№ 11
гр. Кърджали, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Петя Хр. М.
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20245100500293 по описа за 2024 година
С Решение № 294/04.10.2024 г., постановено по гр.д. № 466/2024 г. по
описа на Районен съд – Момчилград е изменен размера на присъдената с
Решение № 85/26.10.2021 г. по гр.д. № 390/2021 г. по описа на същия съд
ежемесечна издръжка, която С. Н. М. е осъдена да заплаща на малолетното си
дете М. Д. М., чрез бащата и законен представител Д. В. М., като е увеличен
размера на същата от 180 лв. на 500 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба до навършване на пълнолетие или настъпване на друга
правоизменяща или правопогасяваща издръжката причина, ведно със
законната лихва за забава на всяка просрочена вноска, и е отхвърлен иска в
останалата част за разликата до пълния предявен размер от 600 лв., поради
неговата неоснователност и недоказаност. Допуснато е предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката. Осъдена е С. Н. М. да
заплати по сметка на Районен съд – Момчилград държавна такса в размер на
460 лв., а на Д. В. М. – направените по делото разноски в размер на 500 лв.
Въззивното производство е образувано по подадена от С. Н. М. чрез
пълномощника адв. Д. Г. от АК - Х. въззивна жалба, с която
първоинстанционното решение се обжалва като недопустимо, алтернативно
като неправилно. Излагат се съображения, че българският съд не е
компетентен да разгледа повдигнатия спор, предвид чл. 8 от Регламент (ЕО) №
2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност, поради което моли въззивния съд да
отмени решението като недопустимо, постановено от некомпетентен съд и да
прекрати производството по делото. Алтернативно оспорва решението като
неправилно с доводи, че съдът не е съобразил материалното и семейно
1
положение на въззивницата, както че не е събирал доказателства за доходите
на бащата на детето. Оспорва решаващите изводи на съда, че е във
възможностите на майката на детето плащането на претендирания размер на
издръжка в размер на 500 лв. Излага аргументи, че тя не работи, отглежда
новороденото си дете Н. Е. А., родено на **,**,**** г. и определяйки по-голям
размер на издръжката за детето М. М., съдът я лишава от средства за
отглеждане на другото й дете. Във връзка с тези оплаквания моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него
постанови ново, с което да уважи така предявения иск за изменение на
издръжката в размер на минималната издръжка.
В съдебно заседание въззивницата С. Н. М. лично и чрез пълномощника
си адв. Д. Г. поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в
същата и претендира разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
законния представител и баща на малолетното дете Д. В. М. чрез
пълномощника адв. С. М. от АК – Кърджали, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Излагат се доводи, че от присъждането на
ежемесечната издръжка в размер на 180 лв. са изминали повече от 2 години,
през което време детето е пораснало, както и неговите нужди и потребностите.
Иска се въззивният съд да потвърди обжалваното решение.
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се явява.
Представлява се от пълномощника си адв. С. М., който оспорва въззивната
жалба, като поддържа възраженията срещу същата и претендира разноски по
делото.
По реда на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето от Дирекция
„Социално подпомагане“ Момчилград е постъпило писмо вх. № 35/03.01.2025
г., от което се установява, че малолетното дете М. Д. М. със своя баща Д. В. М.
се намират в Г., поради което не може да бъде представен социален доклад.
Въззивният съд, съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК и след
преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с
оплакванията, изложени във въззивната жалба и доводите, наведени в
отговора на въззивната жалба, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване
и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима и следва
да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение,
въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Пред първоинстанционния Районен съд – Момчилград е предявен иск за
увеличаване на присъдена ежемесечна издръжка на малолетно дете, с правно
основание чл. 150 СК, поради изменение на обстоятелствата, при които е била
присъдена.
По делото не е спорно, че С. Н. М. и Д. В. М. са родители на
малолетното дете М. Д. М., род. на **,**,**** г., както и че с Решение № 85/
26.10.2021 г. по гр.д. № 390/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград е
прекратен гражданския им брак, упражняването на родителските права по
2
отношение на роденото от брака дете е предоставено на бащата, с когото
детето да живее и има неговото местоживеене, а майката е осъдена да
заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 180 лв., считано от датата
на влизане на решението в сила до навършване на пълнолетие на детето или
настъпването на друга правопрекратяваща или изменяща издръжката
причина, ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена вноска.
От представения в първоинстанционното производство социален
доклад, изготвен от Дирекция “Социално подпомагане” Момчилград се
установява, че детето М. Д. М. живее с баща си в гр. Х., Г.. В Б. се прибират, за
да гостуват за празници и през ваканциите на детето. За учебната 2024/225 г.
то е записано в трети клас в училище в Х., Г.. Бащата работи като шофьор във
фабрика в същия град.
По делото е представен и социален доклад от Дирекция “Социално
подпомагане” Х., от който се установява, че майката С. Н. М. съжителства на
семейни начала с лицето Е. Д. А. в с. Д. В., общ. Х. и има и друго дете Н. Е. А.,
родено на **,**,**** г. Същата е безработна, без постоянни доходи и обитава
къщата на съжителстващият с нея мъж заедно с двете му деца.
По делото не са представени доказателства за конкретния размер на
доходите на родителите.
Разпитан по делото като свидетел е дядото на детето В. Й. М., който
сочи в показанията си, че синът му и ответницата са се разделили преди 2
години, когато детето е било на шест години. Първоначално, два-три месеца
майката плащала присъдената издръжка, но след това спряла. Бащата
осигурявал всичко необходимо за детето, което учело в Г.. Харчел по 1500-
1600 евро за храна, спортно училище, курсове за рисуване, а от майка си,
детето не получавало нищо. През лятото детето М. гостувало в Б. за 22 дни.
Предвид тези данни по делото, от правна страна съдът приема следното:
Съгласно чл. 87, ал. 2 КМЧП, когато търсещият и дължащият издръжка
са граждани на една и съща държава и дължащият издръжка има обичайно
местопребиваване в тази държава, прилага се общото им отечествено право. В
случая ищецът и ответницата са български граждани, като дължащата
издръжка ответница има обичайно местопребиваване в Р Б.. Предвид
посоченото, приложимото право е българското, респ. компетентен да разгледа
предявеният иск е българският съд. Направеното в тази връзка оплакване във
въззивната жалба е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право
на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него,
като се вземат предвид възрастта, разходите за образование, здравословно
състояние, обичайните разходи за храна, лекарства, дрехи и други битови
нужди, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на
дължащия издръжка се определят според неговите доходи и материално
състояние.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
3
могат да се издържат от имуществото си, т.е. задължението за издръжка в тази
хипотеза е безусловно.
Съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата е налице при
трайно съществено изменение на нуждите на издържания, или при трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за
изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от
алтернативно посочените предпоставки.
С оглед събраните и обсъдени по делото доказателства, настоящият
състав приема, че е налице трайно и съществено изменение на нуждите на
детето. Тригодишният период от време, който е изминал от първоначално
определения размер на издръжката от 180 лева се явява възрастов период,
през който детето израства бързо, със съответни възходящи нужди и
потребности. Понастоящем дъщерята на страните е ученичка в трети клас, с
участие в множество извънкласни занимания, което обосновава порасналите й
нужди, обуславящи от своя страна и по-голям размер на необходимата й
издръжка. Така, като безспорно се налага обстоятелството, че размерът на
сега дължимата от майката издръжка от 180 лв., освен, че е под минималния
размер, определяем съгласно чл. 142, ал. 2 СК, е и недостатъчен за
порасналите нужди на детето и следва да бъде увеличен.
С ППВС № 5/70 г. е разяснено, че възможността за плащане на издръжка
е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на
задълженото лице, възраст, образование, професионална квалификация,
трудоспособност, като се отчетат и „непосредствените грижи“ /грижите и
издръжката, доставяни в натура/ от родителя, който упражнява родителските
права, като с оглед на конкретните доказателства по делото, съдът определя
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
От събраните по делото данни за майката на детето може да се направи
извод, че същата е млад човек (на 27 години), в активна трудоспособна
възраст, което принципно би й позволило да реализира доход в размер поне на
минималната за страната работна заплата. Следва да се отчете, че
понастоящем същата отглежда и друго свое дете Н. Е. А., родено на **,**,****
г., към което съгласно посочената разпоредба на чл. 143, ал. 2 СК има също
безусловно задължение за издръжка. Наред с това не разполага със собствено
жилище, като живее в къщата на съжителстващия с нея мъж и неговите две
деца. Недоказано е соченото от разпитания по делото свидетел, че същата е
бизнесмен, като извършва търговия с килими, респ. разполага с високи
доходи.
Относно бащата на детето е установено, че работи във фабрика в Г., т.е.
разполага с постоянен доход, полага непосредствените ежедневни грижи за
отглеждане и възпитание на детето и осигурява необходимите за издръжката
му средства. Предвид ноторното обстоятелство, че в сравнителна степен
стандартът на живот в Г. е значително по-висок от този в Б., следва да се
направи и извод, че бащата на детето разполага с по-добри финансови
възможности от тези на майката.
Предвид обсъденото дотук следва да се приеме, че за месечната
издръжка на детето са необходими 640 лв., от които майката следва да поеме
4
сумата от 270 лв., представляваща минималния размер на издръжката на дете
към 01.01.2025 г. (1/4 от МРЗ от 1070 лв., считано от тази дата), а останалата
част от издръжката на детето следва да се поеме от бащата.
Или предявеният за разглеждане иск по чл. 150 СК се явява основателен
и доказан до размер на сумата от 270 лв., в който следва да се уважи.
Издръжката се дължи, считано от 16.07.2024 г. – датата на предявяване на
иска, до навършване на пълнолетие от детето или настъпването на друга
причина, изменяща или погасяваща издръжката, ведно със законната лихва
при забава на всяка просрочена вноска. В останалата си част над този размер
до уважения му такъв от първостепенния съд от 500 лв. (за разликата над 500
лв. до пълния предявен размер от 600 лв. искът е отхвърлен), искът следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По изложените съображения обжалваното първоинстанционно решение
следва да се отмени като неправилно в частта, с която С. Н. М. е осъдена да
заплаща на малолетното си дете М. Д. М., чрез неговия баща и законен
представител Д. В. М. увеличена месечна издръжка за разликата над 270 лв.
до присъдения размер от 500 лв., като вместо това бъде постановено решение,
с което искът за увеличение на присъдената издръжка следва да се отхвърли за
разликата над 270 лева до размера от 500 лева, като неоснователен и
недоказан. Решението следва да се отмени и в частта, с която жалбодателката
е осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Момчилград държавна такса
в размер на 460 лв., за разликата над 388,80 лв. до присъдения размер от 460
лв. В частта за присъдените в полза на ищеца разноски решението следва да се
отмени за разликата над дължимите такива от 315 лв. до присъдените от 500
лв. В останалата си част решението следва да се потвърди като правилно.
По разноските на страните във въззивната инстанция: съобразно
представения договор за правна защита и съдействие за договорено
адвокатско възнаграждение от 1000 лв., но платено такова в размер на 800 лв.
и отхвърлената част на иска, на жалбодателката се дължат разноски в размер
на 440 лв. На ответника по жалбата, съобразно представения договор за
правна защита и съдействие за договорено и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. с ДДС и уважената част на иска се
дължат разноски в размер на 450 лв. с ДДС.
Водим от изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 294/04.10.2024 г., постановено по гр.д. №
466/2024 г. по описа на Районен съд – Момчилград, с което е изменен размера
на присъдената с Решение № 85/26.10.2021 г., постановено по гр.д. №
390/2021 г. по описа на същия съд ежемесечна издръжка, дължима от С. Н. М.,
с ЕГН ********** на малолетната М. Д. М., с ЕГН**********, чрез нейния
баща и законен представител Д. В. М., с ЕГН **********, като е увеличена от
180 лева на 500 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
16.07.2024 г. до навършване на пълнолетие от детето, или настъпване на друга
правоизменяща или правопогасяваща издръжката причина, ведно със
законната лихва при забава на всяка просрочена вноска, в частта за разликата
5
над 270 лева до 500 лева; в частта, с която С. Н. М., с ЕГН ********** е
осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Момчилград държавна такса
върху уважения иск в размер на 460 лв., за разликата над 388,80 лв. до 460 лв.;
както и в частта, с която С. Н. М., с ЕГН ********** е осъдена да заплати на
Д. В. М., с ЕГН ********** разноски в размер на 500 лв., за разликата над 315
лв. до 500 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. М., с ЕГН **********, като баща и
законен представител на малолетната М. Д. М., с ЕГН ********** срещу С. Н.
М., с ЕГН ********** иск по чл. 150 СК за разликата над 270 лв. до 500 лв.,
като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА С. Н. М., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Х.,
ул. „П.“ № 35 да заплати на Д. В. М., с ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр. Кърджали, бул. „Б.“ № 75, бл. „М.“, вх. А, ет. 1, офис № 3
сумата в размер на 450 лв., представляващи направените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. В. М., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.
Кърджали, бул. „Б.“ № 75, бл. „М.“, вх. А, ет. 1, офис № 3 да заплати на С. Н.
М., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Х., ул. „П.“ № 35 сумата в
размер на 440 лв., представляващи направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6