Решение по НАХД №242/2025 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 1
Дата: 5 януари 2026 г.
Съдия: Маринела Георгиева Стефанова
Дело: 20253520200242
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. П., 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Ивелина Искр. Николова
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно
наказателно дело № 20253520200242 по описа за 2025 година
Административно наказателното производство е образувано по жалба на Й. Н. С. от
гр.П., против НП №***, РУ - П., с което му е наложено наказание на осн. чл.183, ал.2, т.1 от
ЗДвВ за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50.00лв.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП като незаконосъобразно, и моли съда да го
отмени. В с.з., се явява лично и поддържа депозираната от него жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Районна прокуратура-Търговище, ТО - П., редовно призована не се явява, не изпраща
представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН, и е процесуално
допустима.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че на 07.10.2025г., в 11. 00ч. на
ул. "***" в гр.П. полицейски патрул в състав св.Я. и М.Горелски, забелязали, че няколко
автомобила били неправилно паркирани, в т.ч. и л.а „***, в зоната на действие на пътен
знак В 27 (забранени са престоят и паркирането).
От показанията на разпитания по делото актосъставител се установява, че както
автомобила на жалбоподателя, така и други автомобили били паркирани в зоната на
действие на пътен знак В27, който бил поставен в началото на ул.“***“ и действал до
кръстовището с ул.“**“. По тази улица имало подход към жилищен блок, с портал за
живущите в блока и техните гаражи, който би заграден. След извършване на справка и
установяване на собственика на л.а „***, за това нарушение била наложена глоба с фиш №
GT № 17872960.
Жалбоподателят възразил срещу така съставеният фиш, видно от приложената по
делото молба ( приложена на л.13 от делото). Предвид на това, както и след изготвяне на
докладна записка и справка от инспектор ПИПК при РУ-П., св. Я. съставил на
1
жалбоподателя АУАН № 1211/14.10.2025г., за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП – за нарушение
забраната на пътен знак В27. Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя.
На 16.10.2025г. така съставения акт е връчен на жалбоподателя, като същия е вписал в
него следното възражение: "автомобилът е бил паркиран срещу „*** от страна на съда, след
контейнера за смет, и се намира след кръстовището, което прекратява действието на знака –
чл.50 от ПЗДвП".
Въз основа на така съставения АУАН, на 04.11.2025г. ВПД Началник РУ към ОДМВР-
Търговище, РУ - П. издал оспореното наказателно постановление под №**, с което за
нарушение на чл.6, т. 1 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя наказание "глоба" в размер на 50.00 лв.
Видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР,
процесните АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на техните
правомощия
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото писмени доказателства-АУАН, НП, фиш за глоба, молба, докладна
записка, справка от инспектор ПИПК при РУ-П., справка за нарушител-водач, както и от
изслушаните в с.з. актосъставител, и свидетел по съставяне на АУАН. Принципно
фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя, но същия поддържа направеното
от него възражение, че автомобила и бил паркиран след кръстовище (път към жилищен
блок на ул.“***“), което прекратявало действието на знака.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи
от правна страна:
Действайки като въззивна инстанция и подлагайки на служебна проверка както акта,
така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно
лице по смисъла на чл. 189, ал.1 от ЗДвП, вр. чл. 37, ал.1, б."б" от ЗАНН, като същият
съдържа всички необходими по чл. 42 от 3АНН реквизити. Подписан е от актосъставителя и
свидетели по съставяне на акта. Същия е връчен на нарушителят и той се е запознал с него,
като е упражнил правото си да впише възражения срещу него. Въз основа на така
съставения АУНН е издадено атакуваното НП.
Съдът констатира, че при реализиране на административно-наказателната
отговорност за извършените нарушения не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно
наказание.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че
жалбата е неоснователна, по следните съображения:
При тази установеност на фактите, съдът приема, че жалбоподателят С. е автор на
нарушението, за които е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Правната норма, отразен в чл.6, т.1 от ЗДвП установява задължение за участниците в
движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
С оглед установените по делото факти, жалбоподателят е паркирал собствения си лек
автомобил в зоната на действие на пътен знак В27, който съгласно чл.87, ал.1 от Наредба №
**г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, изд. от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта
и съобщенията, създава забрана за престой и/или паркиране в пътен участък, в който
2
спрелите пътни превозни средства затрудняват или пречат на пътното движение, като
ограничават видимостта и широчината на платното за движение. Нарушението е описано
пълно и ясно, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление.
От събраните по делото свидетелски показания и от писмените доказателства съдът
прие за безспорно установено, че на процесното място, дата и час горепосоченият
автомобил, собственост на жалбоподателя, е бил паркиран на място забраняващ това с ясен
пътен знак. Същият не оборва и опровергава тези обстоятелства. Напротив потвърждава
това си действие, видно от депозираната жалба, възражение против акта, както и с оглед
изявлението си в с.з. Възраженията на жалбоподателя, че знака е бил с прекратено действие
поради наличие на предхождащо кръстовище, не намира опора в доказателствата по делото,
поради което същите са неоснователни.
Следва да се отбележи, че обясненията на жалбоподателя, освен доказателствено
средство, са и средство за защита. След като прецени същите с останалия събран по делото
доказателствен материал, намери, че следва да бъдат приети изцяло с доверие в частта, в
която посочва, че е паркирал автомобила си пред кантората си на ул.“***“, от страна на
съда, след контейнера за смет, въпреки наличие на пътен знак забраняващ това, тъй като са
логични и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Съдът не кредитира
обясненията на жалбоподателя в частта, в която твърди, че не е извършил нарушение,
поради това, че преди зоната му на паркиране има кръстовище, което преустановява
действието на този знак.
Съгласно чл. 68, ал.1 от Наредба № **г., пътен знак за въвеждане на забрана се
поставя непосредствено преди участъка от пътя, за който се отнася забраната, а ал.3 от
същата разпоредба гласи, че въведена забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и
В30 е в сила до следващо кръстовище с републикански или общински път, или улица.
Аналогична е и разпоредбата на чл.50 от ППЗДвП, на която се позовава жалбподателя
Понятието кръстовище е дефинирано в §6, т.8 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, според която това е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се, или се
събират на едно ниво. По смисъла на § 6, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП в
понятието "път" се включват и улиците, т. е. пътните платна и тротоарите към тях.
В случая жалбоподателя сочи като кръстовище мястото или път за влизане към
жилищен блок, находящ се непосредствено до РС-П., на ул.“***“ №2. Доколкото този блок
граничи с РС-П., на настоящия състав му е известно, че същия е ограден, както от към
страната граничеща със съда, така и от към ул.“***“, с намиращ се там портал за влизане на
автомобили и хора, живущи в блока. На практика края на този път или място завършва с
гаражи и вход за жилищния блок. Съдът счита, че по никакъв начин не може този път, или
място за влизане в жилищен блок да се разглеждат като път по см. § 6, т.1 от ДР на ЗДвП,
или още по малко може да бъде разгледано като „кръстовище“ по смисъла на закона, за да
бъде изключена отговорността на жалбоподателя поради липса на административно
нарушение.
С оглед изложеното съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на визираното в разпоредбата на чл.6, т.1, от ЗДвП
административно нарушение.
Приложимата санкционна разпоредба, съдържаща се в чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП
предвижда административно наказание глоба в размер на 50.00 лева, каквото именно по вид
и размер е наложено на жалбоподателя.
Не са налице и основанията за приложението на чл. 28 от ЗАНН, предвид това, че
нарушенията от този вид – паркиране при неспазване на пътен знак, са със завишена
обществена опасност, и водят до тежки последствия при възникналите от тях инциденти,
3
поради което и жалбоподателя следва да понесе предвиденото адм. наказание за това
нарушение.
По изложените съображения, съдът счита обжалваното НП за законосъобразно и като
такова следва да бъда потвърдено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №***, РУ – П., с което на Й. Н. С.,
ЕГН **********, от гр.П., ул.“***, на осн. чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвВ, за нарушение на чл.6, т.1
от ЗДвП, му е наложено наказание глоба в размер на 50.00лв., КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е постановено, пред Търговищки административен съд, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4