№ 727
гр. Бургас, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20222100500856 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба на ответника АРТУP
ВИКТОРОВИЧ Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. "П." № **, вх. *, ет. *, ап. 4
подадена чрез адв. Юрий Бошнаков, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I” № 10,
вх. Б, ет. 1 против решение № 579 от 30.03.2022 г. постановено по гр. д. № 7715/2021г. на
Районен съд – Бургас, в частта, с която на основание чл.109 от ЗС същият е осъден да
преустанови неоснователното си поведение /действие и бездействие/, с което пречи на
ищеца В. ИВ. АЛ., ЕГН **********, с адрес гр. С., местн. "С. М.", комплекс "Св. С" № *, вх.
*, ет. *, ап. ***, да упражнява спокойно и пълноценно правото на собственост върху
недвижимия си имот – апартамент № ***, находящ се в гр. С., м. "Св. М.", комплекс "Св. С."
№ *, вх. *, като ответникът е задължен да предаде на ищеца ключ или програмиран чип за
входната оградна врата, за достъп до територията на жилищен комплекс „Св. София“ – гр.
Созопол, м. „Света Марина“. Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищеца направените в първата инстанция разноски в
размер на 440 лв.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се твърди,
че същото е постановено по непредявен иск, както и, че е неправилно, тъй като постановено
в противоречие със събраните доказателства нарушение. Въззивникът сочи, че в
обжалваното решение съдът е осъдил ответника да предаде на ищеца ключ от входната
врата на комплекса, без такова искане да е направено в петитума на исковата молба. По
отношение на твърденията за неправилност на решението, поради необоснованост
въззивникът е заявил, че макар съдът да е разпределил правилно доказателствената тежест с
доклада си по чл. 146 от ГПК, е направил неправилни изводи, че по делото да доказани
релевантните обстоятелства, сочещи на основателност и доказаност на иска, въпреки
липсата на доказателства, че именно ответника е лицето, което му дължи предоставяне на
електронен чип за входната врата, в т.ч. и за обема на предоставените от „ГЕОРГ 5“ ООД
1
/бившия собственик на закупения от ищеца имот/ на ответника права. Сочи, че след
постановяване на обжалваното решение се е снабдил с доказателства, изходящо се от
възложителя на строежа „ГЕОРГ 5“ ООД, от което се установява, че всички индивидуални
средства за достъп до входните врати на комплекса като ключове, ел. чипове, кодове са
предоставяне на собствениците на самостоятелните обекти от служители на „ГЕОРГ 5“
ЕООД, без на ответника да са възлагани такива функции, респ., че пълномощията на
последния са оттеглени. Излага съображения, че показанията на св. Петрова, на който
първоинстанционният съд е основал решението си са неверни, за което е сезирана
прокуратурата. Счита, че въпреки тях сами по себе си тези показания не могат да обосноват
извод за основателност на иска, като се навеждат и доводи и за необоснованост на извода,
че е налице недобросъвестно поведение от негова страна. По подробно изложените в
жалбата съображения се иска отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част и
постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Направени са доказателствени
искания за приемане на писмени доказателства, като се твърди, че допускането им във
въззивното производство се иска при условията на чл. 266, ал. 2 от ГПК.
В съдебно заседадание въззивникът, чрез упълномощения си адвокатски
представител поддържа въззивната си жалба и моли за присъждане на разноските по делото.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият В. ИВ. АЛ., чрез упълномощения си
процесуален представител адв. Елена Попова е депозирал писмен отговор, в който е
изразил становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че районният съд е
постановил решението си съобразно искането на ищеца и след анализ на събраните в хода
на делото доказателства, въз основа на които се установява, че ищецът е доказал по
безспорен и категоричен начин, че е собственик на апартамент в комплекс „Света София“-
гр. Созопол и, че е налице направомерно поведение на ответника, смущаващо пълноценното
ползване на имота му. Сочи, че е неоснователно възражението на ответника, че са му
оттеглени всички пълномощия във връзка с решенията в комплекса, в т.ч. и относно
чиповете и ключовете за достъп. Заявява, че без значение е обстоятелството, че бракът на
ответника със съпругата му е прекратен, тъй като всички в комплекса ги знаят като съпрузи,
и, че двамата живеят в комплекса. Излага доводи за неоснователно на възраженията в
жалбата, че обжалваното решение било постановено единствено на базата на показанията на
св. Петрова, като сочи, че част от нейните показания се припокриват с показанията на
другия свидетел – полицай, разпитан по делото. Заявява, че на 12.05.2022г. /след подаване
на жалбата/ страните са постигнали доброволно уреждане на отношенията си съгласно
представено към отговора писмено споразумение. Изразява готовност за сключване на
съдебна спогодба. Моли за присъждане на разноските във въззивното производство.
В съдебно заседание, въззивамият, чрез упълномощения си адвокатски представител
поддържа писмения си отговор на въззивната жалба и моли за потвърждаване на
обжалваното решение. Заявява, че в изпълнение на сключеното между страните писмено
споразумение след подаване на въззивната жалба, на 31.05.2022г. е получил от въззивника-
ответник електронен ключ и ключ от входната врата на паркинга. Представя писмени
бележки.
С оглед самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
направените в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира за установено
следното:
Производството по делото пред първата инстанция е образувано по предявени от
ищеца искове за осъждане на ответника да преустанови неоснователното си въздействие
/действие или бездействие/, с които му пречи на да упражнява спокойно и пълноценно
2
правото на собственост върху недвижимия си имот – апартамент № ***, находящ се в гр. С.,
м. "Св. М.", комплекс "Св. С." № *, вх. *, както и ответникът да бъде задължен да предаде на
ищеца ключ или програмиран чип за входната оградна врата, за достъп до територията на
жилищен комплекс „Св. София“ – гр. Созопол, м. „Света Марина“, в т.ч. и да премахне
свободно пуснатите от него на територията на комплекса кучета.
Ищецът твърди, че е собственик на апаратамент в горепосочения комплекс, в който
живее, а ответникът сменил електронния чип на входната врата на комплекса, с което
неоснователно е препятствал достъпа до имота му. Поради тези действия, ищецът сочи, че е
бил принуден да се изнесе със семейството си на квартира. Освен това в исковата молба се
твърди, че ответникът е ограничил и достъпа на ищеца до гаража, като също така
ответникът е пуснал в двора свободно двадесетина големи кучета, които също пречат на
ищеца да влезе в комплекса, а оттам и в имота си.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорил
предявените искове. Посочил е, че същите са неоснователни, тъй като ищецът е следвало да
насочи исковата си молба към продавача, от който е закупил имота си „ГЕОРГ 5“ ЕООД,а
не към ответника, който нито е продавач, нито е възложител или изпълнител в комплекса,
нито е собственик и не живее в сградата, в която ищецът притежава жилище. Оспорва
твърденията на ищеца, че в комплекса има свободно пуснати кучета, както и, че ответникът
е лицето, което е техен собственик и, че именно той следва да осигури достъп на ищеца до
комплекса и обектите му.
Районният съд е квалифицирал предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС,
като с обжалваното решение го е уважил частично, осъждайки ответника да преустанови
неоснователното си поведение /действие и бездействие/, с което пречи на ищеца да
упражнява спокойно и пълноценно правото на собственост върху недвижимия си имот –
апартамент № ***, находящ се в гр. С., м. "Св. М.", комплекс "Св. С." № *, вх. *, като
ответникът е задължен да предаде на ищеца ключ или програмиран чип за входната оградна
врата, за достъп до територията на жилищен комплекс „Св. София“ – гр. Созопол, м. „Света
Марина. В останалата част, досежно искането за осъждане на ответника да премахне
свободно пуснатите на територията на описания жилищен комплекс кучета.
Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение в уважаващата иска
част. В останалата отхвърлителна част решението не е обжалвано, поради което в тази част е
влязо в законна сила.
След извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното
решение Бургаският окръжен съд не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи, становищата на страните и след
преценка на доказателствата по делото, Бургаският окръжен съд намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Съгласно чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За уважаване на
предявената негаторна претенция съгласно указанията, дадени в ТР № 4/ 2015 от 06.11.2017
г. на ОСГК на ВКС в тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост върху
посочения в исковата молба обект, както и, че ответникът му пречи да упражнява в пълен
обем правото си на собственост върху имота и гаража към него, без да има правно
3
основание за това.
Районният съд установил правилно фактическа обстановка по делото, като въз
основа на нея е направил правилни и обосновани фактически и правни изводи за наличие на
извършено от ответника неоснователно въздействие /осъществено чрез действие и
бездействие/, довело до ограничаване на правото на ищеца за достъп до комплекса, в който
притежава имот и гаража в комплекса, препятстващи ползването им, които изводи се
споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция, поради което на основание чл. 272 от
ГПК въззивният съд препраща към тях. Първоинстанционният акт е постановен в
съответствие с правилата на чл. 235, ал. 3 от ГПК съобразно правилно установените в хода
на първоинстанционното производство релеванти за спора факти и обстоятелства при
спазване на съдопроизводствените правила по делото, същият е ясно мотивиран и
обоснован.
С оглед обстоятелството обаче, че в хода на въззивното производство страните са
уредили доброволно и извънсъдебно отношенията си по спора чрез представено към
отговора на въззивната жалба сключено помежду им писмено споразумение от 12.05.2022г.,
в изпълнение на което ответникът е преустановил неоснователните си действия, предмет на
уважената част от иска, предоставяйки на ищеца електронен ключ и ключ от входната врата
на паркинга, чрез които се осигурява достъп до комплекса и гаража, в съответствие с чл.235
ал.3 от ГПК, настоящата инстанция като съобрази, че правата на ищеца вече са
възстановени, предявената негаторна претенция по чл. 109 от ЗС се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По горните съображения и предвид настъпилите във въззивното производство нови
факти и обстоятелства /чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК/ се налага налага отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което като искът по чл. 109 от ЗС
в уважената обжалвана част следва да се отхвърли като неоснователен.
Въпреки извършеното от ответника в хода на настоящото производство
възстановяване на предишното фактическо положение, довело като краен резултат до
отхвърляне на иска в тази му част, в полза на ищеца- въззиваем следва да се присъдят
направените във въззивното производство разноски, тъй като с поведението си ответникът е
дал повод както на водене на делото по този иск, така и за въззивното обжалване на
първоинстанционното решение в уважаващата иска част, т.е. причината за направените от
въззивамия разноски за платено за въззивното производство адвокатско възнаграждение е
именно подадената въззивна жалба.
Що се касае до направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК настоящата
инстанция намира същото за неоснователно, тъй като платения размер на адвокатското
възнаграждение за въззивното производство от 800 лв. надвишава с 200 лв. минималния
размер на предвиденото такова по чл.7, ал. 1, т. 4 от НМРАВ е в размер на 600 лв. Предвид
горното в полза на ищеца- въззиваем следва да се присъдят изцяло направените пред
въззивната инстанция разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 579 от 30.03.2022 г. постановено по гр. д. № 7715/2021г. на
Районен съд – Бургас, в частта, уважаваща исковете по чл. 109 от ЗС, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
4
ОТХВЪРЛЯ иска на В. ИВ. АЛ., ЕГН **********, с адрес гр. С., местн. "С. М.",
комплекс "Св. С" № *, вх. *, ет. *, ап. ***, в частта за осъждане на ответника АРТУP
ВИКТОРОВИЧ Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Промишлена“ № 33, вх. Б, ет.
9, ап. 42 на основание чл. 109 от ЗС да преустанови неоснователното си поведение
/действие и бездействие/, с което пречи на ищеца да упражнява спокойно и пълноценно
правото на собственост върху недвижимия си имот – апартамент № ***, находящ се в гр. С.,
м. "Св. М.", комплекс "Св. С." № *, вх. *, както и задължаването на ответника да предаде на
ищеца ключ или програмиран чип за входната оградна врата за достъп до територията на
жилищен комплекс „Св. София“ – гр. Созопол, м. „Света Марина“.
ОСЪЖДА АРТУP ВИКТОРОВИЧ Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„Промишлена“ № 33, вх. Б, ет. 9, ап. 42 ДА ЗАПЛАТИ на В. ИВ. АЛ., ЕГН **********, с
адрес гр. С., местн. "С. М.", комплекс "Св. С" № *, вх. *, ет. *, ап. *** на основание чл. 78,
ал. 1 и чл.80 от ГПК направените във въззивното производство разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5