Присъда по дело №5846/2017 на Софийски градски съд

                     МОТИВИ по в.о.х.д № 5846/2017 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, ІІІ въззивен състав

                      Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

                      С присъда от 27.04.2017 г. по н.о.х.д. № 20164/2015 г. на СРС, НО, 115 състав, подсъдимият В.Ц.С. е бил признат за виновен и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 НК му е определено наказание от 2 години и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 282,36 лв., както и сумата от 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

                    Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба с допълнение от защитника на подс. В.Ц.С., в която се твърди нейната неправилност поради необоснованост и нарушение на процесуалния и материалния закон. Излагат се доводи, че видно от изображението на записа от камерата, не може да се обоснове извод, че заснетото лице е именно подсъдимият. Поддържа се, че подсъдимият е признат за виновен и осъден при неизяснена фактическа обстановка, без да е проведено обективно и всестранно разследване. Прави се общо декларативно искане да бъдат преразпитани всички свидетели и вещи лица. В заключение се предлага на съда, след като се убеди в основателността на въззивната жалба, да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен. 

                     Въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие със събиране на гласни доказателства. С оглед осигуряване на възможност за проверка на наведените доводи от защитника на подсъдимия, след като е констатирал липсата му по делото, съдът е изискал първоначално от органите на досъдебното производство, а впоследствие от районния съд оптичен носител CD с надпис „ЕМТЕС“, който е бил предмет на изследване с фототехническата експертиза по протокол № 194/2014 г.

                  В съдебното заседание пред въззивния съд прокурорът изразява становище, че депозираната жалба срещу присъдата на СРС е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като районният съд законосъобразно е анализирал всички събрани доказателства в хода на съдебното следствие и е постановил правилен съдебен акт, с който е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. Счита, че наложеното наказание е справедливо и съответно на целите по чл. 36 от НК. Поради това предлага въззивният съд да потвърди обжалваната присъда.

                Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Поддържа, че от самите мотиви на присъдата е видно, че не са събрани никакви доказателства, нито преки, нито верига от косвени, за виновното авторство на подзащитния му на престъплението, за което е предаден на съд и незаконосъобразно осъден. Изтъква, че единственото доказателство, на което първоинстанционният съд се е позовал, е видеоизображението от охранителната камера, но от приетото заключение на техническата експертиза се изяснява, че не е възможно подсъдимият да бъде идентифициран като извършител. Поддържа, че районният съд е игнорирал доказателствата, като въпреки заключението на експертизата, е издал съдебен акт, който противоречи на нейното съдържание. Посочва, че няма нито свидетелски показания, няма самопризнания на подзащитния му, нито е намерена вещта на престъплението у него, поради което приема, че обвинението е останало недоказано и са налице основания за прилагане на чл. 304 от НПК. Моли съдът, след като установи наличието на изтъкнатите в жалбата пороци, да постанови присъда, с която подсъдимият бъде признат за невинен.

             Подсъдимият В.Ц.С. не се признава за виновен за  престъплението, за което с обвинен, тъй като той не е извършителят. Моли да бъде оправдан.

             Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и аргументите, изложени от страните в съдебно заседание‚ и в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейната отмяна и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

                На първо място въззивният съд установи, че първоинстанционната присъда е постановена при частично необоснована фактическа обстановка, която не кореспондира на събраните по делото доказателства и почива на недопустими в наказателния процес предположения.   

                 Извършвайки собствен анализ на наличните по делото доказателствени материали, въззивният съд намира, че възприетата от първата инстанция фактическа обстановка следва да бъде частично коригирана.                  

               От фактическа страна въззивният съд приема за установено следното.

               Подсъдимият В.Ц.С. е роден на *** ***, с ЕГН **********, българин, български гражданин, осъждан, с основно образование.

               През 2014 г. св. Ц.Д. притежавал велосипед марка „Балкан“, който бил придобил преди около 10 години. Св. Д. предоставил велосипеда за ползване на дъщеря си, която го съхранявала на площадката на ет. *, ж.к. „********, където се намирал апартаментът, в който живеела. Велосипедът се заключвал с верига около едното колело и рамката.

              На 19.01.2014 г. мъж с неустановена по делото самоличност взел велосипеда заедно с веригата от мястото, на което бил оставен заключен –   площадката на ет. 7, ж.к. „********, и го изнесъл на ръце от входа. Към тази дата стойността на велосипеда възлизала на 61 лв.

                По-късно същия ден дъщерята на св. Д. установила липсата на колелото и уведомила баща си.  Св. Д. се свързал с домоуправителя на входа и получил от него запис на монтираната във входа охранителна камера, на който се виждало как неустановеният мъж изнася велосипеда.

                 За да установи значимите факти, първата инстанция е събрала показанията на свидетелите Ц.К.Д. и В.Н.Н., писмените доказателства – протокол за доброволно предаване от 4.02.2014 г., справка за съдимост, прочетени по реда на чл. 283 НПК и е приобщила към доказателствения материал заключенията на съдебнооценителната експертиза (л. 38, досъд. пр.) и фототехническата експертиза (л. 32, досъд. пр.) като способи за събиране и проверка на доказателствата. 

               По отношение на факта на установената липса на велосипеда, както и за това в кой отрязък от време то е било изнесено от жилищната кооперация, показанията на св. Д. са еднопосочни и последователни, поради което обосновано районният съд ги е кредитирал.

               Противоречие в доказателствата съществува единствено по отношение на идентифицирането на подсъдимия като мъжа, който взел велосипеда от площадката и го изнесъл.   Районния съд е приел, че именно подсъдимият е взел велосипеда, като е посочил, че изгражда този извод върху показанията на св. Н., който е изгледал записа от охранителната камера, и собствените си възприятия, формирани въз основа на непосредственото наблюдение на записа, обективиран на оптичен носител СД с надпис „ЕМТЕС“, който е бил предмет на изследване с фототехническата експертиза по протокол №194/2014 г. Дискът е бил приложен в досъдебното производство с протокол за доброволно предаване от 4.02.2014 г. от Ц.К.Д.. В съдебното заседание пред СРС на 26.04.2017 г. записът е бил предявен на страните, след което обаче не е приложен към материалите по делото и след постановяване на присъдата делото е изпратено във въззивния съд без него. Въззивният съд е изискал оптичния носител едновременно от органите на досъдебното производство и от първоинстанционния съд. С писмо с рег. № 338200-2293 от 19.02.2018 г. (л. 25, въз. д.) разследващият орган е отговорил, че оптичният носител е бил приложен като част от техническата експертиза в материалите по досъдебното производство и понастоящем не се намира в полицейското управление. Софийският районен съд с писмо от 15.03.2018 г. (л. 38, въз. д.) е отговорил, че е била направена справка в книгите за веществените доказателства, въз основа на която не е установено по номера на делото да е било заведено веществено доказателство – оптичен носител. След този отговор въззивният съд е изпратил ново запитване с приложен към него препис на протокола от съдебното заседание пред първоинстанционния съд от 26.04.2017 г., в който е обективирано определението за предявяване на страните на записа от видеокамера на оптичен носител. Макар да не е записано изрично в протокола, че предявяването е станало чрез осигурена възможност на страните да възприемат визуалното съдържание на записа чрез оглед на веществено доказателство, видно е, че по същество е отразено извършването именно на такова процесуално действие. Това е така, тъй като страните са заявили, че са се запознали със записа, а подсъдимият е направил бележка, че не може да се разпознае на записа, видял е, че има лице от мъжки пол, но това не бил той. След второ напомнително писмо на въззивния съд до районния за изпращане на записа, който е бил наличен по делото при първоинстанционното разглеждане, е постъпил отговор от съдебния деловодител на 115 състав на Наказателното отделение на СРС от 20.06.2018 г., в който отново се повтаря вече съобщената информация, че такъв оптичен носител не е постъпвал и завеждан в книгата за веществени доказателства. С други думи, администрирането на първоинстанционното производство не е обезпечило надлежното съхранение на видеозаписа, поради което той не е част от доказателствената съвкупност.

               При това положение единствените индикатори за това какво е било съдържанието и качеството на видеоизображенията се съдържат в заключението на фототехническата експертиза, защото тя възпроизвежда на хартиен носител разкадрована част от заснетите изображения (две на брой), на едно от които се вижда мъж да излиза от общия коридор на блока с велосипед в ръцете си. Съгласно заключението по протокол № 194/2014 г. на фототехническата експертиза, което обосновано районният съд е възприел като обективно и компетентно изготвено, предмет на изследване са били съдържащите са в оптичен носител на информация DVD-R, марка „ЕМТЕС“, с капацитет 4.7 GB, без надписи, цифрови видеоизображения, заснети през светлата част на денонощието и на изкуствена светлина, записани с резолюция 320 х 240 пиксела, като кадрите са заснети от камера с горен ракурс над нивото на човешкия ръст. Отразено е в заключението, че в кадровото поле на камерата се наблюдава входна врата, коридор и асансьор на жилищен блок, както и мъж, облечен с тъмно яке, тъмни панталони и тъмни обувки, който на първия кадър влиза във входа, а на втория – излиза, носейки велосипед.  Районният съд обаче при формиране на вътрешното си убеждение не се е позовал на заключението на фототехническата експертиза, което установява, че поради ниската резолюция и отдателечеността на заснетите обекти изображенията не са годни за фотосъпоставително изследване и лицева идентификация, а на показанията на св. Н..

              Показанията на св. Н., оперативен работник в 7 РУ-СДВР, който по служба е виждал подсъдимия във връзка с разследване по други случаи, за това, че е изгледал записа и е познал подсъдимия, съдържат производни доказателства за видеоизбраженията, заснети от охранителната камера. Именно поради производния си характер показанията на свидетеля не могат автоматично да преодолеят липсата на преките доказателства, тъй като тяхната надеждност зависи от множество субективни фактори – безпристрастност, способност за правилно възприемане на образа при конкретните условия, както и способност за критично разграничаване на непосредствено видяното от съзнателно или несъзнателно формирани връзки между него и предходни преживявания или внушения. Основен принцип на доказателственото право в наказателния процес, който изисква несъмнено доказване на деянието и неговото авторство, е забраната първичните доказателства, ако тяхното събиране е обективно възможно, да бъдат заменяни от  производни. Производните доказателства са допустими, когато първичните са недостъпни и събирането им е възпрепятствано по причини извън процеса. Възможността да бъдат формирани изводи на основата на производни доказателства обаче не е тъждествена с хипотезата, при която събрани по делото първични доказателства впоследствие са изчезнали, доколкото  самият факт на тяхната липса възпрепятства втората инстанция да провери доказателствената им стойност. Съответно – изключването на събрани и обсъдени от първата инстанция доказателства има за резултат обективната невъзможтост да бъде потвърдена с изискуемата категоричност правилността на направените на основата на липсващите доказателства изводи от първостепенния съд. Това е така, тъй като, за да бъдат обвинителните доказателства валидно противопоставени на подсъдимия, се изисква да му бъде осигурена ефективната възможност да ги оспори пред всяка съдебна инстанция, която е компетентна да вземе решение по фактите. В процесния случай съдържанието на видеозаписа от охранителната камера, монтирана в общото фоайе на жилищния блок, е от съществено значение, защото подсъдимият заявява, че не той е заснет на него, а на видеоизображенията се вижда друг мъж. Съгласно базисните изисквания за справедлив процес подсъдимият има право по чл. 6, т. 3 "д" ЕКПЧ да участва в разпита на свидетелите, на чиито показания се основава обвинението. Независимо че в случая става въпрос за веществено доказателство, а не за гласно, няма спор, че «правото на конфронтиране» на подсъдимия с това доказателство има същото основание – на подсъдимия следва да бъде осигурена непосредствена възможност да се противопостави на доказателството, на което се основава обвинението, като оспори съдържанието му пред органа, който ще вземе решение по фактическите въпроси. Понятието за справедлив наказателен процес се основава на състезателността като основен принцип по чл. 12 НК и съдържа в себе си идеята за равноправно противопоставяне като средство за обезпечаване правилното упражняване на правомощието на съда за проверка  достоверността на доказателствата.

            Като събрази тези основополагащи процесуални положения, въззивният съд отчете, че в случая производните показания на св. Н. не могат да бъдат бъдат пълноценен доказателствен източник за качеството и съдържанието на видеоизображенията, записани на липсващия оптичен носител на цифрова информация и поради естеството на непредставените по делото първични доказателства. В показанията си св. Н. заявява, че наличната фиксирана на записа визуална информация му е позволила да разпознае лице, което познава отпреди. В този смисъл липсата на източника на видеоизображенията възпрепятства съдът да провери дали качеството на заснетите образи наистина е било достатъчно, за да създаде доверие в способността на свидетеля да разпознае по тях подсъдимия с необходимата степен на сигурност. Това още повече е валидно в процесния случай, в който заключението на фототехническата експертиза установява, че качеството на видеозаписа е такова, че не позволява категорична лицева идентификация.  

             Същевременно следва да бъде уточнено, че дори заключението да беше в противен смисъл, липсата на предмета на изследването не би могла да бъде преодоляна. Експертизата е процесуален способ, основан на специализирани знания в определена област на познанието – науката, техниката, изкуството и т.н., за изясняване на обстоятелства от значение за делото, който изследва събрани в хода на процесуалната дейност доказателствени материали – доказателства и доказателствени средства. Самата експертиза обаче не е доказателство, не е и доказателствено средство. Действително експертизата е не само способ за проверка на вече събрани доказателства, а е и способ за събиране по научен път на първични или на производни доказателства на основата на научно изследване на обективните закономерности от взаимодействието на установените по делото доказателства (типичен пример – съдебно-автотехническите експертизи). В конкретния случай обаче задачата на експертизата е била да се прецени дали видеоизображенията са годни за фотосъпоставително изследване, като за илюстрация на отрицателния отговор на хартия са снети две изображения. Иначе казано, в конкретния случай експертизата е способ за проверка на вече събрани доказателства, поради което липсата на първичното доказателство лишава експертизата от предмет.   

              Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че неприлагането към материалите по делото на първичното идентификационно доказателство е решаващо за изхода на процеса, защото изводите, които първоинстанционният съд е направил в противоречие със заключението на техническата експертиза, че записът съдържа достатъчно ясно изображение на лицето на извършителя, не могат да бъдат проверени. Видно от обективираните на хартия кадри към заключението обаче (л. 33, досъд. пр.), качеството на изображенията при обикновено наблюдение не позволява да бъде установено изобщо, че заснетият мъж е подсъдимият. Обективните несъвършенства на приложените 2 бр. снимки не могат да бъдат преодолени чрез показанията на св. Н., защото заявената от него увереност, че разпознава мъжа, не се подкрепя от лошата ниската резолюция на изображенията. Както беше посочено, показанията на св. Н. могат да бъдат сравнявани към настоящия момент единствено с приложените към заключението снимки, не могат обаче да бъдат несъмнен източник за съдържанието и качеството на липсващия запис. При проверката на достоверността на св. Н. следва да бъде отчетено, че той познава подсъдимия по служба във връзка с други случаи, което налага показанията му, за да бъдат възприети като надежден доказателствен източник, да създават сигурност, че свидетелят ясно разграничава настоящия случай от предходните и не е сугестиран от криминалното минало на подсъдимия. Доказателства за вината на подсъдимия не могат да се извличат от сходни ситуации, а предходните му осъждания, включително за сходни деяния, не могат да бъдат нито пряко, нито косвено доказателство за авторството на процесното. Това е така, тъй като в наказателния процес доказването трябва да е несъмнено, т.е. изисква се установяване на конкретните факти, без допускане на аналогии, общи теоретични положения за човешките нагласи по принцип и предположения. Ето защо, като отчете, че в подкрепа на показанията на св. Н. няма никакви доказателства, въззивният съд намира възраженията на защитата на подсъдимия за основателни. След като по делото не са установени свидетели, които да са забелязали подсъдимия на местопрестъплението или в близост до него, нито е намерен велосипедът във фактическата власт на подсъдимия, събраните по делото доказателства не позволяват да бъде изграден несъмнен извод, изключващ всяка друга обективно възможна версия, че именно подсъдимият е извършил инкриминираното деяние.

             При така установената фактическа обстановка въззивният съд установи от правна страна следното.

                 Събраните по делото доказателства установяват, че действително по времето и на мястото, посочено в обвинението, противозаконно, без съгласието на собственика му св. Ц.Д. и на държателя му  дъщерята на св. Д., е отнет велосипед с марка “Балкан”.            

                   Не се установява по несъмнен начин обаче подсъдимият В.Ц.С. да е обективно съпричастен към това деяние. Поради това и не се установява по изискуемия в чл. 303, ал. 2 НПК начин от обективна страна да е извършил престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, което е предмет на процесното обвинение.

                  Ето защо, на основата на изтъкнатите съображения, въззивният съд прие, че атакуваната присъда е необоснована и незаконосъобразна, което обуславя необходимостта от прилагане на чл. 334, т. 2 и чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК и оправдаването на подсъдимия. Поради това настоящата съдебна инстанция отмени атакуваната присъда и постанови нова, с която призна подсъдимия В.Ц.С. за невинен по обвинението му по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 НК.

                 С оглед изхода на делото и признаването на подсъдимия за невинен, направените разноски остават за сметка на държавата. 

                  Мотивиран от изложеното, въззивният съд постанови своята присъда.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.