ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44779
гр. София, 28.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110123876 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с вх.********************************, иска изменение на решението в
частта за разноските, като присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1494 лева да
бъде редуцирано до 300.00 лева. Излагат се доводи, че Наредба № 1 е необвързваща за съда,
съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, вместо
претендираното такова от 360 лева, нлице са съмнения за наличие на предпоставките на чл.
38 ЗА, и в същия ден и от същия съдебен състав е постановено друго решение (рег.№
17591/01.10.2025 г.), в което не е присъдено адвокатско възнаграждение.
Препис от молбата е изпратен на ищеца, като в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор. Сочи се, че е определеното възнаграждение е съобразено с размерите в НМРАВ,
като до скоро този размер се разглеждал като минимален, а не завишен. Поддържа се, че
след решението на СЕС съда е необвързан от НМРАВ, а след изменението й размерите в нея
са само ориентир, отново необвързващ съда, но това не означава, че възнаграждение не
може да бъде определено в съответстващ на наредбата размер.
Съдът намира исканията на молителя за неоснователни. Не е налице основание за
преразглеждане на изводите на съда.
Производството е образувано по искова молба на Е. Г. М., ЕГН **********, с
адрес:************, чрез адв. Д. Г., съдебен адрес: ******************** срещу
„*****************“ ЕООД с ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление:**************************** с която се иска:
-да се прогласи недействителността на Договор за предоставяне на потребителски
кредит №**************г., сключен между Е. Г. М., ЕГН ********** и „***************“
1
ЕООД, ЕИК ************.
Предявен е насрещен иск, с който се иска Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес:
***************, да бъде осъдена да заплати на „**********“ ЕООД с ЕИК:
*************, със седалище и адрес на управление: *******************, сумата от 7000
лева – главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит
№*************** г., ведно със законна лихва за забава върху тази сума, считано от
датата на подаване на иска/04.07.2025 г./ до окончателното й изплащане.
С решението съдът е уважил както главния, така и и насрещния иск.
В мотивите на съдебния акт е посочено, че на основание чл. 78,ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски за заплатена държавна такса-378 лева. Тъй като адвокатската помощ е
оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в
полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер от 1494 лева, определен по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от необвързващата съда Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска
работа. Съдът намира, че такова възнаграждение съответства на фактическата и правна
сложност на делото и съответства на принципите на разумност, пропорционалност и
справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г.
на Съдът на ЕС
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът по насрещния иск също има право на разноски
за заплатена държавна такса-280 лева и юрисконсултско възнаграждение определено от съда
в размер на 300 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ,
По доводите на молителя съдът следва да посочи, че с Решение от 28.07.2016г. по дело
C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на
института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че
член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата
делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В
Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки
сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката —
да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение по дело C 438/2022
г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
2
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. Такъв е случаят когато съдът определя адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Така съдът намира, че определеното възнаграждение от 1494 лева е разумно,
пропорционално и справедливо. При определяне на размера му съдът съобразява наличните
обективни фактори, че в делото има и процесуални усложнения- главен и насрещен иск,
както и реално извършените действия от процесуалния представител. Производството по
делото принципно се е развило в минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че
делото касае спор по потребителски кредит, тоест, делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност. Релевантно в случая е високия размер на цената на
исковете. С Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС изрично прогласява, че същата не е
обвързваща националния съд, като практиката за включване или на ДДС следва да загуби
приложение, а наредбата може да служи само за ориентир за добри практики. Съдът намира,
че в случаите като процесния касаещ типизирани производства, но по искове със
сравнително висок материален интерес наредбата е ориентир за добри практики.
Действително идеята на наредбата преди измененията беше да се създаде минимум за
определяне на адвокатски хонорар, под който страната и адвокатът не могат да се договарят,
а не горна граница за разумност на хонорара.
Въпреки изложените от молителя доводи за определяне на юрисконсултско
възнаграждение не в максимален размер- 360 лева, не се иска изменение на решението в
тази част.
Наличието на друг съдебен акт с участието на „*******“ ЕООД, в което загубилото
делото дружество не е осъдено на разноски за адвокатски хонорар/ Решение:*************
г. се дължи на обстоятелството, че в това производство такъв не е претендиран от
насрещната страна/.
В допълнение с настоящият състав намира че евентуалното натрупване на разноски във
вреда на недобросъвестен търговец при наличие на неравноправни клаузи в потребителски
договори не представлява злоупотреба с право, а полезен механизъм за постигането на
дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би
способствало за постигане на възпиращия ефект върху продавачите и доставчиците да не
прилагат такива неравноправни клаузи спрямо потребителя.
Така съдът намира, че съобразно посочените принципи на разумност,
пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C
428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС, определения адвокатски хонорар не подлежи на
корекция.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. ************************6 за изменение на
Решение №*********** г. по гражданско дело № 23876/2025 г. на СРС, в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4