Решение по КНАХД №391/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 124 от 14.05.2025 г., постановено по АНД № 1291/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ №788448-F779017/ 16.09.2024 г., издадено от Изпълнителния директор на НАП, с което на „Пет седмици” ЕООД, с ЕИК *********, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 10000 лева за нарушение на чл. 9, ал. 5 от Закона за хазарта /ЗХ/ и на основание чл. 98 от ЗХ, и е осъдена Националната агенция за приходите да заплати на „Пет седмици“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 1650 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че административното нарушение е установено от анализ на представени в хода на извършена проверка счетоводни/ платежни документи, при съпоставка с данните от информационната система на НАП, като датата на съставяне на АУАН невинаги съвпада с датата на извършване на нарушението. Счита, че плащането на дължимия корпоративен данък за игрален автомат в игрална зала или казино не заличава с обратна сила допуснатото нарушение на чл. 9, ал. 5 от ЗХ. Посочва, че правото на санкционираното дружество да узнае основанието за наложеното му наказание не е нарушено, като законосъобразно е била ангажирана отговорността на дружеството на основание чл. 98 от ЗХ във вр. с чл. 9, ал. 5 от с.з. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са събрани достатъчно доказателства, от които се установяват всички относими към спора факти и обстоятелства. Същите били правилно преценени от АНО, като възприетата от него фактическа обстановка е напълно обоснована. Моли съда да постанови решение, с което отмени изцяло решението на Районен съд – Сливен и постанови ново по съществото на спора, като потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

По делото е постъпил отговор от ответника по касационната жалба, подаден чрез пълномощник, който счита жалбата за неоснователна. Посочва, че при съставяне на АУАН и издаване на НП нарушението следва да е описано пълно и непротиворечиво от фактическа и правна страна, като в процесния случай органът не е посочил коя част от двете самостоятелни хипотези на чл. 9, ал. 5 от ЗХ счита за нарушена. Счита, че: неправилната квалификация на деянието води до неразбиране на съдържанието на твърдяното административно нарушение; не е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е посочена конкретна дата на нарушението; наложената имуществена санкция е прекомерна и непропорционална. В условията на евентуалност посочва, че деянието разкрива белези на маловажен случай на административно нарушение. Посочва, че следва да се отчете краткият период от време от момента на приемане и влизане в сила на действащата редакция на нормата на чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, с която се определя размерът на данъка на тримесечие върху хазартната дейност за игрален автомат в игрална зала и игрално казино, съответно всяко игрално място от него. С влизането й в сила на 01.01.2024 г. този размер е значително увеличен - от 500 лева на 800 лева, което заедно с неписаните правила на свободната стопанска инициатива оправдават забавянето на плащане към фиска, равняващо се на шест календарни дни. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Претендира присъждане на направените в рамките на касационното производство разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател - Изпълнителен директор на НАП, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от упълномощен процесуален представител, който поддържа касационната жалба на изложените в нея съображения. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и потвърди НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - „Пет седмици“ ЕООД, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. По делото е подадена писмена защита, чрез упълномощен процесуален представител, който заявява, че касационната жалба е неоснователна. Поддържа доводите изложени в подадения отговор и излага подробни съображения за правилността на обжалваното решение. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Претендира разноски, за които представя списък.

Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен счита, че касационната жалба е основателна, като предлага обжалваното решение да бъде отменено.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 25.06.2024 г. била извършена проверка на игрална зала за организиране на хазартни игри, находяща се в гр. Т., ***, където хазартните игри се организирали от търговско дружество „Пет седмици“ ЕООД с ЕИК *********. Съставен бил Протокол за извършена проверка серия АА №0005611/ 25.06.2024 г. Установено било, че дружеството е организатор на хазартни игри в игрални зали по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта, съгласно Удостоверение за издаден лиценз №000030-10654/ 28.12.2023 г., издадено на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за хазарта от изпълнителния директор на НАП за посочената игрална зала и отразяващо актуалното състояние на лиценз, издаден с Решение №000030-2282/ 17.03.2023 г. на същия орган. По време на проверката се установило, че всички игрални автомати са налични и функциониращи, подробно описани по вид, тип и фабрични номера, в приложение към посоченото удостоверение. От представените месечни отчети за месеците януари, февруари и март 2024 г. било установено, че игралните автомати са били налични и са функционирали през първото тримесечие на 2024 г. Изискан бил платежен документ за платен данък за първото тримесечие на 2024 г. по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, като такъв документ бил представен в хода на проверката в игралната зала с дата на плащане - 22.04.2024 г. Дължимият данък за първото тримесечие на 2024 г. за монтираните в игралната зала и експлоатирани 15 игрални автомата с 15 броя игрални места бил в размер на 12000 лева. Този данък е бил деклариран по чл. 246 от ЗКПО с декларация вх. № 20000243053845/ 08.04.2024 г.

Актосъставителят е приел, че търговското дружество „Пет седмици“ ЕООД не е изпълнило задължението си да внесе дължимия данък по ЗКПО в пълен размер и срок за горепосоченото игрално оборудване - до 15- то число на месеца, следващ тримесечието. Приел е, че търговското дружество е нарушило разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Закона за хазарта, за което му съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

Районният съд е приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление не е посочено кога е извършено вмененото нарушение и при квалификацията на нарушението е налице несъответствие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинението, което води до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Приел е, че съгласно чл. 9, ал. 5, предл. 2 от Закона за хазарта, дължимият данък по ЗКПО следва да не е заплатен и към момента на образуване на административнонаказателното производство, като плащането му след срока по чл. 247, вр. чл. 246, ал. 1 от ЗКПО не представлява съставомерно деяние по ЗКПО нито по Закона за хазарта. Формирал е извод, че не е следвало да бъде съставен АУАН, а съгласно нормата на чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗАНН административнонаказателното производство е следвало да бъде прекратено с мотивирана резолюция на наказващия орган. С тези мотиви районният съд е приел, че атакуваното НП е незаконосъобразно и го е отменил.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

От събраните по делото пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства е установено, че към датата на проверката - 25.06.2024 г. ответникът по касация е използвал игрално оборудване, вписано в издаденото на дружеството Удостоверение за издаден лиценз № 000030-10654/ 28.12.2023 г., за което не е бил внесен дължимият данък по ЗКПО, в срок до 15.04.2024 г. включително. Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица декларират данъка върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино с подаване на данъчна декларация по образец в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието. Според чл. 247 от ЗКПО данъкът върху хазартната дейност по този раздел се внася в сроковете за декларирането му. С посочената за нарушена разпоредба на чл. 9, ал. 5 от ЗХ е въведена забрана за използването на игрално оборудване, което не е вписано в регистъра по чл. 20, ал. 2 и в издадения лиценз или за което не е внесен дължимият данък по Закона за корпоративното подоходно облагане. За неизпълнение на тази императивно предвидена забрана, съгласно санкционната норма на чл. 98 от с.з. на този, който използва игрално оборудване, което не е вписано в издадения лиценз или за което не е внесен дължимият данък, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

Видно от представеното по делото пред първоинстанционния съд копие на платежен документ с уникален рег. №ОВ62204240058309 от 22.04.2024 г., към датата на съставяне на АУАН - 19.07.2024 г. дължимият данък по чл. 246 от ЗКПО за първото тримесечие на 2024 г. е бил платен. В самото НП е посочено, че данъкът е деклариран с Декларация по чл. 246 от ЗКПО с вх. №20000243053845 от 08.04.2024 г. Правилно районният съд е приел, че след като към датата на съставяне на АУАН дължимият данък по чл. 246 от ЗКПО за първото тримесечие на 2024 г. е бил платен; дружеството не е използвало игрално оборудване, за което дължимият данък по ЗКПО не е бил платен, поради което деянието не представлява нарушение по чл. 9, ал. 5 от ЗХ. Посочената за нарушена норма предвижда забрана за използването на игрално оборудване, за което не е внесен дължимият данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, за нарушението на която се налага предвидената чл. 98 от ЗХ санкция. След като актосъставителят и АНО са разполагали с информация за извършеното плащане, то неправилно е бил съставен АУАН, съответно издадено НП.

По отношение на начина, по който нарушението е описано в акта и в НП се установява допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН, съответно на чл. 57, ал. 1 , т. 5 от с.з., съгласно които АУАН, съответно НП трябва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението; описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. При описание на нарушението в АУАН и в НП е посочено, че „Пет седмици“ ЕООД не е изпълнило задължението си да внесе данъка по ЗКПО в пълен размер и срок, като остава неясно дали АНО е приел, че е налице частично плащане на данъка или пълно неизплащане. Липсват мотиви за приравняване на по-късно извършеното плащане на липсата на такова, като не е посочена и датата на извършване на нарушението. Посоченото в съвкупност мотивира настоящия съдебен състав да приеме за правилен формирания от съда извод за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство, което е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, което е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.

По изложените съображения, Районният съд правилно е отменил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна, като по делото е представен договор за правна помощ и съдействие, списък на разноските ведно с доказателство за извършването им. На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на ответника по касация следва се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева, които да се възложат в тежест на касационния жалбоподател.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 124 от 14.05.2025 г., постановено по АНД № 1291/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Пет седмици“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1600 (хиляда и шестстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.