№ 203
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20225000500376 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
Обжалвано е решение № 675/18.05.2022г. ,постановено по гр.д 1516/21
г. по описа на ОС – Пловдив, в частта , в която е признато за установено по
отношение на Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. П. Л., № **, ет.
*****, че Г. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. П. Л., № ** ет.1, е
собственик на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *********** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, одобрени със
Заповед ***********. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо
самостоятелния обект от 19.04.2021г., с адрес гр. П.., ул. П. Л., ******* който
се намира в сграда с идентификатор *********** и предназначение: сграда
със смесено предназначение, разположена в поземлен имот ***********, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент на едно ниво, с
площ 100,21 кв.м., с прилежащи части: изба № 5 с площ 4,85 кв.м. и 11,07 %
идеални части от общите части на сградата, при граници на самостоятелния
обект: на същия етаж: ***********.1; под обекта: ***********.13,
***********.12, ***********.11 и ***********.14; над обекта ***********.4.
Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. П. Л., № **, ет. *****, е
осъден да предаде на Г. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. П. Л., № **
ет.1, владението върху този имот,
1
както и е отменен на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, нотариален акт №
*******. по описа на нотариус С., З, рег. № от НК, с район на действие
Районен съд - Пловдив, по силата на който ответникът Д. Н. К., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. П. Л., № **, ет. *****, е признат за собственик,
на основание давностно владение, на този имот. Жалбоподателят Д. Н. К.
,представлява от адв.И. С. счита решението в тази му обжалвана от него част
за неправилно като подробни съображения са изложили във въззивната жалба
и в хода на устните състезания .По тези съображения е заявено искане
решението ,в неговата обжалвана част да бъде отменено и да бъде
постановено друго ,с което предявеният от Г. В. иск да бъде отхвърлен ведно
с присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Г. М. В. ,представляван от адв.В. оспорва
въззивната жалба ,счита решението в неговата обжалвана част за правилно и
по съображенията ,подробно изложени в отговора и в хода на устните
състезания е заявил искане същото да бъде потвърдено като претендира
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Пловдивски Апелативен съд след като се запозна със събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните намира за
установено следното :
Гр.д. 1516/21 г. по описа на ОС-Пловдив е образувано по искова молба
,изходяща от Г. М. В. , с която моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника Д. Н. К., ЕГН **********,
с адрес гр. П., ул. П. Л., № **, ет. *****, че е собственик на недвижим имот -
СОС с идентификатор *********** по КККР на гр. Пловдив, находящ се гр.
П., ул. П. Л-. № **, ет. * да бъде осъден ответникът да предаде владението
върху имота на ищеца; да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата
от 907,84 лв., представляващи заплатени от ищеца разходи за електроенергия
за процесното жилище, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
16355 евро, представляваща уговорено по предварителния договор
обезщетение за ползване на жилището, за периода от 01.10.2005г. до
01.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане на сумата.
С решението ,постановено по делото ,съдът е уважил предявения
ревандикационен иск като останалите обективно съединени с него искове са
отхвърлени. Решението е обжалвано от ответника Д. К. в частта , която е
признато за установено по отношение на него ,че ищецът е собственик на
описания имот, осъден е да предаде владението на този имот и е отменен
констативен нотариален акт за собственост по давностно владение.В
останалата част ,с която исковете са отхвърлени решението като
необжалвано е влязло в сила.
Ищецът Г. В. основава предявения от него ревандикационен иск на
следните твърдения : твърди да е собственик на основание договор за
2
покупко- продажба на недвижим имот - СОС с идентификатор ***********
по КККР на гр. Пловдив, находящ се гр. П., ул. П. Л-. № **, ет. * подробно
описан в исковата молба. Твърди, че с ответника са сключили предварителен
договор на 08.09.2005г. за покупко - продажба на процесния недвижим имот,
като ищецът е предал владението върху имота на ответника в деня на
сключване на предварителния договор като са уговорили да сключат
окончателен договор, както и са уговорили начина на изплащане на
продажната цена. Твърди, че ответникът не е изпълнил нито едно от поетите
задължение, поради което ищецът е развалил договора, за което е изпратил
нотариална покана до ищеца. В условията на евентуалност твърди, че е
възникнало и друго основание за разваляне на договора, а именно
прекратяване на трудовото правоотношение на ответника с ищеца.
Ответникът Д. К. оспорва иска като. Същият не е оспорил, че с ищеца
са сключили предварителен договор за покупко- продажба на процесния
недвижим имот, както и че при подписването е заплатил 2045 евро като
капаро. Оспорва твърдението на ищеца, че не е заплатил остатъкът от
продажната цена, като твърди, че цялата продажна цена е изплатена със суми
от неговия дял от приходите в съвместната им дейност. Прави възражение, че
е придобил правото на собственост върху процесното жилище на основание
давностно владение, продължило повече от 10 години като посочва , че
считано от 08.09.2005г. до настоящия момент владее, ползва и стопанисва
процесния апартамент като свой, без прекъсване, като владението му е било
явно, спокойно и необезпокоявано.. Релевира възражение за погасяване по
давност на правото на ищеца да развали предварителния договор.
Съдът с решението в неговата обжалвана част е приел ,че от
представения препис от нотариален акт за продажба на недвижим имот №
********* по описа на нотариус при ПРС, се установява, че през септември
месец 1997г. ищецът е придобил, на основание договор за покупко- продажба,
процесния недвижим имот.Приел е за безспорни обстоятелствата, че между
страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на
процесния недвижим имот с дата 08.09.2005г.; че окончателен договор за
прехвърляне правото на собственост върху процесното жилище не е сключен,
както и че от 08.09.2005 г. до настоящия момент ответникът упражнява
фактическа власт върху имота.Приел е обаче ,че при доказателствена тежест
за ответника ,същият не е установил субективния елемент на фактическия
състав на придобивната давност,а именно субективното отношение на
ответника, че упражнява фактическа власт върху жилището с намерение за
своене като негово. С тези съображения е приел предявения ревандикационен
иск за основателен и е уважил същия като е отменил и констативния
нотариален акт за собственост на имота на основание придобивна давност.
Недоволен от решението в тази му част е останал ответника ,който
релевира оплаквания за неправилност касателно липсата на цялостен анализ
на доказателствата по делото и от там неправилни правни изводи от страна на
съда ,както и е акцентирал върху обстоятелството ,че доколкото ответникът е
3
установил фактическа власт въз основа на предварителен договор ,то същият
никога не е бил държател , а владелец ,чието владение е продължило повече
от 10 години.
Безспорно е по делото ,както се приема и от първостепенния съд ,че
ищецът е придобил процесния имот с нотариален акт за продажба на
недвижим имот № ********* по описа на нотариус при ПРС ,както и че на
08.09.2005 г. е сключен между страните предварителен договор за покупко –
продажба на същия този имот като до сключване на окончателен договор не
се е стигнало .Не е спорно и това ,че от сключването на предварителния
договор 08.09.2005г. до момента ответникът упражнява фактическа власт
върху жилището.
Както се каза по-горе ответникът е противопоставил правоизключващо
правата на ищеца възражение ,а именно ,че e придобил имота по давност
,владеейки го като свой повече от 10 години.
Съгласно разпоредбата на чл.68 ал.1 от ЗС владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ,която владелецът държи като своя .Съгласно така
даденото от закона определение владението се състои от два елемента-
обективен –упражняване на фактическа власт ,и субективен – намерение за
своене.В разпоредбата на чл.69 от ЗС е установена презумпция ,че владелецът
държи вещта като своя докато не се докаже ,че я вържи за другиго.Тази
презумпция е оборима като тежестта за нейното оборване е за лицата ,които
настояват ,че отсъства намерение за своене. Изхождайки от разпоредбата на
чл.70 ал.3 от ЗС следва да се приеме ,че фактическа власт ,упражнявана въз
основа на сключен със собственика на имота предварителен договор за
покупко –продажба съставлява владение и съобразно казаното, в конкретния
случай при безспорно осъществявана фактическа власт върху имота от страна
на ответника въз основа на предварителен договор за покупко-продажба на
имота следва да се приеме ,че същият има качеството на владелец ,поради
което доказателствената тежест да обори презумпцията по чл.69 от ЗС и
намерението за своене е върху лицето ,което настоява такова да липсва.
По делото са разпитани свидетели като св.К. ,бивша съпруга на ищеца
посочва ,че познава ответника от 2004-2005г. ,когато е работил в сервиза на
мъжа й,както и че когато решили да продадат процесния апартамент ,решили
да го продадат на К. .Установява ,че познава и бившата съпруга на последния
,че били семейни приятели ,ходели заедно на почивка ,ходели си на гости
,знае ,че ищецът няма ключ от процесното жилище,както и че отношенията
между Г. и Д. се влошили преди няколко години и Д. през 2021 г- напуснал
сервиза на ищеца. Установява и обстоятелства ,свързани с общата дейност
,осъществявана между страните ,както и такива,свързани с неплащане от
страна на ответника на вноските по предварителния договор ,но тези
обстоятелства са ирелевантни за спора.
Свидетелката О. ,която живее от 8 години на съпружески начала с
ответника установява ,че живее в имота от 2014 г. като там за известен
4
период живял и сина на Д. и неговата съпруга.Установява че отношенията със
семейството на ищеца били приятелски ,ходели си на гости ,събирали се по
празници ,децата им били приятели .Установява също така ,че абсолютни
всички сметки за апартамента са били поемани от Д. ,включително ремонт на
покрива ,ремонт на улуците ,ремонт на банята .Посочва също така ,че
отношенията между страните се влошили може би преди две- три години
,когато Д. започнал да си търси права във връзка с апартамента ,но Г. отказал
да му го прехвърли.
За това ,че страните са работели заедно в сервиза на ищеца ,както и че
се си развалили отношенията данни има и в показанията на св.К. ,син на
ответника ,който също е работил в сервиза .
Свидетелят М. В. ,син на ищеца също изнася пред съда показания ,че
страните били в близки приятелски и колегиални отношения ,че били
семейни приятели ,гостували си,ходели на море ,на ресторанти. .Установява
от друга страна ,че след като през 2005 г. се изнесли от имота ,и двамата с
баща му имали ключ от апартамента и ходели често в апартамента да го
наглеждат дори когато Д. не е бил там. Установява също ,че последните
години отношенията между страните са се развалили.
Разпитани като свидетели са и св.Р. и св.К. ,но същите установяват
обстоятелства ,свързани с общата работа на страните в автосервиза и
разрива в техните отношения ,които обстоятелства нямат отношение към
спора.
От така изложеното съдът не може да направи извод презумпцията по
чл.69 от ЗС да е оборена.Приема се за установено ,че освен ,че безспорно
ответникът е упражнявал фактическа власт върху спорния имот , като го е
владял за себе си и това негово субективно отношение не е разколебано от
данните по делото.Същият ,освен ,че е живял със семейството си ,сина си и
впоследствие с неговата съпруга винаги е считал имота за свой , поемал и
всички разноски по апартамента ,както установява св.О. ,осъществявал е
ремонт на общи части на сграда и по самия апартамент. От друга страна не
установи ищецът да е демонстрирал и противопоставял собственически права
по отношение на имота по начин да смути владението на ответника – същият
не е имал ключ от апартамента , посещавал е имота само в качеството му на
гост ,а видно от представената насрещна искова молба ,изходяща от ищеца
във връзка с производство по развод същият е заявил претенция за ползване
на семейното жилище като е заявил ,че не притежава друг имот.Тук следва
да се каже ,че съдът не кредитира показанията на св.М. В. в частта ,в която
установява ,че след като напуснали апартамента през 2005 г. и той ,и баща му
имали ключ от същия и ходели често да го наглеждат ,включително ,когато
Д. го е нямало доколкото в тази част не кореспондират с изнесеното от
останалите свидетели.
Гореказаното навежда на крайния извод ,че ответникът ,упражнявайки
фактическа власт повече от 10 години върху процесния имот в качеството му
5
на владелец, което качество произтича от закона и при необорена презумпция
по чл.69 от ЗС ,същият е придобил вещта по давност и се легитимира като
неин собственик .От тук следва ,че активната материално правна легитимация
на ищеца е оборена и заявеният от него иск по чл.108 от ЗС е неоснователен
,поради което следва да се отхвърли.
Не до тези изводи е стигнал първоинстанционния съд и като е уважил
така предявения иск е постановил неправилно решение ,което следва в
неговата обжалвана част да се отмени и да се постанови друго , с което
предявената ревандикационна претенция бъде отхвърлена .Решението следва
да се отмени и в частта ,в която ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски като с оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 405,76 лв. заплатена
държавна такса.
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 675/18.05.2022г. ,постановено по гр.д 1516/21 г.
по описа на ОС – Пловдив, в частта , в която е признато за установено по
отношение на Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. П. Л., № **, ет.
*****, че Г. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. П. Л., № ** ет.1, е
собственик на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *********** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, одобрени със
Заповед ***********. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо
самостоятелния обект от 19.04.2021г., с адрес гр. П.., ул. П. Л., ******* който
се намира в сграда с идентификатор *********** и предназначение: сграда
със смесено предназначение, разположена в поземлен имот ***********, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент на едно ниво, с
площ 100,21 кв.м., с прилежащи части: изба № 5 с площ 4,85 кв.м. и 11,07 %
идеални части от общите части на сградата, при граници на самостоятелния
обект: на същия етаж: ***********.1; под обекта: ***********.13,
***********.12, ***********.11 и ***********.14; над обекта ***********.4.
Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. П. Л., № **, ет. *****, е
осъден да предаде на Г. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. П. Л., № **
ет.1, владението върху този имот,
както и е отменен на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, нотариален акт №
*******. по описа на нотариус С., З, рег. № от НК, с район на действие
Районен съд - Пловдив, по силата на който ответникът Д. Н. К., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. П. Л., № **, ет. *****, е признат за собственик,
на основание давностно владение, на този имот,
6
КАКТО и в частта ,в която Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. П. Л., № **, ет. *****, е осъден да заплати на Г. М. В., ЕГН **********, с
адрес гр. П, ул. П. Л., № ** ет.1, сумата 811.52 лв. /осемстотин и единадесет
лева и петдесет и две стотинки/, представляваща разноски за производството
по гр. дело № 1516/ 2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул.
П. Л., № ** ет.1 против Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. П. Л., №
**, ет. *****, иск за признаване ,че първият е собственик на следния
недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
*********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, одобрени със Заповед
***********. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо самостоятелния
обект от 19.04.2021г., с адрес гр. П.., ул. П. Л., ******* който се намира в
сграда с идентификатор *********** и предназначение: сграда със смесено
предназначение, разположена в поземлен имот ***********, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент на едно ниво, с
площ 100,21 кв.м., с прилежащи части: изба № 5 с площ 4,85 кв.м. и 11,07 %
идеални части от общите части на сградата, при граници на самостоятелния
обект: на същия етаж: ***********.1; под обекта: ***********.13,
***********.12, ***********.11 и ***********.14; над обекта
***********.4.,КАКТО И за осъждане Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр.
П., ул. П. Л., № **, ет. *****, е да предаде на Г. М. В., ЕГН **********, с
адрес гр. П, ул. П. Л., № ** ет.1, владението върху този имот.
ОСЪЖДА Г. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. П. Л., № ** ет.1
да заплати на Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. П. Л., № **, ет.
*****, сумата от 405,76 лв. заплатена държавна такса във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7