Определение по дело №663/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 260095

 

                                                   Гр. Пловдив,11.11.2020  г. 

                                                

            ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                                                                                       КРАСИМИРА ВАНЧЕВА                                                       

                                

като разгледа докладваното от съдия Кр. Ванчева възз. ч.т.дело №663 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 613А,ал.3 от ТЗ.

Образувано е по частна жалба с вх.№263882 от 05.10.2020 г.,подадена от  „К.“АД-в н. ЕИК.. чрез К. Ю. К. като изпълнителен член на Съвета на директорите на дружеството,против определение №2469 от 26.11.2019 г.,постановено по т.д.№676/2011 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,с което се разрешава на К. П. И.-синдик на „К.“АД-в н. се разпореди от особената сметка на длъжника със сумата от 600 лв.,представляваща текущо възнаграждение на синдика за м. октомври 2019 г.

В частната жалба са изложени подробни съображения за обосноваване позицията на жалбоподателя,че горното определение има характер на определение по чл.729 от ТЗ и подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив по реда на чл.613а,ал.3 от ТЗ като неправилно.Поискано е същото определение да се отмени от настоящата инстанция ведно с произтичащите от това правни последици.

На датата 14.10.2020 г. частната жалба е обявена в Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „К.“АД-в н. в едноседмичен срок от обявяването й не е подаден отговор на същата от кредитор на дружеството или от синдика му.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване и делото на ОС-Пловдив,намери за установено следното:

С обжалваното определение №2469 от 26.11.2019 г.,постановено по т.д.№676/2011 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив /делото за несъстоятелност на „К.“АД/,е дадено разрешение на К.П. И.-синдик на „К.“АД-в несъстоятелност с ЕИК ..,да се разпореди от особената сметка на длъжника със сумата от 600 лв.,представляваща текущо възнаграждение на синдика за м. октомври 2019 г.Разрешението е дадено въз основа на представен от синдика отчет по чл.659,ал.2 от ТЗ за дейността му през м. октомври 2019 г.,където се съдържа и негово искане да му се разреши разпореждането със сумата от 600 лв.,представляваща текущо възнаграждение на синдика за посочения месец.Съдът е дал исканото от синдика разрешение,приемайки,че възнаграждението на синдика съставлява необходим разход,свързан с производството по несъстоятелност и извършването му следва от нормата на чл.661,ал.3 от ТЗ,според която текущото възнаграждение на синдика се изплаща ежемесечно.Отчел е и обстоятелството,че в масата на несъстоятелността към 01.11.2019 г. има наличност на конкретно посочена в определението парична сума,от която горния разход може да бъде покрит.

Въззивният съд,съобразявайки съдържанието на атакуваното определение,намира,че същото не попада в кръга на актовете,подлежащи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.613а,ал.1 от ТЗ.А щом не попада в този кръг,то същото определение,при отчитане разпоредбата на чл.613а,ал.3 от ТЗ,би било обжалваемо,ако е от кръга актове,очертан в текстовете на ГПК.В тази насока,в чл.274,ал.1 от ГПК са посочени случаите,при които срещу определенията на съда могат да бъдат подаване частни жалби,а именно:1/когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и 2/в случаите,изрично посочени в закона.

В конкретния случай обжалваното определение не е от категорията определения,преграждащи по-нататъшното развитие на делото,нито пък е изрично предвидено в закона обжалването му.В частната жалба се поддържа,че атакуваният съдебен акт има характера на определение по чл.729 от ТЗ,но от съдържанието на мотивната и диспозитивна част на определението не може да бъде направен извод,че волята на съда е била за издаване на акт по смисъла на посочената разпоредба,т.е. за одобряване на сметка за разпределение,като в тази връзка липсват данни и за предхождаща определението процедура по реда на чл.721 и сл. от ТЗ за изготвяне и обявяване на сметка за разпределение.Това води до извода,че обжалваното определение не е от типа определения,посочен в нормата на чл.729,ал.3 от ТЗ.То е определение по чл.658,ал.1,т.9 във вр. с чл.661,ал.3 от ТЗ и нито прегражда по-нататъшното развитие на делото,нито попада в категорията съдебни актове,за които е изрично предвидено в закона тяхното обжалване.

С оглед на гореизложеното частната жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащо на обжалване определение и предвид това същата следва да се остави без разглеждане,а образуваното въз основа на нея производство-да се прекрати.

Мотивиран от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба с вх.№263882 от 05.10.2020 г.,подадена от  „К.“АД-в н. ЕИК 1..против определение №2469 от 26.11.2019 г.,постановено по т.д.№676/2011 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,с което се разрешава на К. П. И.-синдик на „К.“АД-в н. се разпореди от особената сметка на длъжника със сумата от 600 лв.,представляваща текущо възнаграждение на синдика за м. октомври 2019 г.

            ПРЕКРАТЯВА производството по възз. ч.т.д.№663/2020 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.

            Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                          

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                   

                                                                                          2.