Решение по дело №852/2018 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 40
Дата: 4 февруари 2019 г. (в сила от 4 февруари 2019 г.)
Съдия: Тодор Хаджиев
Дело: 20185600500852
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 40/04.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА ТОДОР ХАДЖИЕВ

при секретаря Р.К., като разгледа докладваното от съдия Тодор Хаджиев в. гр. д. № 852 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД срещу Решение № 395/ 16.11.2018 г. по гр. д. № 1147/ 2018 г. на Районен съд - Димитровград, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, че Т.Н. С. не му дължи сумата от 560. 59 лв., представляваща коригирана сметка за ел. енергия за минал период, считано от 01.01.2018 г. до 18.03.2018 г., по Фактура № **********/ 26.06.2018 г. за имот с ИТН 1517159.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, като се поддържа, че са налице условията на чл. 45 и сл. от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия за корекция стойността на консумираната електрическа енергия за минал период. Иска се да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови ново, с което да отхвърли предявения отрицателен установителен иск като неоснователен.

Въззиваемата Т.Н. С. чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба.

Хасковският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима.


Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест ответникът следва да докаже дължимостта на процесната сума, като установи, че законосъобразно е коригирал сметката на абоната, начислявайки посочената в данъчната фактура сума.

По делото не се спори, а това се установява и от събраните доказателства, че ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставчик на електроенергия, а ищцата Т.Н. С. е потребител въз основа на договор. Между страните няма спор, че ответникът е начислил на ищеца ел. енергия за минал период от време на стойност 560. 59 лв., представляваща коригирана сметка за ел. енергия за минал период, считано от 01.01.2018 г. до 18.03.2018 г., по Фактура № **********/ 26.06.2018 г., за имот, находящ се в гр. Хасково, ул.*** с ИТН ***.

С Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 411921/ 28.03.2018 г. служителите на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД са демонтирали електромера, обслужващ обект, находящ се в гр. Хасково, ул. ***.

От назначената пред районния съд съдебно - техническа експертиза се установява, че Констативен протокол № 411921/ 28.03.2018 г. отразява техническото състояние на ползваното от ищцата средство за техническо измерване, като вследствие на външно неправомерно въздействие отчита с 21. 47 % по – малко от действително консумираната електрическа енергия.

Независимо от изложеното съдът намира жалбата за неоснователна. Основният спор по делото е относно предпоставките, при което следва да се извърши корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, и по точно дали същите изискват неправомерно поведение на потребителите или е достатъчно само тяхното констатиране, без да се изисква да се доказва личният принос на потребителя при установена манипулация на средствата за техническо измерване. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС, която застъпва становището, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електрическа енергия противоречи на регламентирания в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез

монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се установи безспорно размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане енергия подлежи на доказване като фактическо реално потребление.

Действително, с оглед последните изменения в Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 година, извършването на корекция на сметка е изрично уредено, чрез препращане към правилата на ДКЕВР по чл. 83 ал. 1, т. 6 от ЗЕ и общите условия по чл. 98а от ЗЕ. Приети и в сила от 12.11.2013 г. са Правила за измерване на количеството електрическа енергия, които регламентират реда и начина за проверка на средствата за техническо измерване и начисляване на допълнителна електрическа енергия. Приемането на тези правила не променя направения по - горе извод, че доставчикът на ел. енергия следва да докаже за всеки един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната, момента па осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Недопустимо е едностранно с приемането на правила да се въвежда обективна отговорност па потребителя. В процесния случай ответникът, в чиято тежест е, не установи, че електромерът е манипулиран от абоната, нито периода и размерът на реално потребената ел. енергия, които са основните предпоставки за коригиране на отчетеното количество ел. енергия за минал период от време. Поради това, като е достигнал до извод за основателност на исковата претенция, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

С оглед неоснователността на подадената въззивна жалба, въззивникът „ЕВН България Електроснабдяване" АД следва да заплати на Т.Н. С. направените пред настоящата инстанция разноски за адвокат в размер на 400 лв.

Мотивиран от горното, съдът

                                                                                                    РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 395/ 16.11.2018 г. по гр. д. № 1147/ 2018 г. на Районен съд - Димитровград.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване" АД да заплати на Т.Н. С. направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.                           

 

 

 

         2.