№ 14984
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110172406 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
21.12.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 72406/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу И. Л. Г. и М. С. Й., като се твърди, че
ответника бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
.................., аб. № 115288. Поддържа, че е доставил топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия на стойност 4736,99 лева за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. Навежда доводи, че ответника не бил заплатил топлинната
енергия, поради което бил изпаднал в забава и дължал мораторна лихва в размер на 901,58
лева за периода от 15.09.2018 г. до 29.06.2021 г. Излага съображения, че била предоставена
услугата дялово разпределение, като се дължала сумата от 63,25 лева, представляващи цена
на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., а освен това
се дължала и мораторна лихва върху тази главница в размер на сумата от 12,34 лева за
1
периода от 31.07.2018 г. до 29.06.2021 г.. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, но ответниците били възразили, поради което имал правен интерес от предявените
искове.. Иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно по равно
претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника И. Г.,
като се твърди, че никога не е притежавала и ползвала процесният имот. Поддържа, че няма
качеството потребител на топлинна енергия. Навежда доводи за недоказаност на
претенцията с оглед ангажираните по делото доказателства от ищеца. Излага съображения,
че собственици на имота били нейни роднини, но тя нямала нищо общо с имота, а освен това
от писмените доказателства не можело да се направи категоричен извод за наличието на
собственост, тъй като не бил представен титул за собственост. Твърди, че е наследница на
Любомир Гачев, но не отговаряла по наследство за задълженията, като липсвали
доказателства за наличието на наследствено правоприемство. Поддържа, че други лица се
явявали наследници, което обосновава подробно, като освен това имало и назначен
управител на наследството на И. Й. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Навежда доводи, че е направила отказ от наследство. Иска отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответницата
М. Й. Във възражението по чл. 414 ГПК, последната е навела доводи за погасяване на
задължението по давност.
Третото лице-помагач на страна на ищеца не изразило становище по предявените
искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и субективно,
пасивно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във
вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
2
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата
за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 09.12.1968 г., като се установява, че
ДМТ и ЯПЙ са станали собственици на имот в гр. .................., ап. 9.
Приложено е Удостоверение за родствени връзка изх. № УГ01-1328/19.02.2018 г.,
като се установява, че И. Я Й е била в родствени връзки с РЯЙ (брат), съответно по майчина
линия от ДМТ (починала на 02.10.1989 г.) – с чичо КМТ (починал на 29.10.1989 г.) и
братовчеди – ККМ (починал на 13.07.1989 г.), МКМ (починал на 19.03.2001 г.), съответно
М. ММ (дъщеря на МК). Съответно по бащина линия от бащата ЯПЙ (починал на
29.03.1977 г.) – чичо КПЙ (починал – без посочена дата), респ. братовчеди С. КЙ (починал
на 29.09.2012 г.) – като последният е оставил низходящи М. С. Й (дъщеря), ТКП (починала
на 07.03.1998 г.) – с оставен наследник РДВ, като в тази наследствена линия е налице и ИП
Г. (починала без посочена дата леля), която е оставила за наследници ЛАГ (син – починал на
11.02.2011 г.), като последният е оставил за наследници И. Л. Г. – дъщеря и АЛГ – син.
По делото е приложени Решение от 01.02.1999 г. на СРС, 34 състав, с което С. Й е
бил назначен за управител на наследството на И. Я Й.
След назначаването на С. Й за управител на наследството на И. Й се изяснява от
представена молба-декларация от 29.10.2001 г., че управителят на наследството е поискал да
се открие партида на негово име за процесният недвижим имот за доставка на топлинна
3
енергия.
Съгласно правилото на чл. 8, ал. 1 ЗН, когато починалият е оставил само братя и
сестри, те наследяват по равни части.
В случая от ангажираните по делото доказателства се установява, че И. Я Й има брат
– РЯЙ за които по делото нито има данни, че е починал, респ. е налице хипотеза на обявено
безвестно отсъствие или смърт по смисъла на чл. 8-19 ЗЛС, за да са налице някакви правни
последици от тази хипотеза. Ето защо, доколкото според цитираната норма на чл. 8, ал. 1 ЗН
братята и сестрите се явяват наследници от трети ред, то наследниците от четвърти ред –
съребрени роднини от трета до шеста степен (арг. чл. 8, ал. 4 ГПК), респ. техните низходящи
при верига от наследствени сукцесии са изключени от наследяване, тъй като по-близкият по
степен ред изключва по-далечния, съответно се изключват всички наследници от този ред.
Тоест, ответниците изобщо няма как да са има субективното право да наследят процесния
недвижим имот, независимо какво твърдят, респ. не са могли да станат собственици по
силата на наследствено правоприемство. Фактът, че лице от роднинския кръг на починалия
е било назначено за управител на наследството не води нито до възникване на наследствени
правата, нито прави неговите низходящи или други роднини с право на наследяване по
закон, наследници на лицето досежно наследствената прокура (управление) на незаетото
наследство (hereditas iacens). Въпреки, че управителят на наследството по смисъла на чл. 59
ЗН е подал молба-декларация за откриване на партида за процесния имот на негово име,
което по смисъла на чл. 13 ЗЗД, представлява оферта за сключване на договор, то това не
означава, че последният е приел наследството, тъй като наследствената сезина изобщо не е
достигала до него, т.е. той не е бил призован към наследяване по закон – по споменатото
правила, че за да се призоват наследниците от четвърти ред следва да призоват наследниците
от трети ред, който ред на наследяване следва да се изчерпи. Отделно от това след като едно
лице е изрично назначено за управител на наследството, то се предполага, че всички
извършени от него действия касаят действия на управление на наследството, а не действия
на разпореждане, като действията се извършват в качеството на управител, а не на лице,
което е призовано към наследяване.
Отделен е въпросът, че при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства по никакъв начин не могат да се установят веригите на наследствените
сукцесии. В тази насока трябва да се спомене и факта, че с откриване на наследството
наследниците придобиват правото да получат наследственото имущество. То не преминава
по право към тях. При откриване на наследството за наследниците възниква правото да го
приемат. С приемането му те го придобиват. Тоест, наследствената сезина не преминава по
право върху наследниците, с факта на откриване на наследството, а единствено открива
правната възможност на последните да заявят дали приемат наследството или се отказват от
същото. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му.
Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го
придобие. С него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и
третите лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя. Приемането на
наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено
изявление до районния съдия по местооткриване на наследството. То се вписва в особена за
това книга – арг. чл. 49, ал. 1 ЗН.
Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено
предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да
извърши, освен в качеството си на наследник – арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.
В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да
се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл. 51, ал. 1,
изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на
наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да
4
определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса.
Според нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника,
което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството
срокът за приемане се определя от съда, който разглежда делото. При граматическото,
систематично и телеологически тълкуване на разпоредбатана чл. 51, ал. 1,изр. 2 налага
извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починало лице, респ. починал в хода
на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема
наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от
него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е
ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството
наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи
правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да
приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за преклузивен срок,
който нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото
субективно материално право на наследника – така Решение № 101.08.2019 г. по гр. д. №
2260/2018 г. на ВКС, IV Г. О.
С оглед на горното и предвид представените по делото доказателства, съдът счита, че
нито е установено веригата от наследствени сукцесии, нито, че е налице последователно или
при условията на наследствена трансмисия по смисъла на чл. 57 ЗН, приемане на
наследството на починалите лица, за да се направи извод, че изобщо ответниците са станали
собственици на процесния недвижим имот.
За пълнота трябва да се спомене, че по делото както са налице изрични оспорвания
по отношения наличието на наследствени правоприемства, респ. наличието на
облигационна връзка, така от удостоверение изх. № 04.02.2022 г. се установява ,че
ответницата Г. се е отказала от наследството на Любомир Гачев, което е допълнителен
аргумент за извода на съда за липса на наследствено правоприемство.
Тъй като първата материална предпоставка е недоказано, то съдът намира, че
останалите не следва да бъдат обсъждани, вкл. и събраните по отношение на тях
доказателства, поради което исковете за главниците и мораторните лихви следва да бъдат
отхвърлени изцяло. В тази насока трябва да се спомене, че претенцията за главницата за
дялово разпределение (макар и самостоятелна) и за мораторните лихви – са обусловени от
изхода на делото по главния иск – за заплащането на топлинната енергия. След като
неоснователен е главният иск, то такива се явяват и обусловените претенции.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат само ответниците.
Ответницата И. Г. е поискала присъждането на деловодни разноски, като е доказала,
че действително е сторила такива, поради което следва да й се присъди сумата от 350,00
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение – на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Следва да се отбележи, че предварителното и бланкетно направено възражение на
ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е съобразено с минимума предвиден съобразно интереса по
чл. 7, ал. 2 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ............., със седалище и адрес
на управление: гр. ................. срещу И. Л. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ................ и М. С.
Й, ЕГН: **********, с адрес: гр. .................., ап. 9, за признаване за установено, че И. Л. Г.,
ЕГН: ********** и М. С. Й, ЕГН: **********, дължат разделно по равно на „ТС“ ЕАД,
ЕИК: ............., сумата от 4736,99 лева, представляващи незаплатена цена на доставена
топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия
за недвижим имот, находящ се в гр. .................., аб. № 115288, както и сумата от 901,58
лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на топлинната енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 29.06.2021 г., както и сумата от 63,25 лева, представляващи
цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и
сумата от 12,34 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на
услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 29.06.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.08.2021 г. по
ч. гр. д. № 42635/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК: ............. да заплати на И.
Л. Г., ЕГН: **********, сумата от 350,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ББ“ ООД на
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6