РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Кюстендил, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20241520100775 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Делото е образувано по искова молба, подадена от А. И. К., ЕГН
**********, от гр. ***, ул.“**“ № **, против С. Г. И., ЕГН **********, Т. А.
И. и Г. Т. И., тримата с адрес: гр. **, ул.“**“ **, с която се иска възстановяване
на отнето владение на мазета и гараж в жилищна сграда, находяща се в гр. **,
ул.“**“ № **, на осн. чл.75-76 от Закона за собствеността.
С Определение № 862/25.06.2024 г. съдът прекрати производството в
частта относно предявения иск за възстановяване на отнето владение върху
мазе №2 и гараж №1, представляващи прилежащи части, съгласно схема №
15-126509-13.02.2019 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
41112.502.309.1.8, изд. от СГКК - гр. **, както и по отношение на сочената
като ответник С. Г. И., ЕГН **********.
В първоначалната искова молба се твърди, че на 25.03.2024 г. около
17:00 часа ответниците Г. И. и Т. И. по скрит и насилствен начин отнели от
ищцата владение, като счупили прозорците на мазета в сграда находяща се в
гр. **, ул. „**“ №**, влезли през счупените прозорци и започнали да пренасят
навътре тухли. Ищцата сочи, че ги попитала какво правят, след което
позвънила в полицията, като полицейските служители предупредили
ответниците с протокол да не посягат на ищцата и на нейната собственост.
След като полицаите си тръгнали ответниците влезли през прозореца обратно
и започнали да зазиждат входната врата към мазетата и към мазе 1 - лична
собственост на ищцата като се уточнява, че по този начин, незаконно, по скрит
1
и насилствен начин, ищцата била лишена от продължилото повече от 40
години владение на собствените й мазета и гаражи в жилищната кооперация, в
която живеела от построяването й. Ищцата сочи, че страните по настоящото
доскоро водили дело за прогласяване недействителност на нотариален акт за
собственост, издаден в полза на ответниците. По-късно на същата дата
25.03.2024 г. се твърди, че някой от ответниците счупил катинарите и сложил
свои такива на мазетата. На 26.03.2024 г. започнал да руши носещи стени в
сградата. Заявява се, че всички живущи в сградата нямали достъп до мазетата
и гаражите.
Отправено е искане съдът да възстанови владението върху „мазета,
гаражи и прочие в жилищната сграда, находяща се в град ** на улица *** **“
и да наложи имуществена санкция на отнелите, владението.
С молба вх. № 6237/23.05.2024 г. ищцата заявява, че владеела мазе №* и
мазе №* от близо половин век. Не поддържала искането за налагане на
имуществена санкция на ответниците. Сочи за съществуването на
„недостоверен акт фалшив“, за придобиване на търг на
„фризьорскобръснарски салон със санитарен възел 88,36 кв. метра“, както и че
никой от ответниците не е владял процесните мазета и гаражи.
С молба вх. № 7226/17.06.2024 г. ищцата заявява, че мазе № * и гараж №
* са собственост на В. Г., която била заявила, че ще участва по делото. Твърди
се, че владението на ищцата не е било отнето и нарушено със снабдяването от
С. Г. И. с нотариален акт за част от мазетата, а с описаните в първоначалната
искова молба действия на ответниците. Заявява, че в мазетата и гаражите,
чието владение е отнето все още има вещи на ищцата и другите владелци.
Сочи се, че мазетата са били придобити по давностно владение, продължило
половин век. Отправено е искане съдът да прекрати неправомерното отнемане
на владението и да върне същото на правоимащите собственици.
С молба вх. № 4886/22.06.2024 г. ищцата представя доказателства за
притежание на мазета и гаражи в сграда, находяща се в гр. **, ул. „**“ № ** от
нея, както и от А. Л. П. и В. А. Г. Твърди се, че ответникът Г. И. посред нощ
зазидал врата, чупил прозорци и „се вкарвал“ с работници вътре в мазетата,
слагал крушка, която да свети и била подвижна, като по-късно чупил врата на
мазе №* и разбил катинар, както и стена на мазе №*, за да си направил
входове, а тя граничила с мазе №* и мазе №*. Иска се да бъде издадена
заповед за възстановяване на противоправно отнетото владение върху мазета
и гаражи.
С молба вх. № 13141/15.11.2024 г. е уточнено, че претенцията касае
зимнично помещение №*, представляващо прилежаща част към
притежавания от ищцата апартамент, находящ се на ** етаж от масивна
жилищна сграда с адрес ул. „**“ № ** в гр. **, така както е описано в
нотариален акт № **, том I, нот. дело № 88/1992 г. на нотариус при КРС, както
и мазе № * със застроена площ от 26,07 кв.м – както е описано в нотариален
акт № ***, том I, нот. дело № 96/2008 г. на нотариус Е. П. Тези мазета били
съсобствени между ищцата и трето неучастващо в процеса лице – А. Л. П.,
при равни квоти. Отново се описва случилото се на 25.03.2024 г. като се
2
посочва, че ответниците счупили катинара на мазе № *.
С Определение № 774/30.05.2024 г. съдът освободи ищцата А. И. К. от
задължението да заплати държавни такси и разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответниците не са представили отговор.
С молба вх. №13507/24.11.2014 г. от процесуалния представител на
ответниците адв. П. В. се твърди, че предявеният иск е неоснователен и се
иска отхвърлянето му. Оспорва се ищцата да е упражнявала явно,
непрекъснато и неоспорено владение върху процесните вещи. Представени са
писмени доказателства, сред които и схема № 15-131108-10.02.2020 г. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.502.309.1.10 с адрес на
имота гр. **, кв. „**“, ул. „**“ № **, ет. *, издадена от СГКК – гр. **.
В проведените открити съдебни заседания страните са редовно
представлявани. Ищцата се явява лично. Поддържат исковата молба, респ.
писмения отговор. Процесуалният представител на ищцата адв. Б. И. моли с
решението си съдът да възстанови на А. И. незаконно отнетото й владение
върху процесните обекти. Претендира разноски по делото. Ищцата лично
излага пред съда съображенията си за уважаване на иска. Общият
пълномощник на ответниците адв. П. В. акцентира върху обстоятелството, че
ищцата не е владяла процесните мазета. Иска се отхвърляне на исковата
претенция.
По делото бяха приети като допустими, относими и необходими за
изясняване на спорния предмет, писмени доказателства. Разпитани бяха
свидетели, доведени от ищцовата и ответната страна. След изтичане на
предоставения от съда едноседмичен срок е подадена писмена защита от
ищцата.
След задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен
материал, преценен поотделно и в неговата съвкупност и като взе предвид
изложените от страните доводи, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
Видно от нотариален акт за собственост на апартамент, построен по
договор за групов строеж по чл.192 от ЗТСУ № 29, том I, рег.№ 0992, дело №
88/1992 г. на нотариус при Кюстендилски районен съд, А. И. С., ЕГН
********** е призната за собственик, на основание учредено право на строеж
върху държавна земя и договор за групов строеж по чл.192 от ЗТСУ, на
следния недвижим имот: апартамент, находящ се на ** етаж в северната
половина на същия етаж, със северозападно изложение, построен в
триетажната масивна жилищна сграда, построена върху отстъпено право на
строеж в парцел ***, кв. ** по плана на гр. ** в кв. „**“, ведно със зимнично
помещение №*-едно, както и на 18,48% ид. ч. от общите части на сградата и
1/6 ид. ч. от правото на строеж върху мястото и ползуването на същото.
Приложена е и схема № 15-126512-13.02.2019 г. на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 41112.502.309.1.9 с адрес на имота гр. **, кв. „**“,
ул. „**“ № **, ет. *, издадена от СГКК – гр. **, от която е видно, че като
прилежаща част към самостоятелния обект е посочено зимнично помещение
№ *. От удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх. №
3
ДО000977/16.04.2024 г., издадено от Община **, е видно, че данъчната оценка
на самостоятелен обект с идентификатор 41112.502.309.1.6, представляващ
апартамент на * етаж от сграда с адрес гр. **, ул. „**“ № **, ведно с мазе с
площ от 24,00 кв.м, към 16.04.2024 г. е 9 960,50 лв., а данъчно задълженото
лице А. И. К. има непогасени и изискуеми задължения за партидата на имота в
общ размер на 87,20 лева.
Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том I,
рег.№ 0992, дело № 96/2008 г. на нотариус Е. П., рег. №188, А. И. К., ЕГН
********** и С. И. И., ЕГН ********** са признати за собственици, на
основание давностно владение, на следния недвижим имот: мазе №* /**/ със
застроена площ от 26,07 кв.м /двадесет и шест и 0,07 кв. метра/, със западно
изложение, находящо се в триетажната масивна жилищна сграда, построена с
отстъпено право на строеж върху общински урегулиран поземлен имот,
представляващ парцел III /трети/ имот планоснимачен номер 5581 /пет хиляди
петстотин осемдесет и едно/ в квартал №6 /шести/ по плана на гр. **, кв. „**“,
целият с площ от 440 кв.м, при съседи на мазето: двор, мазе № *, мазе № * и
съседи на поземления имот: ул. „**“, улица, УПИ IV-5582, УПИ II-5580. От
удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх. №
ДО000979/17.04.2024 г., издадено от Община **, е видно, че данъчната оценка
на мазе в сграда с адрес гр. **, ул. „**“ № ** с площ от 26,07 кв.м към
17.04.2024 г. е 1 152,50 лв., а данъчно задължените лица А. И. К. и А. Л. П.
нямат непогасени задължения за партидата на имота.
От представеното удостоверение за наследници с изх. №
01954/05.04.2024 г. се установява, че С. И. И., ЕГН ********** е починала на
03.07.2017 г. и е оставила за свой наследник дъщеря си А. Л. П.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41,
том I, рег.№ 813, дело № 34/2005 г. на нотариус Б. А., рег. №325 С. Г. И. е
закупила от М. А. Н. и А. С. Н. следния недвижим имот: самостоятелен
нежилищен обект – МАГАЗИН /бивш бръснаро-фризьорски салон/ със
санитарен възел, с площ от 88, 36 кв.м, ведно със зимнично помещение със
същата площ под магазина, находящ се в гр. **, кв. „**“, ул. „**“ № **, ведно с
припадащите се идеални части от правото на строеж и идеални части от
общите части на сградата.
По делото е разпитана свидетелката А. Л. П., роднина на ищцата,
живуща в процесната сграда. Заявява, че на 25.03.2024 г., прибирайки се от
работа, забелязала, че ответниците Т. и Г. И.и разбиват прозореца на мазето на
леля й – ищцата А. К. и влизат вътре, след което започват да пренасят тухли в
мазето. Пристигнали полицаи, а след като служителите на реда си тръгнали,
по-късно същата вечер, ответниците започнали да зазиждат вратите на
мазетата и да разбиват стените им. Посочва, че единствено живущите в
сградата ползвали мазетата в същата. Там според свидетелката и до днес се
намирал техен багаж: „имаме вътре дъски, тръби, буркани, блокчета, плочки и
други работи“. Мазетата имали врати, които били разбити от ответниците.
От разпита на свидетелката В. А. Г., също роднина на ищцата, водеща с
ответниците дела със сходен предмет /обстоятелство, служебно известно на
4
съда/, се установи, че първата е родена и е живяла в процесната сграда на
адрес гр. **, ул. „**“ № ** допреди да се омъжи преди 9 години. Свидетелката
твърди, че била другаде, но когато разбрала за случващото се /на 25.03.2024 г./,
отишла на адреса и видяла, „как стоят нещата“. Заявява, че мазетата се
използвали от ищцата. Ответниците направили дупка в мазето на майката на
свидетелката и влезли в мазето на А. К.. За мазето на ищцата имало един вход
– през главния вход на сградата, като ответниците нямали достъп до него. В
мазетата ищцата съхранявала багаж – тротоарни плочки, буркани и дъски.
Свидетелката посещавала имота спорадично, когато има време.
Разпитана е свидетелката А. Т. И., майка на ответника Т. И., баба на Г.
И.. Твърди, че от 2005 г. ответниците ползват мазетата и гаража на адрес гр.
**, ул. „**“ №**, сложили там свои вещи, а ищцата им създавала затруднения.
Мазетата нямали врати и в тях нямало нищо, били празни, с изключение на
багажа на ответниците. Твърди, че имало два входа за мазетата, единият бил
зазидан от ответника Т. И. „за да не влезнат, защото имаха неща вътре, за да не
им ги взимат“. Свидетелката заявява, че ищцата чупила поставените от
ответниците катинари.
Свидетелят Е. В. М., приятел на Г. Т.в, твърди, че почти всеки ден
посещава заведението на ответника, намиращо се в процесната сграда. Влизал
в мазетата и знаел, че се ползват от ответниците от 2005 г. Имало два входа за
мазетата, на които нямало входни врати. В същото време твърди, че имало
врати с катинари, поставени от С. и Т. И.. Видял видеоклипове, показани му от
ответника Г. И., на които се виждало как ищцата разбива катинар с тесла.
Катинарите били сменени няколко пъти, тъй като ищцата все ги чупела и
поставяла свои. В самите мазета нямало врати, а там се съхранявали вещи на
ответниците.
Другите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда,
поради което не следва да се обсъждат подробно. Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в
съвкупност на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
които са допустими и относими. Свидетелските показания съдът цени с оглед
целия доказателствен материал и нормата, съдържаща се в чл. 172 ГПК.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По допустимостта:
Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, спорният
предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата му молба, като
фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част съставляват
основанието на иска, а петитумът - указва вида и съдържанието на търсената
съдебна защита. Според утвърдената съдебна практика, определянето на
правната квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от
изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, формиращи основанието на исковата претенция, и от заявеното в
петитума искане за защита. Съобразно принципа на диспозитивното начало в
5
гражданския процес спорът следва да се разреши съобразно действителната
правна квалификация на предявения иск, като се обсъдят релевантните за
спора факти, доказателствата, доводите на страните и се приложи съответният
материален закон.
В доклада по делото съдът квалифицира претенцията на ищцата като
осъдителен иск с правно основание по чл. 76 от Закона за собствеността.
Предвид личния характер на иска по чл. 76 ЗС, надлежен ответник по него е
нарушителят. Това е лицето, отнело владението или лицето, за което е
действал фактическия извършител, но не и третото лице, на което
нарушителят е предал вече отнетото владение. От заявеното в исковата молба
и поддържаното в хода на производството, се установява тезата на ищцата, че
именно ответниците Т. А. И. и Г. Т. И. са смутили владението й, поради което
исковете срещу тези лица се явяват допустими.
Производството не е недопустимо и тъй като не е налице хипотезата,
визирана в чл. 359 ГПК, според която норма лицето, което е предявило иск за
собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу
същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността,
освен ако владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или
скрит начин. Служебно известно е на съда, че между същите страни се води
установителен иск за собственост на процесните имоти, наред с други такива,
по гр. д. № 2276/2024 г. по описа на КРС, което дело е образувано на
18.09.2024 г., тоест след завеждане на настоящия иск /на 27.03.2024 г./.
По основателността:
Предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 76 от ЗС
са: 1. наличие на фактическа власт на ищеца върху вещта /като тази власт не
трябва да е случайна и инцидентна, а трайна и постоянна, без да е необходимо
във всеки момент да се извършват конкретни действия, израз на намерението
да държи вещта като своя/; 2. отнемане на фактическата власт от ответника; 3.
това отнемане да е извършено чрез насилие или по "скрит начин" /по начин и
време, които правят трудно възприемането му от ищеца/. Така и в Решение №
73 от 2.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 731/2014 г., III г. о., ГК.
При разпределението на доказателствената тежест съдът, в проведеното
на 17.12.2024 г. открито заседание, указа на страните, че е в тежест на
ищцовата страна да установи при условията на пълно и главно доказване,
следните факти: че същата има качество на владелец или държател, тоест, че е
владяла, упражнявала фактическа власт чрез твърдените действия върху мазе
* и мазе *, описани в исковата молба, коригирана с молба от 15.11.2024 г. на
ищцата, като следва да установи и че посочените мазета са отнети чрез
насилие, тоест чрез употреба на физическа сила по отношение на самите вещи
- мазе * и мазе * или по скрит начин, тоест отнемането да е станало не в
присъствието на ищцата и без знанието й, съответно, против
изричната/предполагаема воля на ищцата, като следва да установи и, че
защитата е потърсена от нея в рамките на шестмесечен срок от извършеното
нарушение. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на
6
ответника е да докаже наведените от него възражения, в случай, че има
такива.
Искът по чл. 76 от ЗС защитава всяка фактическа власт върху вещта, без
значение на нейния вид /владение или държане/, без значение дали тя се
упражнява правомерно или неправомерно и без значение дали лицето, което я
отнема, е действителният собственик или носител на друго право върху вещта.
Целта на подобна защита са преди всичко съображения от обществен ред - да
се забрани и предотврати самоуправно изменение на фактическото
положение, а всяка подобна промяна да се извършва само по съдебен ред и
чрез законните средства на държавната принуда. Посесорният иск по чл. 76 от
ЗС предоставя защита на едно фактическо състояние, което е било нарушено,
при това не по предвидения за това от закона ред и със съответните средства,
доколкото възникнал спор за принадлежността на правото на собственост се
разрешава от гражданския съд по предявен иск от легитимирано по силата на
правния си интерес лице, а не чрез извършването на фактически действия, с
които заинтересованото лице само си доставя защитата, предоставена от
нормотвореца в правораздавателната компетентност на съда, осъществявана в
рамките на състезателно производство при спазване на всички
съдопроизводствени принципи и правила.
Следователно, защитава се самото фактическо състояние, поради което
по тези дела съдът проверява само факта на владението или държането и на
нарушението му - чл. 357, ал. 1 от ГПК. При това не е част от основанието на
този иск вида на упражняваната от ищеца фактическа власт /дали е владение
или държане/, а единствено, че такава е съществувала и е отнета, т. е.
допустимо е заявяването му, както от владелец, така и от държател. Изрично
следва да се отбележи, че в предмета на настоящото производство не е
установяване принадлежността на правото на собственост спрямо процесните
вещи.
В разпоредбата на чл. 68 от ЗС се съдържат определения за владението и
държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като
своя, тоест разликата е в субективния елемент – дали лицето възприема вещта
като своя. Според правната теория владението е фактическо състояние, а не
право. То се различава от правото на владение като правомощие и част от
съдържанието на правото на собственост. Съгласно установената в чл. 69 от
ЗС оборима презумпция, се предполага, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.
Ето защо, за да е налице първата предпоставка за уважаване на иска по
чл. 76 ЗС е необходимо ищцата да установи с всички допустими
доказателствени средства, че е упражнявала фактическа власт върху
процесните мазета в жилищна сграда, находяща се в гр. **, ул. “**“ № **.
На първо място, с оглед конкретизираната в исковата молба дата на
отнемане на владението – 25.03.2024 г., се констатира, че искът е предявен /на
27.03.2024 г./ в преклузивния шестмесечен срок по чл. 76 ЗС, за спазването на
7
който съдът следи служебно.
За доказване наличието на фактическа власт върху вещ, било то главна
или принадлежност, са допустими всички доказателствени средства.
Допуснатото събиране на гласни доказателствени средства е подходящ способ
за установяване на твърдените от ищцата факти и обстоятелства,
съществуването на които понятно е трудно доказуемо с писмени
доказателства. С показанията на доведените от ищцовата страна свидетели
беше доказано, че А. К. е упражнявала фактическа власт върху процесните
мазе №* и мазе №*, находящи се на адрес гр. **, ул. „**“ № ** към 25.03.2024
г. Действително всички разпитани по нейна инициатива свидетели се намират
в близка роднинска връзка с ищцата, поради което съдът не може да
кредитира безкритично техните показания, но при съвкупна преценка на
целия събран по делото доказателствен материал и заявеното от ищцата в
подадените от нея молби, съдът счита, че беше доказано А. К. да е
упражнявала към процесната дата фактическа власт върху мазе №* и мазе №*
в процесната сграда.
Съдът приема, че така посочените обекти, макар и непълно
индивидуализирани, съществуват като прилежащи части към самостоятелни
обекти в сградата и върху тях може да бъде упражнявана фактическа власт.
Несъмнено тази фактическа власт най-вероятно би се проявила в използването
на тези обекти в съответствие с обичайното им предназначение – за
съхранение на движими вещи, както и в манифестиране ползването на
владелеца/държателя пред лицата, които биха могли да го възприемат /съседи/
– поставяне на врата, ключалка или катинар. В тази насока са и твърденията,
че ищцата съхранявала зимнина и други вещи в мазетата, както и че поставяла
катинари.
На следващо място, като се прие, че ищцата е упражнявала фактическата
власт, подлежи на доказване дали владението или държането са й отнети при
алтернативно предвидените в закона условия - по скрит начин или чрез
насилие. Съдът счита, че категорично не може да се говори за отнемане по
скрит начин – по време и със средства, така че владелецът/държателят да не
може да разбере за това. Самата ищца посочва съвсем явни действия на
ответниците, които са й станали известни своевременно. Посочва и час на
отнемането – около 17:00 часа, тоест в светлата част на денонощието. От
показанията на всички свидетели става ясно, че случилото се на 25.03.2024 г.
не е останало скрито за останалите обитатели на жилищната сграда, както и за
органите на реда.
Акцентира се върху отнемането на фактическата власт чрез употреба на
насилие. За да е налице този специален начин на отнемане на фактическата
власт по чл. 76 от ЗС, следва да бъде доказан фактът на упражнена физическа
сила или психическо насилие /заплаха/ спрямо лицето, което упражнява
фактическата власт върху вещта или да бъде установено наличието на
употребена физическа сила спрямо самата вещ. В конкретния случай
настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото гласни
доказателства, на които се позовава ищцата, както и от изложеното в исковата
молба и уточняващите такива, не се установява наличието на физическо или
8
психическо насилие, което да е упражнено спрямо А. К.. Налице са обаче
достатъчно данни за реализирана физическа сила спрямо самия недвижим
имот.
Счупването на прозорец на мазе №*, което категорично може да се
квалифицира като упражняване на насилие върху вещта, се установи по
делото. Ответниците не успяха да оборят това обстоятелство, релевирано още
в исковата молба. Недоказани остават изявленията, че ответниците счупили
катинари, доколкото не беше еднозначно установено наличието на такива,
както и от кого и на кои точно врати са поставени. Не може да бъдат
игнорирани, потвърдените и от показанията на доведения от ответната страна
свидетел Е. М., данни за рушене на стена на мазе № *. Съдът счита за
доказано, че ответниците са предприели самоволни действия за зазиждане на
съществуващи и разкриване на нови отвори за достъп до процесните мазета,
които към процесната дата са се намирали във фактическата власт на ищцата.
Отново, предмет на настоящото производство не е нито
принадлежността на правото на собственост спрямо процесните вещи, нито
продължителността на евентуално упражнявано владение върху тях. Спорът
се свежда до това кой е упражнявал фактическата власт върху вещите към
25.03.2024 г. и била ли е същата отнета по скрит начин или чрез насилие.
С оглед на гореизложеното, съдът счита предявения от А. К. срещу Т. И.
и Г. И. иск за основателен, поради което ще го уважи като осъди ответниците
да върнат на ищцата отнетата й чрез насилие фактическа власт.
По отговорността за разноски:
При този изход на правния спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и
съобразно уважения изцяло иск, разноски се дължат на ищцовата страна.
Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. На основание
т.1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г.,
ОСГТК на ВКС, са представени доказателства за действителното заплащане на
възнаграждението - договор за правна защита и съдействие /л. 92 от делото/ и
пълномощно. Воден от горното съдът ще осъди ответниците да заплатят на
ищцата сторените разноски в размер на 800 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение. Съдът не споделя застъпеното от ответната
страна виждане, че непредставянето от ищцата на списък на разноските по
чл.80 ГПК е пречка за присъждането им, тъй като е отправено изрично искане
до съда в този смисъл и по делото са представени надлежни доказателства за
действителното извършване на разходите. Горното не противоречи на
възприетото в т. 2 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.
дело №6/2012г., ОСГТК на ВКС.
Ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски на
основание чл.83, ал.2 ГПК, поради което и с оглед позитивния за нея изход на
спора, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответниците ще бъдат осъдени да
заплатят дължимата сума за държавна такса, изчислена по реда на чл.71, ал.1
ГПК във вр. чл.69, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.1 от ТДТССГПК – 50 лева, по сметка на
Районен съд – ***.
По обжалваемостта:
9
Настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. А. И., ЕГН ********** и Г. Т. И., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. **, ул. “**“ № **, да предадат на А. И. К., ЕГН
**********, от гр. **, ул.“**“ № **, по иск с правно основание чл. 76 ЗС,
фактическата власт върху мазе №1 /представляващо зимнично помещение №
*-едно, съгласно нотариален акт за собственост на апартамент, построен по
договор за групов строеж по чл.192 от ЗТСУ, № 29, том I, рег.№ 0992, дело №
88/1992 г. на нотариус при КРС/ и мазе № * /представляващо мазе № * със
застроена площ от 26,07 кв.м /двадесет и шест и 0,07 кв. метра/, със западно
изложение, находящо се в триетажната масивна жилищна сграда, построена с
отстъпено право на строеж върху общински урегулиран поземлен имот,
представляващ парцел III /трети/ имот планоснимачен номер 5581 /пет хиляди
петстотин осемдесет и едно/ в квартал №6 /шести/ по плана на гр. **, кв. „**“,
целият с площ от 440 кв.м, при съседи на мазето: двор, мазе №*, мазе №* и
съседи на поземления имот: ул. „**“, улица, УПИ IV-5582, УПИ II-5580,
съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот № 110, том I, рег.№
0992, дело № 96/2008 г. на нотариус Е. П., рег. №188/, съставляващи
прилежаща част от имот, находящ се в жилищна сграда, с адрес в град ** на
ул. „**“ № **, отнета чрез насилие на 25.03.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Т. А. И., ЕГН ********** и Г.
Т. И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. **, ул. “**“ № **, да заплатят на
А. И. К., ЕГН **********, от гр. **, ул. „**“ №**, сумата от 800, 00 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Т. А. И., ЕГН ********** и Г.
Т. И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. **, ул. “**“ № **, да заплатят по
сметка на Районен съд – Кюстендил сумата от 50 лева, представляваща
държавна такса по делото, както и още 5,00 лева - държавна такса в случай на
издаване на изпълнителен лист за принудителното й събиране поради липса на
доброволно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
- Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните – арг. от чл.7, ал.2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10
11