Решение по дело №1485/2024 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 60
Дата: 13 февруари 2025 г.
Съдия: Цветелина Недкова Харалампиева
Дело: 20241410101485
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Б.С., 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело
№ 20241410101485 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от „
Водоснабдяване и Канализация “ ООД – гр.В., с адрес гр.В., обл.В., ул.„ А.
Стамболийски “ №2, с ЕИК:*********, със законен представител А.Ц.П. –
управител, чрез пълномощника си А. Г. Б. – юрисконсулт против К. С. Б.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“ Латинка „ №37, е
предявен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, за приемане
за установено по отношение на ответника, на вземането, предмет на Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №476/22.05.2024г.,
издадена по ЧГД №790/2024г. по описа на РС – Б.С., т.е., че ответникът дължи
на ищцовото дружество, както следва - сумата от 189.76 лева / сто осемдесет
и девет лева и 76 стотинки /, представляваща главница за периода от
03.09.2021г. до 01.02.2024г. за неплатени ВиК услуги, 24.70 лева / двадесет и
четири лев и 70 стотинки / – мораторна лихва , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
21.05.2024г., до изплащане на вземането.
Претендират се и направените съдебно - деловодни разноски в
настоящето и заповедното производство, както и възнаграждение за
процесуално представителство съгласно чл.78, ал.8 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че длъжникът е абонат на ищцовото
дружество и потребител на услуги, предвидени в Закона за водите, ЗРВКУ,
Наредба №4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребители и за ползване на ВиК системи и ОУ на „ ВиК „ ООД, гр.В., за
имот на адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“ Латинка „ №47, съгласно договор за
отдаване под наем на общинска собственост от 20.11.2015г., поради което г-жа
Б. била реален ползвател на ВиК услугите.
Сочи се, че за потреблението през периода от 03.09.2021г. до 01.02.2024г.
1
на потребителя били издадени 10 броя фактури, описани в приложената
справка – извлечение, за изплащане на общо дължимите 189.76 лева –
главница и за начислената лихва върху нея, в размер на 24.70 лева.Твърди се,
че на ответницата била изготвена покана за доброволно изпълнение, но
същата не заплатила задължението си.Поради това ищцовото дружество
депозирало в РС – Б.С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.Тъй като заповедта за изпълнение била връчена по реда на
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът указал на ищцовото дружество възможността
да предяви иск, което от своя страна определял интереса да бъде поискано
установяване на вземането по съдебен ред.
В подкрепа на иска са представени копия от следните писмени
доказателства:пълномощно; справка – извлечение; извлечение от партидна
книга / карнет /; покана за доброволно изпълнение с приложение; извлечение
от ОУ на „ ВиК „ ООД, гр.В. и договор за ВиК услуги.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника, чрез назначения му
особен представител адв.И. Г. е постъпил писмен такъв. Иска се съда да
отхвърли предявения иск.
С отговора се счита, че така предявения иск е допустим, но
неоснователен. Сочи се, че съгласно договор №2441/20.11.2015г. за отдаване
под наем и договор № 2486059/23.10.2019г. за предоставяне на услугата ВиК
има несъответствие в посочените адреси. На следващо място се счита, че ВиК
услугите не са предоставени на потребителя точно и ефективно, поради което
тяхната стойност не била установена по безспорен начин.

В откритото съдебно заседание, ищецът се представлява от юрк.Валери
И. с пълномощно по делото, а ответникът се представлява от особения
представител – адв.И. Г. от АК – В..
По делото е разпитан допуснат до разпит свидетел в режим на довеждане
на ищцовата страна, Бойка Горанова.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Ответницата К. С. Б., е абонат на ищцовото дружество и потребител на
ВиК услуги за имот в гр.Б.С., обл.В. на ул.“ Латинка „ №47.
От представената справка – извлечение №1224 за дължимите към
09.05.2024г. суми към ищцовото дружество от абонатен номер 2486059 на
името на К. С. Б. за имот в гр.Б.С., обл.В. на ул.“ Латинка „ №47, се
установява, че по партидата на абоната са издадени десет броя фактури за
отчетен период от 03.09.2021г. до 01.02.2021г., за сума общо в размер на
189.76 лева - главница и 24.70 лева – мораторна лихва.
По делото е представен карнет за отчитане на вода, воден на името на К.
С. Б. за процесния имот, от който се установява, че за измервателния уред /
водомер /, на процесния имот, са извършени реални отчети, за които има
поставени подписи в графата „ подпис на абоната.
На 21.05.2024г., ищцовото дружество депозирало в РС – Б.С. заявление
2
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.В РС – Б.С. е
образувано ЧГД №790/2024г. по описа на съда, по което е издадена Заповед
№476/22.05.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която длъжникът е осъден да заплати сумата от 189.76 лева, представляваща
главница за периода от 03.09.2021г. до 01.02.2024г. за неплатени ВиК услуги,
мораторна лихва в размер на 24.70 лева за периода от 03.02.2022г. до
09.05.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 21.05.2024г., до изплащане на вземането.
С Разпореждане от дата 29.07.2024г., РС – Б.С., поради обстоятелството,
че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК указало на заявителя, че може да предяви иск относно вземането
си по ЧГД №790/2024г. по описа на РС – Б.С. в едномесечен срок от
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса от 25.00 лева /
двадесет и пет лева и нула стотинки /.
Такава ищцовото дружество депозирало на 02.09.2024г. искова молба.
По делото са представени Общи условия за получаване на услугите ВиК
от „ Водонсабдяване и канализация ” ППД, одобрени от ДКЕВР на основание
чл.6, ал.1 т.5 ЗРВКУ с решение №ОУ-019/09.06.2006г.
На основание така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото
дружество, се уреждат от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи / наричана по – надолу Наредбата / и съгласно
публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени
съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния
орган.Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
оператора „ ВиК “ ООД, гр. В. са общоизвестни и публикувани на сайта на
дружеството в интернет, поради което обвързват всички абонати на
дружеството съгласно чл. 8 от Наредба №4/14.09.2004г. Според чл.3, ал.1 от
Наредбата, потребители на услугите на ВиК са както следва - собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост, както и собствениците, и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. Редът, начинът и формата за установяване на
облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на
отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение
на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата,
предвидени в чл.30 - чл.40 от Наредбата. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ОУ,
3
потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици
или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
В случая задължението на ищцовото дружество е било да снабди
процесния имот, като с това си действие то е изпълнило задълженията си по
договора.Задължение на ответницата, в качеството й на потребител е било,
след като получи услугата, да заплати цената й.
По делото не е налице спор, че ищцовото дружество, в качеството му на
„ ВиК „ оператор, е предоставило на ответницата като потребители, услугата
водоснабдяване за процесния период.
Предявената искова претенция в настоящия случай е с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, тъй като ищецът се е намирал в облигационна връзка с
ответницата, като без значение е обстоятелството дали същата реално е
ползвател на имота, в който ищецът е доставял ВиК услуги.
При преценката за основателността на исковата претенция съдът приема
за безспорно, че между ответницата и ищцовото дружество е съществувало
облигационно отношение, по силата на което ищцовото дружество се е
задължило да предоставя ВиК услуги, а ответницата е поела задължението да
заплаща за консумираната вода в 30 - дневен срок от датата на фактуриране (
съгласно ОУ ), като при неизпълнение в срок на задължението, дължи
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1
от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпването на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
По делото липсват доказателства ответницата да е изпълнила
задължението си, като заплати доставената вода за процесния период, поради
което е налице виновно неизпълнение на договорно задължение, което
обуславя отговорността й по чл.79 и сл. от ЗЗД, като неизправна страна по
договора.
Безспорно в случая е и обстоятелството, че по партидата на ответницата
са натрупани задължения в размер на 189.76 лева, представляващи ползвана,
но незаплатена вода за периода от 03.09.2021г. до 01.02.2024г. Действително,
при проверка на записванията в карнета, съдът констатира, че в същия са
положени подписи за клиент за процесния период при отчитането от
живущите на адреса-близки и роднини на ответницата. Това обстоятелство
безспорно се доказа от разпита на св.Горанова. При това положение,
настоящият съдебен състав намира за безспорно удостовереното получаване
на начисленото в този период количество вода, тъй като подписвайки карнетът
в графата „ подпис на абоната „, последният или негов представител се е
съгласил както с количеството консумирана вода за отделния месец, така и с
показанието на водомера и след като се е съгласил, че именно това е
показанието, то на саниране подлежат и предходните отчети, които не са
извършвани в присъствието на абоната или негов представител.
Поканата за доброволно изпълнение не е задължителен елемент от
фактическия състав, обуславящ изискуемостта на вземанията.Когато има
4
определен падеж, уговорен между страните, както е в настоящия случай, за
настъпване на изискуемостта или на забавата не е необходимо отправяне на
писмена покана.
С оглед всичко гореизложено следва правният извод, че е доказано
наличието на договорно задължение на ответницата и размерът на това
задължение изчислено по начин, предвиден в нормативната уредба.Т.е.
ищцовото дружество е доказало разпределените му в доказателствена тежест
факти, поради което предявеният положителен установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Като акцесорен, предявеният иск за установяване дължимостта на
вземания за лихви за забава на суми по фактури, считано от датата на падежа
на всяка една фактура до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда,
също се явява основателен.
По изложените съображения съдът намира, че искът за главница е
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, ведно с
акцесорната претенция за законна лихва за забава от датата на депозиране на
заявлението.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР №4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора раздели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.Поради това в
случая, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските,
направени по ЧГД №790/2024г. по описа на РС – Б.С. в общ размер на 75.00
лева, а именно 25.00 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на
525.00 лева, както следва – 25.00 лева държавна такса, 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение и 400.00 лева възнаграждение за особен
представител.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. С. Б.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“ Латинка „ №37, че
същата дължи на „ Водоснабдяване и Канализация “ ООД – гр.В., с адрес
гр.В., обл.В., ул.„ А. Стамболийски “ №2, с ЕИК:*********, със законен
представител А.Ц.П. – управител, сума в размер на 189.76 лева / сто
осемдесет и девет лева и 76 стотинки /, представляваща главница за периода
от 03.09.2021г. до 01.02.2024г. за неплатени ВиК услуги, 24.70 лева / двадесет
и четири лев и 70 стотинки / – мораторна лихва , ведно със законната лихва
5
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
21.05.2024г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №476/22.05.2024г., издадена по ЧГД
№790/2024г. по описа на РС – Б.С..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. С. Б., ЕГН:**********, с
постоянен адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“ Латинка „ №37 да заплати на „
Водоснабдяване и Канализация “ ООД – гр.В., с адрес гр.В., обл.В., ул.„ А.
Стамболийски “ №2, с ЕИК:*********, със законен представител А.Ц.П. –
управител, сума в размер на 75.00 лева / седемдесет и пет лева и нула
стотинки /, представляваща сторените в заповедното производството
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. С. Б., ЕГН:**********, с
постоянен адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“ Латинка „ №37 да заплати на „
Водоснабдяване и Канализация “ ООД – гр.В., с адрес гр.В., обл.В., ул.„ А.
Стамболийски “ №2, с ЕИК:*********, със законен представител А.Ц.П. –
управител, сумата от 525.00 лева / петстотин двадесет и пет лева и нула
стотинки /, представляваща сторените в исковото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
6