Определение по дело №1181/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№1539                                                        19.08.2019 г.                                        Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, въззивен състав

На деветнадесети август две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                             мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело № 1181 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение №1124 от 15.05.2019г. по гр.д.№2848 по описа за 2019г. на РС- гр.Бургас са наложени мерки за защита на А.С.К., ЕГН ********** и малолетното ѝ дете М.И.М., родено на ***г., за осъществено на 28.03.2019г. около 18.00ч. в двора на детска градина „Ран Босилек“ домашно насилие, като И.И.М., ЕГН ********** е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо А.К. и детето М.М.  и му е забранено да приближава жилището, находящо се в гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.37А, вх.А, ет.2, ап.4 и до пострадалите лица А.С.К. и М.И.М., на по-малко от 50 метра за срок от 3 месеца, считано от влизане в сила на решението. С решението е наложена глоба на извършителя в размер на 200 лв. и същият е осъден да заплати по сметката на съда държавна такса в размер на 25 лв. И.М. е осъден да заплати на А.К. и сумата от 400 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски. Издадена е заповед за защита.

Решението е съобщено на страните както следва: на 16.05.2019г. на А.К. чрез адв.Ч., а на 04.07.2019г. на И.М. чрез адв.Г.Б..

В законоустановения срок- на 03.06.2019г., е подадена въззивна жалба от И.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с която решението е обжалвано изцяло. Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон, както и при нарушение на процесуалните правила. Излага становище, че първоинстанционният съд не е осигурил равнопоставеност на страните в процеса и е оставил без уважение искането на процесуалния представител на ответника делото да бъде прекратено с оглед опасността срещу М. да бъде образувано наказателно производство за нарушение на ограничителна заповед. Намира за неправилен извода на съда, че представените по делото доказателства кореспондират с изложеното в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Твърди, че действителната причина за раздялата между страните е поведението на А.К., която сама е напуснала общия им дом заедно с детето М.М., като започнала да настройва детето срещу ответника, а не е била изгонена от дома им от него, както същата заявила пред органите на МВР. Твърди, че на 28.03.2019г. ответникът обичайно отишъл в детската градина, за да вземе дъщеря си М., на които действия майката принципно не  реагирала отрицателно, но установил, че А.К. вече е взела детето. Твърди, че ги настигнал и хванал А. за ръката, в резултат на което същата го ударила по лицето и ухото, той също й ударил плесница по лицето и извикал полиция. Двамата били отведени в Пето полицейско управление, където написали обяснения и на двамата били съставени протоколи за предупреждение, понеже полицаите стигнали до извода, че насилието е взаимно. Изразява становище, че не е налице домашно насилие, а спречкване предизвикано от А.К.. Моли решението да бъде отменено и делто върнато на първоинстанционния съд или въззивната инстанция да постанови ново по съществото на спора. Претендира разноски.

Към жалбата са приложени писмени доказателства: постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 10.05.2019г. на Районна прокуратура Бургас, протоколи за предупреждение от Пето РУ на МВР – Бургас и амбулаторен лист за медицински преглед с искане същите да бъдат приети като доказателства пред въззивната инстанция. Няма отправено искане към съда за тяхното приемане, както и твърдения какво налага представянето им пред въззивната инстанция.

Въззиваемата А.С.К., чрез адв.Н.Ч. е подала писмен отговор в законоустановения срок.  Моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна, а решението да бъде потвърдено като правилно, и обосновано, постановено въз основа на цялостен анализ на всички събрани по делото доказателства. Намира за абсурдно твърдението за неравнопоставеност на страните в процеса, както и изложението на факти във въззивната жалба, които са неотносими към предмета на делото. Моли доказателствата, приложени към жалбата да не бъдат приемани, понеже искането за приемането им било преклудирано.

С отговора е представено като писмено доказателство решение по гр.д.№ 2993/2019г. на БРС, без да е отправено конкретно искане към съда във връзка с него.

На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима. Отговорът също е подаден в срок от упълномощен адвокат.

По евентуалните доказателствените искания на страните за приемане на писмени доказателства, съдът ще се произнесе в съдебно заседание.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.267 от ГПК,  Бургаският окръжен съд             

                                   

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че следва да заявят дали искат въззивната инстанция да приеме като доказателства по делото приложените от тях документи.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    

 

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                    

 

                                                    2.