№ 7237
гр. София, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Д.
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221100100205 по описа за 2022 година
След конкретизациите на исковата молба, както и след оттегляне на искове от ищеца
"Мраз" АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Индустриална” № 11, чрез пълномощник адв. Е. В., със съдебен адрес: гр. София, ул.
„********, са предявени искове с правно основание чл.124 ГПК, срещу ответниците
НАТФИЗ „Кръстьо С.фов“, със съдебен адрес: гр. София, ул. ********, и Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с които се
иска да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот с
административен адрес гр. София, ул. „********, представляващ учебна Г-образна сграда,
ползвана за работилници, заедно със съответното право на строеж върху поземлен имот с
идентификатор 68134.509.1660 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, включваща 6 сгради, подробно описан в Акт за публична държавна собственост №
10633 от 22 юли 2020 г. на Областния управител на област София, както следва:
промишлена сграда на 2 етажа със застроена площ 947 кв. м. с идентификатор по КККР
68134.509.1660.8; промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 32 кв. м. с
идентификатор по КККР 68134.509.1660.27; складова база на 1 етаж със застроена площ 566
кв. м. с идентификатор по КККР 68134.509.1660.33; промишлена сграда на 1 етаж със
застроена площ 51 кв. м. с идентификатор по КККР 68134.509.1660.43; промишлена сграда
на 1 етаж със застроена площ 88 кв. м. с идентификатор по КККР 68134.509.1660.44;
промишлена сграда на 2 етажа със застроена площ 55 кв. м. с идентификатор по КККР
68134.509.1660.45.
Ищецът обосновава правния си интерес от настоящето производство, като твърди, че
е придобил собствеността върху процесните имоти на две самостоятелни и независими едно
1
от друго основания: чрез транслация на държавната собственост на Хладилния завод ,А.И.“
по реда на чл. 17а от ЗППДОП (отм.) и на оригинерно по силата на давностно владение.
Ищецът твърди, че с Решение на СГС - ФО от 23.03.1991г. по ф. д. 4915/91 на
основание Указ 56 в регистъра на дъщерните фирми под № 365 от 27.03.1991г. е вписана
дъщерна фирма на ДФ „Климатична техника”, а именно „Мраз“ - София, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Индустриална” № 11. Дъщерната фирма се образувала от
поделенията Хладилен завод „А.И.“ и „Климат - технология“. ДФ „Мраз“ поела активите и
пасивите на Хладилния завод „А.И.“ към 31.12.1990 г., който се прекратява, а „Климат -
технология“ става нейно поделение с активите и пасивите към същата дата. Със Заповед РД-
17-118/28.06.1991 г. и Приложение № 4 към нея на Министъра на индустрията, търговията и
услугите и Решение на СГС- ФО от 23.10.1991 г. по гр. д. № 20037/91 ДФ „Климатична
техника“ се прекратява и ДФ „Мраз“ се преобразува в акционерно дружество „Мраз“. Така
имотите на Хладилния завод „А.И.“ и поделението „Климат - технология“, вкл. процесните,
са прехвърлени в патримониума на ищцовото дружество и са придобити от него по силата
на чл. 17а от ЗППДОП (отм.) и министерската заповед.
Ищецът смята, че Държавата е съставила Актове за държавна собственост, които са
нищожни, поради неспазена форма и поради издаването им от некомпетентен орган. Освен
това те нямали конститутивно действие и чрез тях не можело да се прекъсва давността или
някому да се учредява или прехвърля собственост или да се предава владение.
На следващо място „МРАЗ“ АД заявява, че е собственик на парцела в който са
построени сградите, поради което на основание приращение (чл. 92 от ЗС) е собственик и на
процесните постройки.
По отношение на евентуалното придобивно основание – изтекла в негова полза
придобивна давност, заявява, че началната дата на владението е 28.06.1991г., когато е
издадена Заповед РД-17- 118/28.06.1991г. на Министъра на индустрията, търговията и
услугите и активите на Хладилния завод „А.И.“ са прехвърлени в патримониума на ищеца
по реда на чл. 17а от ЗППДОП (отм ). С исковата молба се твърди, че владението
продължава и към датата на завеждане на исковата молба.
Относима в процесния казус е разпоредбата на чл. 79 ал.2 от ЗС за 5-годишната
придобивна давност, тъй като владението през релевантния период е добросъвестно и
непрекъснато - осъществявано на основание, годно да направи ищцовото дружество
собственик.
С приемането на ЗДС /ДВ. бр.44 от 21.05.1996 г., в сила от 01.06.1996 г./ е въведено
разграничение на режима на държавната собственост като публична и частна. В чл.7 ал.3 от
същия закон е прието, че няма пречка да се придобиват по давност имоти, които са частна
държавна собственост. По разпоредбата на чл. 2 ал.4 на ЗДС не са държавна собственост
имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел,
дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.
В законоустановения срок ответникът Държавата, представлявана от Министъра на
2
регионалното развитие и благоустройството е подала отговор, с който е оспорила иска и
обстоятелствата на които същия се основава. Ответникът твърди, че владее процесния имот,
считано от съставяне на АДС № 12470/05.06.1996 г., с който имотът е предаден на Техникум
по хладилна техника към МОНТ, чрез който държавата е упражнявала владение. Владението
върху процесния имот продължава и към 16.12.2016г., което е видно от представения по
делото приемно- предавателен протокол, е който владението върху имота се предава от
Професионална гимназия по топлинна и хладилна техника „Карл фон Линде“ към РУО -
София-град. Владението продължава и към датата на постановяване на Решение на МС №
479 от 01.07.2021г., с което управлението върху имота се предоставя на НАТФИЗ „Кръстьо
С.фов“.
Държавата оспорва ищецът да е собственик на процесния имот на основание
приватизация, като имотът не е преминал в собственост на дружеството на това основание.
Съгласно чл. 2 от ПМС № 179/1991 г., ДВ, бр. 78/1991г., образуването на ЕТД с
държавно имущество се извършва само с капитал, определен след оценка на имуществото
на съответното държавно предприятие по реда на Наредба за оценка на имуществото на
държавните и общинските предприятия при образуването и преобразуването на ЕТД с
държавно имущество (НОИДОбП), приета със същото ПМС, респ. активите му се преоценят
по НОИДОбП и съответно увеличението или намалението на капитала с преоценените
активи се вписва в ТР. Ищецът не е представил доказателства за извършена оценка на
имуществото на дружеството при образуването му, в която да са включени процесните
имоти.
По делото не са представени доказателства процесният терен към 1994г. да се е водил
по баланса на дружеството, да е бил включен в уставния фонд на бившата държавна фирма
’’Климатична техника“ или да му е бил зачислен по разделителен протокол. Представеният
от ищеца „опис на сгради” на „Мраз” АД не съставлява такова доказателство. По делото не
са представени никакви доказателства и за включване имота в капитала на дружеството по
реда на § 34 вр. чл. 17, ал, 3 от ЗППДОбП. От страна на ищеца не е представен и правният
анализ на дружеството в процеса на приватизационната процедура, от който да се проследи
дали имотът е бил включен и дали е оценен по реда на Наредбата.
Ответникът оспорва ищецът да е придобил процесния имот по давност доколкото
ищецът извежда факта на владението от извършената приватизация. Доколкото имотът не е
бил част от приватизационна сделка, то същият не е преминал в патримониума на „Мраз“
АД, а още по-малко това е станало на годно основание, за да твърди, че е добросъвестен
владелец. От предаването му на Техникум по хладилна техника през 1996 г. имотът се е
владял и ползвал с учебни цели, което от своя страна определя и като публична държавна
собственост.
В законоустановения срок ответникът НАТФИЗ „Кръстьо С.фов“, е депозирал
отговор, с който твърди че искът е неоснователен.
Ответникът твърди, че в случая се касае за сгради, които са построени от държавата
3
върху земя, държавна собственост, поради което също са държавна собственост. Твърди, че
сградите са били построени от държавата през 1960г. Правото на собственост е придобито от
държавата чрез изграждането им от държавно предприятие Хладилен завод „А.И.” върху
държавна земя с държавни средства, с цел задоволяване на значими обществени
потребности, свързани с образованието и професионалното обучение. Владението на
държавата е било осъществявано от организации, на които е било предоставено правото на
стопанисване и управление - СПТУ по машиностроене „Вл.Комаров” , преобразуван
впоследствие в Техникум по хладилни техника, впоследствие Професионална гимназия по
ТХТ”Карл фон Линде”, впоследствие РИО при МОН, а понастоящем чрез ответника
НАТФИЗ”Кр.С.фов”. Стопанисването и управлението на процесните имоти е било
предоставено на посочените държавни организации преди приватизацията, поради което
това имущество не е преминало у ищеца, а през целия период се е владяло от съответната
организация.
НАТФИЗ твърди още, че процесните сгради не са били предоставени на праводателя
на ищеца и са останали в патримониума на държавата. Заповед № РД-17-118 от 28.06.1991г.,
издадена от министъра на индустрията, търговията и услугите нямала вещнопрехвърлителен
ефект и процесните сгради не са станали собственост на дружеството ищец. При
разпределянето на имуществото на бившия Хладилен завод “А.И.“ не бил съставен акт, от
който да е видно, че точно процесните сгради са преминали в патримониума на праводателя
на ищеца.
Ответникът твърди наличие на второ придобивно основание на държавата, а именно
придобивна давност с начална дата 01.01.1991г., когато професионалните учебни заведения
съгласно приложението към ПМС 44 от 19.03.1991г. преминават на финансиране към
Министерството на народната просвета. От тогава процесните сгради се владеят през целия
период от посочените училища. Крайният момент на придобивната давност е 23.07.2021г.,
когато е подписан протокола за предаване владението от РИО на МОН.
С Решение № 479/01.07.2021 г. на МС се предоставя за безвъзмездно управление на
НАТФИЗ „Кръстьо С.фов“ следния недвижим имот с административен адрес гр. София, ул.
„********, представляващ учебна Г-образна сграда, ползвана за работилници, заедно със
съответното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор 68134.509.1660 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, включваща 6 сгради, подробно
описан в Акт за публична държавна собственост № 10633 от 22 юли 2020 г. на Областния
управител на област София.
Ответникът оспорва в полза на ищеца да са осъществени елементите от фактическия
състав на чл. 17а от ЗППДОП(отм.).
Оспорва твърдението в исковата молба, че сградите са частна държавна собственост.
Процесните сгради не са били частна държавна собственост към момента на Заповед РД-17-
118/28.06.1991 и позоваването в молбата на чл. 7, ал. 3 от ЗДС, § 1 от ЗР на Закона за
допълнение на ЗС е изцяло неоснователно. Поддържа изложеното в отговора на исковата
молба и в молбите от 01.09.2022 и от 17.10 2022г., че Държавата с ПМС 44 от 19.03.1991г.,
4
вече е предоставила оперативното управление на сградите на професионалните учебни
заведения (т.51 към чл.18 от цитираното ПМС) на МНП. Това действие е извършено преди
заповедта и преди датата на приватизационния договор.
Към момента на сключване на приватизационния договор сградите вече са били със
статут на публична държавна собственост защото са построени с държавни средства върху
държавна земя и в тях се е осъществява дейност, свързана със задоволяване на
образователни нужди на държавата. Така Хладилния завод „А.И.“ не е станал собственик на
процесните имоти и затова те не са преминало в собственост на ищеца.
Оспорва твърдението, че ищецът е владял непрекъснато, добросъвестно процесните
сгради в периода 01.06.1996г. до датата на завеждане на исковата молба на годно основание
да го направи собственик.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така производството по делото е допустимо, поради което и следва
да се произнесе по съществото на делото.
Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на процесния отрицателен УИ.
Съгласно ТР№ 8/2013, ОСГТК, ВКС, ищецът следва да установи фактите, обуславящи
правния му интерес от водене на отрицателния установителен иск, а ответникът е длъжен да
изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи, като дължи
доказване фактическия състав на всяко от придобивните основания, които твърди.
Ищецът обосновава правния си интерес с твърдение, че е придобил собствеността
върху процесните имоти на две самостоятелни и независими едно от друго основания: чрез
транслация на държавната собственост на Хладилния завод ,А.И.“ по реда на чл. 17а от
ЗППДОП (отм.) и на оригинерно по силата на давностно владение.
Когато ищецът извежда правния си интерес от твърдения, че е собственик на спорния
имот, тогава доказването, че спорното право му принадлежи, е въпрос не на процесуална, а
на материална легитимация (в този смисъл са следните решения на ВКС: № 51/2022 г. по
гр.д. 2767/2021 г. на II Г. О.; № 13/2016 г. по гр. д. 3637/2015 г. на II Г. О.; № 52/2018 г. по гр.
д. 2 154/2017 г. на II Г. О. ; №68/2018 г. по гр. д. 2 767/2017 г. ВКС на II Г. О. № 15/2016 г. по
гр. д. 4 705/2015 г.на II Г. О.; № 117-2014 г. по гр. д. 1 012/2013 г. на I Г. О.). Докато
процесуалната легитимация на ищеца се определя от твърденията му дали е носител на
спорното материално право, материалната му легитимация се определя от доказателствата
по делото дали той е действителният носител на спорното право (Сталев, Живко. Българско
гражданско процесуално право, с. 152-154. София 1994). По делото са представени и
писмени доказателства, поради което и съдът намира, че ищецът е установил фактите,
обуславящи правния му интерес.
5
Съгласно поС.ната съдебна практика държавните учреждения и органи, на които се
предоставят държавни имоти за стопанисване и управление по чл. 15 ЗДС не получават
правото на собственост. Те не стават носители на правото на собственост, а упражняват това
право от името на държавата, която остава собственик - чл. 14 ЗДС. Безспорно се приема в
съдебната практика, че те са процесуално легитимирани активно и пасивно да защитават
правото на собственост и другите вещни права пред съд. /В този смисъл е т. 11 от ППВС №
8/80 г., което в тази част има принципно значение и не е изгубило действие, и Решение № 6
от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 833/2009 г., IV г. о./ Държавните органи и учреждения, на
които е предоставено правото на управление на държавни имоти, независимо дали са
публична държавна собственост или частна държавна собственост действат като
процесуален субституент на държавата - защитават правото на собственост на държавата.
Силата на пресъдено нещо на решението, постановено по отношение на държавата
като страна по делото се разпростира и спрямо нейния процесуален субституент и
обратното - ако делото е водено от или срещу процесуалния субституент, решението
обвързва и държавата и спорът става непререшаем.
Новият ГПК не предвижда фигурата на контролираща страна, но съгласно чл. 26, ал.
4 ГПК, когато по делото се предявява чуждо право от процесуален субституент се призовава
и носителят на правото. Това обосновава участието на държавата и когато иска е насочен
против нея, а предмет на спора е държавен имот, предоставен за стопанисване и управление
на държавен орган, учреждение или друг правен субект. Не може да се отрече пасивната
процесуална легитимация на държавата, като носител на правото, което се претендира и
когато е посочена от ищеца като ответник.
В този смисъл е и Определение № 60100/12.07.2021г. по ч.гр.д.№ 1745/2021г. на ВКС,
І г.о.
По основателността:
Предмет на делото е собствеността върху следните сгради, представляващи
самостоятелни обекти с идентификатори по КККР одобрена със Заповед № РД-18-53 от
23.11.2011 г. издадена от Изпълнителен директор на АГКК:
1. 68134.509.1660.8 - промишлена сграда на 2 етажа със застроена площ 947 кв.м
2. 68134.509.1660.27 - промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 32 кв.м
3. 68134.509.1660.33 - складова база на 1 етаж със застроена площ 566 кв.м
4. 68134.509.1660.43 - промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 51 кв.м
5. 68134.509.1660.44 - промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 88 кв.м
6. 68134.509.1660.45 - промишлена сграда на 2 етажа със застроена площ 55
кв.м
Между страните не се спори, а се установи и от писмените доказателства, приети по
делото, че тези сгради попадат в имот с идентификатор 68134.509.1660, целият с площ от
43127 кв.м., който е собственост на ищеца „МРАЗ” АД.
6
По отношение на собствеността върху сградите са приети писмени доказателства,
изслушани са заключения на вещи лица и са разпитани свидетели.
Видно от приетата по делото Заповед № 25 от 18.09.1964 г. на МНП и КМ (л. 277 и л.
395) е , че за учебната 1964 /1965 година към предприятията на Комитета по машиностроене
се откриват професионално-технически училища. В точка „а” на заповедта е посочено, че
към Хладилния завод А.И. София се откриват 4 паралелки със 140 ученика. Посочено е още,
че класни стаи за учениците ще се ползват в професионално- техническото училище за
огняри и работилниците на завода. Със заповедта е наредено на предприятията да осигурят
необходимата материално-техническа база за нормално провеждане на учебно –
възпитателната и учебно-преподавателската дейност на откритите училища.
На 26.03.1970г. е съставен АДС №5049-11/26.03.1970 г. (л. 49-50), предмет на който е
недвижим имот с адрес ул. ******** с дворно място и фабрични сгради. Описани са 33
сгради, като сградите нямат описание на тяхното предназначение, а само застроена площ и
етажност.
От приложената по делото извадка от оцифрен кадастрален план от 1971 година, е
видно, че по този план процесните сгради попадат в имот с пл.№ 24, като в извадката
същите са номерирани (само за определянето на площите им) като сграда №31 с площ от 1
105 кв.м. и сграда № 33 с площ от 593 кв.м. От двете технически експертизи се установява
следното съответствие на нанесените в тях сгради:
- Сградата, нанесена в кадастралния план от 1971 година с лице към ул. „********” и
с площ от 593 кв.м. съответства на сграда с идентификатор по КККР 68134.509.1660.33 с
площ от 566 кв.м. (разлика 27 кв.м.)
- Сградата, нанесена в кадастралния план като двуетажна сграда със застроена площ
от 1 105 кв.м. съответства на сгради от КККР: 68134.509.1660.8 с площ от 947 кв.м., сграда с
идентификатор 68134.509.1660.27 с площ от 32 кв.м.(само част от тази сграда с площ 7 кв.м.
е била включена в кадастралния план от 1971 г.), сграда с идентификатор 68134.509.1660.44
с площ от 88 кв.м., сграда с идентификатор 68134.509.1660.45 с площ от 55 кв.м. ( обща
площ на сградите 1105 кв.м.).
Сграда с идентификатор 68134.509.1660.43 с площ от 51 кв.м. не е съществувала в
плана от 1971 година.
През 1978 г. са изготвени проекти за ремонт на сграда за практически занимания на
СПТУ за машиностроене „Вл.Комаров”. Още по това време за адрес на училището е
посочен: ул. „******** (л. 288-292).
На 28.08.1987 г. е съставен АДС №5049-11 (л. 47-48) , предмет на който е дворно
място със сгради с административен адрес в град София, кв. 5А, ул. Каменоделска № 4. В
акта не е описан размера на дворното място. Описани са 33 сгради, като сградите нямат
описание на тяхното предназначение. Това са същите имоти, за които е съставен предходния
АДС №5049-11/26.03.1970г.
7
От приетите по делото писмени доказателства и от заключенията по двете СТЕ,
неоспорени от страните се установява, че:
Към 1987 г.Хладилният завод А.И. е имал Площадка А, в която са се намирали
процесните сгради. Тази площадка е представлявала парцел с площ около 44 000 кв. м. с
адрес ул. Индустриална №11 и ул. ******** - 4.
На приложената по делото извадка от инвентарна книга на хладилен завод А.И. от
1987 г. (л. 51 – 58) на площадка А са описани сгради с инвентарни номера:
2107 - Двуетажна сграда с пристройка, производствена спомагателна, МЖБ
конструкция с тухлена зидария, застроена площ 1007 кв. м, етаж 1 - дърводелна и
ширпотреба, етаж 2 - проф. учебен, въведена в експлоатация през октомври 1959 г.;
2108 - Едноетажна спомагателна сграда, масивна конструкция с тухлена зидария,
застроена площ 87 кв. м, склад ширпотреба - пристройка дърводелна ширпотреба,
професионален учебен център зали, въведена в експлоатация през октомври 1959 г.;
2109 - Едноетажна спомагателна сграда, МЖБ конструкция с тухлена зидария,
застроена площ 565 кв. м, професионален учебен център работилници, въведена в
експлоатация през октомври 1959 г.;
2110 - Едноетажна спомагателна битова сграда, МЖБ конструкция с тухлена
зидария, застроена площ 33 кв. м, пристройка професионален учебен център работилници,
въведена в експлоатация октомври 1959 г.;
2011 - Едноетажна спомагателна административна сграда, МЖБ конструкция с
тухлена зидария, застроена площ 16 кв. м, началник дърводелна, въведена в експлоатация
през октомври 1959г.;
2152 - Спомагателна сграда, МЖБ конструкция с тухлена зидария, застроена площ 51
кв. м, пристройка склад и стълбище професионален учебен център, въведена в експлоатация
през март 1989 г.
На 19.03.1991 г. е прието ПМС № 44 за намаляване на бюджетните разходи. Съгласно
чл. 18, ал. 1 на това ПМС, считано от 1 януари 1991г. професионалните учебни заведения
съгласно приложението преминават на финансиране към Министерството на народната
просвета. С постановлението е възложено на министъра на народната просвета и на
ръководителите на съответните фирми изпълнението на ал. 1. на чл. 18. Към тази разпоредба
има приложение, което представлява списък на фирмите, на които професионалните учебни
заведения преминават на финансиране към Министерството на народната просвета. Под №
51 е посочена Фирма "Климатична техника".
Видно от приетото по делото Решение на СГС - ФО от 23.03.1991г. по ф. д. 4915/91 г.,
както и от обявлението в Държавен вестник, на основание Указ 56 в регистъра на
дъщерните фирми под № 365 от 27.03.1991 г. е вписана дъщерна фирма на ДФ „Климатична
техника”, а именно „Мраз“ - София, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Индустриална” № 11 (решението, л. 37). Дъщерната фирма се образувала от поделенията
8
Хладилен завод „А.И.“ и „Климат - технология“. ДФ „Мраз“ поела активите и пасивите на
Хладилния завод „А.И.“ към 31.12.1990 г., който се прекратява, а „Климат - технология“
става нейно поделение с активите и пасивите към същата дата. Видно от записаното в
Държавен вестник, активите и пасивите на Хладилен Завод А.И. към 31.12.1990 г. се
прехвърлят на новорегистрираната дъщерна фирма Мраз (ССчЕ, л. 919).
От заключенията на вещите лица се установява, че процесните сгради са били
налични като актив на ХЗ А.И. - СО Климатична техника с инвентарни номера 2107; 2108;
2109; 2110; 2011; 2152 и са счетоводно амортизирани до 31.12.1991г. съгласно последното
отбелязване в инвентарната книга.
Със Заповед РД-17-118/28.06.1991 г. и Приложение № 4 към нея на Министъра на
индустрията, търговията и услугите и Решение на СГС- ФО от 23.10.1991 г. по гр. д. №
20037/91 ДФ „Климатична техника“ се прекратява и ДФ „Мраз“ се преобразува в
акционерно дружество „Мраз“. Акционерното дружество поема съответната част от
активите и пасивите и другите права и задължения на фирма „КЛИМАТИЧНА ТЕХНИКА”
по баланса й към 31.03.1991 г. съгласно разделителен протокол (л. 40 и следващите и л. 420
и следващите).
В приложението е посочено, че на акционерното дружество се определя уставен фонд
– държавно имущество в размер на 23 403 хил.лева, което представлява уставния фонд на
дъщерна фирма „МРАЗ- СОФИЯ” по баланса й към 31.03.1991г.
Видно от данните в баланса и инвентарната книга процесните 6 броя имота и земя
представляват част от активите на ХЗ „А.И.“ към 31.12.1990 г., както и към датата към
31.12.1991 г. в активите на „Мраз“ АД (ССчЕ, л. 920).
На 10.01.1992 г. е прието ПМС № 5 за собствеността върху материалната база на
професионалните учебни заведения и реда за нейното изграждане, реконструкция и
модернизация. Съгласно чл. 1 от това ПМС материално-техническата база, ползвана от
професионалните учебни заведения към фирмите по приложението към ПМС № 44 от 1991
г. за намаляване на бюджетните разходи се предава на Министерството на образованието и
науката за нуждите на тези заведения.
Със заповед от 04.04.1995 г. (л.26) Второ СПТУ по машиностроене – София е
преобразувано в Техникум по хладилни техника.
На 05.06.1996 г. е съставен АДС № 12470 (л. 32). Предмет на акта са едноетажна
масивна сграда, застроена на 545 кв.м. и двуетажна масивна сграда, застроена на 1050 кв.м.
В акта за година на построяване на сградите е записана 1960 г. Като основание за съставяне
на акта са посочени писмо на Техникум по хладилна техника №35 от 21.03.1996 г. и Писмо
на Мраз-АД. Местонахождението на имота, посочено в акта, е кв. 7 м. НПЗ X. Димитър, ПИ
№32, ул. ********. В акта е посочено, че сградите са дадени за оперативно управление на
Техникум по хладилна техника. Като основание за това имотите да са държавна собственост
са посочени чл. 5 и чл. 77 от НДИ.
На л. 232 и л. 233 по делото са приложени извадки от счетоводна сметка 203 на
9
техникум по хладилна техника със счетоводни записи за заприходяването на двете процесни
сгради въз основа на стойностите от АДС № 12479 от 05.06.1996 г.
По делото са приети две писма, за които не се спори, че са копия на това, което е
послужило като основание за издаване на АДС № 12470. В тях е посочено, че „МРАЗ” АД
няма претенции към сградата на ул. ********, която се използва към онзи момент като
учебен център по практика на техникума за хладилна техника. Същата сграда не фигурирала
в правния анализ на дружеството. В едното писмо е посочен адрес на сградата ул. ********
№ 6, а в другото - посоченият адрес е поправен с химикал от № 6 на № 2.
Съгласно Удостоверение, издадено от СО район Сердика (л. 253) по повод заявление
от 21.02.1996 г., имотите с административни номера ******** и ******** 4 са един и същи
имот №32.
Съгласно удостоверение от ГИС София (л. 30), адресът ******** № 2А е въведен в
информационната система СОФКАР при анкета от 11.03.2001г. За имоти 68134.509.1123 и
68134.509.1710 е въведен административен адрес ул. „********“ № 2. За имот 68134.509.32 е
регистриран административен адрес ул. „********“ № 4, а за имот 68134.509.30 -адрес ул.
******** Административен адрес ул. „******** е предоставен на сграда 68134.509.1660.33 и
другите сгради и имоти, които имат достъп през тази адресна точка (врата).
На 20.12.1996г. е сключен договор за приватизационна продажба на 67 % от акциите
на „МРАЗ” ЕАД. Към договора са приложени документи, установяващи правото на
собственост на дружеството върху недвижими имоти. В приложение № 2 са скици на тези
имоти, а под пореден № 49 е площадка А на ул. „Каменоделска” № 2 с площ 43 322 кв.м.
(скицата, л. 469). В границите на имота е включена площта, върху която е застроена
процесната двуетажна сграда заснета в КК като сгради с идентификатори 68134.509.1660.8,
68134.509.1660.44 и част от 68134.509.1660.45. Едноетажните сгради 68134.509.1660. 33, 43
и част от 45 не са включени в площадка А на Мраз ЕАД.
Видно от заключението на в.л. С. К. е, че след тази двуетажна сграда (заснета в КК
като сгради с идентификатори 68134.509.1660.8, 68134.509.1660.44 и част от
68134.509.1660.45) е имало ограда, която разделяла ПИ 24 и ПИ 32 по кадастралния план от
1971 година ( Приложение 1 към СТЕ, л. 760). Тази ограда е заснета и отразена в ръчната
скица от м.май 1969 година, където ясно са посочени с различна по дебелина линия
границите на ПИ 32 и нито едноетажната процесна сграда, нито двуетажната са били част от
ПИ 32, а са били част от ПИ №24, записан като х.з.А.И. ( Приложение 2 и Приложение 3) .
При оценката на дружеството в хода на приватизационната процедура не са описани
процесните сгради. Те не са част от бизнес оценка на Мраз ЕАД от 14.08.1995 г. (л 546 –
562), нито от приватизационната оценка - таблица III.2 с подробно описание на сградите на
Площадка А на Мраз ЕАД (л. 554 – 557).
От приложените по делото извадки от записи по счетоводна сметка №203
подпечатани с печат на техникум по хладилна техника (л. 232 и л. 233) е видно, са налични
счетоводни записи за заприходяването на двете процесии сгради въз основа на АДС №12479
10
от 5.6.1996г. и тяхното наличие по сметка 203 на техникума от 31.12.2000г. В този смисъл са
изводите на вещите лица изготвили двете счетоводни експертизи (л. 799 и л. 921), както и от
техническите експертизи (л. 751-752)
На лист 229 по делото е приложена скица от 14.03.2001 г. на имот с пл. № 32, кв. 7 по
регулационния план на м. НПЗ Х. Димитър - Малашевци от 1990г. към преписка за съставяне
на АПДС от 2001 г. Площта на имота е заличена в скицата и не е вписана в акта от 2001
година няма вписана площ на имота. Полето, в което се вписва площта на имота е със
заличен текст, а и в акта от 2001 година няма вписана площ на имота. Според СТЕ
границите на ПИ 32 в тази скица не са посочени коректно. В подкрепа на този извод е
приложената извадка от кадастралния план от 1971 година ( Приложение 1 към СТЕ), върху
който се вижда ограда между ПИ 24 и ПИ 32.
С АПДС № 02888 от 06.04.2001 г. (л.24-25) е актувана като публична държавна
собственост „Учебна Г-образна сграда, ползвана за работилници, състояща се от едноетажно
тяло , застроено на площ 545 кв.м. и двуетажно тяло, застроено на площ от 1050 кв.м., заедно
със съответното право на строеж върху мястото“. Като година на построяване на сградата е
посочена 1960 г. Като бивш собственик на сградата е посочено второ СПТУ по
машиностроене. Като местонахождение е посочена ул. ********, съгласно дворищна
регулация, утвърдена със Заповед №РД 50-09-232 от 04.07.1990 г. Като предходен АДС е
посочен АДС №12470 от 1996 г.
По делото е представен и приет нотариален акт за собственост № 136, том V, рег. №
17305, дело № 798 от 12.06.2007 г., вписан в СВ като акт № 105, том LXLVII, дело 25790 от
2007 г. (лист 105 от делото). С него нотариус е признал „МРАЗ” АД за собственик на 22
сгради и дворно място, представляващо имот с пл. № 24 от кв. 6 с площ от 42 096 кв. м при
граници: ул. Каменоделска, ул. Индустриална, река Владайска и част от кв. 7 на СНС за
спорт и озеленяване. При съставяне на акта са били представени АДС № 11488 от 21.08.1987
г., приватизационен договор от 20.12.1996 г., скица с изх. № АС-7000-596 от 22.11.2005 г,
удостоверена на 01.06.2007 г. от СО район Сердика, която не е представена по делото, и
други.
Приетите по делото СТЕ не са успели да установят със сигурност идентичност между
процесните сгради и тези, описани в нотариалния акт.
На 27.05.2015 г. е изготвен технически паспорт на сградата по учебна практика на
Професионална гимназия по топлинна и хладилна техника „Карл фон Линде” – гр. София с
адрес: ул. „******** (л.21 и следващите). Гимназията е възложила и изготвяне на
обследване за енергийна ефективност на сградата за практика (л. 138 и следващите).
Със Заповед № РД14-49/20.06.2016 г. на Министър на образованието и науката (л.
106) е закрита Професионална гимназия по топлинна и хладилна техника „Карл фон Линде”
– гр. София. Със заповедта имуществото на закритото училище е предоставено за
управление на Регионалния инспекторат по образованието – София – град.
С приемо-предавателен протокол от 16.12.2016 г. (лист 218 от делото)
11
Професионална гимназия по топлинна и хладилна техника „Карл фон Линде” предава на
РУО София град активи, между които и процесните по делото сгради, описани в
съответствие с АПДС № 02888 от 2001 г.
На 22.07.2020 г. е съставен АДС 10633. С него е актувана учебна Г-образна сграда,
включваща шест сгради на адрес София, ул. ********, с идентификатори по КККР:
1. 68134.509.1660.8 - промишлена сграда на 2 етажа със застроена площ 947 кв. м
2. 68134.509.1660.27 - промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 32 кв. м
3. 68134.509.1660.33 - складова база, склад на 1 етаж със застроена площ 566 кв. м
4. 68134.509.1660.43 - промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 51 кв. м
5. 68134.509.1660.44 - промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 88 кв. м
6. 68134.509.1660.45 - промишлена сграда на 2 етажа със застроена площ 55 кв. м
Като предходни актове в АПДС № 10633 от 22 юли 2020г. са посочени АДС № 12470
от 05.06.1996 г. и АПДС № 02888 от 06.04.2001 г.
С Решение № 479 от 01 юли 2021г. на МС (л. 19-20) отнема от Регионално
управление на образованието - София град учебна Г-образна сграда, включваща шест
сгради, подробно описани в Акт за публична държавна собственост №10633 от 22 юли
2020г. (л. 21-23) и ги предоставя безвъзмездно за управление на Националната академия за
театрално и филмово изкуство „Кръстьо С.фов“. В акта за публична държавна собственост
описаният имот е посочен с административен адрес ******** , а въпросната Г-образна
сграда е описана, че включва в себе си 6 бр. сгради с отделни идентификатори:
1. 68134.509.1660.8 - промишлена сграда на 2 етажа със застроена площ 947 кв.м
2. 68134.509.1660.27 - промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 32 кв.м
3. 68134.509.1660.33 - складова база на 1 етаж със застроена площ 566 кв.м
4. 68134.509.1660.43 - промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 51 кв.м
5. 68134.509.1660.44 - промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 88 кв.м
6. 68134.509.1660.45 - промишлена сграда на 2 етажа със застроена площ 55
кв.м
по КККР одобрена със Заповед № РД-18-53 от 23.11.2011 г. издадена от Изпълнителен
директор на АГКК. Като предходни актове са посочени АДС № 12470/05.06.1996 г. и АПДС
№02888 от 06.04.2001 г.
С приемо-предавателен протокол от 23.07.2021 г. сградите са предадени на „НАТФИЗ
„Кръстьо С.фов”(л. 107-109)
Видно от двете заключения по СТЕ е, че м.февруари и м. юни 2023г. сграда с
идентификатор 68134.509.1660.44 е разрушена и не съществува. Тя е разрушена след
изготвянето на кадастралната карта и не е заличена в картата.
При оглед на имота от вещите лица е констатирано, че първият етаж от сграда с
12
идентификатор 68134.509.1660.8 се ползва от ищеца като складови площи, като същата е
свързана със сгради 68134.509.1660.45 и 68134.509.1660.27. Тези сгради са в добро съС.ие.
Съществува връзка и със сграда с идентификатор 68134.509.1660.33, но тази връзка е била
затворена към момента на огледа и достъпът до сградата се осъществявал от ул. ********.
При огледа се установило, че едноетажната сграда е в лошо съС.ие и е видимо
неизползваема към момента на огледа. Установено е също така, че от северозападната страна
на сграда 68134.509.1660.33 е изградена външна стълба, водеща до вторият етаж на сграда
68134.509.1660.45. Строежа на стълбата е стар, тъй като тя е заснета и нанесена още в
ръчната скица от 1969 г. Това съответства на описаното в инвентарната книга на ХЗ А.И.
(л.55 по делото), че учебният център е ползвал едноетажната сграда и само вторият етаж от
двуетажната сграда и пристройките.
От ССчЕ (л.929-930) се установява, че сграда, находяща се на адрес: гр. София, ул.
„********. с абонатен номер ********, идентификационен номер 32Z1030002944191 и
клиентски номер ******** понастоящем (предходни клиентски номера ********), считано
от 01.10.2021 г. е с титуляр НАТФИЗ -Кръстьо С.фов“ на партидата в
енергоразпределителното дружество. Предходен титуляр от 21.11.2016 г. до 30.09.2021 г. е
Регионално Управление на Образованието РУО, с клиентски номер 210037614864, а преди
20.11.2016 г. титуляря на обекта е ПГТХТ Карл Фон Линде, с клиентски номер
210006925450.
Вещото лице е извършило проверка в Софийска вода АД и е установило, че на адрес
гр. София, ул. ******** е открита на 24.01.2017 г. договорна сметка № ********** за
клиентски номер ********** с титуляр НАТФИЗ „Кръстьо С.фов“.
Съгласно уведомление №********** от 19.02.2024 г. (л.802 от делото) от
Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД към точка на доставка 32Z103000436605G е
присъединен обект сграда с идентификатор 68134.509.1660.8 по КККР на гр. София, с адрес
ул. Индустриална 11 / бул. Сливница №317. Електромерът е разположен в сграда с
идентификатор 68134.509.1660.8 по КККР. От анализа на предоставената от Мраз АД скица
площадкови ВИК мрежи се установи, че посочената сграда с идентификатор
68134.509.1660.8 по КККР се захранва от СВОЗ по посочената от Софийска вода АД
договорна сметка ********** на Мраз АД за адрес ул. Индустриална 11 (отговора на вещото
лице по 2-ра задача от заключението, л. 930).
В показанията си свидетелката А.В.Р., бивш служител на завода, е заявила, че
професионалната гимназия е имала сграда срещу завода на ул. „Сапунджийска”, а в завода
учениците идвали за практика, където използвали базата му. След 2006 г. вече ученици не
идвали, защото спряло производството. Тези сгради в които идвали учениците били на
площадка А на хладилния завод. В момента първият етаж на двуетажната сграда се ползвал
за автосервиз и за складови помещения.
Данните, изнесени от този свидетел се потвърждават и от показанията на свидетеля
П.Г.П.. Той също е заявил, че производството на е било преустановено през 2003 г. и на
компресорите към 2006 г. След 2006 г. на първия етаж се помещавал автосервиз и складове.
13
Според този свидетел учениците идвали на практика в сградите от към страната на ул.
Кожухарска „в тази г-образна сграда” като достъпът обаче не бил от тази улица, а се
минавало през охраната и през входа на завода.
Същевременно по делото са разпитани и двама свидетели, които са били служители в
училището, за което се сочи, че е ползвало сградите на ул. ********
Свидетелката З. Т. Ч. от 1976 г. е била служител на училището, първоначално учител
по физика и математика, през 1993 г. - помощник директор и от 1996 до 2016г., директор на
училището. От нейните показания се установява, че училището е провеждало учебните
занятия в учебната сграда на ул. Сапунджийска, където е била учебната сграда, а учебната
практика се провеждала на ул. ******** № 2 в учебните работилници на училището. МРАЗ
никога не е провеждал някакви занятия или производствена дейност в тези сгради.
Единствено училището е провеждало занятията си в учебни работилници.
В тези сгради се е влизало откъм ул. ********. Едната е едноетажна. В нея е имало
три работилници с присъединени към тях учебни стаи за провеждане на теоретични занятия,
след което се преминавало в учебната работилница към машините. Другата сграда е
двуетажна, в която са били другите работилници, също с приспособени отделни стаи за
теоретичното обучение. Оборудването на тези работилници първоначално е било
подсигурено от Министерство на машиностроенето. Според свидетелката учениците не са
ходили на практика в завода, а единствено са ходели да наблюдават производството. От
нейните показания е видно още, че към момента в двуетажната сграда, която училището е
ползвало за практика, са настанени фирми.
В показанията си свидетелят С. Г. С. е заявил, че е започнал работа в СПТУ
Владимир Комаров през 1985 г., а преди това е бил ученик в това училище от 1965 до 1968 г.
От показанията му се установява, че учебният процес по теория се провеждал в сградата на
ул. Сапунджийска, а учебните занятия (практиката) се провеждали на ул. ******** 2. През
целия период, за който свидетелят е дал показания, винаги на това място е имало сграда по
практика с всичките особености на професионалното обучение на учениците. С. С. също е
заявил, че учениците не са провеждали практиката си в завода, а там са ходели на стаж. На
такива стажове те ходели и в други заводи. Втората сграда представлявала една двуетажна
сграда, една едноетажна и една пристройка, която санитарни възли. Едноетажната сграда е
тухлена, двуетажната е железобетонна стабилна сграда.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от
правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост относно сгради,
представляващи обекти с идентификатори както следва:
1. 68134.509.1660.8 - промишлена сграда на 2 етажа със застроена площ 947 кв.м
2. 68134.509.1660.27 - промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 32
кв.м.
14
3. 68134.509.1660.33 - складова база на 1 етаж със застроена площ 566 кв.м.;
4. 68134.509.1660.43 - промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 51
кв.м.
5. 68134.509.1660.44 - промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 88
кв.м.
6. 68134.509.1660.45 - промишлена сграда на 2 етажа със застроена площ 55
кв.м.
Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, всеки може да предяви иск за установяване
несъществуването на едно право, когато има интерес от това. При отрицателния
установителен иск за собственост и други вещни права, ищецът доказва твърденията, с
които обосновава правния си интерес, като той следва да установи наличието на защитимо
свое право засегнато от правния спор, като докаже фактите от които то произтича.
Съгласно ТР№ 8/2013, ОСГТК, ВКС ищецът следва да установи фактите, обуславящи
правния му интерес от водене на отрицателния установителен иск, а ответникът е длъжен да
изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи, като дължи
доказване фактическия състав на всяко от придобивните основания, които твърди. Въпросът
за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца, е свързан с
преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като
абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му.
Когато ищецът извежда правния си интерес от твърдения, че е собственик на спорния
имот, тогава доказването, че спорното право му принадлежи, е въпрос не на процесуална, а
на материална легитимация (в този смисъл са следните решения на ВКС: № 51/2022 г. по
гр.д. 2767/2021 г. на II Г. О.; № 13/2016 г. по гр. д. 3637/2015 г. на II Г. О.; № 52/2018 г. по гр.
д. 2 154/2017 г. на II Г. О. ; №68/2018 г. по гр. д. 2 767/2017 г. ВКС на II Г. О. № 15/2016 г. по
гр. д. 4 705/2015 г.на II Г. О.; № 117-2014 г. по гр. д. 1 012/2013 г. на I Г. О.). Докато
процесуалната легитимация на ищеца се определя от твърденията му дали е носител на
спорното материално право, материалната му легитимация се определя от доказателствата
по делото дали той е действителният носител на спорното право (Сталев, Живко. Българско
гражданско процесуално право, с. 152-154. София 1994).
В исковата си извежда правния си интерес от твърдения, че е собственик на
процесните сгради на няколко основания – чрез транслация на държавната собственост на
Хладилния завод „А.И.“ по реда на чл. 17а от ЗППДОП (отм.) и на оригинерно основание по
силата на давностно владение, считано от 28.06.1991г., когато е издадена Заповед РД-17-
118/28.06.1991г. на Министъра на индустрията, търговията и услугите и активите на
Хладилния завод „А.И.“ са прехвърлени в патримониума на ищеца по реда на чл. 17а от
ЗППДОП (отм ). Освен това заявява, че е собственик на земята, поради което по приращение
и сградите са негова собственост.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на
ВКС фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.),
15
респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими
имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия,
включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да
е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на
държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това
имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на
търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект
настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско
дружество и от момента на възникване на това търговско дружество.
Действително по делото се установи, че с Решение на СГС - ФО от 23.03.1991г. по ф.
д. 4915/91 г. е вписана дъщерна фирма „Мраз“ – София, която е поела активите и пасивите
на Хладилния завод „А.И.“ към 31.12.1990 г., който се прекратява. Впоследствие ДФ „Мраз“
е преобразувана в акционерно дружество „Мраз“, което е поело съответната част от
активите и пасивите и другите права и задължения на фирма „КЛИМАТИЧНА ТЕХНИКА”
по баланса й към 31.03.1991 г. Установи се още, че процесните 6 броя имота и земя са били
вписани в инвентарната книга на ХЗ „А.И.“ към 31.12.1990 г., както и към датата към
31.12.1991 г. в активите на „Мраз“ АД.
Същевременно видно от самите записи в тази инвентарна книга е, че сградите са
имали предназначението на професионален учебен център. Следва да се отбележи, че тези
записи в счетоводството представляват единствено непреки доказателства за това дали
съответния имот е предоставен за стопанисване и управление на съответното държавно
предприятие, в който смисъл са и разясненията в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г.
по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС.
По делото се установи, че още през 1964г. е наредено на завода да осигури
необходимата материално-техническа база за нормално провеждане на учебно –
възпитателната и учебно-преподавателската дейност на техникума. Същият техникум е
стопанисвал сградите през 1978г. когато по негово възлагане са изготвени проекти за ремонт
на сграда за практически занимания на СПТУ за машиностроене „Вл.Комаров” с адрес: ул.
„********.
Следва да се отбележи също, че процесните сгради не фигурират като собственост на
дружеството нито в бизнес оценката на „Мраз“ ЕАД, нито в приватизационната оценка,
изготвени в хода на приватизационната процедура. Освен това самото дружество е заявило,
че „сградата на ул. ********, която се използва като учебен център по практика на
техникума за хладилна техника“ не фигурирала в правния анализ на дружеството. По делото
не е установено да е имало друга сграда на ул. ********, която да е ползвана от техникума за
тази цел. Затова това е още една индиция, че сградите не са станали собственост на
акционерното дружество.
Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, които съдът установи по делото,
води до извода, че не заводът, а Техникумът е стопанисвал и управлявал процесните сгради.
В същата посока са и показанията на свидетелите на ответниците, чиито показания съдът
16
намира, че са с по-висока доказателствена стойност от тези, дадени от свидетелите на
ищеца, защото и двамата имат непосредствени впечатления от процеса на управление на
Техникума, в който са участвали и освен това са пенсионирани, т.е. не са заинтересовани от
развитието на спора, за разлика от свидетелите на ищеца, които работят все още в завода.
С оглед на всичко това настоящият състав намира за установено, че процесните
сгради са били построени върху държавна земя и са били предоставени за ползване на СПТУ
за машиностроене „Вл.Комаров”. По силата на чл. 18 от постановление № 44/19.03.1991 г. на
МС и т. 51 от приложението към цитираната разпоредба, СПТУ за машиностроене
„Вл.Комаров преминава на финансиране към Министерство на народната просвета, считано
от 1.01.1991г. По силата на чл. 1 от постановление № 5/17.01.1992 г. на МС за собствеността
върху материалната база на професионалните учебни заведения и реда за нейното
изграждане, реконструкция и модернизация, материално-техническата база, ползвана от
професионалните учебни заведения по приложението към ПМС № 44/1991 г., се предава на
Министерството на образованието и науката за нуждите на тези заведения.
Към момента на преобразуването на ДФ „Мраз“ в акционерно дружество „Мраз“, не
е имало норми, уреждащи вещноправните последици от преобразуване на държавните
предприятия. Такива са приети за първи път с Постановление № 201/25.10.1993г. на МС за
прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и
приватизирането на държавните предприятия, чийто разпоредби са възпроизведени в чл. 17
а ЗППДОбП (отм.). Съгласно чл. 1, ал. 1 от ПМС № 201/25.10.1993 г. собствеността върху
недвижимите имоти и другото имущество, което е било предоставено от държавата на
предприятията за стопанисване и управление, се внася в капитала на дружеството, освен ако
в акта за преобразуването е посочено друго. Същевременно съдът установи, че процесните
сгради не са били предоставени за стопанисване и управление на завода, а на техникума, а
впоследствие на Министерството на образованието и науката по силата на ПМС №
5/17.01.1992г. Затова с образуването на дружеството собствеността върху имотите не е
преминала от Държавата у него. Неприложима се явява и разпоредбата на чл. 17а ЗППДОП
(отм.), обнародвана 1994 г., тъй като както се посочи към 1994г. процесният имот вече е бил
предоставен от държавата на Министерството на образованието и науката.
Ето защо съдът приема, че с факта на преобразуването на ДФ Мраз в „МРАЗ“ АД
собствеността върху процесните сгради не е преминала у новоучреденото дружество. Така
не са се осъществили фактическите състави на двете основания на които се позовава ищеца
като пораждащи правото му на собственост (чл. 17а ЗППДОП (отм.) и чл. 92 от ЗС).
Същото се отнася и за придобивната давност, на която „МРАЗ“ АД се позовава. Към
обнародването на ПМС № 5/1992г. е била в сила Конституцията на Република България,
според която собствеността е публична и частна /чл. 17/. Носители на право на публична
собственост могат да бъдат само държавата и общините предвид обстоятелството, че
публичната собственост се упражнява в обществен интерес и предполага властнически
правомощия. Разграничението на държавната собственост на публична и частна се
детайлизира с влизане в сила на Закона за държавната собственост през 1996г., а до тогава
17
като критерии за определяне на държавната собственост като публична са служили
качеството на субекта, упражняващ правото на държавна собственост върху предоставеното
му имущество и предназначението на обекта /В този смисъл Решение № 19 от 21.12.1993 г.
на КС на РБ по конст. дело № 11/1993 г. и Решение № 313/14.03.2005г. по гр. д. № 2740/2003
г. на ВКС, ІV г. о./.
Настоящият случай касае сгради, предоставени за ползване на държавно учебно-
професионално заведение за изпълнение на функциите му и предназначени да задоволяват
значими обществени потребности, поради което следва да се приеме, че с влизане в сила на
Конституцията същите се определят като обект на публична държавна собственост и
фактически са ползвани като такъв обект.
Ищецът е заявил, че е започнал да упражнява фактическа власт на основание Заповед
№ РД-17-118 от 28.06.1991г., издадена от министъра на индустрията, търговията и услугите и
активите на Хладилния завод „А.И.“ са прехвърлени в патримониума на ищеца. Към този
момент в сила е била разпоредбата на чл. 86 от ЗС (ДВ, бр. 31 от 1990 г.), съгласно която :
„не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост“.
След 1996г. разпоредбата забранява придобиването по давност на вещ, която е публична
държавна или общинска собственост. Именно такава публична държавна собственост са
процесните сгради. Затова дружеството не може да ги е придобило по давност.
С оглед на всичко гореизложено, не са основателни исковете за признаване, че
държавата не е собственик на сгради с идентификатори:
1. 68134.509.1660.8 - промишлена сграда на 2 етажа със застроена площ 947 кв.м
2. 68134.509.1660.27 - промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 32
кв.м.
3. 68134.509.1660.33 - складова база на 1 етаж със застроена площ 566 кв.м.;
4. 68134.509.1660.43 - промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 51
кв.м.
5. 68134.509.1660.44 (промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 88 кв.м.)
6. 68134.509.1660.45 - промишлена сграда на 2 етажа със застроена площ 55
кв.м. по КККР одобрена със Заповед № РД-18-53 от 23.11.2011 г. издадена от Изпълнителен
директор на АГКК.
По отношение на сграда с идентификатор 68134.509.1660.44 (промишлена сграда на
1 етаж със застроена площ 88 кв.м.) по делото се установи, че същата е разрушена.
Съгласно поС.ната съдебна практика правото на строеж е неделимо от правото на
собственост върху сградата и се съдържа в него. Оттук следва, че при разрушаване на
сградата правото на строеж се запазва, независимо от правния способ за неговото
придобиване. С погиването на сградата в хода на съдебния процес не отпада правният
интерес от установяването на собственост върху правото на строеж, като елемент от
твърдяното от ищеца право на собственост върху погиналата сграда. В този смисъл са
18
Определение № 533 от 28.03.2023г. на ВКС по ч. гр. д. № 388/2023 г., I г. о., ГК, и посочената
в него съдебна практика. Съгласно Решение №594/20.10.2025г. по гр.д.№4194/2024г. на ВКС,
II г. о., ГК, юридическият факт, съставляващ основание за придобиване на построената
сграда (отделно от земята), води до придобиване и на правото на строеж, т. е. дори и да не е
посочено изрично в съответния акт, сградата се придобива ведно с правото на строеж и
правото на строеж се придобива на същото основание, на което е придобита построената
сграда.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен
отрицателния установителен иск на ищеца изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ответниците следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Държавата е доказала извършването на разноски в размер на 1 250 лева за депозити за
вещи лица и е била представлявана от юрисконсулт, на когото съдът определя
възнаграждение в размер на 650 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото,
както и предвид продължителността му и множеството проведени открити съдебни
заседания.
НАТФИЗ „Кръстьо С.фов“ е заплатил 5 000 лева на адвокат и 2350 лева за вещи лица,
които следва да му бъдат присъдени.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от „МРАЗ“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Индустриална” № 11, чрез
пълномощник адв. Е. В., със съдебен адрес: гр. София, ул. „******** срещу НАТФИЗ
„Кръстьо С.фов“, със съдебен адрес: гр. София, ул. ********, и Държавата, представлявана
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, за признаването за
установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот с административен адрес
гр. София, ул. „********, представляващ учебна Г-образна сграда, ползвана за работилници,
заедно със съответното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор
68134.509.1660 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, включваща
следните сгради, подробно описани в Акт за публична държавна собственост № 10633 от 22
юли 2020 г. на Областния управител на област София, както следва: промишлена сграда на 2
етажа със застроена площ 947 кв. м. с идентификатор по КККР 68134.509.1660.8;
промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 32 кв. м. с идентификатор по КККР
68134.509.1660.27; складова база на 1 етаж със застроена площ 566 кв. м. с идентификатор
по КККР 68134.509.1660.33; промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 51 кв. м. с
идентификатор по КККР 68134.509.1660.43; промишлена сграда на 1 етаж със застроена
19
площ 88 кв. м. с идентификатор по КККР 68134.509.1660.44; промишлена сграда на 2 етажа
със застроена площ 55 кв. м. с идентификатор по КККР 68134.509.1660.45.
ОСЪЖДА „МРАЗ“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Индустриална” № 11, чрез пълномощник адв. Е. В., със съдебен адрес: гр.
София, ул. „******** да заплати направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, както следва:
1/ сумата от 1 900 лева на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството;
2/ сумата от 7 350 лева на НАТФИЗ „Кръстьо С.фов“, със съдебен адрес: гр. София,
ул. ********
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
20