Решение по дело №1167/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 934
Дата: 12 юли 2019 г.
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20195300501167
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 934

     Гр.Пловдив, 12.07.2019 г.

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание в състав:    

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА 

                                                 Членове: СВЕТЛАНА ИЗЕВА                                                                              ИВАН АНАСТАСОВ

Като изслуша докладваното от съдия И. ч.гр.д.N1167/2019 г., констатира следното:

Производство по чл.435, ал.2 ГПК.

         Образувано е по жалба вх. №16771/31.05.2019  по описа на ПОС  на Л.И.П. с ЕГН:********** против отказа на ЧСИ Петко Илиев,рег.№821 район на действие  Окръжен съд – Пловдив от 15.04.2019г. по изп.д.№537/2019 г. да измени Постановление за разноски от 04.04.2019 г.  в ПДИ, като намали размерът на юрисконсулското възнаграждение на взискателя от 150 лв. на 50 лв. и размера на дължимите разноски по  ТТРЗЧСИ. По изложени оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление като неправилно и незаконосъобразно и да се намали размерът на юрисконсулското възнаграждение на взискателя от 150 лв. на 50 лв. и размера на дължимите разноски по  ТТРЗЧСИ за пропорционална такса на 363,54 лв. с ДДС. Претендира за разноски.

         Ответникът по жалбата – „Изи финанс“ЕООД-ЕИК ********* -гр.София – чрез юр.А.Г., взискател в изп.производство - счита жалбата за неоснователна.

         Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Петко Илиев, в които изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

         Пловдивският окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка с доводите по жалбата, намери следното:

         Жалбата е подадена от надлежна страна, легитимирана да обжалва акта на съдебния изпълнител за разноски, подадена е в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

         Изпълнителното производство е образувано пред ЧСИ Петко Илиев  по инициатива на взискателя „Изи финанс“ЕООД по ИЛ от 02.01.2019г., издаден от КРС, с което е осъдена длъжницата да заплати сумата от 1800 лв.-главница, 403,07 лв.-лихви, 1247,82 лв.-неустойка, сумата 36,02 лв.ДТ и 50 лв.-разноски за юр.възнаграждение, или общо 3536,91 лв.  ПДИ е била получена от длъжницата и жалбоподател на 04.04.2019г, с която се иска от нея да заплати освен сумите по ИЛ и 150 лв. разноски по ИД и 575,09 лв. с ДДС – такси по Тарифата към ЗЧСИ. В срока за доброволно изпълнение –длъжницата е поискала от ЧСИ от съдебния изпълнител да редуцира размера на дължимите от нея суми за разноски по ИД, което е отказано.

         В жалбата са изложени оплаквания, че присъденото юрисконсулко възнаграждение на взискателя е прекомерно съгласно чл.37,ал.1 от ЗПП във вр. с чл.27 от НЗПП, където за представителсво по ИД възнаграж-дението е от 50 лв. до 100 лв. Счита, че следва да се присъди минимума, т.к. ИД не е с правна и фактическа сложност, тъй като единственото процесуално действие на взискателя е подаване на молба за образуване на ИД, проучване имущественото състояние на длъжника и налагане на запор върху ТВ, в която изрично било посочено, че на осн.чл.18,ал.1 ЗЧСИ се възлага на ЧСИ да определя начина на изпълнението; не са били извършени същински изпълнителни действия за удоволетворяване на взискателя. По отношение на таксите за ЧСИ по ТЗЧСИ – не било ясно как е формирана сумата 575,09 лв.; не била изготвена сметка с-но чл.79 ЗЧСИ в която да са посочени разпоредбите, въз основа на които се дължат обикновените такси и материалния интерес при пропорционалните такси; неправилно била изчислената таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, тъй като пропорционалната такса материалния интерес  следвало да се изчисли въз основа само на присъдените вземания по ИЛ в размер на сумата 302,95 лв. без ДДС/ 363,54 лв. с ДДС, при материален интерес 3536,91 лв. – не се включвали начислените по ИД разноски и юрисконсулското възнаграждение.

         Мотивите на ЧСИ са, че юр.възнаграждение на взискателя е определено на основание чл.27 НЗПП в размер на 100 лв. за процесуално представителство и съгласно  чл.13,т.2 НЗПП – 50 лв. за подготовка на документи. Счита, че юр.възнаграждение не е прекомерно, тъй като длъжникът не е изплатил задълженията си по ИЛ; действията на пълномощника на взискателя не включвали само подаване на молба за образуване на ИД, както и че взискателят не е възложил изрично на ЧСИ избор на изпълнителен способ. По отношение на таксите за ЧСИ: счита, че размера на таксата от 575,09 лв.  е правилно определен и включва обикновени такси в размер на 197,16 лв./в т.ч. по т.1 - 24лв., по т.3 – 24 лв., по т.4 – 12 лв., по т.5 – 48 лв., по т.9 – 72 лв., по т.31а – 3,36 лв., по т.31к – 13,80 лв./ и пропорционална  такса по т.26,“в“ -377,93 лв. с ДДС.

         По направените доводи ПОС намира следното:

Определените от ЧСИ в ПДИ разноски за юрисконсулско възраграждение от 150 лв. е прекомерно, тъй като надвишава максимално определеното в  чл.27 и чл.13,ал.2 от НЗПП, където е казано, че за представителство по ИД възнаграждението е от 50 лв. до 100 лв., а за подготовка на документи за завеждане на дело – от 15 до 50 лв. ПОС намира, че не следва да се присъждат  50лв. за подготовка на документи за завеждане на ИД, тъй като за завеждане на ИД не се подготвят никакви документи, прилага се единствено ИЛ. Присъдените 100 лв. за процесуално представителство по ИД не следва да се редуцират до минимума от 50 лв., тъй като длъжникът не е платил вземането по ИЛ и изпълнението продължава като предварително не може да се предвиди неговата фактическа и правна сложност, а видно от молбата за образуване на ИД - взискателят не е възложил изрично на ЧСИ избор на изпълнителен способ. Ето защо присъденото с ПДИ  юрисконсулско възнаграждение следва да се намали от 150 лв. на 100 лв.

По отношение на таксите за ЧСИ: ПОС намира, че размера на таксата от 575,09 лв.  не е правилно определен, тъй като  от една страна пропорционална  такса по т.26,“в“ от ТТР ЗЧСИ не е 377,93 лв. с ДДС, а 363,54 лв. при материален интерес 3536,91 лв., изчислен на база сбора от присъдените суми по ИЛ. Съдът възприема като основателно възражението на жалбоподателката, че при определяне на дължимата такса по ТТРЗЧСИ не се включват начислените от ЧСИ разноски и юрисконсулско възнаграждение. По отношение на начислените обикновени такси по ТТРЗЧСИ в размер на 197,16 лв., ПОС намира, че са допуснати нарушения на чл.79 ЗЧСИ – не е изготвена сметка от ЧСИ, в която да са посочени разпоредбите, въз основа на които се дължат обикновените такси и техните размери, която да е връчена на длъжника – в

 ПДИ е посочена общо сума на разноските за ЧСИ в размер на 575,09 лв. без да е конкретизирано какво включва тази сума; в изготвената по делото сметка от 03.04.2019 г. от ЧСИ – л.14 от ИД е видно, че обикновените такси са в размер на 78 лв. с ДДС, а не в размер на 197,16 лв./в т.ч. по т.1 - 24лв., по т.3 – 24 лв., по т.4 – 12 лв., по т.5 – 48 лв., по т.9 – 72 лв., по т.31а – 3,36 лв., по т.31к – 13,80 лв./ - както  е в мотивите към ЧЖ и която сума е залегнала в ПДИ, нито има данни, че тези разноски са предварително заплатени от взискателя и че тази сметка е връчена на длъжницата.

Горното налага извода, че обжалваното постановление следва да се отмени, а делото се върне на съдебния изпълнител за изготвяне на ново постановление за разноските съобразно изложените по-горе мотиви. С оглед уважаване на ЧЖ, следва да се уважи претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски за настоящето производство на основание чл.78,ал.1 ГПК в размер на 30 лв.-ДТ и банков превод, а на адв. К.И.Б. с ЕГН **********- 200 лв. по т.11 от Наредба №1/9.7.2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения  и във вр. с чл.38,т.2 от ЗА.

         По така изложените съображения и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И    :

 

         ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 04.04.2019 г.на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№821, район на действие  Окръжен съд – Пловдив  в ПДИ, в частта, в която са приети разноски по изп.д.№537/2019 г. на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№821 за юрисконсулско възнаграждение на взискателя и по отношение на начислената такси по ТТРЗЧСИ и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на осн.чл.78,ал.5 ГПК разноските за юрисконсулско възнаграждение на взискателя „Изи финанс“ЕООД-ЕИК ********* -гр.София от 150 лв. на 100 лв.

ОПРЕДЕЛЯ пропорционална такса по изп.д.№537/2019 г. на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№821 с район на действие ПОС , при материален интерес от 3536,91 лв., дължима на осн.чл.26,б.“в“ ТТРЗЧСИ в размер на 363,54 лв. с вкл.ДДС.

         ВРЪЩА делото на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№821, район на действие  Окръжен съд – Пловдив за изготвяване на ново постановление за разноски за обикновените такси по ТТРЗЧСИ при съобразяване указанията на съда в мотивната част на настоящото решение.

         ОСЪЖДА „Изи финанс“ЕООД-ЕИК ********* -гр.София да заплати на Л.И.П. с ЕГН:********** *** лв.- разноски по ЧЖ.

         ОСЪЖДА „Изи финанс“ЕООД-ЕИК ********* -гр.София да заплати на К.И.Б. с ЕГН ************* ***,оф.п. – адвокатско възнаграждение по чл.38,т.2 от ЗА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.

 

         Председател:                         Членове: