№ 1764
гр. Сливен, 29.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
СъдебниЧ. В. Й.
заседатели:Щ. В. Т.
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора П. Г. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело
от общ характер № 20242230201019 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор Р..
Подсъдимият пор.№ 2 – М. М. Т., редовно призован, се явява лично и с
адв.Х. К. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.
Частният обвинител пор.№ 3 – Д. Д. Д., редовно призован, се явява
лично и с адв.М. Г. от АК-Сливен, надлежно упълномощена от преди.
Свидетел пор.№ 4 – М. Е. М., редовно призован, не се явява.
Свидетел пор.№ 5 – А. Ю. Ш., нередовно призован, не се явява.
Призовката до свид.Ш. е върната в нейната цялост с отбелязване от съдебния
връчител, че по думите на баща му е заминал в чужбина на мисия за два
месеца.
Свидетел пор.№ 6 – С. Н. С., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 7 – П. С. А., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 8 – М. А. М., нередовно призован, не се явява.
Призовката до свид.М. е върната в нейната цялост с отбелязване от съдебния
връчител, че адресът е посещаван два пъти, но никой не отваря.
Свидетел пор.№ 9 – К. М., редовно призован, се явява лично.
1
Свидетел пор.№ 10 – А. С. Ш., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 11 – Х. Н. С., редовно призован, не се явява.
Свидетел пор.№ 12 – Д. П. Г., нередовно призован, не се явява.
Призовката до свид.Г. е върната в нейната цялост с отбелязване от съдебния
връчител, че адресатът не е открит на адреса и по думи на съсед, същият
живее и учи в София.
Вещото лице пор.№ 13 – Й. И. С., редовно призовано, се явява лично.
Вещото лице пор.№ 14 – Р. Х. М., редовно призовано, се явява лично.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото.
Адв.Г.: Няма процесуални пречки, моля да бъде даден ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Да се гледа делото.
Адв.К.: Въпреки неявяването на част от свидетелите, намирам че няма
пречки за даване ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:
М. М. Т. – роден на ***** г. в гр.Сливен, жител и живущ в гр.*****,
български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан,
ЕГН **********.
САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ:
Д. Д. Д. – 18 г., български гражданин, със средно образование, неженен,
не работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
С. Н. С. – 21 г., български гражданин, със средно образование, неженен,
работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
П. С. А. – 18 г., български гражданин, със средно образование, неженен,
не работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
К. М. – 19 г., български гражданин, със средно образование, неженен, не
работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
2
А. С. Ш. – 19 г., български гражданин, със средно образование, неженен,
работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
Й. И. С. – 64 г., български гражданин, с висше образование, вдовец, без
родство с подсъдимия.
Р. Х. М. – 52 г., български гражданин, с висше образование, женен, без
родство с подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.291 от НК
обещават да дадат заключение по знание и съвест.
Съдът разясни на страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
Адв.Г.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм този състав на съда да гледа
делото. Засега няма да представям доказателства.
Адв.К.: Нямам искания за отводи. По отношение на доказателствени
искания към настоящия момент нямаме, но в хода на съдебното следствие ако
възникнат, ще направим такива.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм този състав на съда да гледа делото.
Към момента няма да правя доказателствени искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
На основание чл.276, ал.1 от НПК съдът ДОКЛАДВА, че настоящото
НОХД е образувано на основание внесен обвинителен акт от РП-Сливен
против подсъдимия М. М. Т. за извършено престъпление по чл.129, ал.2, пр.3,
алт.1, вр.ал.1 от НК, както и че Д. Д. Д. е конституиран по делото като частен
обвинител.
На основание чл.276, ал.2 от НПК съдът
3
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на прокурора да изложи обстоятелствата,
включени в обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам внесения обвинителен акт. Няма да излагам
допълнителни обстоятелства освен тези, които са описани в обстоятелствената
част на същия. Внесен е обвинителен акт за извършено престъпление по
чл.129, ал.2, пр.3, алт.1, вр.ал.1 от НК.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от обвинителния акт преди повече
от 7 дни. Разбирам в какво съм обвинен. Не се признавам за виновен. Ще дам
обяснения на по-късен етап.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
Адв.Г.: Нямам въпроси.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси.
Адв.К.: Нямам въпроси.
Съдът предлага на страните промяна в реда за разпит като първо да бъде
разпитан пострадалият, след което вещите лица.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам.
Адв.Г.: С оглед процесуална икономия и това, че разпитът на вещите
лица биха изложили обстоятелства, които да помогнат на експертите да
обосноват своите твърдения в експертизата, ви моля първо да бъдат разпитани
свидетелите и после с оглед показанията да се приемат заключенията на
експертизата. Съгласни сме да бъде разпитано вещото лице М., а вещото лице
С. да бъде разпитан след разпита на свидетелите.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм с адвоката си.
Адв.К.: Не възразяваме на предложения ред за разпит, аз лично не
намирам необходимост вещото лице, изготвило съдебно-медицинската
експертиза да присъства на всички разпити, но както прецени съда.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира че към
настоящия момент следва да бъде изслушано само вещото лице М., а вещото
лице С. след разпита на свидетелите.
С оглед гореизложеното съдът
4
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА заключенията на вещото лице Р. М. по назначените съдебно-
техническа и допълнителна съдебно-техническа експертизи, намиращи се на
л.76 до л.82 и на л.98 до л.100 от досъдебното производство.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. М.: Предупреден съм за наказателната отговорност.
Обещавам да дам заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам съдебно-техническата експертиза.
Поддържам и допълнителната съдебно-техническа експертиза.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещото лице. Да се освободи.
Адв.Г.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се освободи.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси към вещото лице. Да се
освободи.
Адв.К.: Нямам въпроси към вещото лице. Да бъде освободен.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към вещото лице. Да се освободи.
На основание чл.282 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към доказателствата по делото заключенията на вещото лице
Р. М. по назначените съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа
експертизи, намиращи се на л.76 до л.82 и на л.98 до л.100 от досъдебното
производство.
За явяването на вещото лице Р. Х. М. в днешното с.з., на ОДМВР –
Сливен ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ 20,00 лева от бюджетните средства на съда.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата вещото лице Р.
М..
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелите.
СВИД.Д. Д.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Една вечер, миналата година в началото на зимата,
бях със С. и с А. Ш., към осем часа вечерта вървяхме към центъра от Руския
квартал, където живея. Отивахме към центъра, но преди това имах спречкване
с П., един от неговите свидетели, което първо беше по телефона. П. беше
5
казал нещо за приятелката ми и се бяхме скарали. Бяхме решили да се видим
на спортното, защото преди това П. ми беше приятел. Отидохме на спортното,
П. беше там с М. и още десетина момчета. С П. си говорихме определено
време, нещо се спречкаха П. и Ш., нанесоха си по няколко удара, настана
хамалогия. Усетих зад мен как се появи човек, който за първи път виждам, не
го познавам. Бях тръшнат на земята и докато бях на земята видях, най-
близкият човек, който стоеше до мен е М. и почнах да получавам удари в
челюстната област на главата. Аз докато ме удряха, си пазех лицето, бях
колкото мога по-сгушен и не видях с какво ме удрят и кой ме удря. Принципно
видях, че М. е близко до мен, но докато бях на земята не видях кой ме удря.
Получих два-три удара със сигурност – един в лицето, в челюстта отдясно, в
скулата отляво. Това продължи около пет-шест секунди. Ш. ми помогна да
стана, беше ми черно пред очите и видях след като станах, че всичките си
тръгват към спирката. След спортното си тръгнахме аз, С., Ш. и бяха дошли
още две момчета – чакахме И.Б. да свърши тренировката, а другото момче е
Д. П., който е минавал с колата. Отидохме в градската. Веднага след това се
прибрах, защото ме болеше, аз живея наблизо. На следващия ден отидох на
болницата, защото вечерта не можах да спя и ме болеше устата. Вече знам кой
ме тръшна на земята, това беше М., тогава не го познавах. И.Б. ми каза, че е
видял как М. ми нанася удари. Преди да ме удари М. не съм му посягал, аз
нямах възможност, защото бях тръшнат на земята. От моите няма как някой
да ме удари. Само С. и М. бяха покрай мен, и М.. Принципно изключвам
възможността друг да ме е ударил, почти съм сигурен, че М. ме е ударил,
защото той беше най-близо до мен. Последния човек, който видях до мен,
беше М.. Бях тръшнат на една страна, на дясната ми страна, на земята. П. ми
се обади по телефона и той беше инициатора на тази среща. Не мога да кажа
кой първи се е обадил, може и аз да съм му писал първи и му исках обяснения.
Питах П. за това, което е говорил за приятелката ми, нещо на нея беше казал.
Много добре си спомням как П. ме извика на градската.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да бъдат прочетени показанията на пострадалия,
дадени в хода на досъдебното производство, тъй като смятам, че между тях и
тези, които дава на съдебното следствие има противоречия и самият
пострадал каза, че не помни всички детайли, а разпитът на досъдебното
производство е бил непосредствено след деянието.
Адв.Г.: Моля на основание чл.281, ал.4 от НПК да бъдат прочетени
6
показанията на пострадалия предвид обстоятелството, че от извършване на
деянието до настоящия момент е минал един доста продължителен период и е
възможно да не си спомня напълно какво се е случило и хронологията на
събитията.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм да се прочетат показанията
ми.
Адв.К.: Налице са основания в две посоки. От една страна намираме
противоречия за част от показанията, дадени на досъдебното производство и
сега. Отделно заявлението на свидетеля, че не си спомня всичко, което е казал.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания на свид.Д. Д. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат да
се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам това. Съгласен съм да се прочетат
показанията на свид.Д. Д., дадени на досъдебното производство.
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2
от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.Д. Д. Д., дадени пред орган на ДП,
находящи се на л.45-46 от ДП.
СВИД.Д. Д.: „Спомням си, че беше 26.02.2024 г. когато си бях вкъщи и
писах по Инстаграм на моя познат П. С. А., доколкото си спомням че са
всичките му имена“ – вярно е. „Писах поради това, че беше се дразнил на
предния ден с приятелката ми и исках да му кажа да престане да се дразни с
нея, понеже ми е неприятно“ – вярно. „Когато му написах това, той започна да
ме предизвиква да се видим на живо, предполагам, че искаше да се бием“ – да.
„Въпреки това аз му отказах, но той настояваше и ме питаше къде съм“ – да,
вярно. „Тогава аз му отговорих, че тръгвам към градската градина и той ми
каза да го чакам пред Сакса“ – така беше. „Въпреки това аз си продължих да
си вървя към центъра с моите приятели А. Ш. и М. Е., с които се бях уговорил
преди това да отидем заедно към центъра на града“ – вярно. „С тях се движех
пеша покрай Сакса, като по пътя им споделих, че с П. си пишем и ми заканва“
– вярно, да. „Дори им показах чата и те ми казаха да не се занимаваме с
глупости и да говорим на живо с П.“ – да, вярно. „Часът беше около 21,00
7
часа, когато видях П. заедно с друг познат по физиономия М. Т. и още
десетина момчета с тях“ – вярно. „И другите момчета познавам по
физиономии и знам, че са от квартал „К.“, но не знам как се казват и с никой
от тях не поддържам каквато и да е връзка и не съм конфликти до този
момент“ – да. „Искам да добавя, че П. беше в съседния на моя клас, докато
учех в ТОХ-а в град Сливен“ – вярно е. „Когато П. ни видя да идваме от Сакса
и да се движим в посока центъра на града, ни помаха и ни каза: ,,Елате““ – да,
така беше. „Ние с А. и М. се спогледахме и отидохме при тях, като пресякохме
пешеходната пътека, която се намира точно пред входа на Спортното
училище“ – вярно. „Там точно на насрещния тротоар на пешеходната пътека
бяха П. заедно с М. и другите момчета“ – да. „Когато се приближих до П., с
него започнахме да си говорим, а до мен останаха М. и А.“ – вярно. „М.
стоеше плътно до П. и другите момчета бяха зад тях“ – вярно. „М. и А. си
говореха двамата, а другите си говореха помежду си, докато аз и П. също
разговаряхме, но не мога да кажа всички останали какво са си говорили освен
това между мен и П.“ – да, вярно. „П. започна да ми говори вулгарно на висок
тон като ми каза: „Мен не ме засяга Е. общата“, като имаше предвид
приятелката ми“ – да, вярно. „Тогава А. се намеси и му каза да се успокои и да
говори по-нормално“ – да. „Преди А. да му каже това нещо, аз също казах на
П. да се успокои и да намали тона и също така му казах, че аз нищо не съм
казал за неговата приятелка и защо той говори така за моята“ – да, така беше
като си говорихме с него. „След като А. му каза да се успокои, П. директно
посегна на А. с юмрук към лицето, но не успя да го удари, тъй като А. се
отдръпна“ – да, така беше. „През това време видях, че М. дойде към мен, за да
ме удари“ – да, видях го. „Така си мисля, защото беше си вдигнал юмрука и се
беше засилил към мен“ – да. „Когато видях това, аз се отдръпнах с една крачка
назад, но тогава усетих, че някой ме беше хванал отзад и ме тръшна на земята
по лице и леко встрани“ – да, точно така. М. и М. тръгнаха заедно към мен да
ме ударят. Спомням си, че бях тръшнат на дясната си страна, по лице не съм
падал. „Когато паднах на земята, видях краката на М., тъй като ме бяха
тръшнали в неговите крака и следващото нещо, което усетих беше удар в
областта на дясната част на челюстта ми“ – да. „Това се случи малко встрани
от входа на Спортното, тъй като в началото се сдърпахме и се отдалечихме от
входа на Спортното и всичко това се случи на самата велоалея няколко метра
встрани от входа“ – вярно. „Искам да обясня, че това момче, което ме тръшна
8
на земята, ме държеше през ръцете, докато М. ме удари в челюстта и не ме
пусна, докато М. не избяга“ – докато не си тръгнаха, да. Това момче първо ме
държеше за ръцете, после ме тръшна, не ме държеше за ръцете след като ме
тръшна. След като ме тръшнаха на земята и не помня някой да ме е държал, аз
просто не можех да стана. „Това момче беше облечено с качулка и светло
горнище и дойде с колело, след като се бяхме събрали“ – да. „А. беше облечен
с бяло яке, а М. с черни дрехи и му се виждаха чорапите“ – да. „М. и П. бяха
облечени с черни дрехи, но не мога да посоча някакви отличителни белези по
дрехите“ – не мога. „След като усетих удара от М. в челюстта, много ме
заболя, но не загубих съзнание и усетих, че още някой ме риташе, но не ме
заболя толкова, колкото удара в челюстта“ – да, така е, аз не получих само
един удар. „Никой друг не ме е удрял в главата освен М.“ – вярно е. „Аз лично
не видях, че М. ме удари, но видях преди това когато той ми посягаше и никой
друг не ми посягаше и след това от М. и А. разбрах, че наистина М. ме е
ударил, дори е имал бокс на ръката“ – това не мога да кажа дали е вярно, дали
е имал бокс на ръката или не, защото аз съм вече на земята. Другото е вярно.
„Това аз лично не го видях, но наистина удара беше много силен“ – да. „След
като ме удари М. и ме ритнаха няколко пъти, това момче ме пусна и М.
извика, че има камери и всички се разбягаха“ – да, всички се разбягаха. Това
момче не ме е държало на земята. „Не видях някой друг да е удрял другиго,
тъй като аз бях на земята и мен ме удряха“ – да. „Просто видях като всички
момчета от другата компания се разбягаха в посока спирката на Орлето, а при
мен останаха М. и А.“ – да. „Аз се изправих сам и с тях отидохме до една
пейка в градската градина“ – да, там където ви казах. Помогнаха ми да се
изправя. „Седнахме на пейката и усетих, че много започва да ме боли
челюстта“ – да. „На място изплюх една храчка с кръв и когато седнахме на
пейката също“ – да. „Усетих, че имам кървене в устата и продължих да плюя
кръв и след като се прибрах вкъщи и дори и на другия ден“ – да. „Стояхме с А.
и М. на тази пейка около 30 минути и се прибрах, тъй като ме заболя много“ –
така е. „Те ме изпратиха до вкъщи и се прибраха, доколкото ми казаха“ – да.
„Когато се прибрах вкъщи, видях че ми е разранен венеца на кучешкия ми зъб
отпред вляво отдолу“ – да. „А. ми сподели, докато бяхме на пейката, че е
видял как М. си увива бокс с нещо в ръката, след като това момче ме е
тръшнало на земята“ – така ми казаха. „А. и М. ми казаха, че не познават това
момче, дори според нас е мъж, тъй като беше по-голям от нас“ – да. „След
9
като се прибрах, си легнах, но не успях да заспя от болка и така цяла нощ не
съм спал“ – така е. „На сутринта казах на майка ми какво се е случило и тя ме
заведе при личната ни лекарка да ме прегледа и тя ме прати на рентген“ – така
е, да. „Със снимката отидох директно на лицево-челюстен хирург, мисля че се
казваше Р. и ми издаде някакъв документ, в който написа, че имам фрактура на
дясната страна на челюстта и имам хематом на същото място“ – така беше.
„Той ми каза, че трябва да ме оперира, но има шанс да се оправя и без
операция и аз предпочетох без операция да опитам да се възстановя“ – така е.
„След това този лекар ми предписа антибиотик“ – да. „От там директно
отидох с майка ми при съдебния лекар Ч., за да ми издаде медицинско, което
да приложа към жалбата, която подадох в прокуратурата за случая“ – така е.
„След това се прибрах директно вкъщи и сложих шал, който да крепи
челюстта ми“ – да, вярно е. „От тогава се храня със сламка и ми трудно
говореното, а въобще не дъвча“ – така е. „Към момента все още съм така“ –
към момента на разпита тогава, да. „От този случай нито съм виждал П., нито
М., нито никой от другите от тяхната компания и никой не ме е търсил“ – да,
вярно е. „Искам да приложа снимки от телефона ми, в които се вижда чата
преди случая между мен и П.“ – да. Аз лично не съм видял кой ме е ударил.
Разбрах от А. и от И., от моите приятели, че съм бил ударен от М.. Определено
нямах възможност да стана, от ритници и от удари. Преди да ме тръшнат,
никой не ме държеше и след като ме тръшнаха никой не ме е държал докато
ме удряха. Краката на М. бяха до моята глава като бях тръшнат. След като ме
тръшнаха, аз не знам къде беше М.. Не мога да отговоря дали съм бил ударен
с юмрук или с крак в главата. От моите приятели разбрах, че съм бил ударен в
главата с ритник няколко пъти. Така ми казаха. Да съм усетил два удара в
главата, но имаше много удари спрямо мен.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
Съдът отново предлага на страните да бъде разпитан вещото лице С..
ПРОКУРОРЪТ: Съгласен съм.
Адв.Г.: Съгласна съм.
10
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм.
Адв.К.: Не възразявам.
ПОДСЪДИМИЯТ: Не възразявам.
Със съгласието на страните съдът промени реда за разпит и пристъпи
към изслушване на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската
експертиза, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА заключението на вещото лице Й. С. по назначената съдебно-
медицинска експертиза, намираща се на л.88 до л.95 от досъдебното
производство.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. С.: Предупреден съм за наказателната отговорност.
Обещавам да дам заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам даденото от мен заключение, което е
изготвено на етапа на досъдебното производство. Експертизата е изготвена по
материали, налични по досъдебното производство към него момент, които са
описани подробно и дословно в протоколната част на експертизата. Чутото в
днешното съдебно заседание не води до промяна в заключението ми.
Поддържам отговорите на въпросите, които съм дал. Аз не мога да определя
каква е силата при едно тръшкане или едно събаряне, но както стана ясно и в
днешното съдебно заседание от думите на пострадалия, той е бил тръшнат,
използва тази думичка, настрани, надясно. Когато падне тялото от собствен
ръст или принудително настрани, надясно, първият контакт се осъществява с
раменната област. Ако тази сила е достатъчна по величина, ще принуди и
главата да се отклони в тази област и да се удари върху терена, но този контакт
ще бъде висок в областта на слепоочието и нагоре поради факта, че
движението на главата като цяло е ограничено от шийния сегмент на
гръбначния стълб. Увреждането, заради което се води този процес, е счупване
на долната челюст в областта на нейния ъгъл. Долната челюст има формата на
подкова с лява и дясна част на нейното тяло, откъдето излизат двата й клона –
левият и десният, които почти вертикално се насочват към черепната основа и
артикулират там със слепоочната кост. Това дава възможност на долната
челюст да е подвижна във вертикална посока и до известна степен в
странично направление. Ъгълът на долната челюст е тази нейна анатомична
11
област, в която тялото на долната челюст преминава във възходящия клон.
Това става един ъгъл почти 90 градуса. Ударът, мястото на счупването
свидетелства за това, че той е получен при директен механизъм, т.е.
непосредствен удар върху мястото на счупването. При падане настрани и
контакт първоначално с раменната област, няма как тази част от главата, ъгъла
на челюстта да достигне до терена и да се травмира, освен ако няма някаква
издатина на самия терен. Вратът не позволява на главата да застане с цялата
си странична повърхност върху терена. Освен това при такова форсирано
събаряне, тръшкане, падане върху терен, характеристиките върху контактната
повърхност винаги оказват влияние върху меките тъкани. Получават се най-
често охлузвания, може и рани, зависи къде е контактът. В конкретния случай
в медицинските документи няма описани такива мекотъканни увреждания,
каквито биха се получили ако е паднал върху асфалта, терена. Не са описани в
медицинските документи. Освен това при издадения амбулаторен лист от
лицево-челюстния хирург, той, изучавайки представената рентгенография
изказва съмнения за счупване или за костна увреда на долната челюст в
областта на ставния израстък във ляво. Вертикалните клонове завършват със
ставни израстъци, с които се свързва челюстта с черепната основа. При
нанесен удар в тялото на челюстта когато устата е отворена, не са стиснати
зъбите, цялата долна челюст се измества настрани наляво, в случая, ако ударът
е в дясно. Това много често води до травмиране на срещуположния ставен
израстък, както е в случая. Но то не е категорично коментирано, просто има
такова съмнение. Но това е механизма, като се удари от едната страна
челюстта се измества настрани на срещуположната посока, което води до
напрежение в срещуположния ставен израстък. По тези данни от делото, това
е механизмът на счупване. Ударът е попаднал в десния ъгъл на долната челюст
и за което свидетелстват описаните в медицинските документи мекотъканни
промени, т.е. оток, травматичен болезнен оток и кръвонасядания. Не, не е
напълно невъзможно да се получи това увреждане ако лицето е тръшнато
върху един камък и ако е тръшнато с такава голяма сила, да отговаря на
значението на думата тръшнат, щеше да има увреждания най-малко и в
раменната област. И щеше да има и мекотъканни увреждания. Един бой не е
статично положение, там хората постоянно се движат. При падането тялото
също не е статично, то не е твърд предмет. Така че едва ли през цялото време е
стоял на дясната си страна, той при всички положения се е опитвал да се
12
предпази по някакъв начин, да се завърти и при тази промяна на неговата
позиция са се създали условия за нанасяне на удари в дясната половина на
долната челюст.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещото лице. Да се освободи.
Адв.Г.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се освободи.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси към вещото лице. Да се
освободи.
Адв.К.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се освободи.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към вещото лице. Да се освободи.
На основание чл.282 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към доказателствата по делото заключението на вещото лице
Й. С. по назначената съдебно-медицинска експертиза, намираща се на л.88 до
л.95 от досъдебното производство.
За явяването на вещото лице Й. С. в днешното с.з. ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ
50,00 лева от бюджетните средства на съда.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата вещото лице Й.
С..
Адв.Г.: Моля да бъде прекъснато съдебното заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Съгласна съм.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм.
Адв.К.: Съгласен съм.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм.
Със съгласието на страните съдът прекъсна заседанието в 10,21 часа.
Заседанието продължава в 10,37 часа, като в залата се явяват
прокурорът, частният обвинител и неговият повереник, подсъдимият и
неговият защитник.
Заседанието продължава с разпит на свидетелите.
СВИД.С. С.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам пострадалия, приятели сме от дълги
13
години. Мисля, че беше около края на февруари тази година, бяхме излезли на
градската градина аз, Д. и А. Ш.. Вървяхме и М. по прякор М., преди това е
имало някакъв спор между Д. и М., така бях разбрал от Д., че имало някакъв
спор, нещо за момиче ставало въпрос. След това отидохме и се видяхме на
спортното, нашата компания и тяхната компания, около седем-осем човека,
може и девет да са били. Помня, че М. беше там и момчетата, които сега са
отвън, не им знам имената. В началото разговорът тръгна спокойно, без
напрежение от едната страна и от другата страна, нямаше караници, нямаше
викове, докато А. и момчето, което е отвънка, по прякор мисля че беше П.,
създадоха конфликт, някаква реплика размениха и се удариха взаимно един
друг. След това много бързо се случиха нещата, стана боя. Доколкото си
спомням, се разделиха на две групи хората и видях М. как е на земята и имаше
групичка от хора, които посягаха отгоре му. Той беше паднал на земята, аз се
опитах да го издърпам, но не успях, защото бяха много хора и отляво, и
отдясно имаше бутане, дърпане. И при сборичкването не видях кой е ударил
М.. Имаше едно момче с велосипед и с шапка. След около една минута след
като приключи всичко, преминахме на отсрещната страна на тротоара и
тръгнахме към лостовете, които са в градската градина. Там дойде и още едно
момче от нашата компания И.Б., по прякор Б.. След това всичко приключи. Не
знам дали мъжът с колело участва в боя. Беше от хората, които бяха върху М.,
но не съм видял да го удря. Имаше тълпа върху М.. Аз не съм получавал
удари. Не съм казвал на никой, че съм удрян. Помня, че момчето с колелото
беше до М., помня че М. също беше близко до тях и другите не си ги спомням.
Имах удар по крака, но не видях от кой. Удара го получих когато се опитах да
издърпам М..
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Съдът намира, че са налице противоречия в показанията на свид.С.,
дадени в днешно съдебно заседание и в хода на досъдебното производство
относно между кого е бил спора на М. и с оглед на обстоятелството относно
механизма, при който е възникнал инцидентът.
ПРОКУРОРЪТ: Съгласна съм да се четат, аз също констатирах
противоречия още в началото на разпита.
Адв.Г.: Поради наличие на противоречия моля показанията на свидетеля
от досъдебното производство да бъдат прочетени в днешното съдебно
14
заседание.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм.
Адв.К.: Съгласен съм.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания на свид.С. Н. С. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат
да се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам това. Съгласен съм да се прочетат
показанията на свид.С. С., дадени на досъдебното производство.
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от
НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.С. Н. С., дадени пред орган на ДП,
находящи се на л.68 от ДП.
СВИД.С. С.: „Беше преди около десет дни, но не мога да кажа точната
дата“ – да. „Беше вечерта около 20,00 часа, когато бях заедно с моя приятел Д.
Д. по прякор М.“ – да. „М. беше с А. Ш. и ме потърсиха по телефона и се
уговорихме да ходим да пием кафе“ – точно. „По пътя като вървяхме към
градската градина, М. ми разказа, че през деня се е чул с едно момче“ – да,
както казах че ми разказа за момичето, с което е имал проблем. „С това момче
М. е говорил за приятелката си и вървяхме към градската градина“ – точно. „В
момента, в който стигнахме лостовете на градската градина, мисля, че някой
звънна по телефона на М., за да се видят“ – не мога да си спомня точно.
„Тогава разбрах, че М. има уговорка с това момче да се видят и да си
поговорят“ – точно така. „А от отсрещната страна до Спортното училище до
пешеходната пътека и входа на Спортното училище имаше струпани около 10
момчета“ – да, девет-десет човека. „От М. разбрах, че там е и това момче“ –
да. „М. каза, че това момче го вика пред Спортното, за да говорят и ние с А.
тръгнахме с него, за да не го оставим сам“ – точно така. „Стигнахме
пешеходната пътека на Спортното и там пресякохме улицата, за да отидем при
тези момчета“ – да. „Малко преди да стигнем там, едно от тях беше тръгнало
срещу нас и викаше нещо силно по наш адрес, но се върна при другите
момчета“ – да, даже момчето е отвън, по-едрото момче. „След като стигнахме
15
при тях, се здрависахме със всички, понеже ги познаваме, а и ние с А. нямаме
конфликт с тях“ – да. „Тогава видях, че там са М., П. по прякор П., но не му
знам името и други момчета, които познавам по физиономия, но не знам как
се казват“ – точно. „М. и П. започнаха да си говорят съвсем нормално, а аз и
А. бяхме встрани“ – да. „Малко след това нещата ескалираха, защото П.
започна да вика на М., но не си спомням какво точно“ – да. „А. помоли П. да
говори нормално, за да не се стига до излишни караници и може да се
разберат съвсем нормално“ – да. „Тогава П. посегна с ръка към лицето на А. и
го удари“ – да. „След това част от техните момчета, като не мога да посоча кои
точно, тъй като се струпаха много хора, хванаха М. и го събориха на земята“ –
да. „Всичко се случи много бързо и не видях кой кого удряше и дали някой
удряше някой, но се опитвах да отскубна М., тъй като няколко момчета бяха
върху него“ – точно. М. беше съборен. Не помня някой да е държал М. докато
той беше на земята. Мисля, че имаше момче, което го държеше М. и някой го
удари или ритна по лицето, но не зная кой. „Не видях дали някой го удря“ – да.
„Спомням си, че спряха случайни хора да помогнат и тогава тези момчета си
тръгнаха в някаква посока, която не видях“ – да. „Аз помогнах на М. да стане
и заедно с А. тръгнахме към градската градина“ – да. „Спомням си, че малко
преди да започне всичко, на място дойде и друг наш приятел Д. по прякор М.“
– да, който споменах. „Той случайно минаваше с една кола и слезе от нея и
дойде при нас, за да види какво се случи и тогава започна всичко“ – М. беше с
нас, а другото лице, за което става дума, че е минавал с една кола е Д. П., а не
М.. Д. П. дойде към края. Не зная дали е видял когато е удрян М.. „След като
всичко започна, М. единствено се опита да помогне, за да не стават излишни
проблеми и не е удрял никой“ – той не е удрял никой, да. „Също така и аз не
съм удрял никой, само помагах да се разтърват всички, които се опитваха да се
бият“ – да, всички които бяха там в суматохата. „Спомням си, че малко преди
боя едно момче с колело и качулка на главата си, спря до нас, докато всички
говореха“ – да, това е преди започването на боя. „След това П. посегна и удари
А. и тогава всички скочиха и всичко се случи много бързо“ – да. „Това е, което
си спомням за случая и нищо друго не мога да кажа“ – да. „След като всички
си тръгнаха, аз, А. и М. отидохме в градската градина“ – да. „Когато бяхме в
градската градина и той от нищо не ми се оплака“ – да, може би от адреналина
не е усещал нищо. „След това на следващия ден ми каза, че е имал пукната
челюст и от адреналина не е усещал вчерашната болка“ – да. „Аз не видях М.
16
да има кръв по устата вечерта, когато се случи това нещо“ – да. „С А.
изпратихме М. до тях и се прибрахме“ – да. „Не знам кой е ударил М. и не съм
видял кой го удря“ – да. „Аз бях облечен с черно яке с качулки, черен анцуг и
черни обувки“ – да. „Не помня другите как бяха облечени тогава“ – да. М.
беше с нас, не е слизал от колата на Д. П.. Д. си караше колата и той слезе
когато почти вече беше приключило всичко. Боят беше на две места, едното
беше на пешеходната пътека, а другото място където беше М. е точно пред
входа на спортното училище. Пред входа на спортното училище имаше повече
хора. И.Б., по прякор Б. каза, че той е видял, че е станал бой и той каза, че е
видял какво се е случило. Не мога да се сетя точно какво каза И.Б.. Аз лично
не съм разговарял с И.Б.. На досъдебното производство не съм споменавал за
И.Б.. С И.Б. сме приятели от доста време, той е по-малък от мен, вече не учи,
но не работи. Нямам му телефона.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
СВИД.П. А.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам подсъдимия, приятели сме. Всичко стана
може би тази година януари-февруари месец. Д. ми писа по Инстаграм, че бил
съм обиждал приятелката му, че щял да вдига билбордове пред нас с неговото
лице и аз му казах „Добре, дай да се срещнем, да говорим“ и му казах да
дойде в К., но той каза, че не може да дойде, защото имал кокаин в него и се
разбрахме да се срещнем до спортното. Ние с М. тръгнахме двамата, аз го
извиках с мен за да не бъда сам. Тръгнахме, отидохме до там с такси и
срещнахме А. Ш. и К. М., мисля че до градската градина. Те ни попитаха
какво ще правим, ние казахме, че ще се виждаме с едни момчета, трябва да
говорим и те дойдоха без ние да ги викаме. След това отидохме малко по-
надолу от спортното и оттам дойдоха четири-пет момчета – единият беше Д.,
другият беше А. Ш., имаше и едно момче друго, което впоследствие
разбрахме, че е И.Б., и те почнаха да ни крещят да влезем в градската вътре,
17
само че ние като отивахме към тях и А. Ш. ме удари. След това ние се
върнахме към спортното понеже ни хвана страх, пък знаем че там има камери
и почнахме да говорим с Д. на нормален тон, след което А. започна да ме
заплашва, че ще ме пребие, псуваше ме на майка. Аз не му обърнах внимание,
продължих да говоря с Д., само че А. дойде по-близо и аз го блъснах през
лицето. Също така преди да стане това дойдоха и две момчета – единият беше
М. М. и те дойдоха с кола, той излезе от колата и подпря бухалка на колата. Аз
не го познавам него, но съм го виждал в социалните мрежи. С М. имаше друго
момче, но не го познавам. А преди това имаше едно друго момче И.Б., той
имаше бокс със шипове на ръката си. И като блъснах А. стана голяма суматоха
и оттам нататък помня само как А. и И.Б. ме биеха докато бях на земята.
После дойде някой отстрани ли, изкрещя някой, че е извикал полиция и
всички се разбягаха. След това тръгнахме да се прибираме и на центъра ни
спряха полицаи, които ни провериха дали имаме в нас нещо, което не трябва –
боксове, ножове, но ние нямахме такива неща. След това се прибрахме. Като
тръгнахме към центъра да се прибираме видях, че М. имаше срязано под окото
си и от едната му ноздра течеше кръв, доколкото си спомням. Само аз и М.
бяхме бити тогава. Не знам някой да е бил Д.. До спортното училище бяхме
около пет човека – аз, М., А. Ш. и К. М.. Имаше още едно или две момчета, не
помня точно, които са срещнали А. и К., или се били разбрали да се срещнат
там и те дойдоха просто така, не си спомням кои бяха те. Не съм видял М. М.
да е бил там. Другата компания бяха пет-шест човека и още двама дойдоха с
кола. Тяхната компания наби нашата компания, това се случи. А. ме удари по-
надолу от спортното училище посока Сакса и после боя стана пред спортното
училище. Като ме удари А. аз нищо не съм направил, отидох към спортното.
Аз паднах на земята, губят ми се спомени, не помня дали са ми помогнали.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Съдът, след като изслуша страните, намира че са налице противоречия в
показанията на свид.А., дадени в хода на досъдебното производство, а освен
това за някои моменти от инцидента същият заявява, че не си спомня.
ПРОКУРОРЪТ: Да се прочетат, не възразявам.
Адв.Г.: Моля да бъдат прочетени показанията поради разминаване в
показанията, дадени на досъдебното производство и настоящите.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Да се четат.
18
Адв.К.: Давам съгласие да бъдат прочетени показанията на свидетеля.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания на свид.П. С. А. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат
да се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам това. Съгласен съм да се прочетат
показанията на свид.П. С. А., дадени на досъдебното производство.
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2
от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.П. С. А., дадени пред орган на ДП,
находящи се на л.49 от ДП.
СВИД.П. А.: „Беше преди около десет дни, но не мога да кажа точната
дата“ – да. „Беше вечерта около 20,30 часа или 21,00 часа, когато бях заедно с
моя приятел М. Т. и бяхме в приятелките ни“ – да. „Тогава по Инстаграм ми
писа Д. Д. по прякор М. и започна да ме заплашва“ – да. „Поне аз така приех
отправените към мен съобщения“ – да. „Това се случи, тъй като на предния
ден видяхме приятелката му и тя се размина с нашата компания, но аз нищо не
съм й казал“ – да. „Не знам тя какво му е казала, но той ме заплашваше и
искаше да се разберем“ – да. „Не помня дали аз му предложих или той ми
предложи да се видим и да се разберем“ – да. Не знам кое е вярното. „Още
веднага с М. хванахме такси и по пътя се разбрахме с Д. да се чакаме пред
спортното и таксито ни остави до будката пред Спортното“ – да. „Сега си
спомням, че им казахме да дойдат в К., защото ни е далеч, но той каза, че няма
как да стане това нещо, понеже има кокаин в него и ние се съгласихме да
отидем до Спортното и да говорим и да се разберем“ – да. „Слязохме пред
будката и там видяхме с М., К. и А., които също са ни приятели“ – да. „Не сме
ги викали, случайно ги видяхме в градската градина“ – да. „Те попитаха къде
отиваме и ние им казахме да се разберем с М., защото ме заплашва и те
казаха, че ще дойдат с нас, за да видят какво ще се случи“ – да. С таксито се
движехме посока кръговото на Розова градина към спортното училище. Там
спираме на спирката, която е на Орлето, будката, от там тръгвахме към
спортното училище и още като слязохме на спирката видяхме К. и А., мисля
19
че те бяха на спирката. „Тогава четиримата тръгнахме към Спортното и почти
стигнахме до Спортното като видяхме, че от към Сакса идват М. заедно с А.
Ш. и още три момчета, които не познавах“ – да. „Те пресякоха малко преди
Спортното и дойдоха при нас точно пред Спортното и започнахме да си
говорим“ – да. „Първоначално аз говорих с Д. като си говорихме културно, но
по време на разговора се включи А. и той започна да ме обижда и заплашва с
думите: „Майка ти ще еба, ще те убия, ще те изнасиля““ – да. „През това
време Д. стоеше зад парапета, а аз пред него, а А. беше отстрани до мен, но не
помня М. къде беше“ – да. „Аз нищо не отговорих на А. по повод заканите към
мен и продължих да си говоря с Д.“ – да. „Искам да отбележа, че преди да
говорим с Д. пред Спортното, те бяха пресекли малко преди Спортното и ние
отидохме към тях“ – да. „Тогава още с пресичането, А. ме удари с юмрук в
лицето, но аз нищо не му направих и се върнахме пред Спортното, понеже
знаем, че там има камери“ – да. Аз нямам проблем с А., не разбрах защо ме
удари, аз не съм го удрял. „След като се върнахме пред Спортното и А.
продължи да се заяжда с мен и да ми се заканва, той тръгна към мен и тогава
аз го бутнах с ръка в лицето, за да не идва към мен“ – да. „М. и останалите от
моята група не знам къде бяха през това време, но си спомням, че всички
момчета с М. тръгнаха срещу мен и ме удряха в главата и навсякъде, дори ме
събориха на улицата и ме ритаха“ – не ме ритаха само, удряха ме и ме ритаха.
„На улицата ме събориха А. и още едно момче, което не познавам“ – да.
„Нямам спомен как се отскубнах от тях, но станах и започнах да бягам към
посока Сакса и от там нататък не помня какво направих“ – не помня, да.
Мисля че да, тръгнах да бягам към Сакса. „Спомням си, че ме болеше главата“
– да. „Някой от К. или А. ми помогна да се изправя, докато бях на улицата и ме
ритаха А. и другото момче и тогава усетих, че ме заболя главата като станах“
– не помня. „След като се изправих, тръгнах в посока кръговото и видях, че М.
и другите са след мен“ – мисля, че да, мисля че така беше. Първо тръгнах към
Сакса, после се върнах обратно и тръгнах да се прибирам. „Исках да се
прибера, защото ме болеше главата и ми се виеше свят и ме беше страх да не
ни пресрещнат отново и да се бием отново“ – да. „Не съм видял кой кого е
удрял, нито от нашата страна, нито от тяхната“ – да. „Наистина имаше много
хора и настана голяма суматоха“ – да. „Не съм разбрал дали някой е ударил М.
и не мога да кажа повече по случая“ – да. „Чата помежду ни между мен и М.
ще го разпечатам и ще го предоставя“ – да. „Предоставям копие от
20
медицинско удостоверение, което си направих в деня след боя, защото знаех,
че ще има проблем“ – да. „Искам да добавя, че на следващия ден от наши
познати с М. разбрахме, че са ни търсили Д. и негови познати с коли, за да ни
бият, но не са ни намерили“ – да. „По време на боя бях облечен по същия
начин, както и в момента, черно шушляково яке на „North face” с черна
качулка, но същата не я бях сложил на главата си, сини дънки и зелени
маратонки, като дънките ми не покриваха целите крака“ – да. „Не помня
другите как бяха облечени, само А. имаше светло яке“ – да . „Друго нямам
какво да добавя“ – да. И.Б. ме удряше с А. Ш.. Не съм казал на полицая,
защото не знаех кой е. След време разбрах от М., че това лице се казва И.Б..
Не знам след като избягах към Сакса дали е продължил боят.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
СВИД.К. М.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам само М., приятели сме. Миналата година
януари месец аз бях в градската с А. А.. След това видяхме М. с П. до
спортното. Ние с А. бяхме в началото на градската до магазинчето. След това
виждаме М. и П. да стоят на спирката до Орлето и отидохме при тях просто да
ги видим. В смисъл не са ни извикали те, ние случайно ги видяхме. Те ни
казаха, че искат да говорят с някакви момчета, никой не е искал бой да става.
Докато стояхме там дойдоха случайно и още три момчета – М., А. и В.. Преди
да дойдат другите, това бяхме нашата група. Другата група мисля, че бяха
пет-шест човека. Те дойдоха, говориха си най-нормално. Това момче М., не му
знам името (посочва пострадалия) говореше с П., и другите момчета бяха
настрани. М. и той беше отстрани. Има едни огради, те М. и П. си говореха до
оградата, а другите бяха отстрани. Аз бях странично на тях и говорих с едно
момче, всичко е нормално, никой нищо не очаква. Изведнъж гледам, че всички
се втурват към тях, където бяха П. и М.. И едно момче А. Ш. също изскача
пред мен, той беше с едно сиво или бяло яке, изскача с гръб и ми попречи
21
всичко да видя. След това започнаха да се дърпат, започна боя, не можах да
видя кой удря първи и кой за какво става въпрос, и тръгнах да ги разтървавам,
да им казвам „Момчета, няма смисъл да се биете“. В паниката не знам от
нашата част кой друг се намеси да ги разтървава, доколкото си спомням аз бях
там да ги дърпам и други от тяхната част ги дърпаха. След това разбрахме, че
са извикали полиция и се спряха всичките, едните си тръгнаха надолу, ние
нагоре. После тръгнахме нагоре нашите хора и срещнахме един полицай на
центъра, който ни претърси, доколкото се сещам. След това тръгнахме нагоре
и се прибрахме. Не съм видял някой да удря някого. Сещам се, че дойде един
човек с колело, не го познавам, мислех че е някакъв страничен, просто е видял,
че се бият, и човекът каза „Недейте момчета, няма смисъл“. Само това се
сещам за този човек. А. Ш. изскочи пред мен и аз не можах да видя от него кой
точно се бие. Първо отидох при П. да го разтървавам, там бяха още двама
човека или един. Аз не знам другаде да са се били.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Съдът констатира съществени противоречия между показанията на
свид.К. М., дадени в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното
дирене.
ПРОКУРОРЪТ: Да се прочетат.
Адв.Г.: Да се прочетат.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Да се четат.
Адв.К.: Даваме съгласие да се прочетат.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания на свид.К. М. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат да
се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам това. Съгласен съм да се прочетат
показанията на свид.К. М., дадени на досъдебното производство.
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от
НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.К. М., дадени пред орган на ДП,
22
находящи се на л.66 от ДП.
СВИД.К. М.: „Беше преди около две седмици, но не мога да кажа
точната дата“ – да. Тази година беше. „Беше вечерта около 20,00 часа, когато
бях заедно с моя приятел А. Ш. и се намирахме в градската градина“ – да.
„Случайно видяхме пред Спортното училище да стоят М. и П.“ – да. „Те са
наши приятели, понеже сме от един квартал и се знаем от деца“ – да. „Те бяха
сами и ние решихме да отидем при тях, за да ги видим какво става“ – да. „М. и
П. ни казаха, че чакат едни момчета, за да говорят с тях, но никой не беше
споменавал за бой“ – да. „След това след нас дойдоха още момчета и по-точно
две момчета от вилите над квартал „К.““ – да. „Те се казват И. и А.“ – да, и
още едно момче М., там не съм го казал, трима бяха. „Те също дойдоха
случайно при нас и аз ги извиках при нас“ – да. „Така седяхме заедно с М. и П.
около половин час, за да чакаме другите момчета, с които щяха да говорят“ –
да. „Някой каза да тръгнем към дискотека Сакс, за да посрещнем другите
момчета и тръгнахме в тази посока“ – да. „След това никой не дойде и отново
се върнахме към Спортното“ – да. „Чакахме така още известно време и
видяхме, че идват около 7 или 8 момчета от Сакса и вървяха към нас“ – да.
„Ние леко тръгнахме към тях, за да ги пресрещнем и те пресякоха улицата
малко след спортното“ – точно така, да. „Първоначално П. и М. говореха с
едно от другите момчета и Ш., други негови данни не зная“ – да. „След като
пресрещнахме другите момчета, всички заедно с тях се върнахме пред входа
на Спортното“ – да. „Там на място говориха известно време и всичко беше
нормално и мислех, че ще се разминат нещата с боя, тъй като този Ш.
говореше на въпреки на всички от нашата компания“ – да. „Дори на мен
говореше на въпреки без дори да ме познава, като говореше: „Айде по-тихо
говорете, точно ти на мен недей да се правиш“, като аз му отговорих: „По-
тихо, братле, няма нужда от такива неща“ и се опитвах да успокоя нещата“ –
да. „Нещата вървяха на успокоение, когато аз се бях обърнал и с периферното
си зрение видях, че Ш. удряше с ритници П., доколкото видях в корема“ – да,
това обаче беше след като стана боя и аз се обърнах и видях, че удряха П. на
пешеходната, мисля. „След това не видях много неща, тъй като много хора
бяха наскочили и всички наведнъж“ – да, т.е. всичко беше много хора,
струпани всичките и от паниката плюс това нищо не разбрах какво става.
„Един мъж с едно колело дойде в този момент и започна да разтърва всички и
да говори с тях да не правят така“ – да. „Този мъж не удари никой, поне аз не
23
видях“ – да. Не разбрах как се казва този мъж. „Не видях и други да бъдат
удряни, освен Ш. като риташе П., но имаше много хора и не виждах добре“ –
да. „Като цяло само тези удари видях и след това П. на земята на улицата и по-
точно на пешеходната пътека и Ш. риташе П., но не си спомням дали имаше и
друго момче, което да удряше П.“ – да. „Други удари аз не видях, тъй като
имаше много хора и настана суматоха“ – да. „След това по време на боя
дойдоха още хора с една кола и мисля, че бяха от другата страна, но не се
намесиха в боя“ – да, точно така. „По едно време успяхме да разтървем всички
и да успокоим ситуацията и всички си тръгнахме в различни посоки“ – да.
„Ние надолу към кръговото, а те нагоре към Сакса“ – да. „По главната ни
спряха полицаи и ни провериха“ – да. „Там бяхме аз, П., М., А., И. и А. и още
едно момче, което случайно дойде по главната с нас“ – тука не се сещам кое е
другото момче, и М.. „След като ни провериха полицаите ни пуснаха да си
ходим“ – да. „Полицаите разбраха, че е имало бой, понеже М. имаше кръв по
лицето и драскотина под лявото око“ – да, и те още като дойдоха ни казаха
„Вие от боя ли сте“, явно някой беше подал сигнал. „П. беше син по лицето, но
друго не видях и каза, че го боли главата“ – да, имаше синина на окото,
доколкото се сещам. Не беше нещо фрапантно, но имаше нещо синьо на окото.
„Не знам дали имаше пострадал от другата компания“ – да. „Аз лично не съм
видял“ – да. „Малко по-късно почти се бяхме прибрали в „К.“ и полицаи
отново ни срещнаха и ни съставиха протоколи, за да ни предупредят и да не
се бием повече“ – да, аз мислех че едното момче няма лична карта и затова ни
спряха, но явно не е било за това, вярно е, да. „Съставиха протоколи на мен,
А., но на другите не знам дали направиха“ – да. „Ние все още бяхме всички
заедно и М. и П. бяха с нас“ – да. „Аз бях облечен с черно яке с качулка, но не
я бях сложил, черно долнище и бели маратонки“ – да, с това яке съм бил. „Не
мога да си спомня А. как беше облечен, но той носи очила винаги и се
различава“ – да. „Като цяло само А. носеше очила от двете компании“ – да.
„М. беше облечен с черно горнище на „Moncler” без качулка и черно долнище
и черни маратонки, а П. не си спомням как беше облечен“ – да. „Това момче
Ш. беше облечено с бяло и сиво яке на Найк и две момчета от другата
компания бяха целите в черно“ – да. „Не си спомням другите как бяха
облечени“ – да. „Не съм видял някой да е вадил бокс или да го е използвал“ –
не съм видял, да. „Този мъж, който дойде с колелото по време на боя, не си
спомням как беше облечен, спомням си само, че разтърваше момчетата и
24
говореше с тях“ – да. „Този мъж не е удрял никой“ – да. „Пак казвам всичко
това е доколкото аз съм видял и си спомням“ – да. „Друго нямам какво да
добавя“ – да. Не познавам М. М.. Не познавам и И.Б..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
СВИД.А. Ш.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: С М. Т. се познаваме, защото сме от един квартал и
сме приятели. Не си спомням точно дата, знам че беше вечер, студено, около
осем или девет часа, с моя приятел К. М. се разкарвахме в градската когато
видяхме М. и П. до спортното, между спирката на Орлето и спортното да
вървят. Решихме да отидем при тях да ги видим какво правят. Те ни казаха, че
чакат някакви момчета и слязоха надолу към Сакса. Когато видяхме, че идват
тези момчета, ние се върнахме към спортното. Те дойдоха и казаха, че просто
ще си поговорят с тях. Докато си говориха започна една суматоха, не видях
кой кого удари, но видях как П. лежи на земята и го ритат двама, не ги
познавам, едното момче знам, че се казва А. Ш., другото не го познавам,
никой не познавам оттам. След това М. отиде да помогне на П., обаче някой го
хвана и го тръшна далеч от П.. Хвана го през кръста и го хвърли на земята
далеч от П., който беше на земята и го ритаха двамата. Не видях кой хвана М..
Видях също, че К. се завтече да помага да ги разтърве без да удря никого.
След това някакъв човек каза, че ще извика полиция и всички се разотидоха.
Когато си тръгвахме М. имаше кръв, течеше му кръв от носа и имаше кървава
драскотина под едното око, не помня кое точно. След това като си отивахме ни
спря полицай на центъра, претърси ни и се прибрахме. Дойде някакъв човек с
колело, но не знам кой беше, той не участва в боя. Докато се биеха другите аз
седях най-отзад, защото бях уплашен от случката. Боят беше пред спортното.
Беше голяма суматоха. Другаде бой не е имало. По време на боя дойде една
кола с двама човека, но не знам какво направиха, мисля че не са влизали в боя.
Не бяха хора от наша страна.
25
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира че
са налице условия за прочитане на показанията на свид.А. Ш., дадени в хода
на досъдебното производство, тъй като свидетелят заяви, че не си спомня.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъдат четени.
Адв.Г.: Моля да бъдат прочетени.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Да се четат.
Адв.К.: Даваме съгласие да бъдат прочетени.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания на свид.А. С. Ш. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат
да се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам това. Съгласен съм да се прочетат
показанията на свид.А. Ш., дадени на досъдебното производство.
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от
НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.А. С. Ш., дадени пред орган на ДП,
находящи се на л.65 от ДП.
СВИД.А. Ш.: „Беше преди около две седмици, но не мога да кажа
точната дата“ – така е. „Беше вечерта около 20,30 часа или 21,00 часа, когато
бях заедно с моя приятел К. М. и се намирахме в градската градина, където
седяхме на една пейка“ – вярно, да. „Случайно видяхме пред Спортното
училище да стоят М. и П.“ – вярно е. „Те са наши приятели и сме от един
квартал и се знаем от деца“ – вярно. „Те бяха сами и ние решихме да отидем
при тях, за да ги видим какво правят“ – вярно. „След като ние с К. отидохме
до М. и П., след нас от кръговото дойдоха още около три момчета, също от К.,
които познавам по физиономия, но не знам как се казват и не ги познавам
лично“ – вярно. „Не разбрах дали някой ги е извикал, но дойдоха при нас“ –
вярно. „Докато говорех с М. и П., от тях разбрах, че чакат някакви момчета да
дойдат, за да говорят с тях, но не ми казаха за какво ще говорят и защо“ –
вярно. „Ние стояхме около 10 минути, за да изчакаме тези момчета да дойдат
26
и в един момент видях, че от посока дискотека Феникс идват около 7 или 8
момчета“ – бяха около пет-шест, но да кажем, че е вярно. Дискотека Феникс е
старата дискотека Сакс. „Ние тръгнахме към тях, за да ги пресрещнем“ – да.
„Те пресякоха малко преди Спортното и дойдоха на нашата страна на
тротоара“ – вярно. „П. и едно от другите момчета, което не познавам,
започнаха да си говорят, като постепенно се приближихме до входа на
спортното, където е и самата пешеходна пътека и има парапети“ – вярно. „До
този момент никой не беше удрял никого“ – вярно. „В един момент чух, че
едно от другите момчета също се намеси в разговора с П. и започна да говори
на въпреки на П., като според мен му се заканваше“ – вярно. „Това момче
беше облечено с бяло яке, доколкото си спомням, но не го познавам как се
казва“ – вярно. „Доколкото си спомням, това момче посегна и удари с ръка в
лицето П.“ – вярно. „Поне аз така си спомням и тогава всички от отсрещната
страна скочиха на бой на П. и М.“ – вярно. „М. през това време беше до П., но
не се обаждаше и ходеше напред-назад“ – той седеше отстрани. „Не си
спомням дали М. говори по телефона“ – това наистина не си спомням.
„Спомням си, че от нашата посока дойде мъж с колело и спря колелото до нас
като слезе от него“ – това е вярно, да. „Този мъж пристигна преди това момче
да удари П. в лицето“ – това не мога да си спомня дали е дошъл преди или
след. „Този мъж отиде да говори с момчетата от отсрещната страна, като
мисля, че каза нещо на този, който се заканваше на П.“ – това много не мога да
си спомня дали е така. „След това последва удара на това момче, с който удари
П. в лицето и всички от отсрещната страна се хвърлиха върху П. и М., а този
мъж остана настрана“ – това е вярно, да. „Ние от нашата страна се опитахме
да ги разтърваваме, като не сме удряли никой“ – това е вярно с изключение на
това, че аз седях най-отзад и не се опитвах да ги разтървавам. „В суматохата
видях, че П. по едно време лежеше на самата пешеходна пътека и двама от
другата компания го удряха, като единия беше този, който му се заканваше и
още някакво момче, но не мога да си спомня кое“ – аз не го познавам, но да,
вярно е. „Видях още, че едно от момчетата от К., което също не познавам, се
опитваше да дръпне М., защото едно момче от другата компания му беше
скочило на бой“ – това би трябвало да е вярно, вярно е. „Пред мен имаше и
други момчета и не можех да видя добре“ – вярно. „Този мъж стоеше отстрани
и не се намесваше в боя през цялото време“ – вярно. „По време на този бой
дойдоха още момчета с кола, но не бяха от нашата компания, защото
27
впоследствие от нашата компания разбрах, че те са от другата компания“ –
вярно. „Тези момчета не си спомням дали се намесиха“ – по-скоро не.
„Спомням си, че едно от момчетата от колата изкара бухалка и я остави отгоре
на кола, но не я използва“ – това не мога да си спомня дали беше така. „След
това разтървахме всички и се разотивахме двете компании, защото се намеси
някакъв случаен човек, който каза, че е извикал полиция, защото по-нагоре ни
спряха полицаи и ни попитаха какво случва“ – вярно. „Нашата компания
тръгна към кръговото, а другата компания в посока Феникса“ – вярно. „Когато
си тръгнахме, видях че М. имаше кръв по лицето и драскотина под дясното
око, а П. каза, че го боли главата и имаше натъртвания по кръста“ – вярно. „Не
видях дали има някой от другата страна пострадал“ – вярно. „Доколкото
видях, този мъж с колелото стоеше отстрани и не съм видял М. и П. да удрят
някой от отсрещната страна“ – вярно. „Този мъж беше облечен със светли
дрехи и мисля, че имаше шапка на главата“ – вярно. „П. беше облечен с тъмни
дрехи без шапка или качулка на главата“ – вярно. „М. беше с черни дрехи“ –
вярно. „И си спомням, че този, който се заканваше на П. от самото начало,
беше с бяло яке, а този, който го риташе докато беше на земята, беше облечен
с черна дълга шуба“ – вярно. „Пак казвам, това е доколкото си спомням“ –
вярно. Пострадалият беше някъде отстрани, много не видях. Не видях някой
да го удря. Доколкото видях, М. никой не е удрял.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
Съдът намира, че с оглед изясняване фактическата обстановка по
делото, следва да допусне повторен разпит на свид.С. С..
ПРОКУРОРЪТ: Да се допусне повторен разпит.
Адв.Г.: Да се допусне.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Допуснете го.
Адв.К.: Не възразявам.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм.
28
Със съгласието на страните съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА повторен разпит на свид.С. Н. С..
СВИД.С. С.: Момчето, което с вик тръгна към нас докато бяхме в
градската градина и отивахме към тях, той с вик тръгна към нас и после се
върна обратно към компанията, е свид.К. М. (посочва го в залата). Той извика
срещу нас и после се върна, но не помня какво извика.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободят
разпитаните свидетели.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободят свидетелите.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се
освободят.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободят.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси. Да се освободят.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата разпитаните
свидетели.
ПРОКУРОРЪТ: Държа на разпита на неявилите се свидетели.
Пострадалият Д. Д. и свидетелите С. С. и П. А. говореха за лице с имена И.Б.
или И.Б.. В случай, че същият може да бъде посочен от пострадалото лице с
адрес, моля съда да го допусне до разпит.
Адв.Г.: Държим на разпита на останалите свидетели, които не се явиха в
днешно съдебно заседание. Ще положим усилия да намерим адрес и трите
имена на това лице и в следващо съдебно заседание ще ги посочим.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм с адвоката си.
Адв.К.: Ние не държим да бъдат разпитани неявилите се свидетели, но
не възразяваме да бъде отложено съдебното заседание и да им бъде дадена
възможност да бъдат разпитани. След като ще бъде отложено съдебното
заседание, не възразявам да бъде уточнена самоличността му и да бъде
призован за разпит исканият свидетел.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира делото за
неизяснено от фактическа страна, поради което
29
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА с.з. за 30.01.2025 г. от 09,00 часа, за която дата и
час РП-Сливен, подсъдимият и неговият защитник, частният обвинител и
неговият повереник да се считат редовно призовани от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите М. М., А. Ш. и М. М. чрез Началника на
РУ-Сливен, след 06.01.2025 г.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свид.Х. С..
ДА СЕ ИЗИСКА служебна справка от ОДМВР-Сливен, от която да са
видни данни за постоянен и настоящ адрес на свид.Д. Г. и след получаване на
справката същият ДА БЪДЕ ПРИЗОВАН.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 12,31 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
30