РЕШЕНИЕ
№ 632
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110208950 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Юлиян В. Б. срещу наказателно
постановление /НП/ № **************г., издадено от началник група към
СДВР О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя Ю. В. Б. е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 000/две хиляди / лв. на
основание чл. 174, ал. 3 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24
месеца.
В жалбата си Б. оспорва фактическите констатации в акта. Иска от съда
да отмени издаденото наказателно постановление. Въведени са доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи основание за
отмяна на издаденото наказателно постановление на процесуално основание.
В съдебното заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Той се представлява от адв.Б.. Процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени издаденото
наказателно постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител. По делото
са постъпили писмени бележки. Претендира се юрисконсултско
1
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 18.04.2024г. около 01.30 часа в гр. С. на ул. „ Х. К. А.“ с посока от ул.
„И.“ към бул. „Ц. Л.“ жалбоподателят Ю. Б. управлявал л.а. „Л. Л.” с ДК №
*********. Срещу № 226 свидетелите Г. и Ш., възприели движението на лекия
автомобил, спрели същия за проверка. Водачът бил сам в превозното
средство. Докато се приближавали към автомобила, водачът изгасил същия и
излязъл от него. Полицейските служители поискали да извършат тест с
техническо средство на водача, чиято самоличност установили, за употреба на
алкохол тъй като възприели силна миризма на алкохол, но същият отказал. За
така констатираното св. Г. съставил АУАН, в който описал фактическите си
констатации и дал съответна правна квалификация на соченото
административно нарушение. Свидетелят Шейнов съставил талон за
медицинско изследване, в който отразил отказа на лицето. АУАН бил връчен
при отказ.
В последствие било издадено процесното наказателно, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2
000/две хиляди / лв. на основание чл. 174, ал. 3 пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл.
174 ал.3 ЗДвП и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство” за срок от 24 месеца.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на св.Г., св. Ш. и св. Н. както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по
делото - АУАН, заповед на министъра на вътрешните работи, справка-
извлечение за извършени нарушения и наложени на жалбоподателя
административни наказания по ЗДвП, талон за медицинско изследване.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват
противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги
кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават фактите, свързани с
време, място и механизъм на осъществяване на нарушението, респективно
съставянето на акта.
2
Тъй като гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в
АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство,
относно дата, място, време на съставяне на същия, респективно отразеното в
него. В този смисъл следва да се отчете и че в синхрон с АУАН е отразеното
талон за медицинско изследване и справка-извлечение за нарушения на
водача, които бяха кредитирани от съда.
Съдът не кредитира показанията на св. З., тъй като същите са неточни,
непрецизни и вътрешно объркани по отношение на конкретни факти, касаещи
предмета на производството. От съдържанието на разказа му по вътрешно
противоречив начин се онагледяват хаотичност на изказа по отношение на
фактите кога и къде за пръв път свидетелят е видял полицейския екип, къде се
е намирал той по това време. Същевременно в разказа си и тримата свидетели
– Г., Ш. и Н. – по взаимно единен и допълващ се начин дават точни и ясни
сведения за обстоятелствата, при които са възприели движението на
автомобила, факта водачът да е бил сам в него, както и да е спрял автомобила
и излязъл от него. В този смисъл съдът прие, че именно техните показания
очертават достоверно събитийната подреденост, поради което им се довери.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално
легитимирано лице, подадена е в предвидения от закона срок, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните
работи АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила досежно първото описано в
НП нарушение. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в
АУАН, така и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и
обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са
посочени точно и ясно обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Изрично са отразени време, място, МПС, което е управлявал жалбоподателят,
респективно отказа да бъде изпробван с техническо средство, като е описан
3
вида и номера му. Тези нарушения са описани откъм фактически параметри в
издаденото НП и им е дадена съответна правна квалификация.
Административнонаказателната отговрност на жалбоподателя е била
правилно ангажирана.
Ю. В. Б. е управлявал процесното МПС и е отказал да бъде изпрабван с
техническо средство за наличие на алкохол. Зради отказа е издаден талон за
медицинско изследване приложен към делото. Това нарушение отразяват
конкретно съзнателно волево поведение на водача концентрирано в липсата на
активно поведение, когато такова се изисква - да бъде изпробван с техническо
средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП водач на МПС, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол, се наказва с лишаване от право да управлява МПС и
глоба.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува от това дали водачът
на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или не. За да е
съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба необходимо и
достатъчно е лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде
изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол е отказало да му
бъде направена проверка, респективно не е дало кръв за изследване.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на въведената в
АУАН и НП дата жалбоподателят Б. е управлявал лек автомобил, бил е
поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест, като жалбоподателят е отказал да му бъде направена проверката.
Издаден му е талон за медицинско изследване като същият не е дал кръв за
изследване.
Абсолютно ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз
основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателят, е дали Б. е бил употребил алкохол или не, респективно дали е
управлявала МПС след употреба на алкохол. Отказвайки да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство, както и да даде кръв за изследване
/независимо дали преди това жалбоподателят е бил употребил алкохол или не/
е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение.
4
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк
умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им. Наложеното му административно наказание за това
нарушение е в рамките на въведения в закона размер като глоба и като
лишаване от парво да управлява моторно преовзно средство, сещувременно то
е адекватно на вида и тежестта на извършеното нарушение, поради което не
следва да бъде редуцирано.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.
С оглед изхода на производството Ю. В. Б. следва да заплати в полза на
СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ №
**************г., издадено от началник група към СДВР О”ПП”-СДВР, с
което на жалбоподателя Ю. В. Б. е наложено административно наказание
глоба в размер на 2 000/две хиляди / лв. на основание чл. 174, ал. 3 пр.1 ЗДвП
за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство” за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА Ю. В. Б. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 /сто/ лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5