№ 1108
гр. Варна, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20253100501476 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби с вх. №№ 34969/16.04.2025 г. и
35530/17.04.2025 г. на Е. Г. М. против Решение № 1203/07.04.2025 г. по гр.д. №
3318/2023 г. по описа на ВРС, ХLII състав, с което са отхвърлени изцяло
исковете й против Т. И. С., Е. Н. Д., П. К. Ц. и Л. А. М. с правно основание чл.
109 от ЗС и чл. 64 от ЗС, както следва: 1/ за осъждане на ответниците да
преустановят действията си изразяващи се в препятстване на достъпа на
ищцата Е. М. до собствените й имоти, осъществяван от ул. „Г.К." № 5 от
пътното платно през входа на построен за целта проход към вътрешния двор,
отказвайки да й предоставят ключ от заключващото устройство за входната
метална врата на прохода и паркират автомобили в същия проход, обозначени
със зЕ. краска за вътрешния двор и червена за прохода, на скицата с номер 15 -
132329 - 06.02.2023 г. на имот с ид. № ******* /л.70/, с които пречат на Е. М.
да ползва собствеността си върху самостоятелните й обекти на собственост -
самостоятелен обект ГАРАЖ 1 с ид. № *******1 3 и ОФИС с ид. №
*******14, разположени в сграда с ид. № *******по КККР на гр.Варна; 2/ за
осъждане на ответниците да възстановяват пропадането на терена пред
1
прохода и носещата колона в размер на 13 сантиметра по протежение на целия
проход и носещата колона, довели до теч и влага в офиса и под гаража на
ищцата при всеки дъжд, както и да бъде направен от ответниците необходим
ремонт и хидроизолация на компрометирания участък от собствения на
ответниците имот – ПИ № ****** по КККР на гр. Варна, находяща се на адрес
гр. Варна, ул. „Г.К.“ № 5, с площ по нотариални актове 215 кв. м., от които 215
кв.м. застроена площ 128 кв.м, при граници за целия имот ПИ ******: ул.
„Г.К.“, имот № ******, имот № ******, имот № ****** , имот № ***** и 3/ за
определяне на маневрената площ от ПИ № ****** по КК на гр. Варна,
необходима за безпрепятственото ползване от суперфициарния собственик М.
на ГАРАЖ 1 с ид. № *******13 и ОФИС с ид. № *******14, разположени в
сграда с ид. № *******по КК на гр. Варна.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и
поради необоснованост. Твърди се незаконосъобразност на атакувания акт
като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Релевира се, че по делото е
установено, че вратата към прохода е заключена, което препятства достъпа на
М. до собствените й обекти. Излага се, че вторият иск с правно основание чл.
109 от ЗС е немотивиран. Твърди, че маневрената площ, необходима за
ползването на гаража в обема на сградата е 6 м., успоредно на сградата.
Правят се следните доказателствени искания: за допускане на СТЕ със задачи
формулирани във въззивна жалба с вх. № 34969/16.04.2025 г., за издаване на
съдебно удостоверение, което да послужи за снабдяване с архитектурните
проекти и строителни книжа на сградата, находяща се в гр. Варна, ул. „Г.К.“ №
5, оспорва се по реда на чл. 193 от ГПК истинността на удостоверение № 0-
38/11.04.2007 г. на община Варна, район „Одесос“; за издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване с представените документи по адм.д. № 949/2009
г. по описа на Варненски административен съд, XX състав и да се изиска
цялото дело, оспорва се по реда на чл. 193 от ГПК истинността на
представените по делото нотариални актове. Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се уважат
изцяло предявените искове. Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемата Т. И. С. депозира отговор по така подадените жалби, с
който излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение като
2
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Въззиваемата Е. Н. Д. депозира отговор по така подадените жалби, с
който излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Въззиваемият Л. А. М. депозира отговор по така подадените жалби, с
който излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Въззиваемият П. К. Ц. не депозира отговор по така подадените жалби.
В съдебно заседание явилите се лично или чрез процесуален
представител поддържат изразената позиция по спора.
По отношение на въззивните жалби:
Въззивните жалби на М. са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и
чл. 263, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.
В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е
постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от
законен състав, поради което се явява валидно. Исковете с правно основание
чл. 109 от ЗС и чл. 64 от ЗС са отчасти допустими, тъй като се касае за защита
правото на собственост, като процесният имот се намира и във владение на
ищцата.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбите оплаквания.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на Е. Г. М. против Т.
И. С., Е. Н. Д., П. К. Ц. и Л. А. М. с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 64 от
ЗС, както следва: 1/ за осъждане на ответниците да преустановят действията
си изразяващи се в препятстване на достъпа на ищцата Е. М. до собствените й
имоти, осъществяван от ул. „Г.К." № 5 от пътното платно през входа на
3
построен за целта проход към вътрешния двор, отказвайки да й предоставят
ключ от заключващото устройство за входната метална врата на прохода и
паркират автомобили в същия проход, обозначени със зЕ. краска за вътрешния
двор и червена за прохода, на скицата с номер 15 - 132329 - 06.02.2023 г. на
имот с ид. № ******* /л.70/, с които пречат на Е. М. да ползва собствеността
си върху самостоятелните й обекти на собственост - самостоятелен обект
ГАРАЖ 1 с ид. № *******1 3 и ОФИС с ид. № *******14, разположени в
сграда с ид. № *******по КККР на гр.Варна; 2/ за осъждане на ответниците да
възстановяват пропадането на терена пред прохода и носещата колона в
размер на 13 сантиметра по протежение на целия проход и носещата колона,
довели до теч и влага в офиса и под гаража на ищцата при всеки дъжд, както и
да бъде направен от ответниците необходим ремонт и хидроизолация на
компрометирания участък от собствения на ответниците имот – ПИ № ******
по КККР на гр. Варна, находяща се на адрес гр. Варна, ул. „Г.К.“ № 5, с площ
по нотариални актове 215 кв. м., от които 215 кв.м. застроена площ 128 кв.м,
при граници за целия имот ПИ ******: ул. „Г.К.“, имот № ******, имот №
******, имот № ****** , имот № ***** и 3/ за определяне на маневрената
площ от ПИ № ****** по КК на гр. Варна, необходима за безпрепятственото
ползване от суперфициарния собственик М. на ГАРАЖ 1 с ид. № *******13 и
ОФИС с ид. № *******14, разположени в сграда с ид. № *******по КК на гр.
Варна.
Ответниците Т. И. С., Е. Н. Д. и Л. А. М. депозират писмени отговори на
исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с които е изразено становище за
неоснователност на исковете.
Ответникът П. К. Ц. не депозират писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК.
От фактическа страна настоящата инстанция приема за установено
следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Пред настоящата инстанция е приет заверен препис от Решение №
392/12.04.2024 г. по в.гр.д. № 162/2024 г. по описа на ВОС, II гр. състав, с
което се отменя Решение № 3974/06.12.2023г. постановено по гр.д. №
4
16948/2022г. по описа на ВРС, 17-ти състав в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Е. Г. М. срещу Е. Н. Д. иск с правно основание чл.109 от ЗС,
като вместо него е постановено осъждането на Е. Н. Д. да преустанови
неправомерните си действия, с които препятства ползването от ищцата Е. Г.
М. на собствените й самостоятелни обекти в сграда с административен адрес:
гр.Варна, ул.„Г.К.“ № 5, представляващи гараж № 1 с ид. *******13 и офис с
ид. *******14 по КК на гр. Варна, като й предостави ключ от заключващото
устройство за входната автомобилна метална врата поставена на границата на
имота и прохода в сградата с идентификатор № *******по Кадастралната
карта и осигурява безпрепятствен достъп на ищцата през прохода,
включително с автомобил, до собствените й обекти, на основание чл.109 от
ЗС.
С Определение № 3772/21.07.2025 г. по к.гр.д. № 3386/2024 г. по описа
на ВКС, II г.о., I състав не се допуска касационно обжалване на Решение №
392/12.04.2024 г. по в.гр.д. № 162/2024 г. по описа на ВОС, II гр. състав.
Представена е и скица на ПИ № ****** по КК на гр. Варна.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
достигна до следните правни изводи:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКОВЕТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 109
ОТ ЗС:
Едно съдебно решение е недопустимо, когато пререшава разрешения с
влязло в сила съдебно решение правен спор между страните - чл. 299, ал. 2 от
ГПК. Необходимо е и при двата случая съдът да се е произнесъл по същество
относно съществуването на едно и също субективно право, което е предметът
на делата. Видно от разпоредбата на чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно
решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България. Наред с това, по
силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установява със сила
на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници
като съобразно чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не може
да бъде пререшаван.
В настоящата хипотеза първоинстанционното решение е частично
5
недопустимо, тъй като е налице пререшаване на правния спор между
страните. С влязло в законна сила Решение № 392/12.04.2024 г. по в.гр.д. №
162/2024 г. по описа на ВОС, II гр. състав е постановено Е. Н. Д. да
преустанови неправомерните си действия, с които препятства ползването от
ищцата Е. Г. М. на собствените й самостоятелни обекти в сграда с
административен адрес: гр.Варна, ул.„Г.К.“ № 5, представляващи гараж № 1 с
ид. *******13 и офис с ид. *******14 по КК на гр. Варна, като й предостави
ключ от заключващото устройство за входната автомобилна метална врата
поставена на границата на имота и прохода в сградата с идентификатор №
*******по Кадастралната карта и осигурява безпрепятствен достъп на ищцата
през прохода, включително с автомобил, до собствените й обекти, на
основание чл.109 от ЗС. Т.е. въпросът за задължението на ответницата Д. да
предостави на М. ключ от по-широката метална врата, поставена пред прохода
на сградата е разрешен със сила на присъдено нещо, поради което Решение №
1203/07.04.2025 г. по гр.д. № 3318/2023 г. по описа на ВРС, ХLII състав, с
което е отхвърлен иска на въззивницата против Е. Н. Д. с правно основание
чл. 109 от ЗС за осъждане на ответницата да преустанови действията си
изразяващи се в препятстване на достъпа на ищцата Е. М. до собствените й
имоти, осъществяван от ул. „Г.К." № 5 от пътното платно през входа на
построен за целта проход към вътрешния двор, отказвайки да й предоставят
ключ от заключващото устройство за входната метална врата на прохода и
паркират автомобили в същия проход, обозначени със зЕ. краска за вътрешния
двор и червена за прохода, на скицата с номер 15 - 132329 - 06.02.2023 г. на
имот с ид. № ******* /л.70/, с които пречи на Е. М. да ползва собствеността си
върху самостоятелните й обекти на собственост - самостоятелен обект
ГАРАЖ 1 с ид. № *******1 3 и ОФИС с ид. № *******14, разположени в
сграда с ид. № *******по КККР на гр.Варна е недопустимо и като такова
следва да бъде обезсилено, а производството в тази му част прекратено.
Негаторният иск е средство за правна защита на собственика, срещу
всяко неоснователно действие или бездействие или създадено състояние,
което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота
си или в съответствие с обема на това право.
Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства
/нот. акт № 197, том IV, рег. № 6328, дело № 636/17.10.2016 г./ е видно, че
ищцата е собственик на гараж № 1 с ид. № *******13 и офис с ид. №
6
*******14 по КК на гр. Варна. Няма спор, че ответниците Т. С. и Л. М. са
съсобственици на дворното място и на самостоятелни обекти в сградата,
изградена в ПИ № ****** по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул.
„Г.К.“ № 5 – видно от нот. акт № 129, том ХХV, дело 8100/1991 г., нот. акт №
138, том I, дело № 245/1991 г., нот. акт № 45, том III, рег. № 3496, дело №
464/2005 г. За ответниците Е. Д. и П. Ц. не са ангажирани такива. Според т. 3
от ТР № 4/06.11.2017 г., постановено от ОСГТК на ВКС, за уважаването на
иска по чл. 109 от ЗС не е достатъчно ищцата да докаже само, че е собственик
на имота и че върху този имот ответниците са осъществили неоснователно
въздействие, но и че това действие или бездействие на ответниците създава за
ищцата пречки за използването на собствения им имот, по-големи от
обикновените.
Безспорно М. е суперфициарен собственик, доколкото с договора за
покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 197/2016 г. е закупила само
горепосочените обекти, ведно със съответните им идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, но не й право на собственост по
отношение на земята - дворното място, в което са построени обектите й.
Съгласно разпоредбата на чл. 64 от ЗС, собственикът на постройката,
респективно на самостоятелните обекти в нея, може да се ползва от земята
само доколкото това е необходимо за използването им по предназначение, а
собственикът на земята е длъжен да му осигури тази възможност и да търпи
горното ограничение на своето право, като се въздържа от действия, които
препятстват това право на суперфициара.
Няма спор между страните по делото, а и от събраните по делото СТЕ
безспорно се установява, че достъпът до самостоятелните обекти на М. в
процесната сграда се осъществява от улица „Г.К.“ през проход в сградата с ид.
№ *******по КК на гр. Варна и вътрешен двор, като на прохода към уличната
регулация има поставена метална врата, която се състои от две части - в
лявата й час е монтирана врата за пешеходци и отделно цялата метална врата
се отваря с две крила като портална врата за автомобилен достъп. В
настоящото производство от СТЕ и разясненията на вещото лице А. се
установява, че металната врата пред прохода се отваря и без ключ. От
показанията на водения от ищцата свидетел С. се установява, че същата е
спирала в прохода на сградата с автомобил поне няколко пъти. Същото се
установява и от показанията на свидетеля Д.. Т.е. М. не е препятствана да
7
преминава през процесния проход въпреки наличието на метална врата
поставена във външния му край. От събраните гласни доказателства се
установява невъзможност на ищцата да преминава с автомобил през същия не
поради липса на ключ за металната врата в частта й за МПС, а поради
паркирали автомобили в него. От същите не се установява и в кого е ключа за
тази врата и дали ответниците С. /която няма МПС/, М. и Ц. разполагат с
такъв или последните двама ползват двора като отварят порталната врата по
описания от вещото лице начин. От свидетелските показания не се установява
ответниците от преди или по време на висящността на настоящото
производство да са заключвали и отключвали процесната част на металната
врата, както и поне от две години да паркират в прохода на сградата.
Следователно не се доказаха такива действия и бездействия от тяхна страна, с
които да пречат на въззивницата да упражнява правото си на собственост
върху самостоятелни обекти в сградата.
Още повече, че с влязлото в законна сила решение по в.гр.д. № 162/2024
г. по описа на ВОС, II гр. състав ответницата Е. Д. е осъдена да преустанови
неправомерните си действия, с които препятства ползването от ищцата Е. Г.
М. на собствените й самостоятелни обекти в сграда с административен адрес:
гр.Варна, ул.„Г.К.“ № 5, представляващи гараж № 1 с ид. *******13 и офис с
ид. *******14 по КК на гр. Варна, като й предостави ключ от заключващото
устройство за входната автомобилна метална врата поставена на границата на
имота и прохода в сградата с идентификатор № *******по КК на гр. Варна.
Т.е. въззивницата вече разполага с правна възможност да се снабди с
необходимия й ключ.
С оглед изложеното исковете на Е. М. против Т. И. С., П. К. Ц. и Л. А. М.
с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждането на последните да
преустановят препятстване достъпа на Е. М. до собствените й имоти,
осъществяван от ул. „Г.К." № 5 през прохода на сградата към вътрешния двор,
като й предоставят ключ от заключващото устройство за входната метална
врата на прохода и да преустановят паркирането на автомобили в същия
проход се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отношение са исковете с правно основание чл. 109 от ЗС, касаещи
осъждане на ответниците да възстановяват пропадането на терена пред
прохода и носещата колона в размер на 13 сантиметра по протежение на целия
8
проход и носещата колона, довели до теч и влага в офиса и под гаража на
ищцата при всеки дъжд, както и да бъде направен от ответниците необходим
ремонт и хидроизолация на компрометирания участък от собствения на
ответниците имот – ПИ № ****** по КК на гр. Варна, находяща се на адрес
гр. Варна, ул. „Г.К.“ № 5:
От заключението на вещите лица по допуснатата и приета от съда СТЕ
/листи 272 – 278/, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено е видно, че е налична денивелация между настилките на прохода и
вътрешния двор, която е по цялата широчина на прохода и е от порядъка на
0.08 – 0.11 м. Тази денивелация създава затруднения при преминаването на
леки автомобили, но към момента не прави невъзможно ползването на гаража
и офиса на М.. За наличието на влага в офиса на ищцата причините могат да
бъдат следните: липса или компрометиране на хидроизолацията на външните
стени на сградата, намиращи се в зоната под околния терен; наличие на
пукнатини и каверни в армираната бетонна настилка на вътрешния двор;
неправилното изграждане и неотводняване на английските дворове; липса на
вентилация в помещенията на сутерена на сградата, в т.ч. и в офиса на ищцата;
некачествено изпълнение или запушване на отводнителната тръба на дворния
сифон; недобра или липсваща топлоизолация на водопроводните тръби на
сградната ВиК инсталация; неправилно изпълнение на хидроизолацията около
отворите във външните стени за преминаване на водопроводни и
канализационни тръби; некачествено изпълнени водосточни тръби, които
вместо да бъдат заустени в тревните площи, преминават през стените на
сградата и са отведени в сградната битова канализация; недобре изпълнен или
невъзстановен пиластър на водосточната тръба до прохода; наличието на
озеленени площи във вътрешния двор.
От така изброеното не се установява еднозначно връзка между
денивилацията на терена пред прохода на сградата и наличието на теч и влага
в собствените на ищцата помещения. Напротив, в по-голямата си част
причините за същите могат да се дължат на недостатъци по време на
строителството на самата сграда, а не от евентуално неподдържане на терена
около нея. Отделно от това от събраните по делото доказателства изобщо не се
установи твърдяното от ищцата наличие на теч и влага в обектите й. Т.е. не са
налице основания за ангажиране отговорността на ответниците, като
собственици на ПИ № ****** по КК на гр. Варна по предявения негаторен
9
иск, доколкото не са установени пречки ищцата да ползва собствеността си в
сградата, възникващи от техни действия и бездействия.
С оглед горното исковете на Е. М. против Т. И. С., Е. Н. Д., П. К. Ц. и Л.
А. М. с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане ответниците да
възстановяват пропадането на терена пред прохода и носещата колона в
размер на 13 сантиметра по протежение на целия проход и носещата колона,
довели до теч и влага в офиса и под гаража на ищцата при всеки дъжд, както и
да бъде направен от ответниците необходим ремонт и хидроизолация на
компрометирания участък от собствения на ответниците имот – ПИ № ******
по КККР на гр. Варна се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
64 ОТ ЗС:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗС собственикът на земята може да отстъпи на
друго лице правото да построи сграда върху неговата земя. По силата на това
ограничено вещно право суперфициарът става собственик на построеното, но
не става собственик на земята. С отстъпване на правото на строеж
собствеността върху земята не се прехвърля и тя остава в притежание на
собственика-учредител на правото на строеж.
Местата за паркиране, разположени в незастроената част от урегулиран
поземлен имот, не представляват самостоятелна недвижима вещ, различна и
отдЕ. от земята, върху която се намират. Не е такава вещ и тази част от
поземления имот, върху която те са ситуирани. Независимо от придаденото с
одобрения инвестиционен проект специално предназначение на незастроената
част от дворното място да служи за паркиране на автомобили, тя не придобива
качеството на самостоятелна вещ, правото на собственост върху която да бъде
юридически отделено от правото на собственост върху урегулирания
поземлен имот като цяло.
В случая по силата на учреденото в полза на „Спасов“ ЕООД, гр. Велико
Търново право на строеж за построяване жилищна сграда, състояща се от
един магазин, два гаража, 4 бр. паркоместа, едно ателие и 8 бр. апартаменти,
съгласно съгласуван инвестиционен проект, ответниците - суперфициенти С.
и М., а по-късно и техните правоприемници, не са загубили правото си на
собственост върху земята. Целият терен, включително и тази част от него,
10
предназначена за паркиране на автомобили, е останал собственост на
ответниците, в какъвто смисъл са и били изразените от част от ответниците
становища по иска в подадените отговори на исковата молба.
Като собственик на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост, построена върху чужда земя, М. има правото да се ползва от
земята. Това нейно право е гарантирано до предвиденото в чл. 64 от ЗС - да
ползва такава част от мястото, която е необходима за нормален достъп до
сградата, включително до входа й, и за поддържането й в нормално и годно за
ползване по предназначение състояние. С такъв достъп ищцата разполага и
няма спор между страните, че същата използва като офис закупения от нея
гараж, разполага с ключ от вратата предвидена за пешеходци, намираща се
пред прохода на сградата. Същата претендира да й бъде опредЕ. маневрена
площ, за да може да преминава с МПС до собствения й обект. Съобразно
заключението на вещото лице по допуснатата допълнителна СТЕ /листи 280,
281/ за осигуряване на маневрена площ за паркиране в обект с идентификатор
№ *******13 по КК на гр. Варна, както и за другия гараж към вътрешния двор
не следва да има паркирани автомобили в него. Архитектурният чертеж е
одобрен без да е предвидена маневрена площ за осигуряване на достъп до
гаражите във вътрешния двор.
В общия случай правото да се маневрира /без да се паркира/ в
незастроената част от дворното място се включва в обема на правомощията по
чл. 64 от ЗС на суперфициарния собственик, но законът допуска с акта за
учредяване на суперфицията страните до уговорят друго, с което да стеснят
това ползване, като предвидят намаляване възможността земята да се ползва
за такава дейност. С нотариалния акт за учредяване на право на строеж за
построяване на жилищна сграда с два гаража, включваща четири паркоместа в
дворното място, съобразно одобрен инвестиционен проект, страните са
уговорили друго по смисъла на чл. 64 от ЗС относно ползването на частта от
терена, незаета от сградата, като са се съгласили тази част да се ползва от
собствениците на земята за паркиране. Затова, макар ищцата да е
суперфициарен собственик на самостоятелни обекти в сградата същата не
може да ползва незастроената част от дворното място за маневриране с МПС,
защото по този начин се засягат правата на ответниците като собственици на
земята и на паркоместата върху нея, които те държат на правно основание –
суперфицията, което изключва уважаването на иска с правно основание чл. 64
11
от ЗС за определяне на маневрена площ на М. за достъп с лек автомобил до
собствения й обект, който по предназначение е гараж, но фактически
функциониращ като офис още от изграждането му. Същата не може със
закупуването на самостоятелните обекти в жилищната сграда с нот. акт №
197/2016 г. да придобие повече права, отколкото нейният праводател „Спасов“
ЕООД притежава, както и да се дерогира уговореното друго със суперфицията
по отношение на ползването на незастоената част от дворното място.
С оглед на обстоятелството, че крайните изводи, до които въззивната
инстанция е достигнала, съответства на тези на първоинстанционния съд то
обжалваното решение следва да бъде потвърдено с изключение на частта,
което следва да бъде обезсилена на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.
Във въззивното производство въззиваемите са отправили искане с
правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по
делото разноски, като такива следва да им се присъдят, поради което
въззивницата М. следва да бъде осъдена да заплати на Т. И. С., Е. Н. Д. и Л. А.
М. сумата от по 600 лева на всеки, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно приложени договори за правна помощ, защита и
съдействие /листи 120, 122, 124/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1203/07.04.2025 г. по гр.д. № 3318/2023 г. по
описа на ВРС, ХLII състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Е. Г. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „П. Ю. Т.“ № *** против Е. Н. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г.К.“ № **** с правно основание чл. 109
от ЗС за осъждането на последната да преустанови действията си изразяващи
се в препятстване на достъпа на Е. Г. М. до собствените й имоти,
осъществяван от ул. „Г.К." № 5 от пътното платно през входа на построен за
целта проход към вътрешния двор, отказвайки да й предостави ключ от
заключващото устройство за входната метална врата на прохода и паркира
автомобил в същия проход, обозначени със зЕ. краска за вътрешния двор и
12
червена за прохода, на скицата с номер 15 - 132329 - 06.02.2023 г. на имот с ид.
№ ******* /л.70/, с които пречат на Е. М. да ползва собствеността си върху
самостоятелните й обекти на собственост - самостоятелен обект ГАРАЖ № 1 с
ид. № *******1 3 по КК на гр. Варна и ОФИС с ид. № *******14 по КК на гр.
Варна, разположени в сграда с ид. № *******по КК на гр. Варна и
ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част, на основание чл. 299, ал. 2 от
ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1203/07.04.2025 г. по гр.д. № 3318/2023 г.
по описа на ВРС, ХLII състав в останалата му част.
ОСЪЖДА Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „П. Ю. Т.“
№ *** ДА ЗАПЛАТИ на Е. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Г.К.“ № **** сумата от 600 /шестстотин/ лева – разноски за въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „П. Ю. Т.“
№ *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, р-н.
„К.п.“, ж.к. „З.п.“ № ***** сумата от 600 /шестстотин/ лева – разноски за
въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „П. Ю. Т.“
№ *** ДА ЗАПЛАТИ на Л. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Д.Б.“ № ***** сумата от 600 /шестстотин/ лева – разноски за въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му в частта, с
която се обезсилва първоинстанционното решение и се прекратява
производството, а в останалата му част с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14