Номер 84114.09.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивVII състав
На 14.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20205300501891 по описа за 2020 година
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба на М.Г.К., ЕГН **********, и З.Г.К.,
ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. С.М., в качеството им на
взискатели по изпълнително дело №20198230400355 по описа на ЧСИ
Мариана Кирова, рег. №823, против постановление №972 на съдебния
изпълнител от 01.07.2020г., с което на основание чл.78, ал.5 от ГПК е
намален размера на заплатеното от всяка от тях адвокатско
възнаграждение от 380 лв. на 160 лв. В жалбата се излагат доводи, че
обжалваното постановление е незаконосъобразно, тъй като със същото
съдебният изпълнител бил съобразил минималните размери на
адвокатските възнаграждения към датата на постановяването му, а не тези
към датата на сключване на договорите за правна защита и съдействие.
По така изложените съображения се иска отмяна на обжалваното
постановление.
Ответната страна по жалбата- Д.Р.С., ЕГН **********, не взема
становище по нея.
В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният
изпълнител изразява становище, че жалбата е неоснователна.
1
Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено
следното:
Изпълнително дело №20198230400355 по описа на ЧСИ Мариана
Кирова, рег. №823, е образувано на 11.10.2019г. по молба на М.Г.К., ЕГН
**********, и З.Г.К., ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист,
с който Д.Р.С. е била осъдена да им предаде владението върху част от
недвижим имот, подробно описана в листа, както и да заплати на всяка
от тях разноски в размер на по 342,50 лв. Взискателите са поискали и
събиране на направените от всяка от тях разноски за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело в размер на по 380 лв., за които
са представили договори за правна защита и съдействие, сключени с адв.
С.М.. С разпореждане на съдебния изпълнител от 11.10.2019г. посочените
разноски са били приети за събиране по изпълнителното дело. С
писмена молба вх. №4671/27.05.2020г. длъжникът Д.Р.С., чрез
пълномощника си адв. М.Б., е поискала намаляване на приетите за
събиране разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите, като с
обжалваното в настоящото производство постановление съдебният
изпълнител е уважил така подадената молба и е намалил същите от 380
лв. на 160 лв. за всеки от взискателите. За да постанови този резултат,
съдебният изпълнител е съобразил Наредба №1 на Висшия адвокатски
съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждение в
редакцията й, която е в сила от 15.05.2020г. след обнародване в
„Държавен вестник“ на Решение №5419 от 08.05.2020г. на ВАС по адм.
д. №14384/2019г.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като съгласно разпоредбата
на чл.435, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК взискателят може да обжалва отказът
на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие и
прекратяването на принудителното изпълнение, каквото по съществото
си представлява намаляването на приетите за събиране разноски за
адвокатско възнаграждение. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Неправилно съдебният изпълнител е приел, че при преценката за
прекомерност на заплатените от взискателите адвокатски възнаграждения
2
следва да се съобразяват минималните размери на същите към датата на
произнасянето. При определяне на размера на адвокатското
възнаграждение страните по договора за правна защита и съдействие са
длъжни да се съобразяват с разпоредбата на чл.36, ал.2, изр.2 от Закона
за адвокатурата, предвиждаща че размерът на възнаграждението не
може да бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет. В случая договорите за правна защита и съдействие, по които са
заплатени адвокатските възнаграждения, са били сключени към датата на
образуване на изпълнителното дело- 11.10.2019г., поради което при
определяне на размера на същите страните са били длъжни да уговорят
размер, не по-нисък от предвидения в действащата към тази дата
редакция на Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждение. В случая уговореното от тях
адвокатско възнаграждение за всеки от взискателите в размер на 380 лв.
е в рамките на минималния размер по чл.10, т.1, 2 и 3 от наредбата в
редакцията й към датата на сключване на договорите- 200 лв.- за
образуване на изпълнително дело /т.1/; 30 лв.- за извършване на
действия с цел удовлетворяване на парично вземане /т.2/ и 150 лв.- за
извършване на въвод в недвижим имот /т.3/. При това положение същото
не може да бъде намалявано поради прекомерност. Действително след
образуване на изпълнителното дело с влязло в сила на 15.05.2020г.
решение на Върховния административен съд са били отменени
определени разпоредби на Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет,
включително тези, уреждащи минималните размери на адвокатските
възнаграждения по изпълнителни дела и същите са върнати към
размерите им по предходна редакция на наредбата, но съгласно
разпоредбата на чл.195, ал.1 от АПК отмяната им има действие занапред,
поради което и не засяга вече възникналите правоотношения. Ето защо
така настъпилата промяна в нормативната уредба, отнасяща се до
минималните размери на адвокатските възнаграждения, не следва да бъде
взета предвид при извършване на преценка по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатски възнаграждения, уговорени и заплатени
преди настъпването й, тъй като размерът на последните е следвало да
бъде съобразяван с действащите към датата на сключване на договорите
правни норми. Предвид горното искането на длъжника за намаляване на
3
заплатените от взискателите адвокатски възнаграждения е било
неоснователно и е следвало да се остави без уважение от съдебния
изпълнител.
Даже и претендираните от взискателите адвокатски възнаграждения
да бяха над минималния размер, определен съобразно материалния
интерес на делото съгласно разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредба №1
на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, то искането на длъжника за намаляването им не може
да бъде уважено към момента, в който е било направено. Принудителното
изпълнение по делото не е приключило, тъй като длъжникът не е
изпълнил задължението си за предаване на владението върху имота,
описан в изпълнителния лист, поради което и на този етап все още няма
яснота какви и колко процесуални действия ще бъдат предприети от
упълномощения процесуален представител на взискателите и каква би
била продължителността на изпълнителното дело. Предвид горното не би
могло да се направи преценка за действителната му фактическа и
правна сложност, както и за евентуална прекомерност на заплатените от
взискателите адвокатски възнаграждения. При това положение искането
за намаляването им се явява преждевременно направено и следва да се
остави без уважение.
Предвид горното жалбата е основателна и следва да се уважи, като
се отмени обжалваното постановление на съдебния изпълнител и вместо
него се постанови оставяне без уважение на искането на длъжника за
намаляване на приетите за събиране адвокатски възнаграждение на
взискателите.
Ответните страни по жалбата са поискали присъждане на
направените по делото разноски. Това искане следва да се остави без
уважение. С подаване на възражението за прекомерност на заплатеното
от взискателите адвокатско възнаграждение длъжникът е инициирал
производство по чл.248 от ГПК, в което съгласно формираната практика
на ВКС разноски не се дължат, включително и при обжалване на
постановения в производството акт /в този смисъл- Определение № 278 на
ВКС от 15.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1557/2019 г., ІV г.о./.
4
По изложените съображение Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление №972 от 01.07.2020г. на съдебния
изпълнител по изпълнително дело №20198230400355 по описа на ЧСИ
Мариана Кирова, рег. №823, с което на основание чл.78, ал.5 от ГПК е
намален размерът на заплатеното от всеки от взискателите М.Г.К., ЕГН
**********, и З.Г.К., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело от 380 лв. на 160 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника Д.Р.С., направено
с писмена молба вх. №4671/27.05.2020г., за намаляване на приетите за
събиране разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите М.Г.К.,
ЕГН **********, и З.Г.К., ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответните страни по
жалбата М.Г.К., ЕГН **********, и З.Г.К., ЕГН **********, за
присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5