Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2615 18.10.2019
г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника
Яханаджиян
при секретаря Ж.С., като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№1637/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е образувано по повод искова молба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК .........., седалище и адрес на управление в ..............,
представлявано от М.Д.Д. и Н.Т.С., подадена чрез пълномощник – юк.Б., против И.И.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, с която се иска от съда да признае с решение
дължимостта от страна на ответника в полза на ищеца на сумите, оспорени в
производството по ч.гр.дело №9098/2018 г. по описа на БРС.
В
исковата молба се твърди, че вземанията по заповедта по чл.410 от ГПК
произтичат от сключен на 17.08.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника П.
Договор за стоков кредит №............, с който е отпуснат стоков кредит в
размер на 2419,79 лева за закупуване на посочените в исковата молба стоки,
както и за сключване чрез банката на застраховка с „Групама Животозастраховане“
ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по пакет „Стандарт +“ с еднократна премия в
размер на 77,84 лева. Твърди се още, че ответникът в качеството си на
кредитополучател се задължил да върне сумата по кредита в срок от 13 месеца или
до 17.09.2018 г. на 13 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен
план неразделна част от договора, в който е посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска, като първите 12 вноски са в размер на 157,77 лева всяка, а
последната погасителна вноска е в размер на 152,64 лева. Твърди се още, че
срокът на договора е изтекъл на 17.09.2018 г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем. Според обстоятелствената част на исковата молба длъжникът не е
извършвал плащания по дължимия паричен заем.
На
24.04.2018 г. е подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „АСВ“ АД, по силата на който вземането на
„Банка ДСК“ ЕАД, произтичащо от горепосочения договор е прехвърлено в
собственост на настоящия кредитор като правоприемник на „АСВ“ АД, за което
ответникът, в качеството си на длъжник следва да се счита уведомен с получаване
на препис от исковата молба и приложенията й.
В
подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски от
исковото и заповедно производство.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя молба,
вх.№44273/08.10.2019 г., в която излага аргументи в подкрепа на твърдението си,
че с връчване на препис от исковата молба и приложенията й, ответникът следва
да се счита за уведомен за цесията.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначения му от съда особен представител депозира отговор на исковата
молба, в който не оспорва съществуването на облигационна връзка между ответника
и „Банка ДСК“ ЕАД, но изразява становище, че сключеният между заемодателя и
ищеца в настоящето производство договор за цесия не е породил действие спрямо
длъжника, тъй като не му е била съобщена. Наред с това оспорва иска по
основание и размер с твърденията, че основния лихвен процент по договора е
прекомерно завишен, а клаузата за застраховка е нищожна.
В
съдебно заседание назначеният от съда особен представител на ответника – адв.С.
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Правната
квалифицакация на предявени в условията на кумулативност обективно съединени
искове е с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като същите са допустими.
Съдът,
след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Приет
като доказателство по делото е Договор за стоков кредит №............/17.08.2017
г., от съдържанието на който се установява, че е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД
и ответника П. за кредит в размер на 1639,64 лева, отпуснат за
закупуване/заплащане на посочените в догвоора стоки, продавани от „Технополис
България“ ЕАД, и който ответникът се задължил да върне за срок от 13 месеца с
падежна дата за издължване на месечнните вноски 15-то число на месеца, считано
от датата на неговото усвояване и съгласно погасителния план към него. Видно от
договора е и това, че страните са договорили, че кредитът се олихвява с
фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е
40,35 % годишно или 0,1121 % на ден, при ГПР в размер на 48,55 %, който може да
бъде променян при предпоставките, предвидени в ОУ.
Между
страните не се спори, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е изправна страна по договора
и сумата от 1639,64 лева е била усвоена от ответника, който не е извършил каквито
и да е плащания по договора. В този смисъл е и заключението на в.л.А. по
изготвената от нея съдебно-икономическа експретиза, видно от което общо
дължимата сума по процесния договор е в размер на 2093,57 лева, от която
неплатената главница е в размер на 1639,64 лева, а начислената лихва е в размер
на 453,93 лева.
Приети
като доказателство по делото са още Рамков договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 11.04.2018 г., Допълнително споразумение за цедиране на
вземания към рамковия договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
11.04.2018 г., пълномощно, потвърждение
за сключена цесия, уведомителни писма, известия за доставяне, от съдържанието
на които в съвкупност се установява, че вземанията по сключения с ответника договор
са били прехвърлени от „Банка ДСК“ ЕАД на ищеца в настоящето производство, за
което ответникът не е бил своевременно уведомен, както преди завеждане на
настоящия иск, така и към датата на подаване на зявлението по чл.410 от ГПК.
По
делото е приложено ч.гр.д.№9098/2018 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието
на което се установява, че по заявление на ищеца има издадена по делото Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №4645/10.12.2018 г., с
която е разпоредено длъжникът И.И.П. да заплати на заявителя следните суми: 1639,64
лева, представляваща главница, 406,24 лева, представляваща договорна лихва за
периода 15.09.2017 г. – 17.09.2018 г. и 183,62 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата, считгано от 15.09.2017 г. до 06.12.2018 г.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
на 07.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
При
така изложеното от фактическа страна, съдът намира следното:
Съдът
констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №1637 по описа на Бургаски районен съд за 2019 г., против
длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№9098/2018 г. по описа на
РС-Бургас е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 09.01.2019 г., от лице легитимирано
да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.
В
настоящия казус, представеният писмен договор не се оспорва по автентичност от
процесуалния представител на ответника, който въвежда възражения за липса на
активна процесуална легитимация на ищеца и нщожност на клаузата за застраховка,
но не и до оспорване възникването на заемно правоотношение и реалното предаване
на сумата от 1639,64 лева.
Основното
възражение на назначения от съда особен представител, а именно, че вземанията
по договора не са били надлежно прехвърлени в полза на ищеца-цесионер, тъй като
ответникът не е бил уведомен за сключения помежду им договор за цесия, съдът
намира за основателно. Безспорно до ответната страна са изпращани уведомителни писма,
които обаче не са били получени от ответника, а фактът, че същият не е бил
намерен на посочения в договора адрес не може да се приравни на редовно
връчване на уведомленията за цесията. В случая не може да се приеме и че е
извършено връчване на уведомителните писма с връчване на преписи от исковата
молба и приложените към нея доказателства, тъй като съдебните книжа не са получени
лично от ответника или от негов упълномощен процесуален представител, а са
получени от особен представител, назначен от съда по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК, който може да извършва съдопроизводствени
действия от името на ответника, но не и да получава материалноправни изявления,
адресирани до него, каквото изявление представлява уведомлението за цесията. Доколкото
съобщаване за извършена цесия не е налице и към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, то възраженията на назначения от съда особен
представител в тази насока се явяват основателни, поради което и предявеният
установителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.235 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ...................,
седалище и адрес на управление в .............................., представлявано
от М.Д.Д. и Н.Т.С., за постановяване на
решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните
дължимостта от страна на ответника И.И.П., ЕГН **********, с адрес *** в полза
на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ....................., на
сумите, оспорени в производството по ч.гр.дело №9098/2018 г. по описа на БРС, а
именно: сумата от 1639,64 лева, представляваща главница, сумата от 406,24 лева,
представляваща договорна лихва за периода 15.09.2017 г. – 17.09.2018 г. и
сумата от 183,62 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата, считгано от 15.09.2017 г. до 06.12.2018 г., заедно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 07.12.2018 г. до
окончателното й изплащане.
.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.