О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
след като разгледа
докладваното от съдия Т. Димитрова адм.д. № 219/2021 г., установи
следното :
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
С Определение № 954 от 26.01.2021 г.
на ВАС по адм. дело № 603/2021 г. е прекратено образуваното във ВАС
производство по оспорването на Е.Г.Н. *** срещу отказ по подадено заявление за
признаване на професионална квалификация „медицинска сестра“, придобита в
чужбина, и е изпратено делото по подсъдност на АдмС – Варна.
Предметът на правния спор, респ. на оспорване, изведен
от конкретно формулираната жалба, е писмо с изх. № УДО-К-43 от 26.10.2020г. на
зам.-министъра на здравеопазването, с което се предлага на оспорващата да се
яви на държавни изпити за образователно квалификационна степен „бакалавър“. Оспорващата
заявява, че всъщност й се отказва признаване на професионална квалификация
„медицинска сестра“, като се излагат доводи за незаконосъобразност на
оспорвания акт на зам.-министъра на здравеопазването. Сочи се, че въобще не са
обсъждани в постановения акт фактите, които се установяват от представените от
оспорващата документи, а именно за: придобита квалификация като „медицинска
сестра“ в САЩ; придобит лиценз за „медицинска сестра“ през 2013 г.; придобита
образователно квалификационна степен „бакалавър“; изучавани дисциплини и
хорариума часове. Настоява се, че не са изложени никакви мотиви по отношение
съответствието и/или несъответствието на учебните програми в България и тези,
по които оспорващата се е обучавала, което според оспорващата прави акта
немотивиран и постановен в противоречие с § 3а, ал. 1 от Закона за признаване
на професионални квалификации (ЗППК). Изтъква се, че не е ясна причината за
непризнаване на професионалната квалификация на оспорващата, че липсват в
обжалвания акт посочени фактически и правни основания, както и пред кого и в
какъв срок подлежи на обжалване, а и се оспорва компетентността на органа. Искането
е да се отмени обжалваният акт и да се задължи административният орган да
предприеме нужните действия.
С Разпореждане № 1441 от 01.02.2021 г. съдът е
задължил зам.-министъра на здравеопазването д-р Б. П. изрично да заяви и/или да
представи доказателства за взето от органа по признаването решение за
признаване или отказ да признае професионалната квалификация по съответната
професия, съответно дали е постановена нарочна мотивирана писмена заповед, с
която да се отказва признаване на съответна професионална квалификация на
оспорващата (чл.
84, ал. 4 ЗППК). Със същото разпореждане съдът е указал на оспорващата
необходимостта да представи в съда писмена обосновка за наличието на годен за
оспорване административен акт и правния си интерес от оспорването предвид
конкретния предмет на правния спор – писмо с изх. № УДО-К-43/26.10.2020 г. на
зам.-министъра на здравеопазването д-р Б. П., с което оспорващият е уведомен за
решението на Комисията по признаване на професионална квалификация и
специалност в областта на здравеопазването, според което е предложено на
оспорващия да се яви на визираните в писмото държавни изпити като
компенсационна мярка и предвид липсата на данни за постановен нарочен отказ за
признаване на съответна професионална квалификация (чл.
84, ал. 4 ЗППК).
На 03.02.2021 г. ответникът представя становище (л.
14-17 от делото), че предложението за полагане на държавни изпити (обективирано
в писмо с изх. № УДО-К-43 от 26.10.2020 г.) е част от производството по
издаване на индивидуален административен акт и съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК не
подлежи на обжалване, като към настоящия момент административното производство,
образувано във връзка с подаденото заявление на 17.08.2020 г. от оспорващата не
е приключило, съответно не е взето решение за признаване или отказ за
признаване на придобитата от оспорващата професионална квалификация.
По отношение направеното от ответника възражение,
оспорващата с молба с.д. № 2107/09.02.2021 г. заявява, че жалбата й не е
недопустима, тъй като на практика е постановен отказ за признаване на достъп до
регулирана професия и нейното упражняване на територията на Република България,
като възприема предложението за преминаване на стаж и явяването на изпит за
отказ да се признае квалификацията и стажът й като „медицинска сестра“,
придобити в САЩ, който отказ е извършен в рамките на 3-месечния срок от
подаване на заявлението, съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗППК.
Изрично се заявява, че обект на обжалване е отказът на зам.-министъра на здравеопазването,
материализиран в писмо с изх. № УДО-К-43 от 26.10.2020 г., „евентуално
мълчаливия отказ на административния орган да признае професионалната
квалификация“ на оспорващата.
Съдът намира, че оспорването е недопустимо като
насочено срещу акт, който не подлежи на обжалване, предвид следните
съображения:
На обжалване пред административните съдилища подлежат административните
актове, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат
права, свободи или законни интереси, а право да оспорват административния акт
имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са
нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.
По аргумент от чл. 21, ал. 5 от АПК не са индивидуални
административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са
част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи
административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни
актове.
В случая образуваното административно производство е
във връзка със заявление по чл. 77 от ЗППК на оспорваща с № УДО-К-43/17.08.2020
г. (л. 18 от делото на ВАС) за признаване на професионална квалификация по
регулирана медицинска професия „медицинска сестра“.
Заявлението е разгледано от нарочно назначената на
основание чл. 78-80 от ЗППК комисия на 11.09.2020 г. (л. 53 от делото) и в съответствие
с предвидената в чл. 78, ал. 2 от ЗППК възможност с писмо с №
УДО-К-43/23.09.2020 г. (л. 14-17 от делото на ВАС, получено от оспорващата на
01.10.2020 г.) е изискано от оспорващата да представи превод на посочен в
писмото документ.
На 07.10.2020 г. оспорващата представя изискания
превод на въпросния документ (л. 9 от делото на ВАС).
При повторното разглеждане на 09.10.2020 г. от
Комисията за признаване на професионална квалификация по регулирана медицинска
професия и/или на специалност в областта на здравеопазването на заявлението на
оспорващата, комисията решава, на основание § 3а, ал. 2 от ДР на ЗППК, да
предложи на министъра на здравеопазването да предложи на заявителката да се яви
на държавните изпити, посочени в чл. 18 от Наредбата за единните държавни
изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „медицинска
сестра“, „акушерка“ и „лекарски асистент“ за образователно-квалификационна степен
„бакалавър“, като изрично са изброени конкретните изпити.
С оспорваното писмо с изх. № УДО-К-43 от 26.10.2020
г., получено от оспорващата на 28.10.2020 г. (л. 18 от делото) зам.-министърът
на здравеопазването (на когото надлежно са делегирани правомощията на признаващ
орган – Заповед № РД-01-518/15.09.2020 г., л. 59 и сл. от делото на ВАС) уведомява
оспорващата за решението на комисията и предлага на оспорващата да се яви на
въпросните държавни изпити, за провеждането на които е указано, че следва оспорващата
да се обърне към избрано от нея висше училище.
На 11.11.2020 г. (видно от клеймото на пощенския плик
на л. 6 от делото на ВАС) Е.Н. подава жалба чрез зам.-министъра на
здравеопазването до ВАС срещу въпросното писмо с изх. № УДО-К-43 от 26.10.2020
г., което възприема като отказ за признаване на професионалната й квалификация.
Съгласно посочената в обжалвания акт разпоредба като
правно основание - § 3а, ал. 2 от ДР на ЗППК, когато доказателствата за
професионална квалификация по ал. 1, удостоверяващи специализираните знания и
умения за професиите по чл. 4, ал. 1, са
издадени от трета държава, която не е страна по двустранно или многостранно
споразумение, в което участва и българската държава, органът по признаване на
професионални квалификации предлага полагане на държавните изпити, посочени в
единните държавни изисквания по чл. 177 от
Закона за здравето. Според § 3а, ал. 1 от ДР на ЗППК, извън случаите по § 3
доказателство за професионална квалификация, издадено в трета държава на
български гражданин или на друг гражданин на държава членка, се приравнява на
доказателство за професионална квалификация по смисъла на този закон, когато се
установи за всеки конкретен случай съответствие при сравняване на
специализираните знания, умения и стаж на заявителя със знанията, уменията и
съответния стаж, изисквани от българското законодателство за упражняване на
съответната професия. Според пък § 3 от ДР на ЗППК Доказателство за
професионална квалификация, издадено в трета държава на гражданин на държава
членка, се приравнява на доказателство за професионална квалификация по смисъла
на този закон, ако притежателят му има три години професионален опит по съответната
професия на територията на държавата членка, която е признала доказателството
му за професионална квалификация в съответствие с минималните квалификационни
изисквания.
Процедурата по признаване на професионални
квалификации е регламентирана в Глава пета на ЗППК. В случая процесната
процедура следва да се приеме, че не е приключила, доколкото с обжалваното
писмо само са предложени компенсационни мерки, а именно да се яви на държавни
изпити. Действително, съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗППК следва органът по
признаване да вземе решение за признаване или за отказване да признае
професионалната квалификация по съответната професия в срок до три месеца от
датата, на която са подадени заявлението и всички необходими документи, въз
основа на предложение на комисиите по чл. 79.
В случая правилното приложение на ЗППК (който транспонира и доразвива по
делегация Директива
2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на
професионалните квалификации) изисква органът по признаване на професионални
квалификации да предложи полагане на държавните изпити, посочени в единните
държавни изисквания по чл. 177 от Закона за
здравето, доколкото в случая става въпрос за доказателства за професионална
квалификация на оспорващата, удостоверяващи специализираните знания и умения
именно за професиите по чл. 4, ал. 1, които
доказателства са издадени от трета държава.
С основание ответникът изтъква в становището си (л. 16
от делото), че предложението за полагане на държавни изпити, обективирано в
писмо с изх. № УДО-К-43/26.10.2020 г., е част от производството по издаване на
индивидуален административен акт и съгласно чл. 21, ал. 5 АПК не подлежи на
обжалване. На съдебно обжалване подлежи отказът на административния орган да
признае професионалната квалификация, а не предложението на органа по § 3а, ал.
2 ДР на ЗППК. Съгласно чл. 84, ал. 4 и ал. 5 ЗППК органът по признаване отказва
да признае съответната квалификация с мотивирана писмена заповед, за която
уведомява писмено заявителя. Наличието на годен за обжалване административен
акт е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на образуваното
съдебно производство от категорията на абсолютните, за чието съществуване съдът
следи служебно.
От данните по делото е видно, че към момента няма
произнасяне на компетентния орган по подаденото от оспорващата заявление.
По своята същност жалбата на оспорващата до съда
представлява изразено несъгласие с направеното предложение за явяване на
държавни изпити във връзка с признаване на професионалната й квалификация,
което несъгласие е от значение за преценката на органа по признаването дали да
признае или да откаже да признае професионалната квалификация на оспорващата.
Съдът намира, че в случая не е формиран мълчалив
отказ, който да подлежи на обжалване, предвид следното: В нормата на чл. 84,
ал. 1 ЗППК не се съдържат изрични хипотези, при които органът отказва да
признае професионалната квалификация по съответната професия, без да предложи
компенсационната мярка по §3а, ал. 2 ДР на ЗППК, поради което следва да се
приеме, че органът по признаването е длъжен да се произнесе с акт по чл. 84
ЗППК едва след като предложи въпросната мярка и след като за заявителя изтече
определен срок. В този смисъл не е налице формиран мълчалив отказ към момента
на подаване на жалбата на 11.11.2020 г.
В случая, предвид представянето от оспорващия на
изискания превод на документ на 07.10.2020 г., 3-месечният срок за произнасяне
на органа по признаването изтича на 07.01.2021 г., поради което към момента на
подаване на жалбата – 11.11.2021 г. не е налице формиран мълчалив отказ, който
да подлежи на обжалване. Правният интерес и допустимостта на жалбата следва са
налице във всеки един момент на съдебното производство. С оглед последно
посоченото, в случая не следва да се приема за допустимо заявеното в условията
на евентуалност оспорване на мълчалив отказ с молбата на жалбоподателката от
09.02.2021 г., ако и към настоящия момент да е евентуално формиран мълчалив
отказ.
Съдът съобрази и съдебната практика – Решение № 9015
от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7376/2016 г., VІІ о., докладчик съдията К.
А., Решение №7993 от 13.06.2018г. на ВАС по адм. д. № 7285/2017 г., VІІ о.,
докладчик съдията Д. М., Определение № 5346 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д.
№ 4385/2015 г., VІІ о., докладчик съдията Т. В. и други.
Производството по делото подлежи на
прекратяване на основание на чл. 159, т. 1 от АПК, тъй като оспорваният акт не
подлежи на съдебен контрол. Следва да се изпрати на органа по признаването преписката
на Н. и да се изиска потвърждаване от нейна страна на волята й да не се яви на въпросните
държавни изпити, след което в зависимост от соченото от заявителката, органът
по признаването следва да се произнесе с мотивирана писмена заповед по чл. 84
ЗППК.
(Следва да се посочи, че крайният резултат на
настоящото определение е един и същ и в случай, че съдът би разгледал жалба
срещу мълчалив отказ на органа по признаването, доколкото съдебната практика в
този аспект налага отмяна на мълчаливия отказ само поради неспазване на
установената от закона форма и връщане на преписката за произнасяне на органа
по признаването.)
На основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е.Г.Н. *** срещу отказ по
подадено заявление за признаване на професионална квалификация „медицинска
сестра“, придобита в чужбина, обективиран според оспорващия в писмо с изх. №
УДО-К-43 от 26.10.2020г. на зам.-министъра на здравеопазването.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 219/2021 г.
на АдмС - Варна.
ИЗПРАЩА
административната преписка
на зам.-министъра на здравеопазването за произнасяне по заявление с № УДО-К-43
от 17.08.2020 г. на Е.Г.Н..
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВАС на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :