Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
гр. Велико Търново, 04.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Велико Търново, четвърти състав, в съдебно заседание на двадесет и девети януари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при участието на секретаря В.Г., изслуша докладваното от съдия Тонева адм. дело № 491 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145-178
АПК, във вр. с § 2
от ДОПК, във вр. с чл. 156
и сл., във вр. с чл. 131,
ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Свилоцел“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр.Свищов 5250, Западна индустриална зона,
ЕИК *********, представлявано от ***М.Г.К., против мълчалив отказ на орган по
приходите по чл.4, ал.4, във вр. с ал.3 от ЗМДТ при Община Свищов, за
издаването на Акт за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени суми
за такси битови отпадъци, по подадено искане с вх. № 26-00-51/17.01.2019 г. за възстановяване на недължимо платена такса битови
отпадъци за 2017 г. от страна на Община
Свищов, мълчаливо потвърден от кмета на Община Свищов съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК. В жалбата се сочи, че мълчаливият отказ е във връзка с
подадено искане с вх. № 26-00-51/17.01.2019 г. за възстановяване на недължимо
платена такса битови отпадъци за 2017 г., предвид влязлото в сила на 12.12.2018
г. Решение № 143/04.05.2017 г. по адм. дело № 56/2017 г. на Административен съд
– Велико Търново, с което било отменено решението на Общински съвет – Свищов №
412/21.12.2016 г. по Протокол № 27, с което е определен размерът на такса
битови отпадъци за 2017 г. за жилищни и нежилищни имоти на граждани и фирми във
всички населени места на територията на Община Свищов. В жалбата се твърди
незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ поради неправилно прилагане на
материалния закон. От съда се иска отмяната на мълчаливия отказ на орган по приходите по чл. 4, ал. 4, във вр. с ал. 3 от ЗМДТ при Община Свищов и изпращане преписката на
административния орган за издаване на Акт за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени суми за
такси битови отпадъци за 2017 г. В съдебно заседание
жалбоподателят не се представлява. С писмена молба пълномощникът ***.Н.Б.от
ВТАК поддържа жалбата и излага допълнителни аргументи. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът – кметът на Община
Свищов, чрез пълномощника ***.Я.от САК, оспорва жалбата. Счита същата за недопустима. По същество намира жалбата за неоснователна.
Излага, че е водено и друго идентично съдебно производство срещу Решение №
412/21.12.2016 г. на Общински съвет – Свищов и с Решение № 214/03.07.2017 г. по
адм. дело № 36/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново е
прието, че решението на Общински съвет – Свищов не страда от пороци и е
проведена законосъобразна процедура по приемането на решението за увеличаване
на ТБО на територията на Община Свищов. Предвид наличните две противоречиви
решения срещу един и същ общ административен акт, счита, че не е налице
безспорно основание за възстановяване на претендираните парични суми. Моли съда
да остави без разглеждане подадената жалба като недопустима, алтернативно да я
отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Не се
спори между страните, че по подадена от жалбоподателя Декларация са изпратени
23 бр. съобщения за изчислените задължения за данък върху недвижимите имоти и
такса битови отпадъци за 2017 г. по партиди на „Свилоцел“ ЕАД, ЕИК *********. Видно от приетите 23 бр. съобщения с №№ от 35947 до 35969 /л. 125-л.
136/ таксата битови отпадъци за 2017 г. касае само нежилищни имоти.
Не се
спори и, че с преводно нареждане № *********/15.03.2017 г. /л.83/ и преводно
нареждане № *********/27.09.2017 г. /л.82/ „Свилоцел“ ЕАД е внесло в Община Свищов определената такса за битови
отпадъци за 2017 г. в общ размер от 44696.69 лв.
На 17.01.2019 г. „Свилоцел“ ЕАД е подало в Община Свищов искане
с вх. № 26-00-51/17.01.2019 г. за възстановяване на недължимо платена такса
битови отпадъци за 2017 г. По това искане не е налице произнасяне, т.е. по това
искане е налице мълчалив отказ.
По жалба от „Свилоцел“ ЕАД срещу писмо изх. №
26-00.51/18.01.2019 г. на кмета на Община Свищов, с което е отказано да се удовлетвори направеното
искане, било
образувано адм. дело № 58/2019 г. по описа на Административен съд – Велико
Търново. С Определение № 66/07.02.2019 г. по адм. дело № 58/2019 г. жалбата
била оставена без разглеждане, делото е изпратено по подведомственост на кмета на община Свищов за
разглеждането й по реда на чл. 129, ал. 3, във вр. с чл. 152 и сл. от ДОПК и производството по делото е прекратено.
В изпълнение на посоченото определение с Решение №
440РД-01-03/22.04.2019 г. кметът на Община Свищов е изпратил жалба с вх. №
26-00-72/21.01.2019 г. срещу писмо изх. № 26-00.51/18.01.2019 г. на кмета на Община Свищов до отдел
„Местни данъци и такси“ – Община Свищов за разглеждане и произнасяне.
Последвал мълчалив отказ на органа по
приходите по чл.4, ал.4, във вр. с ал.3 от ЗМДТ при Община Свищов, за
издаването на Акт за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени суми
за такси битови отпадъци, по подадено искане с вх. № 26-00-51/17.01.2019 г. за възстановяване на недължимо платена такса битови
отпадъци за 2017г. от страна на Община Свищов.
„Свилоцел“ ЕАД депозирало до кмета на Община
Свищов жалба вх. № 26-00-592/06.06.2019 г. срещу мълчалив отказ на органа по
приходите по чл. 4, ал. 4, във вр. с ал. 3 от ЗМДТ при Община Свищов, за издаването на Акт за
прихващане и/или възстановяване на недължимо платени суми за такси битови
отпадъци, по подадено искане с вх. №
26-00-51/17.01.2019 г. за възстановяване на
недължимо платена такса битови отпадъци за 2017г. от страна на Община Свищов.
Кметът на Община Свищов не се е
произнесъл в рамките на законоустановения срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, във
вр. с чл. 131, ал. 2 от ДОПК, поради което и на основание чл. 156, ал. 4 от ДОПК е налице потвърждение от кмета на Община Свищов на мълчалив отказ на орган по приходите по чл. 4, ал. 4, във вр. с ал. 3 от ЗМДТ при Община Свищов, за издаването на Акт за
прихващане и/или възстановяване на недължимо платени суми за такси битови
отпадъци, по подадено искане с вх. №
26-00-51/17.01.2019 г. за възстановяване на
недължимо платена такса битови отпадъци за 2017г. от страна на Община Свищов.
Жалбата, с която е инициирано
настоящото производство е заведена в Община Свищов с вх. № 94-ж-105/20.08.2019
г.
В хода на съдебното производство от
жалбоподателя с
молба се представиха 23 бр.
съобщения с №№ от 35947 до 35969 /л.125-л.136/ за изчислените задължения за
данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2017 г. по партиди на „Свилоцел“ ЕАД, ЕИК *********, преводно нареждане № *********/15.03.2017 г.
/л. 83/ и преводно нареждане № *********/27.09.2017 г. /л. 82/. От ответника не са ангажирани доказателства
по съществото на спора, извън тези намиращи се в преписката. Служебно е изискано и приобщено
към доказателствата Решение № 412/21.12.2016 г., Протокол № 27 на Общински
съвет – Свищов за определяне на Такса битови отпадъци за 2017 г.
При така установената фактическа обстановка,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 156, ал. 4 и ал.5 от ДОПК, от лице с надлежна процесуална легитимация, до компетентния да разгледа спора съд и след изчерпване на
задължителния административен ред за обжалване.
Неоснователно е твърдението на
ответника, че жалбата е недопустима, тъй като с нея се иска отмяна на мълчалив
отказ на орган по приходите по чл. 4, ал.3 от ЗМДТ, а не на решаващия орган по
смисъла на чл. 152 от ДОПК.
Предмет на обжалване в настоящото
производство е мълчалив отказ
на орган по приходите по чл. 4, ал. 4, във вр. с ал. 3 от ЗМДТ при Община Свищов, за издаването на Акт за
прихващане и/или възстановяване на недължимо платени суми за такси битови
отпадъци, по подадено искане с вх. №
26-00-51/17.01.2019 г. за възстановяване на
недължимо платена такса битови отпадъци за 2017 г. от страна на Община Свищов, мълчаливо потвърден от
кмета на Община Свищов съгласно чл. 156,
ал. 4 от ДОПК.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци,
задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и
имуществени санкции, както и суми подлежащи на възстановяване съгласно
данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите
по приходите за погасяване от изискуеми публични вземания, събирани от НАП, като може да се извърши
прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е
станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Предвид препращащите разпоредби на чл. 4,
ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК. Този ред следва да се приеме за приложим и по
отношение на процедурата за прихващане или възстановяване на недължимо внесени
местни данъци и такси, доколкото тази процедура е следствие от установяването и
събирането на публичните задължения, каквито безспорно са и задълженията за
данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци.
Предвид изложеното, служителят на
общинската администрация, който е определен със заповед на кмета на общината да
изпълнява функциите на орган по приходите, съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, приложим и за местните такси съгласно чл. 9б от ЗМДТ, е компетентният орган да се произнесе по
искането за прихващане или възстановяване.
В чл. 129, ал.4 от ДОПК е посочено, че
възстановяването на суми, свързани с прилагането на ЗМДТ на физически лица,
които не са търговци, може да се извършва и в брой, следователно разпоредбата е
приложима за възстановяване на суми, свързани с прилагането на ЗМДТ.
Сумите са внесени доброволно и не е издаден
акт за установяване на задължения, не е издаден и административен или съдебен
акт, който установява, че ТБО не се дължи. С подаденото искане за
възстановяване се твърди, че са недължимо платени, основание по чл. 128, ал.1 от ДОПК и с отказа за възстановяване се формира
административен акт, с който се приема, че ТБО е дължима, поради което подлежи
на съдебен контрол
/в този смисъл Решение № 3842/04.04.2016 г. по адм. дело № 7984/2015 г., VII о. на ВАС/.
С оглед изложените съображения съдът
приема, че правото на жалба е надлежно упражнено и депозираната жалба като
редовна и допустима подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
От разпоредбата на чл. 128, ал. 1
от ДОПК следва да се извлече извода, че за да е основателно искането за
прихващане, респективно възстановяване с оглед разписания административно –
процесуален ред по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, трябва да са налице две кумулативни
предпоставки, а именно: 1. да е внесен данък или друга сума подлежаща на
възстановяване съгласно данъчното законодателство от лицето претендиращо
прихващане или възстановяване; 2. внесеният данък или друга сума подлежаща на възстановяване съгласно данъчното законодателство да е
недължимо внесена от лицето претендиращо прихващане или възстановяване.
Между страните по делото няма спор относно
факти. Спорът е правен и се свежда до приложимите разпоредби, касаещи
определянето на дължимата от жалбоподателя такса за битови отпадъци за 2017 г., респ. недължимо ли са внесени сумите за такса битови отпадъци за 2017 г.
В случая по делото е безспорно,
че „Свилоцел“ ЕАД в качеството си на собственик на недвижими имоти на
територията на Община Свищов е внесло в Общината определената такса за битови
отпадъци за 2017 г. в общ размер от 44696.69 лв., като в тази връзка са
приетите по делото преводно нареждане №
*********/15.03.2017 г. /л. 83/ и преводно нареждане № *********/27.09.2017 г.
/л. 82/, които не са оспорени и имат материална доказателствена сила по отношение
на установяване на извършените плащания. От тези безспорни доказателства следва
да се приеме, че е налице първата кумулативна предпоставка, за да е налице
основателност на искането за възстановяване.
Втората
кумулативна предпоставка обаче не е налице. Не се установява сумите за такса битови отпадъци за 2017 г. да са недължимо
внесени и жалбоподателят не установи, че са били налице предпоставките за
издаване на Акт за прихващане
и/или възстановяване на недължимо платени суми за такси битови отпадъци за 2017 г.
От приетите 23 бр. съобщения за изчислените задължения за
данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2017 г. по партиди на „Свилоцел“ ЕАД с №№ от 35947 до 35969 /л. 125-л. 136/ е видно, че таксата битови отпадъци
за 2017 г. касае само нежилищни имоти в гр. Свищов и е определена съгласно т. III.1 от Решение № 412/21.12.2016 г.,
Протокол № 27 на Общински съвет – Свищов за определяне на Такса битови отпадъци
за 2017 г., прието на основание чл. 21, ал. 1, т.7 от ЗМСМА, чл. 62, чл. 63, чл.
64, ал. 1, чл. 66, ал. 1, чл. 67, чл. 71 и чл. 71а от ЗМДТ, чл. 14, чл. 15, чл.
16, чл. 16а, чл. 17, чл. 17а и чл. 18 от Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Свищов и предложение с вх. № 971/13.12.2016 г. на Квета на Община Свищов.
Настоящата
инстанция намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че сумите за такса битови отпадъци за 2017 г. са недължимо внесени предвид
влязлото в сила на 12.12.2018 г. Решение № 143/04.05.2017 г. по адм. дело №
56/2017 г. на Административен съд – Велико Търново, с което било отменено
решението на Общински съвет – Свищов № 412/21.12.2016 г. по Протокол № 27, с
което е определен размерът на такса битови отпадъци за 2017 г. за жилищни и
нежилищни имоти на граждани и фирми във всички населени места на територията на
Община Свищов.
Видно от приетото Решение №
143/04.05.2017 г. по адм. дело № 56/2017 г. на Административен съд – Велико
Търново, потвърдено с Решение № 15478/12.12.2018 г. по адм. дело № 7114/2017 г.
на ВАС /л. 17-л. 21/, отменена е само т. 4 от Решение № 412/21.12.2016 г. по
протокол № 27 на Общински съвет – Свищов, в частта, с която са определени
таксите за битови отпадъци за 2017 г. Отменената т.4 от Решение №
412/21.12.2016 г. по протокол № 27 на Общински съвет – Свищов касае таксата за
битови отпадъци за жилищни имоти, намиращи се извън районите, в които общината
е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, определени със Заповед
№ 1618-РД-01-03/18.10.2016 г. на Кмета на Община Свищов.
От друга страна с Решение № 214/03.07.2017 г. по адм. дело № 36/2017г. на
Административен съд – Велико Търново, потвърдено с Решение № 558/14.01.2019 г.
по адм. дело № 9614/2017 г. на ВАС /л. 22-л. 28/ е отхвърлена жалбата против
Решение № 412/21.12.2016 г. по протокол № 27 на Общински съвет – Свищов, в
частта, в която с него е определен размера на ТБО за жилищни и нежилищни имоти
за гр. Свищов за 2017 г.
С оглед изложеното няма
противоречие между двете влезли в сила решения относно определения размер на
ТБО за нежилищни имоти за гр. Свищов за 2017 г.
В случая се касае за внесени от
жалбоподателя суми за такса битови отпадъци за нежилищни имоти в гр. Свищов за 2017 г., поради което
и съгласно Решение № 214/03.07.2017 г.
по адм. дело № 36/2017г. на Административен съд – Велико Търново, потвърдено с
Решение № 558/14.01.2019 г. по адм. дело № 9614/2017 г. на ВАС същите не са
недължимо внесени.
Съобразно изложеното настоящия
съдебен състав намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразност
на оспорения мълчалив отказ поради неправилно прилагане на материалния закон. Поради
това жалбата на „Свилоцел“
ЕАД, против мълчалив отказ на орган по приходите по
чл. 4, ал. 4, във вр. с ал. 3 от ЗМДТ при Община Свищов, за издаването на Акт за
прихващане и/или възстановяване на недължимо платени суми за такси битови
отпадъци, по подадено искане с вх. №
26-00-51/17.01.2019 г. за възстановяване на
недължимо платена такса битови отпадъци за 2017 г. от страна на Община Свищов, мълчаливо потвърден от
кмета на Община Свищов, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски. На основание чл. 161,
ал. 1, изр. първо от ДОПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. съгласно
приложените списък, фактура № 1660/20.11.2019 г. /л. 94/ и преводно нареждане
от 21.11.2019 г. /л. 95/.
Водим от горното и на основание чл. 160,
ал. 2 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Свилоцел“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Свищов 5250, Западна индустриална зона, ЕИК *********, представлявано от ***М.Г.К., против мълчалив отказ на орган по приходите по чл. 4, ал. 4, във вр. с ал. 3 от ЗМДТ при Община Свищов, за издаването на Акт за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени суми за такси битови отпадъци, по подадено искане с вх. № 26-00-51/17.01.2019 г. за възстановяване на недължимо платена такса битови отпадъци за 2017 г. от страна на Община Свищов, мълчаливо потвърден от кмета на Община Свищов съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК.
ОСЪЖДА „Свилоцел“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.Свищов 5250, Западна индустриална зона, ЕИК *********, представлявано
от ***М.Г.К.,***
направените по делото разноски в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: