Присъда по дело №658/2022 на Районен съд - Плевен

М О Т И В И:

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна
прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия ***, с ЕГН:
********** от *** за това, че на 17.03.2022г. в гр. Плевен без надлежно
разрешително, издадено от органите по чл.16 от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите и в нарушение на чл.30 от същия
закон, държал високорискови наркотични вещества - метамфетамин с нето
тегло 0,560 грама на стойност 14лв. – престъпление по чл. 354а, ал. 1, т. 3 от
НК.
Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, се представлява от
прокурор ***
Подсъдимият *** - редовно призован, се явява лично. За него се явява
служебен защитник адв. *** от АК – Плевен с пълномощно от досъдебното
производство.
Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и
обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши
проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от
НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно
чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.
Председателят на състава прикани страните да вземат становище по
въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК,
като не направи искания.
Защитникът на подсъдимия *** – адв. *** от АК – Плевен изрази
становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви,
че желае делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по
реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
На основание чл. 252 от НПК, моли съда, да се пристъпи към
разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, веднага след
приключване на настоящото разпоредително заседание.
Подсъдимият ***, изразява съгласие с казаното от защитника си по
въпросите по чл. 248 от НПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от
НПК, Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал.
1

1 от НПК, съставът на съда приема следното:
1.Делото е подсъдно на съда.
2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними
съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия.
4.С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно
следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска
разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на
резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице,
преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по
делегация.
6. Не се налага промяна относно взетата мярка за процесуална принуда
по отношение на подсъдимия.
7.Не се налага събирането на нови доказателства.
8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на
настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на
делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се
насрочва дата за призоваване, нито да се призовават свидетели посочени в
списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт.
Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по
т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно
мярката за неотклонение, пред Окръжен съд – Плевен в седемдневен срок,
считано от днес.
Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия
намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие
в производството пред първата инстанция и решение за предварително
изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:
Първата - служебно от съда.
Втората - по искане на подсъдимия.
В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и
условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно
- когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в
обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът счете, че искането на подсъдимия чрез защитника му е направено
2

своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да
се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди
предварително изслушване на подсъдимия.
На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди
предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.
Подсъдимият *** признава изцяло фактите, описани в обвинителния
акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно
следствие.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия ***
правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371,
т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие,
запита подсъдимия ***, дали признава изцяло фактите и обстоятелствата
изложени в обвинителния акт и дали е съгласна да не се събират
доказателства за тези факти.
Отговорът на подсъдимия ***:
„Признавам се за виновен. Съжалявам за извършеното. Признавам
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
съм съгласен да не се събират нови доказателства за тези факти.“
При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията
на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което
подсъдимият *** направи в съдебно заседание, относно фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи
разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.
371, т. 2 от НПК.
След даване ход на съдебното следствие и докладване на
заключителната част на обвинителния акт, съдът запита подсъдимия дали
поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и
желае ли да даде обяснения по обвинението.

Отговорът на подсъдимия *** бе следния:
3

„Разбирам обвинението за какво е, признавам изцяло изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани
събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на
вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.”
Съдът на основание чл. 283 от НПК, прочете и приобщи към
доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в
досъдебно производство – пр. преписка № 1625/2022 г. по описа на РП –
Плевен/ЗМ № 154/2022 г. по описа на ОДМВР – Плевен/, които имат характер
и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с
обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са
установени при условията и по реда на НПК.
След като не се направиха искания за нови съдебно следствени
действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа
и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и
даде ход на съдебните прения.
Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.
При направените от подсъдимия, цялостно признание на фактическите
обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно
следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна
извършването на престъпното деяние, при възведените правни квалификации
по отношение на подсъдимия.
Излага съображения, че в случая на подсъдимия следва да се наложи
наказание за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, т. 3 от НК – 4 месеца
лишаване от свобода което да бъде изтърпяно ефективно, като моли съда при
възможност да бъде постановена като принудителна мярка и възможност за
лечение и подсъдимият да бъде настанен в и преведен в Затвора – гр. Ловеч, с
цел лекуване.
Защитникът на подсъдимия – адв. *** от АК – гр. Плевен, при
проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание от страна
на подзащитния му *** на всички факти по обвинението, излага доводи
основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание. По
отношение на наказанието което следва да се наложи на подзащитния му се
солидализира със становището на представителя на РП – Плевен.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на
чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от
фактическа страна, така както и се твърди в същия, а именно:
На 17.03.2022 г., подсъдимият *** се намирал в гр. Плевен и държал
наркотични вещества.
4

По същото време свидетелите *** и *** изпълнявали служебните си
задължения като полицейски инспектори към Първо РУМВР - гр. Плевен.
На улица „***“, в близост до дом *** забелязали подсъдимия *** и
негов приятел ***, за които знаели, че са криминално проявени и осъждани.
Полицейските служители се легитимирали и след като установили
самоличността на лицата, ги попитали имат ли в себе си забранени от закона
вещи и предмети. Подсъдимият *** заявил, че има малко количество „пико"
за лична употреба. Извадил от джоба на якето си малко полиетиленово
пликче, съдържащо бяло кристалообразно вещество, което предал на
полицейските служители с протокол за доброволно предаване. В *** не били
открити забранени от закона вещества.
За констатираното били уведомени ОДЧ при Първо РУ - Плевен и
дежурен разследващ полицай.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебна физико-химична експертиза. От заключението на същата е видно, че
предаденото от подсъдимия *** вещество представлява метамфетамин и е с
нето тегло 0,560 грама.
Съгласно Постановление на Министерския съвет № 23/29.01.1998г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството и предвид Приложение № 2 към същото постановление,
цената на 0,560 грама наркотично вещество метамфетамин е 14лв.
Останалото след извършеното изследване наркотично вещество
метамфетамин било предадено на Централно митническо управление, отдел
„МРР-НОП” гр. София.
Метамфетаминът е наркотично вещество и подлежи на контрол
съгласно Единната конвенция по упойващите вещества на ООН от 1961г.,
изменена с Протокола от 1972г., ратифицирана от Р.България.
В Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета на основание чл.3, ал.2 и ал.3 от Закона за наркотичните
вещества и прекурсорите с ПМС № 293/ 27.10.2011г. и съгласно Приложение
№ 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите - метамфетаминът е в списъка на „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”.

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по
реда и при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 НПК.
5

Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът
изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените
в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия ***, подкрепени от
приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред -
чл. 283, във вр. чл. 373 от НПК писмени доказателствени средства. Гласните
доказателства, са пряко и косвено са относими към фактите, релевантни за
обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и съдът прие, че направеното
от страна на подсъдимия *** признание относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви
доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2
и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и
правни изводи при постановяване на присъдата.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери,
че подсъдимият *** действително е осъществил състава на престъплението по
предявеното обвинение, доколкото този извод кореспондира не само
на направеното от него самопризнание, но и на данните в писмените и гласни
доказателствени материали, събрани при воденото разследване по
досъдебното производство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При тази установеност на фактите, съдът намира, че подсъдимият *** е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна престъпния
състав на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
От обективна страна - на 17.03.2022г. в гр. Плевен без надлежно
разрешително, издадено от органите по чл.16 от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите и в нарушение на чл.30 от същия
закон, държал високорискови наркотични вещества - метамфетамин с нето
тегло 0,560 грама на стойност 14лв.
Несъмнено е налице осъществено от подсъдимия съставомерно деяние
по посочения текст от наказателния закон, чието авторство се установява по
безспорен начин след преценка на събрания по делото доказателствен
материал.
От една страна е безспорно установено, че към датата на извършване на
деянието, включително и към настоящия момент, подсъдимият не е
притежавал надлежно разрешително за придобиване и държане на
наркотични вещества.
От друга страна, събраните по делото доказателства категорично и
6

безпротиворечиво сочат, че същият е осъществил една от формите
изпълнителното деяние на престъплението за което му е повдигнато
обвинение, а именно „държане” на високорискови наркотични вещества, без
надлежно разрешително за това. Тази форма на изпълнителното деяние се
свежда до упражняване фактическа власт върху вещества, включени в
списъка на растенията и веществата с висока степен на риск за общественото
здраве към чл.3, ал.2 от ЗКНВП, каквото е и метамфетамина.
В случая, както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на
свидетеля ***, така и от приобщения към доказателствата по делото протокол
за доброволно предаване, по безспорен начин се установява, че на 17.03.2022
година подсъдимият *** е държал в себе си вещества, по отношение на които,
с оглед вредния ефект крият висок риск за общественото здраве,
законодателят е установил разрешителен режим.
От обективна страна, извършеното от подсъдимия не представлява
маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като конкретното
деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид.
Стойността и количеството на държаните високорискови наркотични
вещества не е единственият критерий, от който следва да се изхожда, за да се
определи дали случаят е маловажен или не.
В тази насока следва да се има предвид още моралната укоримост на
извършеното, както и цялостната характеристика на деянието и дееца.
В този смисъл, отчитайки характера на засегнатите обществени
отношения, свързани с опазване на общественото здраве и здравето на
подрастващите, високата динамика и относително големия дял на този вид
престъпления понастоящем в страната, както и завишената степен опасност
на личността на подсъдимия, предвид миналите му осъждания (включително
и за престъпление по чл. 354а от НК), съдът счете, че извършеното от него не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид и не намери основание за
преквалифициране на извършеното по привилегирования състав на чл.354а,
ал.5 от НК.
От субективна страна – подсъдимият е действал при пряк умисъл
- осъзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО:
Санкцията на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК предвижда за извършеното от
подсъдимия престъпление две кумулативно дадени наказания – лишаване от
свобода от една до шест години и глоба от 2000 до 10000 лева.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът определи
отегчаващите вината обстоятелства – миналите му осъждания, завишената
степен на обществена опасност на деянието и дееца и многобройните
7

смекчаващи такива – младата възраст на дееца, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина по делото, изразеното пред съда съжаление
за извършеното и след като намери, че и най-лекото предвидено наказание в
санкционната разпоредба на чл. 354а, ал. ІІІ, т. 1 от НК би се оказало
несъразмерно тежко, определи и наложи на подсъдимия К. наказание
лишаване от свобода при условията на чл.58а, ал. 4, вр. чл.55, ал. 1, т. 1 от
НК, а именно - 4 месеца лишаване от свобода.
Съдът постанови така определеното наказание да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
На осн. чл. 92, ал. 1 от НК съдът счете, че наред с така наложеното
наказание в размер 4 месеца лишаване от свобода, че следва да постанови и
принудително лекуване на подсъдимия ***, което да се проведе в лечебното
заведение при Затвора – гр. Ловеч.
Предвид имотното състояние на подсъдимия, който е безработен,
отчитайки отново и изброените по-горе смекчаващи отговорността му
обстоятелства, на основание чл.55, ал.3 от НК съдът не му наложи
предвиденото наред с наказанието лишаване от свобода по-леко наказание –
глоба.
Съдът намери, че така определеното наказание е в съответствие с
целите заложени в чл. 36 от НК и ще постигне както генералната превенция
на закона,така и личната-поправянето и превъзпитанието на подсъдимия ***.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия *** да заплати направените деловодни разноски в размер
на 103,15 лева, които да приведе по сметка на ОДМВР – Плевен.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На осн. чл. 354, ал. 6 от НК, съдът отне в полза на държавата
веществените доказателства - 0,500 грама наркотично вещество, предадено на
ЦМУ, отдел „МРР-НОП” – гр. София, с цел унищожаването им след влизане
на присъдата в сила.
На основание чл.53, ал. 1, б. „а” и ал.2, б. „а” от НК съдът отне в полза
на държавата веществените доказателства, а именно – опаковки към ХЕ № Н-
77/2022 г. на БНТЛ – ОДМВР – Плевен, находящи се в кориците на
досъдебното производство, които следва да бъдат унищожени като вещи без
стойност, след влизане на присъдата в сила.
С оглед на така направените фактически и правни констатации, с
оглед вътрешното убеждение на съда и с оглед стриктното спазване
разпоредбите на закона, както и с оглед принципа за справедливостта на
наказанието, съдът постанови своята осъдителна присъда в този и вид и
в този размер.

8

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
9

Номер на акта:	60
Дата:	9 май 2022 г. (в сила от 25 май 2022 г.)
Съдия:	Красимир Маринов Димитров

Дело:	20224430200658
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 април 2022 г.

Присъда по дело №658/2022 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите