Определение по дело №73/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 143
Дата: 15 февруари 2024 г.
Съдия: Ваня Ангелова Маркова
Дело: 20222200100073
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 143
гр. Сливен, 15.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20222200100073 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от КОНПИ иск с правно основание чл. 153
ЗОНПИ, против З. С. З., Л. И. П. и С. З. П. ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата
на незаконно придобито имущество на обща стойност 23 664.68 лв.
Делото е във фазата по събиране на доказателства.
Съдът констатира, че на 13.02.2024г, по делото е постъпила молба от ищеца чрез неговия
процесуален представител, с която на основание чл. 233 ГПК моли производството по
делото да бъде прекратено поради отказ от исковете.
Прилага решение на КОНПИ № 77/24.01.2024г за отказ от иска.
Моли съдът да приложи разпоредбата на чл. 156 ал.6ЗОНПИ.
Моли за присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и юриск. възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на платеното от ответниците адв. възнаграждение.
Моли, на основание чл. 403 ГПК, за отмяна на допуснатото с определение №
429/18.01.2021г по ч.гр.д. № 508/2021г по описа на СлОС. обезпечение на бъдещи искове.
На 14.02.2024г, по делото е постъпила молба от процесуалния представител на тримата
ответници, с която моли да им бъдат присъдени разноските по делото, за което представя
списък по чл. 80 ГПК за всеки от тях. Счита възражението за прекомерност за платеното
адв.възнаграждение за неоснователно предвид правната и фактическа сложност на делото,
неговата продължителност и явяването във всяко съдебно заседание.
Съдът намира ,че е налице хипотезата на чл. 233 ГПК за прекратяване на производството
по делото поради отказ от исковете.
Съгласно чл. 233 ГПК, ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право
във всяко положение на делото и за това не е необходимо съгласието на ответника.
Изпълнено е изискването на чл. 13 ал.1, т.10 от ЗОНПИ, а именно: единствено
Комисията може да вземе решение за прекратяване на производството по отнемане на
1
незаконно придобито имущество и такова решение е представено с молбата на ищеца от
13.02.2024г.
Тъй като с постъпилата молба съдът е десезиран , делото следва да се прекрати на
основание чл. 233 ГПК - поради отказ от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото, стига да ги е поискал и да е направил разноски.
С молба от 14.02.2024г, тримата ответници чрез общия им процесуален представител
адв.М. К., претендират разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, видно от който, всеки от
тях претендира разноски за адв.възнаграждение в размер на сумата 1800лв.
Щом ищецът е получил препис от исковата молба и след това производството по делото
е прекратено, за него възниква правото да му бъдат заплатени сторените разноски. С
подадения отговор на исковата молба той е длъжен да изчерпи всички свои възражения
срещу иска предвид въведените със закона преклузии и щом за тази дейност е ползвал
адвокатска помощ, всички направени разноски за предоставянето на такава помощ, му се
дължат от ищеца.
Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78 ал.4 ГПК за ответника, е
разходите да се сторени след получаване на препис от исковата молба с указанията по чл.131
ГПК и преди да бъде уведомен за прекратяването.
По настоящото дело и тримата ответници са упълномощили адвокат, който е подал
отговори на исковата молба и е осъществил процесуално представително в общо пет
съдебни заседания по делото.
Ответниците са претендирали разноски както с отговора на исковата молба, така и с
отделна молба от 14.02.2024г, към която прилагат списък на разноските. Към всеки от трите
отговора на исковата молба е приложено адв.пълномощно, ведно с договор за правна защита
и съдействие, от които се установява, че всеки от ответниците е уговорил и платил в брой
адв. възнаграждение в размер на 1800лв, което на основание чл. 78 ал.4 ГПК следва да им
бъде присъдено.
Неоснователно е възражението на КОНПИ за прекомерност на платеното от ответниците
адв. възнаграждение.
Съобразно датата на сключване на договора за правна помощ/ м.март 2022/, следва да се
приложи старата редакция на Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения/
ред. ДВ бр.68/2020/.
Съгласно чл.7 ал.2 т.3 от същата Наредба, според цената на иска, предявен срещу първия
ответник З. З., а именно: 9464.68лв, минималния размер на адв. възнаграждение е
803.23лв.
Според цената на иска, предявен срещу другите двама ответници. Л. П. и С. П. / 14
200лв/, на основание чл. 7 ал.2 т.4 от Наредбата, минималния размер на адв. възнаграждение
е 956лв.
2
Тъй като се касае за дело с правна и фактическа сложност, а упълномощеният адвокат е
подал отговори на исковата молба и се е явявал в пет съдебни заседания, съдът намира, че
уговореното и платено адв. възнаграждение от 1800лв не се явява прекомерно и не следва
да бъде намалено от съда.
Що се отнася до приложението на чл. 156 ал.6 ЗОНПИ, съдът счита, че тази хипотеза не
е приложима в случаите на отказ от иска и прекратяване на производството по делото.
При този изход от спора, на ищеца не се следват разноски, в т.ч. за
юриск.възнаграждение, поради което искането му за присъждане на разноски следва да се
остави без уважение.
На основание чл. 157 ал.2 ЗОНПИ, ищецът бива осъден да заплати д.т. в размер на 4%
върху цената на иска, тоест сумата 946.59 лв. Държавна такса не се внася при подаване на
исковата молба, но при отхвърляне на исковете, респ. прекратяване на производството по
делото поради оттегляне или отказ от иска, ищецът дължи държавна такса.
По последното искане на КОНПИ- за отмяна на наложените по ч.гр.дело № 508/2021
обезпечиителни мерки, компетентен да се произнесе е съдът, който ги е наложил.
На основание чл. 233 ГПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК производството по гр.дело № 73/2022г по
описа на Сливенски Окръжен Съд, поради отказ от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.4 от ГПК Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество , БУСТАТ -********** и съдебен адрес гр.Б., ул.“Филип Кутев“26А,
да заплати на З. С. З. с ЕГН- **********, Л. И. П. с ЕГН-********** и С. З. П. с ЕГН-
**********, тримата от гр.Сливен, ж.к.“Д.“ бл.21, вх.“А“, ет.1 ап.2, сумата 1800лв/ хиляда
и осемстотин лева/ на всеки от тях, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество за присъждане на разноски по делото.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество , с БУСТАТ -
********** и съдебен адрес гр.Б., ул.“Филип Кутев“26А да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса в размер на
946.59лв.

3
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред БАС, в едноседмичен
срок от връчването му на страните .

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
4