№ 2719
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110202488 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л. АНГ. Б., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 21-4332-027696/20.01.2022 г., издадено от Г. В.
Б. – началник група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 178ж, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в
сила от 01.09.1999 г./ са му наложени кумулативно административни
наказания „глоба“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, явява се лично и с адв. З.Х. от САК, с пълномощно по
делото, като двамата поддържат жалбата и изложените в нея съображения.
Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото
закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в
нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
030727/23.12.2021 г., съставен от В. Й. В. – мл. автоконтрольор при ОПП-
СДВР и в присъствието на свидетеля В. М. Н. - очевидец е констатирано, че
на 23.12.2021 г. около 12:15 часа по АМ „Тракия“, с посока на движение от
гр. София към гр. Пазарджик, жалбоподателят Б. управлява товарен
автомобил марка „Дачия“ с рег. № №№№№№, като в района на км 3+000,
водачът се движи в лентата за принудително спиране без да има повреда на
пътното превозно средство и без наличието на здравословни проблеми.
Изрично е отбелязано, че полицейската проверка е извършена на около 500
метра преди разклона за с. Лозен, както и че водачът е сам в автомобила.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП,
като след съставянето му препис от същия е връчен на Б..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 21-4332-027696/20.01.2022 г., от Г. В. Б. –
началник група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП,
при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
2
жалбоподателя Б. са наложени кумулативно административни наказания
„глоба“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.
Препис от НП е връчен лично на въззивника на 28.01.2022 г., като
жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е
депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на
11.02.2022 г., видно от отбелязването в съпроводителното писмо.
При проведените непосредствени разпити на свидетелите В.В. и
В.Н. детерминираните в акта фактически констатации бяха доказани по
безспорен начин. По делото липсват каквито и да било данни за проявена
тенденциозност и недобросъвестност от страна на полицейските служители,
като на етапа на съдебното следствие не бяха събрани доказателства, които да
компрометират обсъдените релевантни източници на информация, поради
което логичните, последователни и вътрешно балансирани техни показания
следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че намират пълна
подкрепа в инкорпорираните писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, в т.ч. изисканата справка от АПИ и приложените
към нея схеми за организация на движението в процесния пътен участък. В
тази връзка, заявената частична липса на спомен, преимуществено в разказа
на актосъставителя, следва да се отдаде на изминалия период от време и
естеството на изпълняваните служебни задължения, свързано с ежедневното
констатиране на множество нарушения на правилата за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване.
При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по еднопосочен начин
са доказани фактът на извършеното административно нарушение, неговите
времеви и пространствени параметри, механизъм и авторство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
3
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от представените писмени доказателства за назначаване, съответно
оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика са очертани времето, мястото, механизмът на твърдяното
нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в
обективната действителност. В тази връзка несъответно на обективната
реалност е твърдението в жалбата за нарушаване на разпоредба на чл. 40
ЗАНН. Една от основните гаранции за законосъобразното упражняване на
правомощията на актосъставителя, предвидени в процесуалния
административен закон, е изискването актът да бъде съставен в присъствието
на свидетели и да е подписан от същите /арг. от чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3
ЗАНН/. Функциите на свидетелите са да съдействат на актосъставителя да
установи обективната истина, да следят за достоверното отразяване на
фактическите обстоятелства, при които е извършено твърдяното
административно нарушение и да бъдат източник на гласни доказателствени
средства по разследване на спорните обстоятелства от наказващия орган,
както и в производството по оспорване на издаденото НП пред съда.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
4
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него. Следователно двама свидетели са
необходими при съставянето на акта винаги, когато няма свидетели
присъствали лично при извършване, респективно установяване на
нарушението или пък тяхното участие е невъзможно. В тази връзка, от
прочита на АУАН е видно, че свидетелят В.Н. е подписал документа като
очевидец, с което изискванията на процесуалния закон са спазени безусловно.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Л. АНГ.
Б. е ангажирана, като на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП са му наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 1 000,00
/хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/
месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.
По делото е доказано по несъмнен начин, че на 23.12.2021 г. около
12:15 часа по АМ „Тракия“, с посока на движение от гр. София към гр.
Пазарджик, жалбоподателят Б. управлява товарен автомобил марка „Дачия“ с
рег. № №№№№№, като в района на км 3+000, водачът се движи в лентата за
принудително спиране без да има повреда на пътното превозно средство и без
наличието на здравословни проблеми. Така очертаната деятелност правилно е
квалифицирана като нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП, където е ситуирана
5
забрана при управление на МПС на магистрала водачът да се движи или
спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното
превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство. На етапа на съдебното следствие останаха
доказателствено необезпечени възраженията в акта, че Б. се е престроил, за да
не пропусне отбивката за с. Лозен, имайки предвид, че от показанията на
свидетеля Н. и схемите, предоставени от АПИ, е видно, че същият е
управлявал автомобила в лентата за принудително спиране приблизително
един километър преди разклона, като самата проверка е осъществена
впоследствие на около 500 метра преди магистралния изход. Не намират
доказателствена опора и твърденията в жалбата, че навлизането в лентата за
принудително спиране е било предпоставено от влошеното здравословно
състояние на водача, доколкото подобни сведения не са били релевирани
пред полицейските служители по време на проверката, а от разказа на
свидетеля Н. става ясно, че трафикът е бил засилен и намерението на Б. е било
да изпревари колоната с автомобили в средната пътна лента. Не са налице и
фактически данни за евентуално възникнала техническа неизправност на
управляваното от въззивника превозно средство.
От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 178ж, ал. 1
ЗДвП, която предвижда отговорност за водач, който се движи в лентата за
принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията
по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и
скоростен път. Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно, поради
което възраженията на жалбоподателя и неговия процесуален представител в
очертаната насока са неоснователни.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината – пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на деянието
и е съзнавал неговия общественоопасен характер, като във волеви аспект е
искал и пряко е целял неговото осъществяване.
6
По отношение на кумулативно наложените административни
наказания „глоба“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца съдът намира, че съгласно чл.
178ж, ал. 1 ЗДвП санкцията е абсолютно определена, поради което не
съществува юридическа възможност същата да бъде намалена /арг. от чл. 27,
ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска също така определяне на наказание под
предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност, освен в
предвидените в закон случаи”/.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че липсват основания за
третиране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
тъй като разпоредбата на чл. 189з ЗДвП /обн. в ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила
от 23.12.2021 г./ императивно изключва приложното поле на визирания
институт при нарушения на правилата за движение по пътищата.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана в
съответствие с материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 21-
4332-027696/20.01.2022 г., издадено от Г. В. Б. – началник група при ОПП-
СДВР, с което на основание чл. 178ж, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на
7
жалбоподателя Л. АНГ. Б., ЕГН ********** са наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за
нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8