Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2021г., гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено
на двадесет и първи април, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Ива И.
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 9253
по описа за 2015г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на М.НА В.Р./МВР/ и ДЪРЖАВАТА,
ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ М.НА Р.Р.ИБ., като съищец срещу „М.Б.“ ЕООД, при участието на СДРУЖЕНИЕ „С.К.–
Л.“ и „С.И.Л.“ ЕООД, в качеството на трети лица помагачи на страната на
ответника, за присъждане на сумата
602381,00лв. с включен ДДС или по 12047.62лв. месечно за периода от
01.05.2011г. до 01.07.2015г. - 50 месеца, представляваща обезщетение за
ползване на без основание, както и
сумата 59540.63лв., представляващо обезщетение за забава начислено върху
главницата от 602381,00лв. с включен
ДДС, за периода от датата на получаване на поканата за плащане - 07.06.2014г.,
до датата на предявяване на иска - 20.07.2015г., на част от имот представляващ
публична държавна собственост по силата на АПДС № 07689/10.02.2011г., съставен
на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 2 от ЗДС, вр. чл.
103 и чл. 104 от ППЗДС, предоставен за ползване и управление на М.НА В.Р., а
именно: ХРАНИТЕЛЕН БЛОК – сграда със застроена площ 503.12кв.м. и частично
открита тераса с площ 19.78кв.м., състояща се от: сутерен – складове,
подготвителни помещения, транжорна и санитарни
помещения; първи етаж – кухненски блок, салон за хранене, салон-бюфет и
санитарни помещения, който е част от имот – УПИ III, в кв. 148 по плана на гр.София, м-ст „Сухата
река“, целият с площ 7158кв.м., заедно с построените в него сгради, с
административен адрес: гр.София, ЖК „*******кули“ №**, описан в АПДС №
07689/10.02.2011г., раздел 3, т. 2.1.
В исковата молба МВР твърди, че им е предоставен за ползване и управление от ДЪРЖАВАТА,
ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ М.НА Р.Р.ИБ., която е негов собственик
по силата на АПДС № 07689/10.02.2011г., съставен на основание чл. 68, ал. 1 и
чл. 2 от ЗДС, вр. чл. 103 и чл. 104 от ППЗДС, част от
недвижим имот, а именно: ХРАНИТЕЛЕН БЛОК – сграда със застроена площ
503.12кв.м. и частично открита тераса с площ 19.78кв.м., състояща се от:
сутерен – складове, подготвителни помещения, транжорна
и санитарни помещения; първи етаж – кухненски блок, салон за хранене,
салон-бюфет и санитарни помещения, който е част от имот – УПИ III, в кв. 148 по плана на гр.София, м-ст „Сухата
река“, целият с площ 7158кв.м., заедно с построените в него сгради, с
административен адрес: гр.София, ЖК „*******кули“ №**, описан в АПДС №
07689/10.02.2011г., раздел 3, т. 2.1.
На 18.04.1994 г. между МВР и С.К."Л." е сключен договор за
съвместна експлоатация на процесния имот. Срокът на
договора е определен за 5 г., като същият е продължен за още 3 г. с анекс от
29.03.1999 г., т.е. до 18.04.2002г, като за същите периоди между МВР и С.К."Л."
е сключен на 16.05.2006 г. договор за сътрудничество за срок от 4 г., за същия
имот.
На 11.04.2005г. С.К."Л." сключил с „ВП М.Б.“ ЕООД /“М.Б.“ ЕООД/
договор за наем за процесната част от имот,
предоставена за ползване на МВР, за срок от 10 години, която наемателят да
ползва за извършване на търговска дейност. За процесният
период от 01.05.2011г. до 01.07.2015г. ответникът ползвал имота за извършване
на такава, с което лишил МВР от възможността да го ползва и управлява.
Твърди, че облигационни отношения не са възникнали нито между МВР и С.К."Л.",
нито между МВР и “М.Б.“ ЕООД. С.К."Л." отдал под наем имот, върху
който няма предоставени права. АПОС № 42/07.01.1998г., на който С.К."Л."
се е позовал при сключване на договора за наем е отменен със Заповед №
2115-150/16.05.2000г. от обл.управител на обл.София, на осн. чл. 79, ал. 1
от ЗДС, вр. чл. 48, ал. 1, т. 4 от ЗФВС и чл. 158,
ал. 2 от ППЗДС, влязла в сила. С.К."Л." няма и предоставено право на
управление, както неправилно е отбелязано
в АДС, т.к. не е държавна организация, а съгласно чл. 89 от НДИ /отм./
владението на държавни имоти се упражнява от държавата, чрез държавни
организации, на които е предоставено правото на стопанисване и управление. За
предоставяне на правото на ползване е била необходима заповед на председателя
на ИК на ОНС и съгласие на съответните министри, каквито не са налице. Не е
налице проведена тръжна процедура от МВР за отдаване под наем на частта от имота-
публична държавна собственост.
Твърди, че на 06.06.2014г. “М.Б.“ ЕООД получила
изпратената от ищеца нотариална покана за освобождаване на имота и заплащане на
дължимият наем за периода от 01.05.2011г. до датата на предаване владението на
имота, но наем не бил заплатен в даденият срок.
Ищецът ДЪРЖАВАТА, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ М.НА Р.Р.ИБ.
поддържа иска на заявените основания.
Ответникът “М.Б.“ ЕООД оспорва иска.
Възразява, че ищецът МВР не е легитимиран да получи обезщетение за ползване
на имота, респ. не е налице обедняване за сметка обогатяването на ответника,
поради следното: държавата не е собственик на процесния
имот, поради което и не би могла да предостави правото на стопанисване и
управление върху него на ищеца, т.к. към датата на влизане в сила на пар. 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА е бил със спортно
предназначение, съгласно действащия план. Имотът не е и с характер на публична
държавна собственост; собствеността върху имота е преминала от държавата в
общината, на основание пар. 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА;
имотът не е публична държавна собственост и не е бил предоставен на ищеца МВР
за управление с изричен акт на МС по реда на ЗДС, при действието на който е
съставен АПДС. Не е предоставен и преди действието на ЗДС, по реда на чл. 94 от
отменената НДИ, с нарочен акт. Отпаднала е и нуждата на МВР от използване на
имота към 1990г., от когато не е използван от МВР; процесната
част от имот и имота, който ползва под наем ответникът съгласно договора за
наем не са идентични.
Не оспорва, че за процесният период от
01.05.2011г. до 01.07.2015г. е ползвал процесния
имот, но на валидно правно основание – договор за наем сключен със С.К."Л." като наемодател, като е заплащал в полза на
последния определената съгласно договора наемна цена считано до получаване на
нотариалната покана от ищеца на 06.06.2014г., от
който момент ответника преустановил плащането в полза на наемодателя и влагал
наемите в нарочна сметка в банка, поради което и не е налице обогатяване на
ответника за сметка на ищеца.
Оспорва и претенциите за наеми и лихви по размер.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени, а в евентуалност уважени в
редуциран размер.
В евентуалност е направил възражение
за прихващане срещу вземанията на ищеца с вземането си за увеличената
стойност на имота вследствие извършените в него подобрения за периода от
06.01.2005г. до датата на предявяване на иска, подробно описани в приложение
към исковата молба, а именно: сумата 332568.29лв., представляваща разходи за
СМР за промяна на предназначението на имота от „столова“ в „магазин за
хранителни стоки“ и други подобрения; сумата 397034.71лв., представляваща
стойност на инсталирани в имота съоръжения, инсталации и апаратура, които или части
от които са трайно прикрепени към имота и служат за ползването му по
предназначение, съгласно одобрените строителни книжа.
Третите лица помагачи на ответника СДРУЖЕНИЕ „С.К.– Л.“ и „С.И.Л.“ ЕООД оспорват иска по съображение идентични
с изложените от ответника.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и
формира следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и
пълно кумулативното наличие на следните предпоставки: собственост върху процесния имот, а в случая, че имотът е предоставен на
ищеца за ползване и управление от държавата, която е собственик на същия и в качеството си на
процесуален субституент на последната има право да
предяви иск за обезщетение за ползване, както и, че за процесния
период ответникът е ползвал същия без наличие на основание за това, с което е
попречил на ищеца да го ползва съобразно правата си и с което се е обогатил за
сметка на обеднявавето му.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, както и
възражението си за прихващане.
Видно от АПДС № 07689/10.02.2011г., съставен на основание чл. 68, ал. 1 и
чл. 2 от ЗДС, вр. чл. 103 и чл. 104 от ППЗДС, вписан
в СВ при – София при Агенция по вписванията на 11.03.2011г., държавата е
собственик на част от недвижим имот, а именно: ХРАНИТЕЛЕН БЛОК – сграда със
застроена площ 503.12кв.м. и частично открита тераса с площ 19.78кв.м.,
състояща се от: сутерен – складове, подготвителни помещения, транжорна и санитарни помещения; първи етаж – кухненски
блок, салон за хранене, салон-бюфет и санитарни помещения, който е част от имот
– УПИ III, в кв. 148 по плана на гр.София, м-ст „Сухата
река“, целият с площ 7158кв.м., заедно с построените в него сгради, с
административен адрес: гр.София, ЖК „*******кули“ №**, описан в АПДС №
07689/10.02.2011г., раздел 3, т. 2.1. Съгласно АПДС – т. 10, имота, вкл. Процесната част, е предоставен за ползване и управление на
МВР.
Видно от АПДС № 07689/10.02.2011г. предишен собственик на имота е
държавата. Отбелязани са с номера и дата сътавените
по рано актове – АДС № 11549/2422//28.05.1981г., АДС №№ П-3517/20.07.1990г. и
П-3518/20.07.1990г. на ОбНС „Подуяне“, АДС №
02018/26.01.2000г., одобрен от Обл.управител на обл.София.
Актовете за държавна собственост са официални документи съставени от
длъжностно лице по ред и форма определени в закон. Актовете за държавна
собственост, които съдържат описание на фактическото и правно основание за
придобиване на собствеността, подобно констативните нотариални актове се
ползват с обвързваща материална доказателствена сила
относно удостовереното в тях право на собственост на държавата. АПДС №
07689/10.02.2011г. отговаря на посочените критерии, затова при оспорване в
тежест на оспорващата страна е да докаже оспорването си, т.е., че страната,
която се позовава на акта за държавна собственост не е собственик на соченото
правно основание, респ. в нейна полза не е предоставено правото на ползване и
управление. В този смисъл е приетото в ТР № 11/21.03.2013г. по т.д. № 11/2012г.
на ОСГК на ВКС.
Ответника не е установил главно и пълно, че държавата не е собственик на процесната част от имот по АПДС № 07689/10.02.2011г., както
и, че в полза на МВР не е предоставено правото на ползване и управление. От
събраните доказателства се установява обратното. Че държавата е собственик на
имота на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 2 от ЗДС, вр.
чл. 103 и чл. 104 от ППЗДС, при проведено надлежно отреждане на имота по
действащия план и обезщетяване на бившите собственици при отчуждаване за
изграждане на обекта, издадени разрешения за строеж и одобрени строителни
книжа. Установява се и, че имота е предоставен за управление на МВР.
Поради изложеното съдът приема възражението, че държавата не е собственик
на имота по АПДС № 07689/10.02.2011г., част от който е процесния,
на соченото в същия основание, че имота е собственост на общината и, че имота
не е предоставен за управление на МВР за неоснователни.
Недоказано е останало и възражението, че процесната
част от имот и имота, който ползва под наем ответникът съгласно договора за
наем не са идентични. Такива доказателства не са събрани.
При това положение съдът приема, че процесната част от имот е предоставена за ползване и управление на ищеца, с АПДС № 07689/10.02.2011г. На осн. чл. 12 ППЗДС във връзка с чл. 14, ал.1 ЗДС, по силата на правото да управлява имота – държавна собственост, ищецът МВР има правото да го владее за собствена сметка и в собствена полза, включително да предявява искове за събиране на гражданските плодове и за обезщетения за ползване.
За да
възникне правото на обезщетение за ползването на чуждия недвижим имот е
достатъчно да се установи, че за ползувателя не
съществува основание да държи имота. Договорът за наем на процесния
имот е основание да се държи имота, но то е непротивопоставимо
на ищеца МВР. Противопоставимо е само на наемодателя.
Ищецът не е страна по договора за наем. Не е дал съгласие имотът му да се
ползва от ответника, което е необходимо съгласно договора за съвместна дейност
от 18.04.1994г., чл. 4.4. С тази клауза е изключено
правото на С.К."Л." самостоятелно да отдава под наем за стопанисване
спортните обекти и да набира собствени приходи. С договора за сътрудничество от
16.05.2006г. също не е уредена възможност С.К."Л." да отдава под наем
помещения на трети лица. Договора за наем от 11.04.2005г. между С.К."Л."
и “М.Б.“ ЕООД е сключен след изтичане на срока на действие на договора от
18.04.2002г. сключен между МВР и С.К."Л.", изтекъл на 18.04.2002г.,
затова е непротивопоставим на МВР. Не е спазена и процедурата по чл. 16 ЗДС за
отдаване на търг на имота, включително ищецът не е получил доход от него.
Плащането на наем на трето лице – наемодател, различно от ищеца, на когото е
предоставено правото да управлява и ползва имота – държавна собственост, от
името на държавата, но за своя сметка, няма отношение към претенцията за
обезщетението за ползване на този имот от несобственик. От значение за основателност
на иска по чл. 59 ЗЗД е не дали ответникът е извлякъл ползи/доходи от имота,
респ. е спестил разходи, а че е осъществявал фактическа власт върху него,
лишавайки неоснователно ищеца от възможността да го ползва. В този смисъл
неоснователно е възражението на ответника, че е заплалщал
наем на трето лице – наемодателя, респ. е влагал сумите за наем по нарочна
сметка, т.к. възможността за защита на ищеца с иск спрямо друго лице не го
лишава от правото да претендира от неоснователно обогатилият се връщане на
полученото до размера на обедняването.
Поради
изложеното, след като държавният имот е предоставен за оперативно управление на
ищеца, а през исковият период липсва съгласие за ползването му от ответното
дружество, съдът намира, че искът с правно основание чл. 59 ЗЗД е доказан по
основание.
По размера на
иска съдът намира, че обезщетението е съразмеримо с
наема на вещта определен по реда на чл. 41 ППЗДС, защото се касае за имот –
публична държавна собственост и начинът на отдаване под наем на такъв имот е
уреден с императивни разпоредби. Това е цената, която ответникът би плащал на
ищеца, ако беше сключил договор за наем с него. Съобразно заключенията по
приетата ССчЕ, което съдът кредитира изцяло, като
обективно и компетентно дадено се установява, че за процесният
период от 01.05.2011г. до 01.07.2015г. наемната цена за процесният
имот съгласно разпоредбите на чл. 41 ППЗДС възлиза на 465452.00лв. До този
размер е основателен и следва да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД.
Поради изхода
от спора по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да бъде разгледано
възражението за прихващане на ответника, срещу вземането на ищеца.
Съобразно
изхода от спора по възражението за прихващане и като съобрази, че предявеният
иск за обезщетение с правно основание чл. 59 ЗЗД е в установен размер от
465452.00лв. съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъди сумата
122412.00лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имота, на
осн. чл. 59 ЗЗД. За сумата 343040.00лв., която е
горница над присъдените 122412.00лв. до установеният размер от 465452.00лв.
искът следва да се отхвърли поради извършеното прихващане, а за горницата от 136929.00лв. до общо претендираните 602381.00лв., следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Съобразно
направеното искане главницата следва да бъде присъдена ведно със законната
лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, на
осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед
основателността на главният иск по чл. 59 ЗЗД следва да се уважи и аксецесорният за лихва за забава върху обезщетението, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Лихвата е дължима от момента на поканата.
Обезщетение по чл. 59 ЗЗД се дължи от момента, в който собственикът е бил лишен
от възможността да ползва собственият си имот, без покана. Поканата за
заплащането му има значение за определяне на началният момент, от който
длъжникът изпада в забава и ще дължи лихва. Безспорно е, че покана е връчена на
ответника на 06.06.2014г. Видно от съдържанието и с
нея е даден едномесечен срок за изпълнение само на задължението за
освобождаване на имота, поради което ответникът следва да се счита в забава
считано от датата на връчването и - 06.06.2014г. Въз
основа заключението на ССчЕ, което съдът кредитира
изцяло поради вече изложените мотиви съдът приема, че размерът на обезщетението
за забава върху главницата от 465452.00лв., представляваща размер на
обезщетението по чл. 59 ЗЗД определен съгласно разпоредбите на чл. 41, ал. 1
ППЗДС за периода от 07.06.2014г. до 20.07.2015г., е в размер на 46006.07лв., до
какъвто е основателен и следва да бъде уважен предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За сумата
13534.56лв., която е горница над присъдените 46006.07лв. до общо претендираните 59540.63лв., като обезщетение за забава,
искът подлежи на отхвърляне, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Поради изхода
от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, р-н „********,
представлявано от управителя В.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на М.НА В.Р., БУЛСТАД********, гр.София, ул. „********представлявано от
министъра на В.Р.и ДЪРЖАВАТА, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ М.НА Р.Р.ИБ.,
като съищец, при участието на СДРУЖЕНИЕ „С.К.– Л.“,
ЕФН ********, с адрес на управление:*** и „С.И.Л.“ ЕООД, ЕИК********, с адрес
на управление:***, в качеството на трети лица помагачи на страната на ответника
„М.Б.“ ЕООД, ЕИК ******сумата 122412.00 /сто двадесет и две хиляди
четиристотин и дванадесет/лв., представляваща обезщетение за
неоснователно ползване за периода от 01.05.2011г. до 01.07.2015г, както и
сумата 46006.07 /четирдесет и шест хиляди и шест,
0.07/лв. представляващо обезщетение за забава начислено върху
главницата за обезщетението за неоснователно ползване за периода от
07.06.2014г. до 20.07.2015г., на част от имот представляващ публична държавна
собственост по силата на АПДС № 07689/10.02.2011г., съставен на основание чл.
68, ал. 1 и чл. 2 от ЗДС, вр. чл. 103 и чл. 104 от
ППЗДС, предоставен за ползване и управление на М.НА В.Р., а именно: ХРАНИТЕЛЕН
БЛОК – сграда със застроена площ 503.12кв.м. и частично открита тераса с площ
19.78кв.м., състояща се от: сутерен – складове, подготвителни помещения, транжорна и санитарни помещения; първи етаж – кухненски
блок, салон за хранене, салон-бюфет и санитарни помещения, който е част от имот
– УПИ III, в кв. 148 по плана на гр.София, м-ст „Сухата
река“, целият с площ 7158кв.м., заедно с построените в него сгради, с
административен адрес: гр.София, ЖК „*******кули“ №**, описан в АПДС №
07689/10.02.2011г., раздел 3, т. 2.1., ведно със законната лихва върху
главницата от 122412.00 /сто двадесет и две хиляди четиристотин и
дванадесет/лв., считано от датата на предявяване на иска – 15.07.2015г. до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неоснователно
ползване за периода от 01.05.2011г. до 01.07.2015г. за сумата 343040.00 /триста четирдесет и три
хиляди и четирдесет/лв., която
е горница над присъдените 122412.00 /сто двадесет и две хиляди четиристотин и
дванадесет/лв. до установеният размер от 465452.00 /четиристотин шестдесет и
пет хиляди четиристотин петдесет и два/лв. поради извършеното прихващане с
вземането на ответника „М.Б.“ ЕООД, ЕИК ******срещу вземането на ищеца М.НА
ВЪРТРЕШНИТЕ РАБОТИ, за увеличената стойност на процесния
имот вследствие извършените в него подобрения за периода от 06.01.2005г. до
15.07.2015г., датата на предявяване на иска, а именно: СМР за промяна на
предназначението на имота от „столова“ в „магазин за хранителни стоки“ и трайно
прикрепени съоръжения, инсталации и апаратура, които или части от които служат
за ползването му по предназначение съобразно одобрените строителни книжа, а за горницата от 136929.00 /сто тридесет и шест
хиляди деветстотин двадесет и девет/лв. до общо претендираните 602381.00 /шестотин
и две хиляди триста осемдесет и един/лв., като неоснователен, както и
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за
забава върху главницата за обезщетение за неоснователно ползване на имота за сумата
13534.56 /тринадасет хиляди петстотин тридесет и
четири, 0.56/лв., която е горница над присъдените
46006.07 /четирдесет и шест хиляди и шест, 0.07/лв.
до общо претендираните 59540.63 /петдесет и девет
хиляди петстотин и четирдесет/лв., на основание чл.
59 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.