат присъдени
направените разноски за двете инстанции,включително юрисконсултско
възнаграждение.
В законния срок ищците В. П. Н. и С. Б. Н. като въззиваеми по жалбата
на ответника-застраховател са подали писмен отговор на тази жалба.В същия
отговор,подаден чрез общите им пълномощници адв. Н. Д. и адв. Б.А.,ищците
са изложили становище,че оспорват изцяло жалбата на застрахователя като
неоснователна и необоснована.Считат,че решението в обжалваната от
ответника част не страда от визираните в жалбата пороци,поради което молят
5
същата да бъде оставена без уважение.Конкретни доводи в тази насока
развиват в отговора си.Заявили са и искане за присъждане на разноски и адв.
възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗА за процесуално
представителство и защита срещу въззивната жалба на ответника.
От страните не са представени писмени доказателства в настоящото
въззивно производство и не са направени доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
И двете въззивни жалби са допустими,тъй като всяка от тях е подадена
от страна в първоинстанционното производство,имаща правен интерес да
обжалва конкретното решение в съответно атакуваната му част и при подаване
на всяка жалба е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо
въззивните жалби подлежат на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата от ГПК писмена форма,решението е подписано,волята на съда е
ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира
изцяло с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд
намира,че решението е процесуално допустимо в обжалваните му части.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбите.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в процесните жалби и събраните по делото
доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№671/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XIX-ти
състав,са предявени от В. П. Н. и С. Б. Н. против ЗАД “АСЕТ
ИНШУРЪНС”АД-гр.София с ЕИК ********* субективно активно съединени
осъдителни искове по чл.432,ал.1 от КЗ,за заплащане на всеки от двамата
ищци на сумата от по 300 000 лв. като обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря им Т. В. Н.,ЕГН
**********,настъпила на 13.05.2024 г.поради станало на същата дата
ПТП,причинено виновно от К.А.Е. с ЕГН ********** като водач на лек
автомобил марка “Ленд Роувър”,модел “Рейндж Роувър” с рег.
№********.Всеки от ищците е поискал още да му бъде заплатена от
ответника и законната лихва върху претендираното обезщетение за
неимуществени вреди,съгласно чл.429,ал.3 от КЗ,считано от датата на
6
уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция-21.06.2024 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения за настъпване на процесното
ПТП на 13.05.2024 г. в гр.Пловдив на бул.”Руски” до №35,за виновното му
причиняване от водача на лек автомобил марка “Ленд Роувър”,модел “Рейндж
Роувър”,рег.№********-К.А.Е.,поради движение с превишена и несъобразена
скорост и за причиняване смъртта на дъщерята на ищците-Т. В. Н. с ЕГН
********** вследствие на същото ПТП,пътувала по време на настъпване на
произшествието на предна дясна седалка в същия лек автомобил.Изложени са
и твърдения за образувано във връзка с настъпилото ПТП досъдебно
производство №65/2024 г. по описа на Сектор “РПТ” при ОД на МВР-
Пловдив,пр.пр. №3640/2024 г. по описа на ОП-Пловдив,прекратено с
постановление на ОП-Пловдив от 21.10.2024 г.,поради настъпилата смърт на
дееца К.А.Е..Наред с това са изложени и твърдения,че за увреждащия лек
автомобил е имало сключена с ответника и действаща към момента на
настъпване на произшествието застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите и че съгласно чл.380 от КЗ ищците са отправили пред
ответника писмена застрахователна претенция с вх.№001-529/21.06.2024 г.,въз
основа на която при ответника е била образувана щета с №30024000199,но
същият с писмо изх.№002-849 от 19.09.2024 г. Отказал изплащане на
застрахователни обезщетения на ищците поради непредставянето на изискани
от него документи.
В исковата молба са изложени и твърдения за търпените от всеки от
двамата ищци неимуществени вреди-болки и страдания,в резултат от смъртта
на дъщеря им Т. и е изложена позицията им,че размера на претендираните
обезщетения за тези вреди е съобразен с действащата съдебна застрахователна
практика и с нарастващата инфлация в страната към момента на подаване на
исковата молба.
Ответникът,с подадения от него отговор на исковата молба,е оспорил
изцяло предявените искове-по основание и размер.Признал е
обстоятелството,че за сочения в исковата молба лек автомобил,управляван от
К.Е. по време на произшествието,е имало сключена при него /при ответника/
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите,но е оспорил
твърденията за виновно и противоправно поведение на водача на лекия
автомобил.Заявил е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на починалата дъщеря на ищците-Т. Н.,основано на твърдението,че
по време на настъпване на произшествието тя е била без поставен
обезопасителен колан в нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП.
С частично обжалваното пред настоящата инстанция решение №297 от
25.06.2025 г.,постановено по горепосоченото дело,първоинстанционният съд е
приел за доказани по основание исковете,с които е сезиран по делото,а като
размер е приел същите искове за частично основателни и е уважил всеки от
двата иска за сумата от по 180 000 лв.,а за разликата над този размер до
предявения размер от по 300 000 лв. е отхвърлил исковете на В. Н. и С. Н..
Както се отрази,решението на ОС-Пловдив се обжалва частично-в
7
осъдителната част над сумата от по 100 000 лв. до присъдения на всеки от
ищците размер от по 180 000 лв. застрахователно обезщетение и в
отхвърлителната му част,с която исковете на ищците по чл.432,ал.1 от КЗ са
отхвърлени за разликата над присъдените размери от по 180 000 лв.
обезщетение до претендирания размер от по 300 000 лв.Решението не е
обжалвано и е влязло в сила в осъдителните му части за присъждане на
обезщетения в размер от по 100 000 лв. на всеки от двамата ищци,с което е
формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на
исковете,индивидуализирано посредством правопораждащите факти,страните
по материалното правоотношение и съдържанието му.От това следва,че в
отношенията между страните е безспорно установено наличието на
правопораждащия фактически състав за основателността на преките искове на
увреденото лице срещу застрахователя,по чл.432,ал.1 от КЗ,за обезщетяване
на причинени от застраховано лице вреди от деликт,а именно:валидно
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключено с ответника за увреждащия лек
автомобил,настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на
застрахователния договор,по вина на водача на застрахованото МПС,в
резултат на което е настъпила смъртта на дъщерята на ищците;причинени
неимуществени вреди на лицата,претендиращи обезщетения.
Ищците-родители на починалото лице в резултат на ПТП,несъмнено са
от кръга на лицата,материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък по правилата на
чл.45 ЗЗД,съгласно приетото от Пленума на ВС Постановление №4/1961
г.Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т.1 от ТР
№1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. На ОСГТК на ВКС,във връзка с
чл.269,ал.1 от ГПК,извън задължението за служебно произнасяне по
валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност
относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от
първата инстанция,въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от
посоченото в жалбата.Предвид изложеното и при съобразяване на
съдържащите се и в двете процесни жалби оплаквания срещу съответно
обжалваната част от първоинстанционното решение,спорните въпроси,за
разрешаването на които е сезиран въззивния съд в настоящото
производство,са за размерите на претендираните обезщетения за
неимуществени вреди,подлежащи на определяне по правилото на чл.52 от
ЗЗД.В тази насока,по въпроса за справедливия размер на дължимите на
ищците обезщетения за неимуществени вреди,въззивният съд приема
следното:
Чрез показанията на разпитаните в първоинстанционното производство
свидетели П.М. В.,И.М. В. и Л.Г.М.,както и чрез съдебно психиатричната
експертиза,изготвена от в.л. Д.К.,неоспорена от страните и възприемаща се от
съда като обективно,безпристрастно и професионално извършена,се
установява,че в семейството на ищците за целия период до смъртта на дъщеря
8
им Т.,е съществувала близка връзка между всички негови членове,че
семейството на ищците,състоящо се от тях двамата,дъщеря им Т. и по-малкия
им син,е било сплотено и в отношения на привързаност помежду им.Както
сочат св. П. В. и И. В.,на които ищецът В. Н. е вуйчо /брат на тяхната майка/ и
които имат преки впечатления за отношенията в семейството на ищците за
дълъг период от време,ищците и техните деца са имали много общи
занимания,обучения,почивки и всички са живеели заедно в едно
домакинство,а свидетелят М. сочи,че ищците като родители са подкрепяли
дъщеря си Т. винаги и във всяко едно нещо,което тя е искала да направи.Както
е прието и в обжалваното решение,установява се от горните доказателства,че
с годините ищците са изградили с дъщеря си една пълноценна и всеобхватна
връзка.
За смъртта на дъщеря си Т. ищцата С. Н. научила от полицията,рано
сутринта след инцидента,когато е била в дома си.Вследствие на тази новина
ищцата е преживяла остра стресова реакция,състояние на шок,както се сочи и
заключението на съдебно психиатричната експертиза.Не е могла да възприеме
съдържанието на казаното й и не е била в състояние да организира
поведението си.Ищецът В. Н. също възприел събитието с характеристиките на
остро стресово събитие,като проявил съмнение за случилото се с дъщеря
му.От същото заключение става ясно,че след острата фаза на стрес,при ищците
се е развила протрахирана /повече от година/ реакция на скръб с тежък
тревожно хиподепресивен синдром,изразяващ се в понижено настроение с
изразена емоция на тъга,натрапливо припомняне на загубата и светкавични
спомени от събитията.Както е отразено в заключението и е констатирано от
вещото лице в резултат на извършените психиатрични прегледи на ищците /на
датата 15.05.2025 г./,ищците изпитват усещане за празнота,липса на
положителни емоции,соматични прояви на депресия и психосоматични
симптоми.Установява се още,че преждевременната и внезапна загуба на
дъщеря им е оставила трайни последици върху психическото състояние на
ищците,до степен на личностни промени,които /според вещото лице/ биха
могли да се задълбочат за в бъдеще,при напредването на възрастта им.Ищцата
приема психотропна терапия,назначена от невролог,а ищецът В. Н. не приема
медикаменти поради естеството на личността му и професията,както е
отразено в заключението.Според вещото лице д-р К. /психиатър/,особеното
при ищците е,че острата стресова реакция при съобщаването на инцидента с
дъщеря им е придобила характер на удължена стресова реакция.При
9
проведеното от него изследване на ищците,вещото лице е констатирало,че се
наблюдава атипично скърбене,изразено като хронична реакция на скръб,която
се изразява в продължителна реакция на скърбене,недостигаща до
успокоение.При ищците вследствие смъртта на дъщеря им е налице и
отдръпване от социална комуникация за споделяне на радост,налице е
говорене твърде често за загубата,въпреки опитите трудовата заетост да
измести скръбта.В експертното заключение се сочи още,че при ищцата С. Н. е
налице и влошаване на общото физическо състояние,а говоренето й с близки
за загубата е свързано постоянно с плач и за да се “хиперкомпенсира” загубата
е налице избягване на места и хора,напомнящи критичните събития,както и
постоянно посещение на гроба на дъщеря й.
При ищеца В. Н. чувствата на скръб и загуба носят характеристиката на
“маскирана скръб”,както е отразено в експертното заключение,която е
наблюдавана като постоянна инвестиция в изключителна трудова заетост и
скърбене извън погледите на хората.Преживяването на скръб е
хиперкомпенсирано с трудова активност,като едновременно с това липсват
поведения,свързани с доставянето на радост от предишни социални
взаимности.Ищецът вследствие на случилото се с дъщеря му има афективни
кризи и мисли за саморазправа,които същият съзнава като нередни,но не може
да контролира в мислите си.Те,както вещото лице приема,са израз на
психологична защита за справяне с емоционалната болка от загубата.
Отразено е още в експертното заключение,че при двамата родители са
наблюдават все още интензивни реакции на дълбока скръб и все още не са
налице моменти на откъсване от преживяното,когато са заети или когато имат
дейности и разговори със сина им.При ищците,според вещото лице-
експерт,персистира чувството за вина,че по някакъв начин не са
предотвратили случилото се с дъщеря им,както и че понастоящем не са в
състояние да внесат по-добра промяна в семейството,която би била в полза на
сина им.Към момента на експертизата,както е отразено в експертното
заключение,при ищците се е развило посттравматично стресово разстройство
като последица на абнормната скръб и са налице данни,характерни за това
разстройство-атипично скърбене,изразено като хронична реакция на
скръб,която се изразява в продължителна реакция на скърбене и недостигаща
до успокоение.Налице са непреодолени травми в психологическото и
емоционалното състояние на ищците,които се изразяват в промяна на
личностовото функциониране.Според вещото лице,възстановяването от
10
такава противоестествена психотравма е труден и продължителен процес и
зависи от последващи фактори на средата.
От показанията на горните трима свидетели също се установява,че
ищците са преживели остър стрес от смъртта на дъщеря им Т. и че това
събитие им се е отразило доста тежко в емоционален план.Както казва св. П.
В.,има голяма промяна в емоционално отношение при ищците след случилото
се с дъщеря им-те нямали желание да излизат от вкъщи и да се виждат с други
хора,а преди това били много весели хора,като ищецът /вуйчо на свидетелката/
преди често се шегувал,а сега нямало такова нещо.Същата свидетелка казва
още,че С. и В. сега постоянно се притеснявали за по-малкия си син да не му се
случи нещо лошо,а се притеснявали в това отношение дори и за самата
свидетелка.
Свидетелката И. В. също сочи,че след инцидента с дъщеря им и нейната
смърт ищците са били много зле,като ищецът не говорел,а ищцата дори
отказвала да пие вода.Казва,че ищцата /вуйна й/ и до ден-днешен не е добре и
когато виждала някои усмихнати момичета се разплаквала,защото мислела за
дъщеря си Т..След случилото се с нея ищците станали,според впечатленията
на св. И. В.,по-затворени и по-тихи.И тази свидетелка потвърждава,че след
смъртта на дъщеря им ищците имат засилени притеснения да не се случи
нещо лошо със сина им.
Свидетелят Л. М.,който е приятел на ищците,казва,че след като научили
за инцидента с дъщеря им,ищците са били в “отчаяно състояние” и че те се
опитват лека-полека да си стъпят на краката,но това е много тежка загуба-
загубата на дете,която не може да се превъзмогне така лесно,според
преценката на свидетеля.
Въз основа на горната фактическа обстановка настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи по спорния въпрос пред тази инстанция
относно размера на дължимите застрахователни обезщетения,който следва да
бъде определен съгласно чл.52 от ЗЗД:
И в двете въззивни жалби се съдържат оплаквания за нарушение на
материалния закон от първоинстанционния съд,изразяващо се в неправилно
прилагане на нормата на чл.52 от ЗЗД при определяне на справедливия размер
на обезщетенията за неимуществени вреди,но с разликата,че в жалбата на
ищците соченото нарушение е основано на твърдение за занижен размер на
обезщетенията,а в жалбата на ответника-застраховател-на обратното
11
твърдение за завишен размер на присъдените на ищците обезщетения за
неимуществени вреди.По въпроса,свързан с приложение на визирания в чл.52
от ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото
обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди,в
хипотезата на пряк иск по чл.432,ал.1 от КЗ и критериите,които съдът трябва
да съобрази,са налице задължителни за съдилищата постановки,дадени с
ППВС №4/1968 г.,доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290
ГПК,според които понятието “справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД винаги е
предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни
обстоятелства,специфични за всяко дело и които трябва да се съобразят от
съда при определяне размера на обезщетението.Правилното прилагане на
чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е
обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи
критерии,които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на
смъртта,възрастта на пострадалия,действителното съдържание на
отношенията между починалия и лицето,което претендира
обезщетение,причинените морални страдания на това лице в резултат на
смъртта на починалия.В практиката на ВКС е изразено разбирането,че при
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се
отчита и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането,а като ориентир за конкретните икономически условия би
следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.В
обобщение,справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди
изисква изследване на общите и специфични за отделния спор
правнорелевантни факти.
Ръководейки се от гореизложеното,настоящият състав при преценката
си за справедливия размер на обезщетенията за неимуществени
вреди,дължими на ищците като родители на загиналата вследствие на
процесното ПТП тяхна дъщеря Т.,взема предвид обстоятелствата,установени
чрез показанията на горните трима свидетели,базирани на продължителни
преки впечатления,че между ищците и дъщеря им Т. са съществували
хармонични отношения,основани на привързаност,обич и
разбирателство.Настоящият състав отчита и това,че смъртта на Т. е причинила
на ищците-нейни родители усещане за неизмерима и безвъзвратна
загуба,мъката от която е за цял живот.Отчита и обстоятелството,че
настъпилата смърт на дъщеря им е толкова ранна,неочаквана и внезапна,а
също и трагичните обстоятелства,при които е настъпила,допълнително
травмиращи ищците в психологичен план.Отчита и възрастта на ищците-
12
съответно 50 г.-на ищеца В. Н. и 43 г.-на ищцата С. Н.,както и на дъщеря им
Т.-21 г.,към момента на процесното ПТП,както и прекъснатата завинаги
връзка между родители-дъщеря,каквато връзка,както е известно и при липсата
на доказателства,налагащи друг извод,е изключително силна,обичайните за
подобна ситуация и станали очевидна от показанията на свидетелите и
съдебно психологичната експертиза продължителни негативни психо-
емоционални преживявания на ищците вследствие смъртта на дъщеря
им,довели и до посттравматично разстройство.Съдът отчита и обществено-
икономическата ситуация в страната към м. май 2024 г.,индиция за която са
норматино определените лимити на застрахователно покритие по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобистите.И
предвид съобразяване на всички тези обстоятелства,настоящият съдебен
състав намира,че в случая обезщетението за обезвреда на понесените от всеки
от ищците неимуществени вреди следва да бъде определено на сумата от по
180 000 лв.,както е прието и в обжалваното първоинстанционно решение.Ето
защо въззивният съд намира,че определеният със същото решение размер на
обезщетение за всеки от ищците не е нито завишен,нито занижен и не е
определен в разрез с принципа на справедливост,произтичащ от разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД.Напротив,въззивният съд намира,че така определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението за всеки от двамата ищци е
обоснован и съобразен с установените по делото обстоятелства,имащи
отношение към определяне на справедливия размер на обезщетението.
Предвид гореизложеното се налага крайния извод,че предявените от
ищците искове по чл.432,ал.1 от КЗ правилно са отхвърлени с
първоинстанционното решение над размерите от по 180 000 лв. до
претендираните размери от по 300 000 лв.,поради което жалбата на
ищците,насочена срещу тези отхвърлителни части на решението,е
неоснователна,а самото решение в същите части е правилно и следва да се
потвърди като такова.
Неоснователна е и жалбата на ответника,насочена срещу частта на
първоинстанционното решение,с която процесните искове на ищците В. и С.
Н. са отхвърлени над сумата от по 100 000 лв. до присъдените размери от по
180 000 лв.,а решението и в тази му обжалвана част е правилно и следва да се
потвърди като такова в същата част.
Що се отнася до заявеното от ответника възражение за
съпричиняване,то същото не подлежи на повторна преценка с настоящото
решение на въззивния съд,тъй като не се поддържа в подадената от ответника
въззивна жалба и в същата не са изложени доводи срещу направения от
първостепенния съд извод за неоснователността на това възражение.
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция-неоснователността и
на двете въззивни жалби,на жалбоподателите-ищци,както и на
жалбоподателя-ответник не се дължат разноските,направени по повод на
подадените от тях жалби.Дължат се само разноските,направени във връзка със
защитата по жалбата на насрещната страна.При съобразяване на
изложеното,следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адв. Б.А.
на основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата за
13
осъществена във въззивното производство безплатна адвокатска защита на
ищците С. Н. и В. Н. по повод на подадената от ответника въззивна
жалба.Присъждането на такова възнаграждение е изрично поискано в
отговора на тази въззивна жалба,подаден от ищците чрез пълномощниците им
адв. Б.А. и адв.Н. Д.,а в молба с вх.№9990/26.11.2025 г. е заявено,че се иска
присъждане на адвокатското възнаграждение в полза на първия от двамата
посочени адвокати,т.е. в полза на адв. А..В тази връзка към същата молба е
приложен и договор за правна защита и съдействие от 20.11.2025 г.,сключен
между адв. А. и двамата ищци,в който е уговорена безплатна адв. защита по
настоящото въззивно дело на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.Размерът на
адвокатското възнаграждение съдът определя на общата сума от 5000 лв.-по
2500 лв. за предоставената безплатна адвокатска защита на всеки от двамата
ищци по подадената от ответника въззивна жалба,като за определяне на този
размер съдът отчете наличието на изготвен от посочения пълномощник
/заедно с адв. Н. Г./ отговор на същата жалба,без обаче пълномощникът да се е
явил в единственото проведено по делото открито съдебно
заседание.Плащането на определеното в полза на адв. А. адвокатско
възнаграждение е в тежест на ЗАД “Асет Иншурънс”АД.
На това дружество няма да се присъдят съдебни разноски във връзка с
жалбата на ищците /макар такива принципно да се дължат/,тъй като от
дружеството не е заявено искане за присъждане на тези разноски,а и по делото
няма доказателства дружеството да е извършило разноски по повод защитата
срещу жалбата на ищците.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №297 от 25.06.2025 г.,постановено по т.д.
№671/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив в обжалваната от ищците
част,с която предявените от ищците В. П. Н. с ЕГН ********** и С. Б. Н. с
ЕГН ********** против ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС”АД-гр.София с ЕИК
********* искове по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Т. В. Н.,настъпила в резултат
на ПТП,станало на 13.05.2024 г. В гр.Пловдив на бул.”Руски”№35,са
отхвърлени за горницата над уважения размер от по 180 000 лв. до
претендирания размер от по 300 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №297 от 25.06.2025 г.,постановено по т.д.
№671/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,в частта,обжалвана от
ответника ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС”АД с ЕИК 20306605,с която същият
ответник е осъден да заплати на всеки от двамата ищци-В. П. Н. с ЕГН
********** и С. Б. Н. с ЕГН ********** застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря Т. В.
Н.,настъпила в резултат на ПТП от 13.05.2024 г.,за разликата над сумата от по
100 000 лв. до присъдения размер от по 180 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС”АД с ЕИК 20306605,със седалище
14
и адрес на управление гр.София 1303,ул.”Шар планина”№35 да заплати на
адвокат Б.А. А. от САК,с ЕГН **********,със служебен адрес: гр.*****,
пл.”********”№2,сграда сграда “***** ***** ******”,ет.3,сумата от 5000 /пет
хиляди лева/ адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от Закона за
адвокатурата за осъществена безплатна адвокатска защита на ищците В. П. Н.
и С. Б. Н. в производството по възз.т.д.№556/2025 г. по описа на Апелативен
съд-Пловдив във връзка с подадената от ЗАД “Асет Иншурънс”АД с ЕИК
********* въззивна жалба.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15