Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
гр. В., ................................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В., VII състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ Д.А
с участието на прокурора при ОП-В. СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря МИГЛЕНА ПЕТКОВА, разгледа докладваното от съдия Т. Д.а кас. адм. нак. д. № 2512/2019 г. по описа на АдмС-В., като за да се произнесе, взе предвид следното:,
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР В., представлявано от Д. П., подадена чрез ст. юриск. К. Л.-А., срещу Решение № 1424 от 15.07.2019 г. по АНД № 2305/2019 г. на Районен съд – В. (ВРС), с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 2452236 на ОД на МВР - В. за налагане на М.С.Д. на административно наказание глоба в размер на 400 лв., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от с.з.
С жалбата се настоява, че решението на ВРС е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на страните в производството – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Сочи се, че във фактическите установявания въззивната инстанция е приела, че ЕФ е издаден на Д. в качеството му на ползвател, посочен в декларация от собственика на процесното МПС, както и че административнонаказващият орган не е приел въпросната декларация с мотива, че само собственика може да попълва декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, като в съдебното решение са изложени и мотиви, че така се нарушава правото на защита на лицето, посочено от собственика, и че всяко следващо лице, посочено като ползвател би следвало да може да подава такава декларация. Според касатора тези фактически констатации на съда противоречат на доказателствата по делото, тъй като ЕФ е издаден на М.С.Д. в качеството му на представляващ „К. Ауто“ ЕООД, като в 14-дневния срок от връчването на ЕФ, Д. е подал декларация, в която посочва, че на посочената в ЕФ дата и час автомобилът е управляван от Я. Р. М., но с декларацията не е представено копие от СУМПС на М., какво изисква разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и поради неизпълнение на фактическия състав на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП административнонаказващият орган не е анулирал издадения ЕФ, за което е уведомен Д. с писмо с рег. № УРИ 819000-25744/17.05.2019 г. Предвид изложеното, касаторът настоява, че районният съд е формирал изводите си въз основа на грешни фактически установявания, което е довело до нарушаване правото на защита на страните. От друга страна, касаторът твърди, че ЕФ е правилен и законосъобразен, като не се установява Д. да е представил копие на СУМПС на лицето, което сочи, че е управлявало процесния автомобил в деня на нарушението, а изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е собственикът да представи кумулативно и декларация, и копие на СУМПС на лицето, което сочи, че е управлявало автомобила. Изтъква се, че производството по издаване на ЕФ е специално, поради което са неприложими разпоредбите за издаване на акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, като с изтичане на 14-дневния срок за представяне на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС, издателят на ЕФ не е длъжен да събира допълнително доказателства относно възражения за авторството на деянието по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Поддържа се, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на Д.. Искането е съдът да отмени обжалваното решение на ВРС и да върне делото за ново разглеждане от друг състав, а в условията на евентуалност – да потвърди ЕФ, ако се счете, че обжалваното решение не страда от пороци, налагащи връщане на делото.
Ответникът – М.С.Д., чрез адв. П.Т., с писмен отговор изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Сочи се, че са неправилни възраженията на касатора, че съдът неправилно е формирал изводите си за незаконосъобразност на производството по издаване на ЕФ, тъй като с декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е представено копие на СУМПС. Настоява се, че граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и предвид поставената запетая преди израза „и копие от СУМПС“ означава отделно задължение за собственика. Изтъква се, че следва да се съобрази фактът, че СУМПС предвид чл. 1, ал. 5, т. 2 от Закона за българските лични документи като български личен документ съгласно чл. 11 от същия закон е забранено ползването и предоставянето му за друго лице, поради което липсва обективна възможност наказаното лице да предостави копие от СУМПС. Предвид представянето на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, независимо от въведената законова оборима презумпция, според ответника по жалбата, не следва, поради формалистичния прочит на нормата, да се ограничава правото на защита на собственика при деклариране на реалния водач. Излагат се и доводи за непосочване в ЕФ по ясен и небудещ съмнение начин чия отговорност е ангажирана – тази на дружеството или на представляващото го физическо лице, за некоректно и непълно посочване на нарушения материален закон – чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, както и за недаване на възможност на собственика на МПС да посочи лицето, което е управлявало МПС – в противоречие с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Искането е съдът да остави в сила решението на ВРС. В хода по същество на делото процесуалният представител на ответника по касационната жалба поддържа изложеното становище с писмения отговор по жалбата, като сочи и че при тълкуването на нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП може да се направи обоснован извод, че законодателят е предвидил или да се представи декларация, или СУМПС.
Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на касационната жалбата, като счита, че преценявайки фактите по делото, районният съд е приложил неправилно закона, а отмененият ЕФ е издаден при спазване на изискванията на чл. 189 от ЗДвП, без да са допуснати процесуални нарушения, нарушаващи по някакъв начин правото на защита на водача, привлечен под отговорност. Пледира се за отмяна на обжалваното решение.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по жалба на М.С.Д., в качеството му на физическо лице - законен представител на „К.“ ЕООД срещу Електронен фиш Серия К № 2452236 на ОД на МВР - В., с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Д. – законен представител на „К. Ауто“ ЕООД е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.
Нарушението, според ЕФ, е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743с9 – АТСС ARH CAM S1, като се състои в следното: на 24.12.2018 г. в 08:59 часа, в област В., община Бяла в с. Г. с посока на движение към гр. Б. (населено място) с лек автомобил БМВ Х4 ХДРАЙВ 20Д с рег. № ВххххСА е извършено нарушение за скорост, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена стойност на скоростта на движение 85 км/ч, т.е. превишение на скоростта с 35 км/ч, като собственик, на когото е регистрирано МПС е посочен М.С.Д. – законен представител на „К. Ауто“ ЕООД
С обжалваното решение на ВРС е прието, че са спазени разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като ЕФ съдържа изискуемите реквизити, посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. За неоснователно е прието от съда възражението на наказаното лице за непосочване на място на нарушението, като е посочено, че от отразеното в ЕФ място може недвусмислено да бъде определено къде е извършено нарушението, а детайлно е посочено мястото в разпечатката от GPS системата на мобилната установка, от което ВРС приема, че е безспорна компетентността на органите на ОД на МВР В. да издават ЕФ.
Позовавайки се на събраните по делото доказателства, ВРС намира за безспорно установено, че извършването на процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол, като от снимковия материал установява, че ясно е отразен единствено процесния автомобил, с ясно виждащ се регистрационен номер. Направен е извод, че контролните органи са спазили изискванията на чл. 4 от Наредбата – контролът да се осъществява с АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка, като ВРС се позовава на представените Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Въззивният съд е посочил, че с оглед отразената в ЕФ наказуема скорост 85 км/ч, при измерена 88 км/ч, е отчетена допустимата грешка при измерването в тези случаи +/- 3 км/ч, като е съобразен и фиксираният размер на наказанието в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за превишение на скоростта от 35 км/ч.
За да отмени процесния електронен фиш, ВРС приема следното:
В случая е спазено изискването на закона (чл. 189, ал. 5 и чл. 188 от ЗДвП) и собственикът в указания от закона срок е посочил лицето, на което е предоставил автомобилът за управление и съобразно това ЕФ е издаден на лицето, посочено от собственика Д., като това лице също се е възползвало от предвидената от закона възможност да посочи действителното лице, което е управлявало автомобила при извършване на нарушението, като е подадена декларация, която не е приета от АНО с мотив, че което лице посочи собственикът на това лице се издава ЕФ и не е предприето разследване по декларираното обстоятелство. Изрично е констатирано, че Д. е подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, че е предоставил автомобила на друго лице.
Тълкувайки закона ВРС е посочил, че законодателят не е въвел ограничение само първото посочено от собственика лице задължително да понесе административна отговорност за извършеното нарушение, както и че ако АНО не даде възможност на посоченото от собственика лице да се защити и да посочи дали той е управлявал автомобила или не, то това би довело до злоупотреба с права, а законът е предвидил тази възможност с цел установяване на действителното лице, извършило нарушението.
За да се установи обективната истина, според ВРС, следва всеки следващ твърдян ползвател на автомобила да може да подава въпросната декларация, като посочва евентуално на кого е предоставил автомобила, за да може да се установи обективно извършителя на нарушението и за да не се ограничава правото на защита на всеки ползвател, който не е собственик на автомобила.
Крайният извод на съда е, че неприемайки декларацията на жалбоподателя, наказващият орган е ограничил правото му на защита, тъй като го е лишил от правовата възможност да сочи доказателства в подкрепа на твърдението си, още повече, че е установено лицето, което действително е извършило нарушението, поради което АНО е следвало да обезсили издаденият фиш и да разпореди такъв да се издаде на Я. Р. М. за констатираното нарушение. Прието е, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на ЕФ, като не е установено правилно лицето, спрямо което да се ангажира административнонаказателната отговорност, поради което ЕФ е незаконосъобразен.
Настоящият състав на съда намира обжалваното решение на ВРС за неправилно. Изводите на районния съд не се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. ВРС неправилно е извел фактите, установяващи се от доказателствата по делото и неправилно ги е отнесъл към приложимите правни норми.
Не са в съответствие със закона изводите на съда за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, с които ВРС е обосновал отмяната на обжалвания пред него ЕФ.
При нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП са дефинирани стационарните и мобилните АТСС, а с издадената на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. министърът на вътрешните работи е уредил условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, което влече извод за допустимост на установяването и санкционирането на процесното нарушение, заснето с мобилно АТСС, с издаване на електронен фиш. Несъстоятелно е позоваването на ВРС на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., тъй като след постановяването му разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше изменена, поради което тълкувателното решение е неприложимо/с отпаднало действие.
По своята същност електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Задължителните му реквизити са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП.
Налице
са сочените от касатора
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на обжалваното
решение на ВРС.
Действително с основание касаторът твърди, че неправилно както при фактическите си констатации, така и при правните си изводи, ВРС неясно и дори противоречиво е приел, че ЕФ е издаден на Д. в качеството му на посочено от собственика на автомобила лице. От доказателствата по делото – ЕФ, както и подадената от Д. декларация, безспорно се установява, че ЕФ е издаден на Д. в качеството му на физическо лице – законен представител на собственика на автомобила – „К. Ауто“ ЕООД. Т.е. правните изводи, основани на тълкуването на разпоредбата на чл. 189, ал. 5, във вр. с чл. 188 от ЗДвП през призмата на несъществуваща хипотеза (подаване на декларация от посоченото от собственика на МПС лице като управляващо автомобила на датата на извършване на нарушението, което лице от своя страна подава декларация, че друго лице е управлявало автомобила) са напълно неотносими към настоящия казус.
Независимо от изложеното, доколкото ВРС е направил извод, че наказващият орган е следвало да обезсили издадения ЕФ и да разпореди такъв да се издаде на Я. Р. М. за констатираното нарушение, настоящият състав на съда намира, че е налице произнасяне на въззивната инстанция по релевантния за спора факт – законосъобразността на процесния ЕФ, и в частност налице ли са били основания за анулиране на издадения на Д. ЕФ, макар и произнасянето да е във връзка с опосредено несъществуващо деклариране от Д. в качеството му на посочено от собственика на автомобила лице, което е управлявало процесното МПС.
Касационната инстанция намира за установяващо се от доказателствата по делото от фактическа страна следното:
ЕФ е издаден на Д. в качеството му на физическо лице, представляващо собственика на процесния автомобил – „К. Ауто“ ЕООД.
В 14-дневния срок от получаването му на ЕФ Д. като законен представител на собственика на автомобила не е заплатил глобата, а е инициирал оспорване до съда на ЕФ, като към жалбата до съда (подадена чрез органа до съда) прилага писмена декларация с данни за лицето, на което е предоставил автомобила, а не декларация с данни за лицето, извършило нарушението, а и без да приложи и изискуемото съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на лицето, посочено като извършило нарушението.
С писмо с рег. № УРИ 819000-25744/17.05.2019 г. началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. уведомява Д., че във връзка с подадената жалба, към която е приложена декларация, касаеща ЕФ № 2452236, няма да се приемат действия за анулиране на ЕФ, тъй като не е предоставено копие на СУМПС на лицето, посочено от Д. като извършило нарушението.
Установява се, че в ЕФ изрично е указана и ясно изписана възможността да се подаде на основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС.
Съдът намира, че очевидно съзнавайки, че подавайки единствено декларация, без да е приложено СУМПС на лицето, посочено от Д. като извършител на нарушението, не е изпълнен фактическият състав на нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, Д. е депозирал директно жалба до съда срещу ЕФ, а не е пристъпил самостоятелно към представяне на изискуемите от закона документи само и единствено с адресат ОД на МВР В..
Разпоредбата на чл. 189, ал. 5от ЗДвП е ясна и за анулирането на издаден на собственика ЕФ законът изисква собственикът да представи кумулативно както писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, така и копие на свидетелството му за управление на МПС. Неправилно е граматическото тълкуване на нормата, поддържано от наказаното лице, че алтернативно се изискват тези два документа. Съобразявайки пунктуационните правила и частите на изречението, съдът констатира, че в изречението „В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство“, отделянето на израза „извършило нарушението“ със запетаи се дължи на това, че същият представлява подчинено определително изречение (към лицето). Още повече, че съюзът „и“ ясно сочи на едновременна, кумулативна изискуемост на двата документа.
Следва да се посочи, че законодателят изисква и двата документа, доколкото се предполага добросъвестност на собственика на автомобила, който освен че следва в писмена декларация сочи лицето, което е извършило вмененото на собственика нарушение с ЕФ, в потвърждение на декларираното представя и копие на СУМПС на лицето, което е посочено като нарушител от собственика. Това законодателно разрешение е в съответствие с целта на ЗДвП да се ангажира отговорността на действителния извършител на нарушението, ако може да бъде издирен и посочен от собственика на автомобила, т.е. издирването на действителния извършител е в тежест на собственика.
Процесното изискване не е в противоречие със Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Съгласно чл. 11 от ЗБЛД, нормата на която се позовава Д., действително никой няма право да дава или приема в залог, както и да използва или преотстъпва български личен документ на друго лице. В случая обаче прилагането на копие от СУМПС на лицето, посочено в писмената декларация на собственика на автомобила като извършител на административното нарушение, безспорно по никакъв начин не е в колизия със ЗБЛД, а представлява обстоятелство, гарантиращо пред контролните органи, че собственикът на МПС е положил дължимите усилия, открил е лицето, което действително е извършило нарушението и освен че добросъвестно го посочва, прилага и предоставеното му от лицето извършител копие от СУМПС.
Предвид изложеното възраженията на наказаното лице в този аспект, посочени и в отговора по касационната жалба са неоснователни. Правилно с ЕФ е ангажирана отговорността в случая на законния представител на собственика на автомобила. Липсата на посочване в ЕФ на разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП не го опорочава в степен да бъде отменен, доколкото изискването е да се посочи единствено нарушената разпоредба, а нормата на чл. 188 от ЗДвП определя административнонаказателно отговорното лице, което в случая правилно е преценено, че следва да е законният представител на юридическо лице, собственик на автомобила, при управлението на който е извършено нарушението.
Следва да се посочи, че ВРС по принцип неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП по отношение възможността на всяко следващо, посочено от собственика или ползвателя на автомобила лице, да посочи друго лице като извършител на нарушението. Идеята на закона е отговорността за нарушението, за което е съставен ЕФ, да бъде понесена от собственика или от лицето, посочено от собственика на автомобила, като задължение на собственика на автомобила е да посочи лицето, извършило нарушението – чл. 189, ал. 5, изр. второ от ЗДвП, а не да посочи лицето, на което само е предоставил управлението на моторното превозно средство, както е според разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.
Настоящият състав на съда споделя изложените от ВРС мотиви по отношение липсата на неяснота за мястото на извършване на нарушението. Обстоятелството, че въпросният контрол на скоростта е бил осъществен в населеното място с. Г., където ограничението на скоростта е 50 км/ч, се потвърждава и от вписаното в Протокола за използване на АТСС за дата 24.12.2018 г.
Правилен е и изводът на ВРС, че ЕФ съдържа изискуемите реквизити, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както и че правилно е определена административнонаказателната разпоредба – чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която е с фиксиран размер на наказанието, респ. законосъобразно е определено наказанието като вид и размер.
Въззивният съд е стигнал до правилно заключение и че е взета предвид допустимата грешка при измерването на скоростта на движение на автомобила (+/- 3км/ч), като във ЕФ е отразена наказуема скорост 85 км/ч, а не установената скорост 88 км/ч, както и че измерването на скоростта е извършено с годно техническо средство.
Изложеното обосновава извод за законосъобразност на обжалвания пред ВРС електронен фиш, поради което след отмяната на решението на въззивния съд като неправилно следва при решаването на делото по същество да се потвърди ЕФ, доколкото не се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като не се установяване съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не се налага да се установяват факти, изискващи събирането на нови доказателства. Както се посочи порокът на съдебния акт на ВРС представлява неправилно извеждане на фактите от приложените по делото доказателства единствено по отношение дали е следвало да се анулира издаденият на Д. ЕФ.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.
С оглед изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1424 от 15.07.2019 г. по АНД № 2305/2019 г. на Районен съд – В., с което е отменен Електронен фиш Серия К № 2452236 на ОД на МВР – В..
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2452236 на ОД на МВР – В., с който на М.С.Д. – законен представител на „К. Ауто“ ЕООД на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от с.з. е наложено на административно наказание глоба в размер на 400 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.