Решение по дело №9042/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4076
Дата: 5 юли 2024 г. (в сила от 5 юли 2024 г.)
Съдия: Силвана Гълъбова
Дело: 20231100509042
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4076
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов

ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
при участието на секретаря И.на Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100509042 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на седми юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕХЛАРОВ
Мл.с. ВИКТОРИЯ МИНГОВА

при секретаря И.на Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д.
№9042 по описа на СГС за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Н. А. Н. срещу решение от 19.05.2023
г. по гр.д. №42816/2020 г. на Софийския районен съд, 118 състав, в частта, в която са
уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу жалбоподателя установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за
сумата от 554,41 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
1
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, жк. „*******, ап.43, аб. №*******, за
периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 26.03.2019 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 36,87 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва
от 26.03.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК гр.д. №17403/2019 г. по описа на СРС, 118 състав, като ответникът е осъден
да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че по
делото не са установени причините за неплащане на процесните вземания. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Н.” АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният иск за главницата
за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, и в частта, в
която са отхвърлени изцяло предявените установителни искове за лихва за забава върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, поради което решението е влязло в
законна сила в тези му части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответника, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова
тежест е да докаже и че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия в
съответното количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
2
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка,
поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите.
По делото не е спорно и е установено от събраните доказателства, че страните са
били в соченото облигационно отношение по доставка на топлинна енергия.
От приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира изцяло, се
установява, че стойността на потребената топлинна енергия в процесния топлоснабден имот
през периода мес.05.2015 г. – мес.04.2018 г. възлиза на 1109,14 лв., като припадащите се на
ответника Н. А. Н. 4/6 са в размер на 739,43 лв., е непогасените по давност вземания за
периода мес.03.2016 г. – мес.04.2018 г. – на 554,41 лв. Размерът на припадащите се на
ответника Н. А. Н. 4/6 от сумите за дяловото разпределение през периода мес.02.2016 г. –
мес.04.2018 г. възлиза на 36,87 лв.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не само, че не доказа
положителния факт на плащането, а и въобще не твърди каквото и да е плащане.
Ирелевантни са причините за неплащането, тъй като по общото правило на чл.81 ал.2 ЗЗД
обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на
задължението, не го освобождава от отговорност.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 200,00 лв., представляваща депозит за особен представител на ответника, а на
основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 25,00
лв., представляваща държавна такса.

Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20091423 от 19.05.2023 г., постановено по гр.д.
№42816/2020 г. по описа на СРС, ГО, 118 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Н. А. Н., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „******* *******, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*******, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 200,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати сумата от
25,00 лв., представляваща държавна такса..

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Н.” АД.
3

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4