№ 1173
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20241000502860 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 3738 от 24 юни 2024г. по гр. д. № 12959/2023г. на
Софийски градски съд, ГО, 21 състав е признал за установено, че А. В. Д.
ЕГН **********, адрес: *** не дължи на търговска банка „УниКредит
Булбанк“ АД гр. София, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София пл. „Света Неделя“ № 7 сумата от 18 874, 85 лева договорна лихва
върху главницата от 46800 лева по договор за кредит за периода от 15.12.2012
г. до 22.07.2015 г., и законната лихва върху главницата от 46800 лева за
периода от 23.07.2015 г. до 07.07.2018 г., като погасени по давност, като
отхвърлил иска с правно основание чл. 439 ГПК в частта за недължимост като
погасени по давност на сумата от 46 800 лева по договор за кредит, законната
лихва върху тази сума от 08.07.2018г. до окончателното изплащане и сумата от
3 131,64 лева разноски в заповедното производство; осъдил „УниКредит
Булбанк“ АД да заплати на А. В. Д. разноски в размер 883,27 лева според
уважената част от иска; осъдил А. В. Д. да заплати на „УниКредит Булбанк“
АД разноски в размер 2451,20 лева според отхвърлената част от иска.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивни жалби
1
на всяка от страните.
Ищецът А. В. Д. е подал въззивна жалба срещу решението по гр. д. №
12959/2023г. на СГС, ГО, 21 състав в неговата отхвърлителна част. С доводи,
че съдът е извършил неправилна преценка, че между отделните изпълнителни
действия има по–малко от 5 години, счита обжалваното решение за
неправилно. Сочи, че опис на движими вещи е бил насрочен на 05.01.2018г. и
едва на 08.07.2021г. е насрочен нов опис на движими вещи, т.е. след като са
изтекли две години от последното изпълнително действие. Така обосновава
прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона на
05.01.2020г., като от 05.01.2018г. е започнала да тече нова давност,
поддържайки и, че по перемирано дело давността не се прекъсва. Иска отмяна
на обжалваното решение и вместо това уважаване на иска с правно основание
чл. 439 ГПК и за сумата 46 800 лв.
„Уникредит Булбанк“ АД не е взела становище по въззивната жалба
на ищеца, но от своя страна е подала въззивна жалба срещу решението на
първоинстанционния съд в частта му, в която исковете са уважени. С доводи за
неправилност на решението в атакуваната част поради : - неправилни изводи
за изтекла погасителна давност за вземания за лихва, въпреки че са съдебно
признати и, че за тях се прилага общата 5 годишна погасителна давност; -
неправилни изводи за погасяване на вземанията за лихва за период, през който
са извършвани изпълнителни действия; - неотчитане на молбите на банката за
извършване на изпълнителни действия без да има двугодишен период, през
които такива не са искани, независимо дали е заплатената авансово дължимата
такса, които препятстват настъпването на перемпция, като бездействието
следва да се отнася до всички солидарни длъжници; - неотчитане, че за
периода м.09.2015 – м.02.2016г., поради спиране на изпълнителното
производство, давност не тече, като след възобновяване на производството
взискателят е подавал редовно молби за извършване на изпълнителни
действия, включая до м.01.2023г., - иска отмяна на решението в обжалваните
части и съответно отхвърляне на исковете.
Софийски апелативен съд, в изпълнение на правомощията си, уредени
в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС, след служебна проверка на обжалваното решение, намира
същото за валидно и допустимо.
2
По доводите в жалбите, насрещните доводи и в приложение на
императивните материалноправни норми, приложими към спора, косвено по
правилността на обжалваното решение, намира следното:
Предявени са на 17.11.2023г. искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът е оспорил с правопогасяващо възражение за давност правото на
принудително изпълнение на вземания по изп. дело № 8874/2015г. по описа
на ЧСИ с рег. №*** с район на действие СГС. Пред въззивния съд е уточнил,
че заповедта за изпълнение е влязла в сила, посочил е като момент на
влизането й в сила 18.08.2015г.
Ответникът е оспорил исковете с възражения, че по образуваното въз
основа на изпълнителния лист изпълнително дело редовно са искани
изпълнителни действия и не е настъпила перемпция.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел, че предявените искове са частично основателни поради изтекла
тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за вземанията за
законна лихва и за договорна лихва, започнала да тече от 05.01.2018г., когато
е бил насрочен опис на движими вещи.
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест,
установено в чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът, предявил отрицателен установителен
иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането
под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника
вземане. В конкретния случай, с оглед повдигнатия спор, взискателят -
ответник следва да докаже, че определен изтекъл период от време след
образуване на изпълнението е правно ирелевантен по отношение броенето на
давностния срок.
За да се произнесе по основния спорен въпрос относно погасителната
давност, въззивният съд взе предвид следното :
Спор по фактите във въззивното производство е повдигнат
единствено по доводите на ответника, а именно, че е искал извършване на
изпълнителни действия и след м.07.2018г., - подал е молби за извършване на
опис на движими вещи и през м.06.2019г. и м.09.2019г., както и през
м.04.2020г., през м.08.2021г. – за налагане на запори и насрочване на опис на
движими вещи; през м.06.2022г. – поискал е опис на движими вещи, а през
м.01.2023г. – също е поискал налагане на запори и извършване на опис на
3
движими вещи.
Спорът пред въззивния съд е пренесен и по правото. Жалбоподателят
- ответник поддържа, че всички вземания, предявени за принудително
изпълнение, не са погасени по давност, тъй като се погасяват с общата 5-
годишна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД и не е допустимо настъпване на
частична перемпция по изпълнението, при положение че с изпълнителния
лист /ИЛ/ са били осъдени няколко лица. Жалбоподателят – ищец поддържа,
че давността е започнала да тече, начиная от 05.01.2018г., - последното
валидно и същинско изпълнително действие, и е изтекла на 05.01.2023г., тъй
като според него погасителната давност не се прекъсва при поискване и
извършване на изпълнително действие по перемирано дело.
Прилагайки закона и ТР, относими за разрешаване на спора,
въззивният съд приема за установени следните фактически положения въз
основа и на приети в първоинстанционното производство положения:
С ИЛ от 18.08.2015г., издаден по гр. д. №43496/2015г., въз основа на
допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение, СРС, 50 състав е
осъдил Адибилд ЕООД и А. В. Д. да заплатят солидарно на Уникредит
Булбанк АД сумата 46 800 лв. – главница по посочен договор за банков
кредит, ведно със законната лихва от 23.07.2015г. до изплащането й,
договорна лихва по чл. 4 от договора в размер на 18 874, 85 лв. за периода
25.12.2012 – 22.07.2015г., както и 3 131, 64 лв. – разноски по делото за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Хронологията на извършените действия по изпълнителното дело,
образувано въз основа на посочения ИЛ, е описана в нарочна справка от ЧСИ,
чието съдържание кореспондира на данните по приложеното изпълнително
дело, а и допълнително във връзка с доводите във въззивната жалба на
ответника се установява следното:
Изп. дело № 20158410408874/2015г. е образувано въз основа на
горецитирания ИЛ на 04.09.2015г. Покани за доброволно изпълнение са
връчени на длъжниците на 22.03.2016г. С постановление от 11.01.2023г., на
основание чл. 456 ГПК като взискател по делото по отношение на длъжниците
е присъединена УниКредит Булбанк АД, за дължимите съгласно представен с
молба от 16.07.2021г. ИЛ, издаден на 21.06.2019г. по т. дело № 6561/2016г. на
СГС, VI-2 състав, присъдени разноски. На 29.09.2015г. и на 09.10.2015г.
4
взискателят е подал молби до ЧСИ да не бъдат извършвани изпълнителни
действия поради преговори за споразумение с длъжника – търговско
дружество; с молба с вх. № 022662/04.02.2016г. взискателят е поискал
изпълнението да бъде насочено върху недвижим имот, собственост на
длъжника А. В. Д., представляващ апартамент. Със запорни съобщения от
12.03.2016г. са наложени запори върху вземанията на длъжника Д. за трудово
възнаграждение, дължимо му от неговия работодател Адибилд ЕООД, както и
по банкови сметки, открити в Юробанк България АД, Уникредит Булбанк АД
и Обединена българска банка АД (с предишно наименование Райфайзенбанк
България АД). Наложена е и възбрана върху недвижимия имот, посочен от
взискателя, – върху ½ от него, вписана в Служба по вписванията на
15.03.2016г. С молба от 10.11.2016г. взискателят е поискал налагане на запор
върху доходите на длъжника Д., дължими му по трудови/граждански
правоотношения. С разпореждания от 11.04.2017г. е насрочен опис на
движимото имущество на длъжниците на 25.07.2017г. и впоследствие на
12.09.2017г. На 05.06.2017г. взискателят е депозирал молба, с която е поискал
изпълнението по делото да бъде насочено отново върху вземания на
длъжниците за суми по банкови сметки, върху доход на физическото лице,
както и да бъде насрочен опис на движимите им вещи. Със запорно
съобщение от 02.08.2017г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
банковите сметки на длъжника Д., открити в Банка ДСК АД (с предишно
наименование Сосиете женерал експресбанк АД). До длъжниците са
изпратени на 05.01.2018г. ППИ - за опис на движимо имущество на
03.04.2018г. и на 10.04.2018г. С молба от 11.05.2018г. взискателят е поискал
извършване на опис и оценка на движимите вещи на длъжниците и запор,
съответно възбрана. Опис на движимите вещи на Адибилд ЕООД е насрочен
за 13.05.2018г. Ново искане за насочване на изпълнението върху доходи и
вземания към банки и движимо имущество на длъжниците е постъпило по
делото на 14.02.2019г. Опис на движими вещи на Адибилд ЕООД е насрочен
за 13.08.2019г. С молба от 05.07.2019г., от 13.09.2019г.,от 26.05.2020г. и от
13.10.2020г. взискателят е посочил като способи за удовлетворяване на
вземанията си по делото налагането на запори върху доходи и вземания към
банки на длъжниците, както и извършването на опис на движими вещи на
длъжниците. С разпореждания от 08.07.2021г. е насрочен опис на движимите
вещи на длъжниците на 26.08.2021г. и ППИ са изпратени на същата дата.
5
Нови искания за извършване на имуществено проучване и налагане на запори,
възбрана и извършване на опис са направени с молби на взискателя от
26.08.2021г., 24.06.2022г. и от 26.01.2023г. Със запорни съобщения от
26.09.2023г. са наложени запори върху вземанията на длъжника Д. за суми по
сметки, открити в Юробанк България АД и Банка ДСК АД и на длъжника
Адибилд ЕООД в Уникредит Булбанк АД. С молба от 08.02.2024 г.
взискателят отново е поискал извършването на справки за доходите и
вземания на длъжниците, налагане на запори и извършване на опис на
движими вещи. ЧСИ е удостоверил, че в хода на производството по
принудително изпълнение и в резултат на наложените запори върху вземания
по банкови сметки, от длъжника Д., са постъпили сумите както следва: - на
21.03.2016г. сума в размер на 27.22 лв.; - на 22.03.2016г. сума в размер на 27.07
лв.; - на 06.10.2023г. сума в размер на 7.69 лв. и на 01.12.2023г. сума в размер
на 5.08 лв.
При така приетото за установено от фактическа страна относно
извършените действия по принудително изпълнение, въззивният съд приема
следното относно основателността на предявените искове:
С оглед влизане в сила на заповедта за изпълнение, съобразно
уточнението пред въззивния съд /след изтичане на 14-дневен срок от
връчването на ЗИ, което е станало с връчването на ПДИ – чл. 416 ГПК, а не в
посочения от ищеца момент на датата на издаване на ИЛ/, и правните
последици, които възникват при стабилизиране на заповедта за изпълнение, -
настъпване на ефект, близък до силата на пресъдено нещо, при единствена
възможност за оспорване на самото вземане, предмет на заповедта, с иска с
правно основание чл. 424 ГПК, въззивният съд счита за приложима именно
давността по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, предвидена за вземане, установено със съдебно
решение, - пет години, както поддържа жалбоподателят - ответник. По силата
на чл. 116, б.”в” ЗЗД давността се прекъсва от момента на предприемане на
действия за принудително изпълнение и независимо от по - нататъшната
съдба на тези действия (такова изискване законът не поставя, т.е. не е
предвидено да отпада ефектът на прекъсването) и това е правната норма,
поставена в основата на разрешаване на спора. Спорното материално
правоотношение се регулира и от няколко тълкувателни акта, които съдът е
длъжен да приложи при разрешаването на спора. Наред с това, с оглед
доводите за настъпила перемпция по изпълнението и правните последици от
6
нея, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Основанието за
прекратяване, уредено в цитираната норма, предпоставя бездействие на
взискателя по образувано изпълнително дело за период от време, надвишаващ
две години. Изтичането на този срок води само до прекратяване на
започналото изпълнително производство, но не и до погасяване на
материалното право на взискателя. Съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по
тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Това
ТР обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на
Върховния съд. Съгласно разясненията в това задължително за съда ТР (т. 10),
след образуването на изпълнително дело, при висящност на изпълнителния
процес, прекъснатата давност не спира, като според това ТР, както се посочи,
ППВС № 3/1980г., - съгласно което погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането,
- вече е изгубило сила. Не е изпълнително действие и не прекъсва давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на призовката
(поканата) за доброволно изпълнение, както и искането за извършване на
справки (т. 10 от цитираното ТР от 2015г.). Според ТР № 3 от 28.03.2023г. по
тълк. д. № 3/2020г., ОСГТК на ВКС обаче, погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д.
№ 2/2013г., ОСГТК, ВКС. На следващо място, според т. 1 от ТР № 2 от
04.07.2024г. по тълк. д. № 2/2023г., ОСГТК на ВКС, в случай на множество
солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях
въз основа на един ИЛ, изпълнителното производство не може да бъде
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от
тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са
предприемани срещу останалите длъжници, за настъпване на перемпцията
трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от
7
солидарните длъжници в производството. Точка 3 от същото ТР № 2 от
04.07.2024г. по тълк. д. № 2/2023г., ОСГТК на ВКС, гласи, че погасителната
давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите към това ТР е прието, че
кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му
поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на
предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност
за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като
поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК е в друго - взискателят губи възможност да събере от имуществото на
длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените
обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия,
изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. Ново писмено искане
по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя
началото на ново процесуално правоотношение. Погасителната давност е
материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на
неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече
перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не
бездейства. Съдебният изпълнител дължи обявяването на настъпилото
прекратяване с постановление, което задължение законът изрично му вменява
в съответствие с принципа за удостоверяване на изпълнителните действия и за
да се приложат някои предписани в закона последици, като съдебният
изпълнител дължи и указания по изправността на постъпилата по вече
перемираното дело молба, така че тя да стане процесуално годна да постави
началото на ново изпълнително дело.
Приложени към разглеждания случай посочените легални постановки
и тези на цитираните ТР водят и до следните правни изводи:
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение (т. 10 от цитираното ТР от
2015г.).Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на
действието (чл. 116, б. „в“ ЗЗД), но се счита, че е настъпило с обратна сила,
ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
8
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване
на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения,
провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане. В случая взискателят е поддържал висящността на изпълнителния
процес - искал е извършване на изпълнителни действия, без да има данни
нередовност на искане на взискателя да не е било изправено след надлежно
указание на съдебния изпълнител, като в периода 2016 – 2023г. той е искал
ежегодно извършване на изпълнителни действия. Перемпцията е без правно
значение за давността, като съобразно цитираното ТР № 2 от 04.07.2024г. по
тълк. д. № 2/2023г., ОСГТК на ВКС (т. 3), във връзка с приемането на което
въззивният съд е указал на страните да вземат становище, погасителната
давност се прекъсва и от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция, но в случая съдът намира, че такава не
е настъпила по процесното изпълнение с оглед описаното по -горе поведение
на взискателя. В обобщение, при така развитите съображения въз основа на
приетите за установени от въззивния съд фактически и правни положения по
действията на принудително изпълнение, поискани от взискателя, към датата
на подаване на исковата молба не е изтекла 5-годишна погасителна давност за
процесните оспорени като погасени по давност вземания. Доводите на
жалбоподателя – ищец са неоснователни, а тези на жалбоподателя – ответник
– основателни. При това положение обжалваното решение е частично
неправилно, поради което подлежи на съответна отмяна и вместо това
уважените искове на отхвърляне, а в останалата обжалвана част решението
като правилно като резултат следва да се потвърди в резултат от което в сила
остават и присъдените разноски в полза на ответника съразмерно на
отхвърлената част от иска. Като правна последица от неоснователността на
исковете решението, предмет на инстанционен контрол, в частта му за
разноските, възложени в полза на ищеца, също подлежи на отмяна, а вместо
това на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски за първоинстанционното производство в размер на още 926, 59 лв. –
на база изчисленията на първоинстанционния съд, срещу които не са
направени оплаквания по реда на чл. 248 ГПК и 377, 50 лв. – държавна такса
за въззивно обжалване.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3738 от 24 юни 2024г. по гр. д. № 12959/2023г. на
Софийски градски съд, ГО, 21 състав в частта му, в която е признато за
установено, че А. В. Д. ЕГН **********, не дължи на търговска банка
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, сумата от 18 874,85 лева
договорна лихва върху главницата от 46 800 лева по договор за кредит за
периода от 15.12.2012г. до 22.07.2015г., и законната лихва върху главницата от
46 800 лева за периода от 23.07.2015г. до 07.07.2018г., като погасени по
давност, и в полза на ищеца са възложени разноски в размер на 883, 27 лв. и
вместо това:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от А. В. Д. ЕГН **********, с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че вземанията на
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, за сумата 18 874,85 лв. -
договорна лихва върху главницата от 46 800 лв. по договор за кредит за
периода от 15.12.2012г. до 22.07.2015г., и законната лихва върху главницата от
46 800 лв. за периода от 23.07.2015г. до 07.07.2018г. са погасени по давност и
не подлежат на принудително изпълнение въз основа на изпълнителния лист,
издаден по гр. д. № 43496/2015г. от СРС, 50 състав, по изп. д. №
20158410408874/2015г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3738 от 24 юни 2024г. по гр. д. №
12959/2023г. на Софийски градски съд, ГО, 21 състав останалата обжалвана
отхвърлителна част.
ОСЪЖДА А. В. Д. ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, сумата 1 304, 09 лв.
– разноски за двете инстанции.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11