№ 568
гр. София , 10.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно частно търговско
дело № 20211001000748 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 - 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., заедно
упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска
банка“АД (н.) против определение № 263294 от 16.06.2021 г. по т.д.№
688/2020 г. на Софийския градски съд, VІ т.о., 16 състав, с което е върната
исковата молба с вх. № 37467/15.04.2020 г., с която те са предявили срещу
„БГ-Тишу Пейпър“ ЕАД- гр. Враца осъдителен иск с правна квалификация
чл. 60а, ал. 1, т. 2 ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на сумата от
8 967 500 евро, получени под формата на парична вноска в капитала на
ответника, с произход несъстоятелната банка и производството по делото е
прекратено.
В частната жалба се твърди, че обявяването на
противоконституционността на разпоредбата на чл. 60а от ЗБН няма за
последица недопустимост на производството, образувано по предявения с
такава квалификация иск, а е относимо към неговата основателност, поради
което не е налице липса на абсолютна положителна процесуална
предпоставка за съществуването или упражняването на правото на иск, нито
наличие на отрицателна такава. Поддържа се, че след като правото на иск
съществува и е надлежно упражнено, съдът следва да се произнесе по
съществото на спора и да го разреши със сила на пресъдено нещо. Наведен е и
1
довод, че действието на обявената противоконституционност е само занапред,
поради което към датата на предявяването му искът е бил допустим.
Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на
делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Ответникът „БГ-Тишу Пейпър“ЕАД оспорва частната жалба. В
писмения му отговор, подаден по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК се поддържа,
че първоинстанционният съд правилно е приел, че от влизане в сила на
решение № 8/27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния
съд на Република България, обявената с него за противоконституционна
разпоредба на чл. 60а от ЗБН представа да съществува в правния мир, поради
което правото на иск на синдиците е погасено, респ. престанало е да
съществува в правния мир, поради което предявеният по делото иск е
недопустим и с обжалваното определение производството по делото
правилно е прекратено на това основание. Направено е искане за
потвърждаване на обжалваното определение.
Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-
преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим
съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно
легитимирани лица, с правен интерес от неговото обжалване.
Производството по делото е образувано по предявен от синдиците на
„Корпоративна търговска банка“АД (в нес.) срещу „БГ-Тишу Пейпър“ЕАД
осъдителен иск с правна квалификация чл. 60а, ал. 1, т. 2 от ЗБН за сумата от
8 967 500 евро, представляваща извършена от трето, неучастващо в
производството по делото лице „Ню Трейд Груп“АД парична вноска в
капитала на ответното дружество, за придобиване на 17 538 906 бр. поименни
акции. В обстоятелствената част на исковата молба е изложено, че
приобретателят е придобил акциите от капитала на ответното дружество със
средства, които са му били предоставени по силата на сключен с „КТБ“АД (в
нес.) договор за банков кредит от 21.11.2012 г., към който са били сключени
четири анекса, по който кредитополучателят е неизправна страна, доколкото
не е учредил в полза на банката уговорените с него обезпечения и към
17.10.2014 г. е в забава относно заплащането на анюитетните вноски за
2
неговото погасяване. С изрично позоваване на нормата на чл. 60а, ал. 1, т. 2 от
ЗБН в исковата молба е формулиран петитум за осъждане на ответника „БГ-
Тишу Пейпър“ ЕАД да заплати на „КТБ“АД (в нес.) исковата сума.
За да върне исковата молба и да прекрати производството по така
предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че той не е предявен в 2-
годишния срок по чл. 62, ал. 1 от ЗБН в първоначалната редакция на нормата,
тъй като с решение № 8/27.05.2021 г. на Конституционния съд на Република
България (обн. ДВ, бр. 48/08.06.2021 г.) е обявена за противоконституционна
както разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН , така и тази на § 7. от п.з.р. на
ЗИДЗБН, в който обратно действие на закона по отношение на откритите до
датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност, вкл. и на
новелата на чл. 62, ал. 1 от ЗБН, приета с § 3 от ЗИДЗБН, с която е предвиден
по-дълъг 5-годишен срок за предявяване на иска за попълване масата на
несъстоятелността, считано от откриване на производството по
несъстоятелност, в сравнение с предвидения в първоначалната редакция от
ДВ., бр.22 от 24.03.2015г. 2-годишен такъв. Изложил е съображения, че с
влизане в сила на решение на КРБ, изменението на чл. 62, ал. 1 от ЗБН не се
прилага за откритите до датата на влизането му в сила производства по
несъстоятелност, което е приложимо само по отношение на производствата,
образувани след 13.03.2018 г., когато е приет § 3. Посочил е, че
производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“АД (в
нес.) е открито преди 13.03.2018 г. и по отношение на него е приложима
редакцията на чл. 62, ал. 1 от ЗБН преди изменението, съобразно която срокът
за предявяване на иска по чл. 60а, ал. 1 от ЗБН е двугодишен от откриване на
производството по несъстоятелност на банката, както и че искът по делото е
предявен след изтичането на този срок, което обуславя неговата
недопустимост.
С оглед инвокираните в частната жалба оплаквания, ключов за изхода
на спора е на първо място въпросът за действието на решенията на
Конституционния съд за обявяване противоконституционността на закон или
на отделна норма от него. Този въпрос е разрешен в тълкувателно решение №
3/28.04.2020 г. по конст. д. № 5/2019 г. на Конституционния съд, в мотивите
на което са дадени разяснения, че по принцип решението на КС, обявяващо за
противоконституционен закон, действа занапред (ex nunc), а правният му
3
ефект се изразява в неприлагане на закона от деня на влизане на решението в
сила, от който момент насетне той престава да действа и да регулира
обществените отношения, предмет на неговата уредба (чл. 151, ал. 2, изр.
трето от КРБ). Посочено е обаче, че абсолютното действие занапред на
решението за невалидност на закона, предмет на контрол за
конституционност, е несъвместимо с върховенството на Конституцията, което
конституционното правосъдие гарантира, както и че конституционният
законодател имплицитно допуска изключения от правилото на чл. 151, ал. 2,
изр. трето от Конст., за които решението на Конституционния съд има
обратно действие (ex tunc), а именно спрямо заварени правоотношения и
правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, както и при
правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила
обезсилващото решение на КС (заварени правоотношения). Въздействието на
противоконституционния закон спрямо тях се преустановява изцяло, а
регулативната му способност се отнема спрямо всеки един от елементите на
правоотношението, вкл. и спрямо неговия правопораждащ юридически
факт, т.е. действието на РКС е обратно. От разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от
КРБ се извлича и обратното действие на решенията на Конституционния съд
спрямо правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
независимо дали те са приключени или неприключени.
С решение № 8 от 27.05.2021 г. е обявена за противоконституционна
нормата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН, която предвижда, че синдикът, временният
синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по
несъстоятелността за връщане в масата на несъстоятелността на получено
имущество с произход от банката срещу всяко трето лице при наличието на
три алтернативно предвидени предпоставки : когато третото лице не е
изпълнило насрещна престация или тя е на значително по-ниска стойност от
полученото (т. 1), или когато полученото от него е под формата на парична
и/или непарична вноска в капитала му (т. 2). Неоснователен е доводът на
жалбоподателите, че противоконституционността на разпоредбата обуславя
неоснователност, а не недопустимост на предявения въз основа на нея иск.
Нормата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН регламентира специален осъдителен иск за
попълване масата на несъстоятелността, предявим направо срещу третото
лице- приобретател на имуществото с произход от банката, който по
4
същество се основава на имплицитно постулирана от законодателя
относителна недействителност по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на сделката, сключена при условията на някоя от
уредените в законовата норма хипотези, без да е необходимо обявяването ù
с отделен конститутивен иск. Във всички хипотези неизпълнението на
уговореното насрещно задължение, стойностната нееквивалентност на
насрещната престация и естеството на отчуждителната сделка- парична и/или
непарична вноска в капитала на дружеството-приобретател са елементи от
фактическите състави на притезателното право, упражнимо с уредения
в нормата специален осъдителен иск, които извън тях не са от естество
самостоятелно да обосноват възникването на същото право пряко срещу
получателя на имуществото. Затова с обявяване
противоконституционността на нормата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН искът се
явява недопустим, което обуславя приложението на уредения в чл. 130 от
ГПК процесуален способ за десезиране на съда с произнасяне по него. На
следващо място, дори да се приеме тезата на частните жалбоподатели, че
съдът дължи произнасяне по съществото на така предявения иск, въпреки
надлежно обявената противоконституционност на законовата норма, въз
основа на която е предявен, правилно е и разбирането на първоинстанционния
съд за недопустимост на иска по чл. 60а, ал. 1, т. 2 от ЗБН, с оглед
процесуалната преклузия, настъпила с пропускането на двугодишния срок по
чл. 62, ал. 1 от ЗБН в редакцията му от ДВ, бр.22 от 24.03.2015 г., считано от
датата на решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д.н.№ 7549/2014 г. на
Софийския градски съд за откриване на производството, който е изтекъл на
22.04.2017 г.
Предвид обявената с РКС № 8 от 2021 г. противоконституционност на §
7 от п.з.р. на ЗИДЗБН, който предвижда ретроактивно действие за закона и за
откритите до датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност,
новелата на чл. 62, ал. 1, приета в § 3 от с.з., в която е установен 5-годишен
срок за предявяване на исковете за попълване масата на несъстоятелността, е
неприложима за производствата, открити преди влизането му в сила.
Действително, в отклонение от тълкувателното разрешение, възприето в
решение № 22/1995 г. по конст. д. № 25/1995 г., в решение № 8/21 г. е прието,
че решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ
5
действащ закон се обявява за противоконституционен, няма възстановително
действие по отношение на предходната редакция на
противоконституционната норма. В случая обаче, за противоконституционна
е обявена не нормата на § 3, в която е предвиден по-дълъг 5-годишен срок за
предявяване на исковете, в сравнение с предходната редакция на чл. 62, ал. 1
от ЗБН, а разпоредбата на § 7 от неговите преходни и заключителни
разпоредби, в която е предвидено обратно действие на закона, вкл. и в
частта относно пролонгиращата норма по отношение на производства по
несъстоятелност, открити преди влизането му в сила. Към датата на
предявяване на иска- 14.04.2020 г. двугодишният срок по чл. 62, ал. 1 от ЗБН
в първоначалната му редакция от изм. и доп. ДВ. бр.33 от 26.04. 2016 г. вече е
изтекъл, което е самостоятелно основание обуславящо недопустимостта на
иска.
По горните съображения, обжалваното определение в частта, с която
исковата молба е върната, а производството по делото- прекратено поради
недопустимост на предявения иск, следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263294 от 16.06.2021 г. по т.д.№
688/2020 г. на Софийския градски съд, VІ т.о., 16 състав, в частта, с която е
върната искова молба с вх. № 37467/ 15.04.2020 г., с която синдиците на
„Корпоративна търговска банка“АД (в нес.) са предявили срещу „БГ-Тишу
Пейпър“ ЕАД със седалище в гр. Враца осъдителен иск с правна
квалификация чл. 60а, ал. 1, т. 2 от ЗБН за връщане в масата на
несъстоятелността на сумата от 8 967 500 евро, получена под формата на
парична вноска в капитала му, с произход несъстоятелната банка и
производството по делото е прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, при
наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7