№ 56
гр. Радомир, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730100733 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, обективно съединени с осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 205 ЗЗД от „Теленор България“ ЕАД срещу ИВ. Б. АС..
В исковата молба се твърди, че между „Теленор България“ ЕАД и ответника ИВ. Б. АС.
бил сключен и валидно действал договор за мобилни услуги от 31.10.2017 г., по силата на
който ответникът бил абонат на дружеството - доставчик на мобилни услуги, с клиентски
номер № . и титуляр по предпочетения мобилен номер 0877/245378, с абонаментен план
„Тотал 24,99 лева“. На същата дата – 31.10.2017 г., бил сключен и лизингов договор, по
силата на който абонатът получил на изплащане посредством 23 бр. лизингови вноски,
всяка в размер на 18,99 лева, мобилно устройство „Samsung“, модел „Galaxy J5 2017 Black“.
Въз основа на посочените договори ответникът ползвал предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №
..
За потребените от ответника услуги за периода от 02.11.2017 г. до 04.12.2017 г.
„Теленор България“ ЕАД издал следните фактури:
- фактура № . г. за отчетения период на потребление - от 02.11.2017 г. до 04.11.2017 г., с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 46,70 лева (с
ДДС).
Дължимата сума била платима в срок до 20.11.2017 г.
- фактура № . г. за отчетения период на потребление - от 05.11.2017 г. до 04.12.2017 г., с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 49,95 лева (с
1
ДДС).
Дължимата сума била платима в срок до 20.12.2017 г.
Ответникът не заплатил мобилни услуги на обща стойност от 96,65 лева, поради което
на 05.01.2018 г. било издадено кредитно известие № . г. за извършена корекция по дълга,
като била сторнирана сумата в размер на -6,42 лева, начислени били и дължимите лизингови
вноски в размер на 18,99 лева и бил отразен незаплатеният баланс в размер на 96,65 лева за
предходните отчетни периоди, при което задължението за плащане възлизало на сума в
размер на 109,22 лева.
Неизпълнението на абоната - ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги, на стойност 109,22 лева, ангажирало договорната отговорността на
абоната, като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 19, б. „в“ от ОУ на мобилния оператор, „Теленор
България“ ЕАД прекратил едностранно индивидуалния договор, сключен с ответника за
ползвания абонамент и издал по абонатен номер № . на 05.02.2018 г. крайна фактура № ., с
начислена обща сума за плащане в размер на 109,22 лева.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия, приложени към
лизинговия договор, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство, марка „Samsung“, модел „Galaxy J5 2017 Black“, били обявени за предсрочно
изискуеми.
За предсрочно изискуеми били обявени лизинговите вноски, дължими след м. 02.2018 г.,
когато била издадена крайна фактура № ., съгласно уговорения погасителен план.
Поради липса на изпълнение от страна на ответника, „Теленор България” ЕАД
депозирал заявление по чл. 410 ГПК до СРС, въз основа на което било образувано ч. гр. д. №
26 953/2019 г. по описа на СРС и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия положителен установителен иск.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сума в размер на
109,22 лева, представляваща стойността на незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с абонатен номер . за периода
от 31.10.2017 г. до 04.02.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.05.2019 г. до окончателното плащане на
сумата, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество сума в размер
на 398,79 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
31.10.2017 г., за абонатен № ., за устройство „Samsung“, модел „Galaxy J5 2017 Black“ за
периода от м. 02.2018 г. до м. 09.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал
отговор на исковата молба, с който е изразил становище за неоснователност на предявените
искове, оспорвайки ги по основание и размер.
2
Твърди, че по делото липсвали данни, че приложените към исковата молба фактури са
връчени на ответника, както и че същият реално е ползвал мобилни услуги в процесния
период.
Сочи, че Общите условия на ищцовото дружество не обвързвали ответника, както и че
ищецът неправомерно е прекратил едностранно договора с ответника. Противопоставя и
възражение за изтекла погасителна давност.
По изложените съображения, моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез назначения му особен
представител оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът „Теленор България“ ЕАД е подал на 15.05.2019 г. до Софийския районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника
ИВ. Б. АС. за дължими суми по договор за мобилни услуги, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 26 953/2019 г. на СРС. В рамките на образуваното пред СРС
производство в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 23.05.2019 г., връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото е представен и приет договор за мобилни услуги от 31.10.2017 г., сключен
между ищцовото дружество и ответника, по силата на който ищецът се е задължил да
предоставя на ответника услуга за телефонен номер ********** по тарифен план „Тотал
24,99“, с месечна абонаментна такса 24,99 лева с ДДС, за срок от 24 месеца. В договора е
уговорено също така, че във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване
на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто
срок не е изтекъл, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без
абонамент, съгласно последната актуална ценова листа на оператора за съответното
устройство към момента на прекратяване на договора и заплатената от него при
предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг.
По делото е представен и договор за лизинг от 31.10.2017 г., сключен между ищцовото
дружество и ответника, по силата на който абонатът е получил на изплащане посредством
23 бр. лизингови вноски, всяка в размер на 18,99 лева, мобилно устройство „Samsung“,
модел „Galaxy J5 2017 Black“
По делото като писмени доказателства са приети и издадени от ищеца фактура № . г. за
отчетения период на потребление - от 02.11.2017 г. до 04.11.2017 г., с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 46,70 лева (с ДДС) и фактура № . г. за
отчетения период на потребление - от 05.11.2017 г. до 04.12.2017 г., с начислена за периода
3
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 49,95 лева (с ДДС).
Представени са също и Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения
с потребителите на мобилни телефонни услуги, в сила от 10.09.2010 г. и Приложение –
ценова листа за абонаментни планове за частни лица, съдържащо ценоразпис на „Теленор
България“ ЕАД за ползване на предоставяните от оператора мобилни услуги.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден
в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Съгласно т. 11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по иск с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК не намират приложение правилата за изменение на
иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго
основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може
да се заяви чрез предявяването на осъдителен иск при условията на евентуалност. За
разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и
пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви
осъдителен иск в това производство.
В настоящия случай ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение, но не в пълния размер, за който е издадена заповедта, а за
сумата в общ размер на 109,22 лева, като наведеното в исковата молба основание за
дължимост на посочената сума съвпада с това, посочено в заповедта за изпълнение. Така
предявеният установителен иск е допустим, като заповедта за изпълнение в частта, за която
не е предявен иск за установяване на вземането на заявителя, подлежи на обезсилване на
основание чл. 415, ал. 5 ГПК. Компетентен да обезсили заповедта в този случай е съдът по
заповедното производството. Както се изясни по-горе, предвид постановките на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство по
предявен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е допустимо и съединяването
на искове по реда на чл. 210 ГПК, включително и предявяване при условията на обективно
кумулативно съединяване на осъдителни искове. Поради това, предявеният иск е допустим и
следва да се разгледа по същество.
При разглеждането на предявения установителен иск по същество съдът намери
следното:
4
За уважаването на установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже съществуването между него и ответника през
процесните отчетни периоди на облигационно правоотношение, породено от сочения
договор за мобилни услуги, както и изпълнението на насрещните му задължения по
правоотношението чрез предоставяне за ползване на ответника на мобилния телефонен
номер и доставката на далекосъобщителните услуги по вид и стойност, описани в
издадените фактури.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че страните са
били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение, произтичащо от
сключен между тях договор за мобилни услуги от 31.10.2017 г.
На следващо място, ответникът е получил препис от Общите условия на оператора,
запознал се е с тях, приел е същите и се е задължил да ги спазва, което се установява от
подписаната от него декларация – съгласие. Установява се наред с това и че за периода от
31.10.2017 г. до 04.02.2018 г. от страна на ищовото дружество са издадени фактури за
ползвани далекосъобщителни услуги, всичките с получател ответникът И.А.. По силата на
съществувалата между страните договорна обвързаност ищцовото дружество е поело
задължението да доставя на ответника далекосъобщителни услуги срещу заплащането от
негова страна на дължимите месечни абонаментни такси и разговори съгласно уговорения
тарифен план.
В разглеждания случая ответникът е подписал договора за услуги с мобилния оператор,
ползвал е същите и не е изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на
предоставените услуги и с поведението си е изпаднал в забава. Издадени са фактури, които
не е заплатил в срок. Следователно е осъществен фактическият състав на едно договорно
неизпълнение, за което ответникът носи отговорност.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги „при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител – страна по договора, бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“.
Извършване на конкретно възложените мобилни услуги от мобилния оператор и
предоставянето им на ответника се доказва от приложените по делото фактури, подробно
изброени по-горе. И по двете фактури получател е ответникът И.А. с телефонен номер
**********. Представените фактури установят факта, че като първични счетоводни
документи са осчетоводени в търговските книги на мобилния оператор „Теленор България“
ЕАД. Чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ установяват правило относно редовно водените счетоводни
книги на търговеца, които могат да служат като доказателство в негова полза. Ответникът в
срока по чл. 131 ГПК не е оспорил по реда на чл. 193 ГПК истинността (верността) на
фактурите, както и верността на обективираните във фактурите данни, които съдържат
5
минимално необходимите реквизити съгласно ЗСч. и ЗДДС и представляват първичен
счетоводен документ, поради което съдът приема, че търговските книги на „Теленор
България“ ЕАД са водени редовно и оттук, че ответникът действително е ползвал услугите
на оператора, на посочените в тях стойности. След като фактурите не са били оспорени от
ответната страна, същите представляват доказателство, че така претендираните суми са
осчетоводени от доставчика – в същия смисъл: решение № 89/30.03.2018 г. по гр. д. №
31/2018 г. по описа на ОС - Перник. Няма основание за обвързване заплащането на
възнаграждението за извършване на конкретно възложените мобилни услуги от мобилния
оператор и предоставянето им на ответника от допълнителни факти, доколкото приемането
на услугата не е задължение на възложителя - да прегледа и да направи всички възражения
за неправилно изпълнение (определение № 3/08.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 803/2014 г., ТК,
II т. о.). Затова и при отсъствието на възражения и доказателства по делото, ответникът при
приемане на изпълнените услуги да е направил възражения за недостатъци и изрично
изразено несъгласие с престираните услуги при тяхното приемане, извършеното се счита
прието и възложителят дължи уговореното възнаграждение от приемането (чл. 266, ал. 1
ЗЗД).
Ответникът не е представил доказателства за извършени плащания на дължимите суми
за ползвани далекосъобщителни услуги в полза на ищеца, с оглед на което съдът намира, че
ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по процесния договор за заплащане на
дължимите суми, поради което и същият законосъобразно е бил прекратен предсрочно от
мобилния оператор, което налага извод за основателност на предявения иск.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 205 ЗЗД:
Възникването в полза на ищеца на вземанията, представляващи стойност на лизингови
вноски, е обусловено от установяване наличието на договорни правоотношения между
страните, породени от договор за лизинг с твърдения предмет и съдържание, предаването от
страна на ищеца, като лизингодател за ползване от ответника на мобилното устройство,
предмет на договора и падежа на вземанията.
От приетия по делото договор за лизинг от 31.10.2017 г. се установява, че между
ищцовото дружество, от една страна като лизингодател, и ответника, от друга, като
лизингополучател, е сключен договор за лизинг на мобилен телефон, марка „Samsung“,
модел „Galaxy J5 2017 Black“, на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 18,99 лева всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. В
чл. 4 от договора е посочено, че с подписване на настоящия договор лизингополучателят
декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройство във вид, годен за
употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики и е комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта.
При това положение настоящият състав приема, че между страните е сключен договор за
лизинг на индивидуализираната по-горе движима вещ, по който ответникът не е изпълнил
задължението си да плати лизингови вноски. Макар по делото да липсват доказателства
задълженията на ответника да са обявени за предсрочно изискуеми, съдът приема, че
6
същият дължи пълната сума на уговорените в договора лизингови вноски, тъй като към
настоящия момент срокът на договора за лизинг е изтекъл и ответникът дължи пълния
размер на вноските по тях, тъй като същите са изискуеми и без да е обявена предсрочна
изискуемост на договорите. С оглед на това, настоящият състав приема, че искът за
заплащане на суми на основание сключен договор за лизинг е основателен и доказан до
пълния предявен размер от 398,79 лева.
При тези изводи съдът дължи произнасяне по противопоставеното в отговора на
исковата молба възражение за погасяване по давност на сумите, предмет на ищцовата
претенция, които предвид разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК
на ВКС, се погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. При периодичните
месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска.
Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече в деня, в който вземането е станало
изискуемо. В конкретния случай изискуемостта на вземането по фактура № . г. е 20.11.2017
г. Следователно, най-късната дата, на която вземането по посочената фактура се погасява с
изтичане на тригодишната погасителна давност, е 20.11.2020 г.
В конкретния случай, ответното дружество, е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение на 15.05.2019 г., което налага извода, че към
тази дата тригодишният давностен срок не е бил изтекъл.
Изложеното важи в пълна степен и за вземанията по издадената от ищеца на по-късна
дата фактура № . г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски по делото в общ размер на 760,00 лева, от които 100,00 лева –
заплатена държавна такса, 360,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в исковото и
заповедното производство и 300,00 лева – заплатено възнаграждение за особен представител
на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИВ. Б. АС., с ЕГН: **********, с
адрес: с. У., общ. Радомир, обл. Перник, че дължи на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ЖК „Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, сума в размер на 109,22 лева (сто и девет лева и двадесет и две
стотинки), представляваща стойността на незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с абонатен номер . за периода
от 31.10.2017 г. до 04.02.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
7
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.05.2019 г. до окончателното плащане на сумата
ОСЪЖДА ИВ. Б. АС., с ЕГН: **********, с адрес: с. У., общ. Радомир, обл. Перник ДА
ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Младост“, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 398,79
лева (триста деветдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 31.10.2017 г., за абонатен № ., за
устройство „Samsung“, модел „Galaxy J5 2017 Black“ за периода от м. 02.2018 г. до м.
09.2019 г.
ОСЪЖДА ИВ. Б. АС., с ЕГН: **********, с адрес: с. У., общ. Радомир, обл. Перник ДА
ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Младост“, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 760,00
лева (седемстотин и шестдесет лева) – направени разноски в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8