№ 16783
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110172419 по описа за 2021 година
Ищецът ФИРМА е предявил срещу ответниците Я. Д. М. и К. Т. С., по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че всеки от тях дължи сумата в размер на
740,01 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. съгласно изравнителна сметка, за топлоснабден имот находящ
се в ..., ведно със законна лихва за периода от 19.08.2021 г. до изплащане на вземането и
сумата в размер на 182,70 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 15.09.2018 г. до 05.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.08.2021 г. по ч.гр. дело № 48200/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото имали качеството на потребител на ТЕ, тъй като са собственици на
топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия, купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като по ОУ от 2016 г., които са приложими към процесния
период, длъжникът изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна
сметка, която е със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава и без покана.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
1
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника Я. Д. М. чрез адв. К. Б., в който оспорва предявените искове, като оспорва, че е
собственик или вещен ползвател на имота. Оспорва наличието на валиден договор с
дружеството за дялово разпределение за периода. Оспорва въвеждането на абонатната
станция в експлоатация и годността на СТИ. Оспорва, че има качеството на купувач по
договор за продажба на топлинна енергия. Възразява за изтекла погасителна давност.
Възразява, че искането за лихва за забава се основава на неравноправна клауза по смисъла
на ЗЗП, както и че ответникът не е поставен в забава. Прави искане претенцията да бъде
отхвърлена. Претендира разноски в исковото и заповедното производство. Възразява за
разноските на ищеца. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника К. Т. С. чрез адв. Н. И., в който оспорва предявените искове, като оспорва, че
има качеството на купувач по договор за продажба на топлинна енергия. Възразява за
изтекла погасителна давност. Възразява, че ответникът не е поставен в забава. Прави
искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски в исковото и заповедното
производство. Възразява за разноските на ищеца. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД счита
предявените искове за основателни.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството ФИРМА е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 19.08.2021 г. г. срещу Я. Д. М. и К. Т. С., за сумите,
описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело №
48200/2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав, а на 28.08.2021 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците, с предмет описаните
вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Срещу заповедта за изпълнение са постъпили възражения по образец в срок по чл.
414, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени
указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове
са процесуално допустими.
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо,
вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска е потребител на
топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, където е имотът му e
топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
2
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
В тежест на ищеца е с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на
потребители на ТЕ на ответниците е да установи, че имотът е собствен на ответниците или
същите имат качеството на потребители на ТЕ на друго предвидено в закона основание.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
В настоящия случай и с оглед въведените с отговора на исковата молба възражения,
спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането за главниците и лихвите при
оспорено качество на потребител на топлинна енергия на ответниците, тъй като между
страните не спорно, поради което и отделено като такова по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от
ГПК с доклада по делото, е обстоятелството, че имотът е топлофициран и за спорния период
е извършвана услугата дялово разпределение.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
От представените и приети по делото нотариални актове, в това число и нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 99, том III, рег. № 5606 от 05.07.2018 г., чието
легитимиращото действие по отношение на принадлежността на правото на собственост не
е оборено в процеса с допустими доказателствени средства, удостоверения за наследници,
както и заявление-декларация за откриване на партида, се установява, че ответниците са
придобили правото на собственост върху апартамент № 9, находящ се в гр. София, бул.
„Христо и Евлоги Г.и“ № 80, както са били собственици на имота за целия исков период от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., поради което на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ имат
качеството и на потребители на топлинна енергия за исковия период и са легитимирани да
отговарят по предявените искове.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г., които са
публикувани, което е безспорно между страните. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ
предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ
разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което
в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, както и от
документите, представени от третото лице-помагач, се установява, че в топоснабдения имот
3
за периода от 05.2017 г. до 04.2018 г. е имало 7 броя отоплителни тела и 1 водомер за
топла вода, като на шест от отоплителните увреди (в хол, кухня и четири стаи) са поставени
индивидуални уреди за дялово разпределение с дистанционен (радио) отчет. Топлинната
енергия за процесния период е определяна въз основа на реален отчет на
разпределителите. Поради липса на уред, топлинната енергия в банята е начислявана на
база експлоатация по максималния специфичен разход на сградата. Топлинната енергия за
битова гореща вода е отчитана на база реален отчет, като при отчета на показанията, които
са нанесени правилно в изравнителните сметки, са съставени протоколи за главен отчет с
подпис на лицето, осигурило достъп (абоната) Я. Д. М. (лист 89), автентичността на който
документ не е оспорена и оборена в процеса. Според заключението на вещото лице,
определеното количество топлинна енергия за имота, сградна инсталация и битова гореща
вода, е извършено съгласно действащата нормативна уредба. Стойността на отчетената
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация е 229,96 лева, за отопление на имота
1114,26 лева и за битова гореща вода е в размер на 357,28 лева за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г. Сумата за доплащане след извършване на отчета е в размер на 151,93 лева.
В СТЕ е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество
топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип, който е преминал
задължителни проверки и е проведен контрол от лицензирани лаборатории за процесния
период, поради което вземане за заплащане на топлинна енергия за сочения период е
възникнало в по-голям размер от претендираните 1480,02 лева (по 1/2 за всеки ответник),
поради което исковете се явяват основателни и съдът дължи произнасяне по своевременно
наведеното възражение за изтекла погасителна давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки
съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент
и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на
19.08.2021 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди
4
19.08.2018 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/,
обаче, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на
спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на
21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7
дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. След добавяне на посочения
период, погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г.,
тъй като вземането за април 2018 г. е станало изискуемо на 14.06.2018 г. и при отчитане на
периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП,
давността за него, както и за сумата по корекцията, не е изтекла преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 19.08.2021 г.
След изваждане на погасената по давност сума от общото задължение, размерът на
дължимата главница за периода 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г. възлиза общо на 222,51 лева
(или 111,25 лева за всеки), като за сумата над 111,25 до пълния претендиран размер от всеки
740,01 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г. исковете следва да се отхвърлят
като погасени по давност.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана. Обстоятелството, че
фактурите за сумите са издадени и обявени съгласно предвиденото в ОУ, е отделено като
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от
ГПК. Макар в настоящия случай мораторната лихва да се претендира за период, който
самостоятелно не е обхванат от погасителната давност, лихвата е начислена и върху
погасените по давност главници, поради което и на основание чл. 119 от ЗЗД,
обезщетението за забава върху погасените главници не се дължи, въпреки че давността за
него не е изтекла. Дължимото обезщетение върху главницата за топлинната енергия, която
не е погасена по давност, изчислено по реда на чл. 162 от ГПК, върху непогасената главница
и за исковия период възлиза на 65,28 лева. Ето защо искът на ищеца следва да се уважи в
размер на по 32,64 лева (1/2 от общото задължение за всеки ответник) за периода от
15.09.2018 г. до 05.08.2021 г., като за сумата над 32,64 до пълния претендиран размер от
всеки от ответниците 182,70 лева, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
5
По разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 36,91 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсулт, общо 86,91 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 13,56 лева, от които всеки ответник дължи половината – 6,78 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 63,09 лева за държавна такса (л. 59), 350
лева за депозит за СТЕ (л. 86). Страната е заявила и претенция за присъждане на
юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., поради което съдът определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 80,02 лева – разноски в исковото производство или общо за двете производства –
93,57 лева, от които всеки ответник дължи половината – 46,79 лева.
Ответниците са заявили искане за присъждане на разноски за адвокат в заповедното
производство, но по делото не са представени доказателства, че са били представлявани от
такъв, поради което разноски за него не следва да се присъждат.
За исковото производство възнаграждението по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., изчислено
върху заявената претенция въз основа на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед цената на иска, е 400 лева. Ето защо на всеки от двамата адвокати,
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да се присъди
сумата в размер на 337,62 лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство
съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът Я. Д. М., ЕГН **********, с адрес в ФИРМА, дължи на
6
ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., сумата в размер на 111,25 лева ,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.04.2018 г. - 30.04.2018 г. съгласно изравнителна сметка, за топлоснабден имот находящ се
в ФИРМА, ап. 9, аб. № 25946, ведно със законна лихва за периода от 19.08.2021 г. до
изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 32,64 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 05.08.2021
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 28.08.2021 г. по ч.гр. дело № 48200/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над 111,25 до 740,01 лева
и за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г. като погасен по давност, както и иска за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за сумата над 32,64 лева до пълния
претендиран размер от 182,70 лева като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът К. Т. С., ЕГН ********** , с адрес в ФИРМА, дължи на
ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., сумата в размер на 111,25 лева ,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.04.2018 г. - 30.04.2018 г. съгласно изравнителна сметка, за топлоснабден имот находящ се
в ФИРМА, ап. 9, аб. № 25946, ведно със законна лихва за периода от 19.08.2021 г. до
изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 32,64 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 05.08.2021
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 28.08.2021 г. по ч.гр. дело № 48200/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над 111,25 до 740,01 лева
и за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г. като погасен по давност, както и иска за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за сумата над 32,64 лева до пълния
претендиран размер от 182,70 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Я. Д. М., ЕГН **********, и К. Т. С., ЕГН **********, и двамата с адрес
в ФИРМА, да заплатят на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в
..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, всеки сумата от по 46,79 лева - разноски, от които 6,78
лева в заповедното производство и 40,01 лева в исковото производство.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да
заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН **********, с адрес ..., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 337,62 лева - адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да
заплати на адвокат Н. И. И., ЕГН **********, с адрес ..., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 337,62 лева - адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на Т.С., като трето лице помагач на страната
7
на ФИРМА, ЕИК ....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8