Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 09.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито
съдебно заседание, при закрити врата, на шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа търговско дело № 300 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба
на длъжника „Б.П.“ ООД, ЕИК ********, със седалище ***, за откриване на
производство по несъстоятелност, поради настъпила неплатежоспособност.
Молителят излага твърдения, че към 21.01.2021 г. бил носител на публични
задължения към държавата за неплатени данъци по ЗДДС и
осигурителни вноски, в размер на 29587,55 лева, като не разполагал с никакви
активи. Платежната му сметка била запорирана с постановление на публичен
изпълнител, предстояло отнемане на лиценза му за извършване на частна
охранителна дейност, поради наличието на непогасени задължения към държавата.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.
Дружеството-молител
е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ООД, с капитал
5000 лева, внесен изцяло, с основен предмет на дейност охрана на трети лица и
обекти.
Видно
от представено удостоверение, изх. № 220202100013087/21.01.2021 г., издадено от
НАП, ТД–София, дружеството-молител е носител на публичноправни задължения
(данъчни и осигурителни) в размер на общо 29587,55 лева, включващи и начислено обезщетение за забава, като с
постановление на публичен изпълнител върху вземанията му по конкретна платежна
сметка е наложен запор.
Със
заповед № 32863-513/12.02.2021 г. на Директор на ГД „Национална
полиция“ издаденият на „Б.П.“
ООД
лиценз с № 753/30.01.2006 г. за извършване на охранителна дейност, е отнет.
От
извършена служебна
справка в ИИСКИР ИКАР се установява, че молителят „Б.П.“ ООД се е разпоредил
с притежавани права на собственост върху недвижими имоти. Справка в
централизираната база за собственост върху МПС установява, че „Б.П.“ ООД не е регистрирано
и като собственик на ППС, като притежаваните права върху ППС са разпоредени
много преди депозиране на молбата по чл. 625 ТЗ.
В
производството е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа
експертиза, което съдът кредитира като обосновано и съответно на останалите
събрани в производството доказателства и въз основа на същото приема за
установено следното.
Дружеството
е извършвало дейност в областта на охранителните услуги. Балансовото число на
активите за обследвания период 2015 г. - 2020 г. постепенно нараства от 22000 лева през 2015 г.
до 95000 лева към края на 2019 г., но през 2020 г. са отчетени извънредни
промени в тенденцията, както и загуба от 56000 лева и дружеството приключва
годината с активи от 9000 лева (балансово число). Активът се увеличава за
периода 2015 г. – 2019 г., като изменя структурата си в полза на дълготрайните
активи, които нарастват до 95 % (86000 лева) от общия актив, а към края на 2020
г. тези дълготрайни активи са амортизирани и бракувани, съответно не са
налични. Остатъкът към края на 2020 г. е 9000 лева актив, от който – 6000 лева вземания
(с неустановена събиранемост) и 3000 лева парични средства и еквиваленти.
Собственият капитал на дружеството е отрицателен през целия обследван период,
като въпреки отчитаните положителни финансови резултати (печалби) в периода
2015 г. – 2018 г., те не са достатъчни да покрият натрупаните загуби. Това води
собственият капитал до стойности от – 44000 лева към края на 2015 г. до – 99000
лева към края на 2020 г..
Структурата
на пасива е разнородна, но се отличава категоризирането на задължения като
дългосрочни през 2016 г., които в различните периоди до 2020 г. включително са
на стойност между 47000 лева и 80000 лева и като тежест представляват между 49 %
и 129 %, като тенденцията с напредването на периодите е тяхната тежест да
намалява. Това респективно означава увеличаване на пропорцията на краткосрочните
задължения, като през 2018 г. и 2019 г. те надхвърлят дългосрочните задължения
и като абсолютна стойност, което допълнително допринася за слабо ликвидната
структура на баланса. В резултат от това, за всички обследвани периоди
дружеството отчита коефициент на ликвидност под минимално изискуемия от 1,
тоест не е ликвидно, както и в резултат от отрицателния собствен капитал през
целия период и задълженията, които по размер надхвърлят актива, го правят
свръхзадлъжняло и напълно неавтономно, изцяло зависимо от външно финансиране.
Оборотните ведомости показват, че дружеството генерира задължения, но и
разплаща, като е видно, че до последния отчетен период - 31.12.2020 г. има
значителни плащания по задълженията му, а за тези към НАП има образувано изпълнително
дело още през 2015 г., но същите не са погасени.
Според
инвентарния опис дружеството не разполага с ДМА. В нито един момент от
изследвания период показателите за ликвидност не съответстват на референтните
стойности, като общата ликвидност за 2015 г. е 0,32, за 2016 г. – 0,72, 2017 г.
– 0,92, 2018 г. – 0,11, 2019 г. е 0,11, респ. за 2020 г. - 0,24. Дружеството в нито един момент не е
било финансово автономно и способно да покрива задълженията си със собствени
средства. Стойностите на финансова автономност и задлъжнялост само потвърждават
неблагоприятната тенденция на декапитализиране на дружеството и поставянето му
в зависимост от кредиторите още от 2015 г.. Към приключване на устните
състезания състоянието на невъзможност „Б.П.“ ООД да посреща
задълженията си към кредиторите е трайно и необратимо, съответно лицензът за
извършване на основната дейност е отнет и не би могло да се очаква това
състояние да бъде преодоляно.
Други доказателства от значение за разрешаване на молбата
не са ангажирани.
Молбата
на „Б.П.“ ООД с правна
квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице - търговец,
който твърди да е неплатежоспособен. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1).
неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци
и 2). свръхзадълженост - специално основание, приложимо само спрямо
капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото,
но искане за откриване на производство по несъстоятелност поради наличието на
това състояние не е релевирано.
Според чл. 608,
ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с
търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане.
Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието
"неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са
очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи,
че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите.
Затова
уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение №
54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от
10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 от
16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на
длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено
в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и
реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към
приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му
характер по необходимост предполага извършване на цялостен
финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в достатъчно
продължителен период назад.
Както
се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние,
което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на
търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да
посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.
Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите
задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните
задължения, които са с настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В
конкретния случай, краткосрочните задължения след 2018 г. надхвърлят
дългосрочните и са формирани основно от публично-правни
задължения, които са с настъпил падеж и задължения, произтичащи от трудови
правоотношения.
Преценката
за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи
посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал),
не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения,
тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да
осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал),
за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите
задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието
на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали
предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне
краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа
гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък
период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна
стойност.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена
част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не
означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични
наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на
търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции,
съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето
защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични
средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този
актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи
текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да
може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи
на краткосрочните активи. С оглед отчитане на различната ликвидност на
краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне)
към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на
всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на
всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при
другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко групи краткотрайни активи. Разликата между коефициента за бърза
ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от
краткотрайните активи се изключват материалните запаси. В настоящият случай „Б.П.“ ООД не разполага изобщо
с материални запаси, тъй като същите са амортизирани и бракувани. В никой
момент от изследвания период коефициентите за ликвидност на дружеството не са
съответствали на референтните стойности.
Тази
финансово-икономическа картина бележи единствено влошаване, тъй като през 2021
г. лицензът за охранителна дейност на молителя е отнет и същото преустановява
извършването на търговска дейност, а размерът на публично-правните задължения
нараства чрез акумулиране на лихви. При това положение, е налице трайна
невъзможност търговецът-молител да погасява краткосрочните си задължения, която
невъзможност не е преодоляна към приключване на устните състезания в настоящото
производство.
Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда
презумпция за неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на
някое от задълженията, изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма
съмнение, че „Б.П.“ ООД е спряло
плащанията на публичноправни задължения, което обосновава прилагането на
презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, включително фактът-презумпционна
предпоставка се признава от самия молител. Ето защо, следва да се приеме, че е
налице състояние на неплатежоспособност и с оглед приложение на въведената
законова презумпция, което изисква съдът да определи началната дата на това
състояние.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на
неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност е налице
трайна практика на ВКС - в решение № 33 от 07.09.2010 г. по
т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115
от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90
от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о., решение № 13 от
23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана
като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои
изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал.
1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото
цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-ранния момент на спиране
на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. Или началната дата е
най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от
фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът
приема, че още към 31.12.2015 г. показателят за обща ликвидност е много под референтната стойност от 1, а именно
0,32, като краткосрочни активи на „Б.П.“ ООД не са били достатъчни за покриване
на краткосрочните му парични задължения. Затова като начална дата на
неплатежоспособността съдът приема датата 31.12.2015 г., към която
затрудненията на молителя имат траен характер и не представляват проявление на
временни затруднения в дейността на предприятието, тъй като това състояние не е
преодоляно до приключването на устните състезания.
Предвид липсата
на данни за наличието на имущество на молителя, което да е достатъчно за
покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност и при
неизпълнено задължение от молителя, респ. от неговите кредитори за внасяне на
сумата 6000 лева, указано им с определение от 18.02.2021 г., са налице всички
предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност при условията на
чл. 632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което дружеството да бъде обявено в
несъстоятелност и производството да бъде спряно. В тази хипотеза временен
синдик не се назначава, нито се определя дата за провеждане на първо събрание
на кредиторите.
Съгласно чл. 620,
ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, „Б.П.“ ООД следва да бъде
осъдено да заплати в полза на съда дължимата за производството държавна такса в
размер на 250 лева, която да бъде събрана от масата на несъстоятелността.
Така
мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.П.“ ООД, ЕИК ********, със седалище
*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й
ДАТА – 31.12.2015 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, по отношение на „Б.П.“
ООД, ЕИК ********, със седалище ***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Б.П.“ ООД, ЕИК ********, със седалище ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
на дейността на предприятието на „Б.П.“ ООД, ЕИК ********, със седалище
***.
СПИРА производството по
т. дело № 300/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав.
УКАЗВА, на основание чл.
632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „Б.П.“ ООД,
ЕИК ********, със седалище ***, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на
СГС, а именно: ********BIC *** – *****,
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер
на 6000 (шест хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако
в 1-годишния срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност не бъде поискано възобновяването му, същото ще бъде прекратено,
като се постанови заличаване от търговския регистър на „Б.П.“ ООД,
ЕИК ********, със седалище ***.
ОСЪЖДА „Б.П.“
ООД, ЕИК ********, със седалище ***, на основание чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, да заплати в
полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата 250 (двеста и петдесет) лева –
държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от
вписването пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в
ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: