Решение по дело №1322/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Т.К.Х. ***, против заповед № 23-0769-000555 от 30.06.2023 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.4 ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице с правен интерес и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед № 23-0769-000555 от 30.06.2023 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, с която на основание чл.171, т.4 ЗДвП на Т.К.Х. *** е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/- изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 ЗДвП/л.6 от делото/.

Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки със следните влезли в сила наказателни постановления, а именно: наказателно постановление/НП/ №47/08.02.2006 г., с което са отнети 10 контролни точки/к.т./, влязло в сила на 19.04.2006 г./л.11 от делото/; НП №7403/25.08.2006 г., влязло в сила на 21.09.2006 г., с което са отнети 10 к.т./л.12 от делото/; НП №4227/03.05.2007 г., влязло в сила на 24.07.2007 г., с което са отнети 4 к.т./л.13 от делото/; НП №7362/29.06.2007 г., влязло в сила на 12.01.2008 г., с което са отнети 10 к.т./л.14 от делото/ и НП № 307/12.11.2007 г., влязло в сила на 12.01.2007 г., с което са отнети 10 к.т./л.15 от делото/.

Твърди се, че Х. не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед №23-0769-000555 от 30.06.2023 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, е издаден от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП; заповед №251з-1821 от 26.04.2022 г. на директора на ОД МВР Бургас за делегиране правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.8 са посочени полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“, какъвто е издателят на процесния административен акт/л.16 от делото/ и заповед №8121з-1632 от 02.12.2022 г. на министъра на вътрешните работи/л.17 и 18 от делото/.

На второ място, същата е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.

На трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна.

На следващо място, оспореният административен акт е съобразен с приложимия материалния закон и неговата цел и съображенията за това са следните:

Възраженията на Х., изложени в жалбата, са неоснователни.

Според правилото на чл. 171, т.4 ЗДвП, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка и за нейното законосъобразно прилагане е необходимо на лицето да са отнети всички контролни точки и то да не е върнало свидетелството си за правоуправление.

Контролните точки, съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения. Извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въведен максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В релевантните нормативни актове - Наредба №І-139 от 16.09.2002 г./отм./, Наредба №Із-1959 от 27.12.2007 г./отм./ и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., в сила от 04.02.2013 г., е предвиден максимален размер на контролните точки 39 и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения - чл.3, ал.1 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г./отм./, съответно чл.4, ал.1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. и чл.6 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., като в чл.4 от Наредба № І-139 и чл.3 от Наредба № Із-1959 и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. се сочи, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално допустимият им брой, е необходимо да е установено извършването на някое от визираните в ЗДвП и наредбите нарушения. Затова е необходимо съответното наказателно постановление да е влязло в сила. Според чл.64 ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.

Следва да се посочи, че наказателното постановление, в частта, в която се удостоверява връчването на адресата и датата на влизането му в сила, е официален свидетелстващ документ, който материализира изявление на държавен орган в това му качество. Приложените по делото наказателни постановления са надлежно връчени и подписани лично от жалбоподателя и при положение, че представляват официални свидетелстващи документи и не са оспорени по съответния ред, се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за установените с тях факти.

В конкретния случай, петте наказателни постановления, цитирани в заповедта и налични по делото/л.11-15/, с които на Т.Х. са отнети общо 44/четиридесет и четири/ контролни точки, са му връчени лично, не са обжалвани и са влезли в сила. Тези обстоятелства са отразени и в приложената справка от картона на водача/л.8-10 от делото/.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не са доказани обстоятелствата по издаване на процесната заповед като се позовава на справката от картона на водача. В тази връзка следва да се посочи, че справката от картона на водача, без дата и подпис, е справка от автоматизирана информационна система за управление на административно наказателната дейност/АИС АНД/, има вторичен, регистърен характер, и установява единствено факта на вписването на определени факти в информационната система/чл.30, ал.1 Наредба № І-157/1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина обн., ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г., в сила от 15.10.2002 г., Наредба №І-157/. Следователно, тя не е официален документ и не притежава обвързваща съда доказателствена сила. Релевантно в случая е обстоятелството, че с влезлите в сила наказателни постановления на жалбоподателя са отнети 44/четиридесет и четири/ контролни точки, в резултат на което административният орган при оперативна самостоятелност е издал процесната заповед.

Неоснователен е доводът за изтекла погасителна давност по отношение на наложените с НП административни наказания.

Административните наказания се налагат по реда на ЗАНН, а отнемането на контролните точки, което е последица от прилагането на ПАМ не е част от административното производство. Изтеклата давност преклудира правото да се търси принудително изпълнение, но не заличава последиците от извършеното нарушение за което са отнети съответния брой контролни точки. Следователно наложената ПАМ предвидена в чл. 22 ЗАНН е различна мярка на държавна принуда от налагането на административно наказание с НП по реда на ЗАНН. Налагането на принудителна административна мярка е обусловено от нарушение на чл. 157, ал. 4 ЗДвП и като правна последица е издаване на заповед за отнемане на свидетелството за правоуправление - /изземване на СУМПС/ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, при наличие на НП за отнемане на законоустановения брой контролни точки. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на НП без да е необходимо да настъпят някакви други условия като НП издадено във връзка с извършено нарушение по ЗДвП, не е наказание по смисъла на ЗАНН или НК. В този смисъл без значение за законосъобразността на процесната заповед са твърденията за изтекла погасителна давност по отношение на наложената ПАМ, тъй като давността не може да заличи последиците от извършеното нарушение - отнемане на контролни точки. Това не означава, че са се заличили правните последици от извършеното нарушение. Напротив, наказателното постановление, с което нарушението е установено, ако е влязло в сила, последиците от извършването му ще са настъпили. Отнемането на контролните точки е последица от извършването на нарушението, а не вид наказание за него. Поради това изтеклата давност за правото на държавата да търси принудително изпълнение на наложените наказания не рефлектира върху правните последици от извършеното нарушение, каквито са отнемането на съответния брой контролни точки, а в резултат на това и изземването на свидетелството за правоуправление.

При положение, че на водача са изчерпани всички контролни точки, същият губи своята правоспособност и връщането на свидетелството за управление на МПС е последица от загубата на правоспособност. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на процесната ПАМ, чрез която административният орган не цели да накаже извършителя, а да преустанови едно негово противоправно поведение. Възстановяване на правоспособността на водача се извършва чрез явяване на изпит пред съответните органи за придобиване на правоспособност.

Задължение на водача е да следи за наличните контролни точки и да предприема съответните действия, разписани в нормативните актове, за да възстанови същите или при отнемането им да върне свидетелството за управление на МПС, обективирано в нормата на чл.157, ал.4 ЗДвП.

По правилата за разпределение на доказателствената тежест жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган.

Издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е законосъобразна и има за последица необходимостта жалбоподателят отново да се яви на изпит за придобиване на правоспособност. Същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел, а жалбата на Т.К.Х. е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този резултат разноски на жалбоподателя не се следват.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.К.Х. ***, против заповед № 23-0769-000555 от 30.06.2023 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.4 ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: