№ 18153
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110168018 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от „Т.С.“ ЕАД против П. Г. Х. с искане ответникът да
бъде осъден да заплати сумата в размер на 2961,16 лева, представляваща незаплатена цена
на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„*******“, бл. 162, вх. 6, ет. 1, ап. 81, аб. № 131860, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законна лихва за периода от 14.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 604,19 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 16.10.2024 г., сумата в размер на 23,58 лева,
представляваща незаплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от
14.11.2023 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 5,63 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до
16.10.2024 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период.
Ответникът, редовно уведомен на 07.03.2025 г. в деловодството на съда чрез
пълномощник И. Петков Х. /син/, не изразява становище по предявените искове в срока по
1
чл. 131 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора като писмено доказателство по делото / лист 86-88/ е приета подадена от ответника
декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, съгласно която
ответникът е придобил право на собственост върху процесният недвижим имот на
05.12.1995 г. по силата на договор № 1064 сключен с МВР. Съдът намира, че подадената
декларация по чл. 14 ЗМТД, съдържаща признание за неизгодни за издателя на документа с
оглед разпределената доказателствена тежест по настоящия спор обстоятелства се ползвала
с обвързваща съда доказателствена сила относно правото на собственост върху процесния
имот. В подкрепа на изложено виждане са Решение № 1556/28.02.1984 г., постановено по
гр.д. № 977/1984 г. по описа на ВС, IV ГО и Решение № 28/28.02.1999 г., постановено по
гр.д. № 3114/1997 г. по описа на ВС, IV ГО. Когато топлопреносното предприятие е доказало
качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в определен
предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена
тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота
преди процесния период. Предвид изложеното и доколкото не са ангажирани доказателства
в подкрепа на противното съдът намира, че в процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за процесния имот.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
2
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“
включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за
топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се
посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по
прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от
заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен
по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на
топлинната енергия в такива сгради са създадени да балансират интересите на
мнозинството.
Ответникът не оспорва, а и от приетите по делото документи от третото лице-помагач
се установява, че имотът е топлоснабден, като потребеното количество топлоенергия
енергия е изчислено след реален отчет на измервателните уреди на 28.05.2022 г. и 24.05.2023
г. Ответната страна не оспорва размера на исковата претенция, поради което и съдът намира,
че стойността на доставената топлинна енергия за процесния период възлиза сумите по
издадените за съответните отоплителни сезони общи фактури.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
3
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените по делото от „Д.“ ЕООД документи – отчети и изравнителни
сметки се установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил
топлоснабден и за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. За
процесния период при ищеца за услугата дялово разпределение е начислена сума в общ
размер на 23,58 лева. При съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на
възнаграждението съдът приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на
извършена работа, в който смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. №
10211/2021 г. по описа на СГС. Предвид изложеното предявеният иск е доказан за
предявения размер.
По отношение на предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага
изводът, че „Т.С.“ ЕАД не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в
интернет, доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна
енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет
страницата на ищцовото дружество – Решение от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по
описа на СГС, Решение от 12.12.2022 г. по в. гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС,
Решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, Решение от 03.05.2022
г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, Решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС и др. Ответната страна не оспорва размера на вземанията за
забава, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и размер.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски
в размер на 243,78 лева, от които сумата в размер на 143,78 лева внесена държавна такса за
разглеждане на спора и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Г. Х., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к „*******“, бл. 162, вх.
6, ет. 1, ап. 81, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „*****“ № 23 Б, на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата в размер на 2961,16 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“,
4
бл. 162, вх. 6, ет. 1, ап. 81, аб. № 131860, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за периода от 14.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
604,19 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 16.10.2024 г., сумата в размер на 23,58 лева, представляваща
незаплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 14.11.2023 г.
до изплащане на вземането и сумата в размер на 5,63 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 16.10.2024 г.
ОСЪЖДА П. Г. Х., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к „*******“, бл. 162, вх.
6, ет. 1, ап. 81, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „*****“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер
на 243,78 лева, представляваща сторени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Николай Коперник“ № 21, секция А-Б, офис 3, в качеството на
трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „*****“ № 23 Б.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5