Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 72/20.07. 2020 година
Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд наказателно отделение
На шестнадесети юли две хиляди и двадесета
година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА
САПУНДЖИЕВА
Секретар Петранка Паскалева
Прокурор Милена Гамозова
като разгледа
докладваното от съдия
Д.Сапунджиева
НДВ номер 167 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.424,ал.1 от НПК.
Образувано по искане на Главния прокурор на Република България за
възобновяване на НОХД №35/2020 г. по описа на Районен съд-Провадия и отмяна на
постановеното определение по реда на чл.381 от НПК,
като се предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
В искането за възобновяване на наказателно дело се
навеждат основанията по чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл. 348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Главният прокурор на Република България оспорва
законосъобразността на постановеното по НОХД №35/2020г. определение, с което е
одобрено споразумение за решаване на наказателното дело, като сочи за допуснато
нарушение на материалния и процесуалния закон.
С цитираното определение №8 от 04.03.2020г. по НОХД №35/2020г. на Районен
съд Провадия е одобрено споразумение за решаване на наказателното дело, водено
срещу обвиняемия за престъпления по чл.343б,ал.1
от НК, за което на същия са били определени наказания както следва: "лишаване от
свобода“, в размер на девет месеца,отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок
от три години и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест
месеца.
Настоящият състав съд намира, че искането е подадено от процесуално
легитимирано лице, имащо съответното право и в законния срок по чл. 421, ал.
3 от НПК, срещу съдебен акт, непроверен по касационен ред, поради
което е допустимо. Разгледано по същество е основателно по следните
съображения:
Изложените в искането на Главния прокурор на РБ аргументи се споделят
напълно от състава. Първоинстанционният съд е приложил
неправилно материалния закон, като определил срокът на кумулативното наказание
"лишаване от право да управлява МПС" в нарушение на чл. 49, ал.2 НК
за срок, по-кратък от срока на наложеното наказание "лишаване от
свобода". В чл.49,ал.3 от НК е предвидено, че срокът за лишаване от права
започва да тече от влизане на присъдата в сила, но осъдения не може да се
ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието
"лишаване от свобода". При кумулативното налагане на "лишаване от
свобода" и "лишаване от права", срокът на последното може да
надвишава второто най-много с три години. Ето защо следва да се приеме, че при
кумулативното налагане на тези две наказания, срокът на "лишаването от права" не може да
бъде по-нисък от срокът на "лишаване от свобода". Същото произтича и
от задължителните указания, дадени с Постановление №1/1983г. на Пленума на ВС и
ТР№61/1980 на ОСНК на ВС. Аналогично е даденото тълкуване в редица решения на
ВКС: Решение №70/1997г. на трето н.о., Решение №75/1986 на първо н.о. и
др. Това тълкуване на закона важи и при
наложено наказание, при условията на чл.66 от НК. Това е така, тъй като при
извършено престъпление от дееца в изпитателния срок, при условията на чл.68 от НК отложеното наказание може да бъде реално изтърпяно. В същото време законът
установява идентичен режим при определяне на кумулативното наказание
"Лишаване от права по чл.37,ал.1,т.7 от НК и при условното наказание. В
този смисъл са: Решение №212 от 21.05.1987г. по н.д.№173/87г., трето н.о. и
Решение от 25.10.2005г., по н.д.№15/2005г. на трето но.о..
Преди да одобри споразумението, съдът е бил длъжен да провери неговата
законосъобразност и само ако не противоречи на закона и морала, съгласно чл.
382, ал.7 НПК, да пристъпи към неговото одобрение. В конкретния случай,
страните са предложили размера на наказанието "лишаване от
правоуправление" в нарушение на материалния закон, което PC - Провадия не
е констатирал, поради което и не е предприел действия по предлагане на промени
по реда на чл. 382, ал.5 НПК. Като е одобрил споразумението в този вид, съдът е
допуснал нарушение на материалния закон - чл. 49 ал.2 от НК.
Настоящият състав на ВАпС намира, че
определението, с което е одобрено споразумението по НОХД № 35/2020г. по описа
на Районен съд - Провадия, разкрива особено съществени нарушения на закона и
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. С оглед на
което са налице основания по чл. 422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на
производството и отмяна на съдебния акт. Настоящата инстанция не е процесуално
легитимирана да се произнесе директно по акта след възобновяване на
производството, тъй като отстраняването на допуснатите нарушения не е в полза
на осъдения. Делото следва да бъде върнато на първата инстанция за ново
разглеждане от стадия на съдебното заседание по чл. 382 ал. 2 от НПК, като
съдът упражни правомощието си по чл. 382 ал. 5 от НПК.
Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал.
1 т. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 35/2020 г. по описа на РС
гр. Провадия, като
ОТМЕНЯ определението от 04.03.2020г. за одобряване на
предложеното споразумение и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от
стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.