РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Казанлък, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно
наказателно дело № 20245510201324 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от Т. Х. А. с ЕГН ********** против
Наказателно постановление №24-0284-001786 от 24.09.2024г. на Началник РУ
в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок един месец, за извършено
нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че изложеното в обстоятелствената част на акта
за установяване на административно нарушение (АУАН) и в наказателното
постановление (НП) не съответстват на обективната действителност. Излагат
се доводи за това, че административнонаказващия орган не е изяснил всички
факти и обстоятелства, и не е установил безспорно, че жалбоподателката е
осъществила вмененото участие в ПТП, което да е предизвикала. Релевира се
довод за недоказаност на твърдяното като извършено административно
нарушение по въведения административнонаказателен състав.
Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като неоснователно, незаконосъобразно и
недоказано.
В съдебно заседание същата не се явява лично, но жалбата й се
поддържа от адв. С. Б., който моли съда да отмени НП и излага допълни
аргументи за основателността на депозираната въззивна жалба. Претендира
присъждане на направените разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. изпраща представител
само в едно от съдебните заседания по делото. В писмено становище на гл.
юрискносулт М.А. се излагат доводи за неоснователност на жалбата, иска се
потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност, в случай че насрещната страна претендира
разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН)
и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и
прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради
което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът
прие от фактическа страна следното:
Полицейските служители от ОД на МВР – Стара Загора, РУ-
КАЗАНЛЪК К. Т. К. и Н. С. Х. били изпратени от дежурния по сигнал за
настъпило ПТП в гр.*, по ул.“*“, на кръстовището с ул.“*“. Те отишли на
мястото на инцидента. Там ги посрещнал св. Е. Г. М., който обяснил, че
пътувал по ул.“*“ посока север от „*“ към стадиона. На кръстовището с ул.“*“
предприел завой наляво, като докато изчаквал, жалбоподателката, която
идвала насреща влязла в неговото платно, въпреки знака за еднопосочно
движение, ударила го и избягала. Полицейските служители направили
служебна справка и установили, че лекия автомобил е собственост на Г.К.Р. от
гр.*, но се управлявал от съпругата му - жалбоподателката А. и тя следва да
отиде на мястото на инцидента. Жалбоподателката Т. Х. А. пристигнала на
мястото, което й било указано от полицейските служители – стадиона, и след
като я информирали за възникналия инцидент, същата останала изненадана и
заявила, че не е усетила да е ударила някого.
На жалбоподателката Т. Х. А. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA №1325670, за това, че на
19.07.2024г. в 17.50 часа в гр.*, по ул.“*“ в посока север-юг, управлявала лек
автомобил марка „*“, модел „*“ с рег.№ ** **** **, собственост на Г.К.Р. от
гр.* и като участник в ПТП нарушила задълженията си и го напуснала при
наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, като не уведомила
службата за контрол, както и не изпълнила указанията й. Така описаното в
акта било квалифицирано като нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП.
На датата на съставянето му 19.07.24г. актът бил предявен и подписан
от нарушителя, като в него било вписано ръкописно, че нарушителят има
възражения по акта. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН – на 23.07.2024г.,
жалбоподателката подала възражение против съставения АУАН, с което
възразила против изложеното в обстоятелствената част на акта и посочила
конкретни съображения за това. Във връзка с това ПИ в група "ПК" изготвил
Справка относно извършена проверка по преписка с вх. №284000-
2
27453/23.07.2024г. по описа на РУ-Казанлък, в която е посочено, че в резултат
от извършена проверка по повод възраженията се установило, че АУАН е
обоснован и законосъобразен, поради което следва да бъде издадено НП за
извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП.
Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган
издал обжалваното наказателно постановление, в което възприел описаната в
АУАН фактическа обстановка и приел, че водачът – жалбоподателката Т. Х. А.
е извършила следното : "На 19.07.2024г. в 17.50 часа в гр.*, по ул.“*“ в посока
север-юг, управлявала лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег.№ ** **** **,
собственост на Г.К.Р. от гр.* и като участник в ПТП нарушава задълженията
си и го напуска при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП,
като не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й.“,
като е приел, че с това виновно е нарушила чл.123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП, за
което на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП й наложил административно
наказание "глоба" в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок един месец.
На същия ден /19.07.2024г./ бил съставен протокол за ПТП №
1935441, в който било посочено, че по автомобила, управляван от
жалбоподателката Т. Х. А. били причинени следните видими щети:
"деформация в задна дясна страна“, а по автомобила на св. Е. Г. М. били
причинени следните видими щети : „деформация в задна дясна част на МПС“.
Протоколът бил подписан от жалбоподателката и св. М..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства става ясно, че
описанието на нарушението, вменено на жалбоподателката и обстоятелствата,
при които то е било извършено, почива само на обясненията, дадени от водача
на "пострадалия" автомобил-св. Е. Г. М. и неговата спътничка. Полицейските
служители -свидетелите К. Т. К. и Н. С. Х., пристигнали на мястото на
инцидента, не са очевидци на процесния случай. В показанията си те
възпроизвеждат информацията, получена от св. М.. От показанията на
разпитаната свидетелка П. Г. К. - свекърва на А., която е пътувала в
автомобила на жалбоподателката по време на процесния инцидент, става ясно,
че на улицата е имало спряна кола и едни хора започнали да ръкомахат, че
били навлезнали в насрещното, като и снаха й бързала да се изтегли. Тя стояла
на задната седалка и нищо не била усетила. Не била усетила съприкосновение
между двата автомобила. Когато задминавали другата кола не усетила да са
докоснали другата кола.
Жалбоподателката от своя страна не отрича, че на този ден 19.07.24г. е
управлявала процесния лек автомобил, но заявява, че не е извършила
вмененото й нарушение, че не е усетила да е предизвикала ПТП. Както вече
бе споменато по-горе, това тя е заявила и след като е пристигнала на мястото
на инцидента.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в
хода на съдебното производство Съдебно-автотехническа експертиза от
19.03.25г., по която вещото лице дава заключение, че нанесените по двата
автомобила щети не съвпадат по височина, начин на получаване и вид, че не е
възможно да се твърди, че уврежданията на лек автомобил "**" с рег. № **
**** ** са причинени от управляваното от жалбоподателката МПС „* *“ с рег.
3
№ ** **** **, както и че експертизата не е в състояние да установи със
сигурност и значителна вероятност, че е имало съприкосновение между двата
автомобила. Вещото лице е категорично, че по схемата на ПТП в протокол за
ПТП, при лек автомобил *, с тежест около 2 тона, а * с тежест 1,2 тона, ако е
имало удар *а ще е изместен и щяло да има подбитости по калника и на * и на
*а, като същата не отговаря на действителността. Това се виждало и от описа
на заключението на Застрахователното дружество, където са били описани
щети по л.а. "**" с рег. № ** **** **. Ако е имало удар това би трябвало да е
изписано като счупване и ремонт, а било описано протриване. Но ако двете
коли са се движили успоредно, ще има протриване и то доста. Според вещото
лице съприкосновение не е възможно. Л.а. "**" бил боядисан и със сменени
пружини при неговото замерване. В скицата на полицията не са дадени нито
височина на едната, нито на другата кола. Не бил упоменат цола на джантите
на двата автомобила. По приложената снимка не можело да се установи цола
на гумите на л.а. "**", а размера бил от значение, за да се определи дали е
имало удар. Това водело до разлика във височината. Не се знаела и каква е
била височината на гумата, за да бъде изчислено с точност. Според него двата
автомобила нямат съприкосновение. Единствения вариант, който бил посочил
в експертизата - ако са изтървали амортисьорите на л.а. *, при рязко завиване
задната част би вървяла направо, но такова съприкосновение не би оставило
протриване в тези части на автомобилите. Ако л.а. „* *“ е направил рязък
завой може да се получи триене, но не хоризонтално, а вертикално и ще бъде
във веждата на калника. Но това било само хипотетично, можело да се
допусне само като хипотеза.
Съдът намира, че напълно следва да бъде кредитирана изготвената
САТЕ. Експертизата е мотивирана, обоснована и професионално защитена.
По отношение на изготвената АТЕ от 18.02.25г., според която също
само в една хипотеза е възможно да има контакт между двата автомобила - на
най-изпъкналата част на преден десен калник на л.а. „* *“ със заден десен
калник и задна броня отдясно на л.а. "**", съдът не може да стъпи на тази
вероятност, дадена от вещото лице, като достоверна, за да приеме, че
действително е осъществено ПТП, тъй като в протокола за ПТП и описа на
щетите по автомобилите, не са описани щети по преден десен калник на л.а. „*
*“, а са констатирани само "деформация в задна дясна страна“ и
жалбоподателката не веднъж е потвърдила, вкл. във въззивната жалба, че са от
предишен сблъсък.
Съдът даде вяра и на показанията на свидетелката П. Г. К., доколкото
същата е присъствала в автомобила на жалбоподателката и е била пряк
свидетел на случилото се, въпреки обстоятелството, че изхождат от лице,
намиращо се в близки отношения с жалбоподателката, произтичащи от
брачната й връзка. Показанията й са непредубедени, последователни и
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и най-
вече с изготвената и приета от съда съдебно-автотехническа екпертиза. Ето
защо съдът ги възприе като достоверни. В противовес на тези показания са
единствено показанията, изходящи от водачът на другия автомобил - св. Е. М.,
и твърдения за неправомерно поведение от страна на жалбоподателката, които
обаче не намират опора в доказателствата по делото. Представените от
наказващият орган по искане на съда писмени доказателства – четири броя
4
снимки и протокол ПТП №1935441/19.07.2024 година не допринасят за
изясняване на въпроса кой е авторът на соченото нарушение.
Що се отнася до съставения протокол за ПТП съдът счита, че същият
няма пречка да бъде кредитиран относно факта на съставянето му и
отразеното в него относно леките автомобили, водачите им, и щетите,
отразени в протокола, тъй като в тази част лицето, съставило протокола е
отразило на практика обстоятелства, които е възприело лично.
В протокола за ПТП при така описания механизъм на извършване на
нарушението, описанието на сочените щети по двата автомобила не води до
извода за възникнало ПТП между двата автомобила, видно от назначените по
делото експертизи.
Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по делото по
съответния процесуален ред.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Съдът счита, че от събраните доказателства в хода на
административнонаказателното и настоящото производство не може да бъде
установено по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателката е
извършила вмененото й нарушение, и че го е извършила виновно.
Повдигнатото спрямо жалбоподателката А. административно
обвинение е за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП,
съгласно който водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само имуществени
щети и между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, е длъжен без да напуска
местопроизшествието да уведоми съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието и да изпълни дадените му указания.
Събраните по делото доказателства не изясниха механизма на
извършване на ПТП, обстоятелството чия е вината за настъпването му.
Липсата на доказателства в тази насока, както и заключението на САТЕ, внася
основателно съмнение в изводите на наказващия орган за виновно поведение
от страна на жалбоподателката.
В настоящия случай от показанията на всички разпитани по делото
свидетели, както и от приложените писмени доказателства, съдът не приема за
безспорно установено, че жалбоподателката е осъществила от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП.
Както бе посочено по-горе настоящият състав не приема за безспорно
установено, че между двата автомобила е имало съприкосновение, че
жалбоподателката А. е причинила ПТП, следователно, от това да произтичат
каквито и да е задължения за същата като участник в ПТП.
При така събраните в хода на въззивното производство гласни и
писмени доказателства за неизяснени обстоятелства на вмененото нарушение
се внася основателно съмнение в изводите на наказващият орган за виновно
поведение от страна на санкционираният водач в лицето на жалбоподателката
Т. А.. Този извод остава недоказан и за въззивната инстанция. При липсата на
5
доказателства в тази насока, тежестта за събирането на които е върху
административнонаказващият орган не може да се приеме, че е настъпило
ПТП по смисъла на ЗДвП по вина на жалбоподателката и в резултат
неизпълнение на нормата на чл.123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП, тъй като
фактическата обстановка във връзка подобно противоправно поведение остава
неизяснена.
При така приетото за установено от фактическа и правна страна съдът
прие, че липсват доказателства за извършено виновно деяние от страна на
жалбоподателката А.. Наказателното постановление е издадено в разрез с
разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, съгласно която наказващият орган е
длъжен преди да се произнесе по преписката да установи всички спорни
обстоятелства и да издаде санкциониращ акт само при наличието на
безспорни доказателства за виновно поведение на конкретния субект на
административнонаказателна отговорност. Наказателното постановление е
издадено при липса на задълбочено изследване от страна на наказващият
орган на спорните обстоятелства по преписката в нарушение на чл.52, ал.4 от
ЗАНН.
От събраните по делото доказателства не се установява, еднозначно и
безпротиворечиво къде са били разположени автомобилите един спрямо друг,
което би позволило да се направи извод за точното място на реализиране на
ПТП. Къде е настъпил страничния сблъсък между двете насрещни движещи се
МПС-та. От събраните гласни и писмени доказателства е видно, че няма
установена траектория на движение на двата автомобила.
Отделно от това, видно от съдържанието на АУАН и НП, в нито едно
от тях не е посочено, че в резултат на ПТП са настъпили щети, който факт е
съставомерен такъв съгласно нормата на чл.123, ал.1, т.3, б."в" ЗДвП.
Липсата на описан съставомерен елемент води до непълнота на
описание на нарушението, което рефлектира върху правото на защита на
санкционираното лице и представлява основание за отмяна на НП и в тази
част на процесуално основание.
Поради всичко изложено по-горе, съдът счита, че наказателното
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателката за
присъждане на разноски се явява основателна.
По така направеното искане за присъждане на разноски, съдът
съобрази следното:
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
жалбоподателката е направено искане за присъждане на разноски за
възнаграждение за вещи лица и процесуален представител, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
производствата пред районен и административен съд, както и в касационното
производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
6
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази
връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството,
че в настоящото производство жалбоподателката е направила разходи за
възнаграждения за вещи лица и адвокат, намира, че искането за присъждане
на разноски се явява основателно и доказано.
Доколкото изготвените в хода на съдебното производство съдебно-
автотехнически експертизи са били поискани от страна на жалбоподателката и
след указания на съда са заплатени от нея изцяло с приложени по делото
платежни нареждания /сумите от 414 лева за АТЕ от 18.02.25г. и от 377 лева за
АТЕ от 19.03.25г./, то посочените суми, представляващи възнаграждения за
вещи лица, се явяват именно разноски по производството по смисъла, вложен
в разпоредбата на чл.143 от АПК и с оглед изхода на делото следва да бъде
възстановена от бюджета на органа, издал отменения акт.
В подкрепа на гореизложеното е както практиката на
Административен съд – Шумен – Определение № 15 от 15.03.2023 г. по
ЧКАНД № 54/2023 г. и Определение № 44 от 06.06.2023 г. по ЧКАНД №
101/2023 г., която е постановена по идентични казуси, така също и практиката
на ВАС и по-конкретно Определение № 10017 от 08.11.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 9620/2022 г., II о., Определение № 8853 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д.
№ 9188/2022 г., II о. и др.
С оглед на изложеното въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателката разноски в размер общо на 791 лева за
възнаграждения за вещи лица.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие жалбоподателката е направила разноски и за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., които следва да бъдат възложени в тежест
също на въззиваемата страна. Горната сума следва да бъде присъдена в пълен
размер, т. к. уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е съответно
на действителната правна и фактическа сложност на делото и се изразява в
явяване и защита в пет на брой съдебни заседания по същото. Платеното
възнаграждение покрива изцяло времето, което е било необходимо за
проучване и предварителна подготовка по случая, за изготвянето и
депозирането на всички писмени документи по делото, както и неограничено
процесуално представителство в рамките на една инстанция, поради което
съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. В настоящия случай са
представени Договор за правна защита и съдействие от 11.11.2024г. за
изплатена в брой сума от 600 лв. при подписване на договора, т. е. разходът е
направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Районен съд -
Казанлък,
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0284-001786 от
24.09.2024г. на Началник РУ в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на Т. Х. А. с ЕГН **********, с адрес :
гр.*, кв.“**“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
един месец, за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати Т. Х. А. с ЕГН
**********, с адрес : гр.*, кв.“**“, бл.*, вх.А, ет.*, ап.* направените от нея по
делото разноски за адвокатско възнаграждение за представителство в
настоящото производство в размер на 600 /шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати Т. Х. А. с ЕГН
**********, с адрес : гр.*, кв.“**“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* сумата от общо 791
/седемстотин деветдесет и един/ лева, представляваща направени в
настоящото производство разноски за възнаграждения за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Стара
Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8