Р Е Ш Е Н И Е
№
680 / 5.4.2020г.
гр. Перник, 05.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, четвърти граждански състав, в открито съдебно
заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Михаил Алексов
като разгледа докладваното от
съдия Алексов в присъствието на секретаря Антония Стоева гр. д. № 03006 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД В.Я.Т. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 405,55 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски паричен заем № ***г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 70,35 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.02.2017 г. до 24.02.2018 г., сумата от 19,84 лв., представляваща такса за оценка на досие за периода от 25.02.2017 г. до 24.02.2018 г., сумата от 101,71 лв., представляваща такса за услугата „Кредит у дома“ за периода от 25.02.2017 г. до 24.02.2018 г. за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, сумата от 236,65 лв., представляваща такса за услугата „Кредит у дома“ за периода от 25.02.2017 г. до 24.02.2018 г. за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя и сумата от 47,38 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.02.2017 г. до 31.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 07584/2018 г. по описа на РС – Перник, ГО, IX-ти състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2018 г.
Ищецът твърди, че между ответницата В.Т., в качеството ѝ на заемател и „Провидент Файненшъл България“ ООД, в качеството му на заемодател, е сключен договор за потребителски паричен заем № ***г., по силата на който ѝ е отпуснат кредит в размер на сумата от 450 лв. за лични нужди. Заемната сума е предадена лично на заемополучателя от кредитен консултант. Договорена е лихва в размер на сумата от 88,76 лв., като ответницата се задължила да върне главницата, заедно с лихвата чрез 60 равни седмични погасителни вноски от по 8,98 лв. всяка, с падеж на първата погасителна вноска на 07.01.2017 г. и падеж на последната погасителна вноска на 24.02.2018 г. Поради допусната забава в плащанията от страна на ответницата на същата е начислена лихва за забава за периода от 26.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. На основание сключения договор за паричен заем е уговорена и такса за оценка на кредитно досие в размер на сумата от 22,50 лв., както и такса за предоставяне на допълнителна услуга „Кредит у дома“ в размер от 383,83 лв., изразяваща се в предаване на заемната сума лично на ответницата по местоживеенето ѝ, както и събиране на седмичните погасителни вноски от адреса ѝ от кредитен консултант. Твърди се, че страните са постигнали съгласие заплащането на тези две такси да бъде разсрочено на 60 броя равни седмични вноски, включени в седмичните погасителни вноски по договора за кредит. Така общо дължимата сума по договора е в размер на 945,09 лв. Ищецът поддържа, че от тях ответницата заплатила общо сумата от 111 лв. След приспадане на платените суми същата продължавала да дължи на кредитора процесните вземания. Посочва се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.07.2017 г. кредиторът „Провидент Файненшъл България“ ООД е цедирал вземанията си срещу ответницата на „Изи Асет Мениджмът“ АД, а последното от своя страна на ищеца с Приложение № 1/01.03.2018 г. към договор за цесия от 16.11.2010 г. До ответницата са изпратени уведомителни писма за цесиите, но същите са се върнали в цялост. Намира, че като действие по уведомяване на длъжника за настъпилата промяна в кредитора следва да се счита и връчването на уведомлението на ответницата като приложение към исковата молба. Счита за дължима и претендира законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В.Я.Т. не е депозирала писмен отговор. В производството по ч. гр. дело № 7584/2018 г. същата не е подала писмено възражение по чл. 414 ГПК с обосновани оспорвания на вземанията, а препис от заповедта за изпълнение ѝ е връчен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
На 31.10.2018 г. Агенция за събиране на вземания” ЕАД е депозирала пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В.Я.Т. с ЕГН ********** за следните вземания - сумата 405,55 лв. /четиристотин и пет лв. и 55 ст./ - представляваща непогасена главница по договор за потребителски паричен заем № ***г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 70,35 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.02.2017 г. до 24.02.2018 г., сумата от 19,84 лв., представляваща такса за оценка на досие за периода от 25.02.2017 г. до 24.02.2018 г., сумата от 101,71 лв., представляваща такса за услугата „Кредит у дома“ за периода от 25.02.2017 г. до 24.02.2018 г. за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, сумата от 236,65 лв., представляваща такса за услугата „Кредит у дома“ за периода от 25.02.2017 г. до 24.02.2018 г. за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя и сумата от 47,38 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.02.2017 г. до 31.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 07584/2018 г. по описа на РС – Перник, ГО, IX-ти състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2018 г. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ГПК.
Установява се, че между страните по делото, че ответницата В.Т., в качеството ѝ на заемател и „Провидент Файненшъл България“ ООД, в качеството му на заемодател, са сключили договор за потребителски паричен заем № ***г., по силата на който на В.Т. е отпуснат кредит в размер на сумата от 450 лв. за лични нужди. Заемната сума е предадена лично на заемополучателя от кредитен консултант. Договорена е лихва в размер на сумата от 88,76 лв., като ответницата се задължила да върне главницата, заедно с лихвата чрез 60 равни седмични погасителни вноски от по 8,98 лв. всяка, с падеж на първата погасителна вноска на 07.01.2017 г. и падеж на последната погасителна вноска на 24.02.2018 г. На основание сключения договор за паричен заем е уговорена и такса за оценка на кредитно досие в размер на сумата от 22,50 лв., както и такса за предоставяне на допълнителна услуга „Кредит у дома“ в размер от 383,83 лв., изразяваща се в предаване на заемната сума лично на ответницата по местоживеенето ѝ, както и събиране на седмичните погасителни вноски от адреса ѝ от кредитен консултант.
По делото е
представен рамков договор за цесия от 16.11.2010 г., сключен между «Изи Асет Мениджмънт» АД (цедент) и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД (цесионер), с
който двете дружества се уговорили прехвърляне на вземания, произтичащи от
договори за кредит. В т. 2.1 и т. 2.2 от договора за цесия е уговрено, че
индивидуализацията на прехврлените вземния се извършва със съставянето на
приложние № 1, което е неразделна част от договора и има силата на допълнително
споразумение. Съгласно § 4 (т. 4.1 – т. 4.13) от договора приложение № 1 се
съставя под формата на електронен документ. По делото е представен заверен
препис от приложение № 1 от 01.06.2014 г. към договора за цесия, което на
основание чл. 184, ал. 1 ГПК възпроизвеждане на хартиен носител на подписан електронен
документ, представляващ посоченото
приложение № 1 към договора. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. „второ“ ГПК ако
другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител,
преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и
неговото съдържание. В настоящия случай ответната страна не е поискала
документа на електронен носител, поради което този препис има значението на
носител, обективиращ частен подписан документ. Предвид изложеното съдът намира,
че «Изи Асет Мениджмънт» АД е прехвърлило на ищцовата страна вземания към В.Т., произтичащи от договор за паричен
заем потребителски паричен заем № ***..
Приложено е
пълномощно, от което се установява, че “Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по
уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. По делото е приложено
уведомително писмо на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството си на
пълномощник на «Изи Асет Мениджмънт» АД. Писмото е адресирано до ответницата и със
същото се извършва уведомяване за извършено прехвърляне на вземането. От представеното
известие за доставка се установява, че обсъжданото уведомително писмо не е получено
от ответницата.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПКчл.422 във вр. 415 ГПКи чл.86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже освен
сключването на договор за кредит и неговото съдържаните (размер на кредита,
лихвата и таксите, дата на падеж), така и изпълнението на поетите от него
задължения – предоставяне на парични суми (усвояване на кредита) и че в
договора са уговорени валидни такса за оценка на кредитно досие и такса за
допълнителна услуга „Кредит у дома“ и, че е изпълнил насрещните си задължения,
обуславящи възникването на правото да получи стойността на тези услуги. Липсата на становище на ответника по част тези
обстоятелства, не освобождава ищеца от задължението си да ги докаже, т. е. не
следва да се приемат за безспорни определени факти и обстоятелства, за които
липсва изрично признание, а е налице единствено пасивно поведение на
ответника.
Правоотношението е породено от договор, сключен на 19.12.2016 г. по силата на който на ответницата е предоставен потребителски кредит в размер на 450,00 лева срещу поето задължение за връщане на сумата, заедно с договорена лихва. Впоследствие вземанията по потребителския кредит са прехвърлени на ищцовото дружество.
От
съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията, съдът прави
извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския
кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори, които са
уредени в чл. 11 ЗПК. Договорът е съобразен
с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски. Това е така, тъй като в договора е посочен размера на
всяка една седмична погасителна вноска и е уговорен срока на заема – 60 седмици.
В договора се съдържат и датите на плащане на погасителните вноски, като
първата седмична вноска се дължи на 07.01.2017г. и денят от седмицата на който
трябва да се извърши плащането, т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на
чл. 11, т. 11 ЗПК.
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски
договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК,
които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на
сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и
служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да
провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и
съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Съдът намира за неоснователна претенцията за установяване дължимостта на 383,84 лева – такса за услугата Кредит у дома. За предоставянето на тази услуга съгласно чл.25 от Договора клиента дължи такса за предоставянето на потребителския кредит по местоживеене на лицето и седмичното събиране на погасителните вноски отново по местоживеене на клиента. Като 30% от тази такса е равна на разходите свързани с организирането на допълнителната услуга Кредит у дома и е дължима при подписване на договора , но се заплаща на равни вноски за срока на договора, т.е. в настоящият случай таксата е начислена за целият срок на договора от 60 седмици. Това е така, тъй като липсват доказателства относно изпълнението на задълженията си от страна на ищеца, свързани с предоставяне на услугата „Кредит у дома“, конкретно предаването на заемната сума и събирането на платените седмични вноски от адреса на ответницата.
Предвид изложеното ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 405,55 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски паричен заем № ***г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 70,35 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.02.2017 г. до 24.02.2018 г. и сумата от 47,38 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.02.2017 г. до 31.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 07584/2018 г. по описа на РС – Перник, ГО, IX-ти състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2018 г., за които суми исковите претенции са основателни и следва да се уважат, като претенциите за разликата от тези стойности до предявените размери следва да се отхвърлят като неоснователни. По отношение на исковите претенции за 19,84 лева – такса за оценка и 338,36 лева – такса за допълнителна услуга Кредит у дома, съдът намира за изцяло неоснователни и като такава следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на исковите претенции. Ищцовото дружество е направило следните разноски в настоящото производство: 25,00 лева – държавна такса и 350,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, а в заповедното производство разноските са следните: 25,00 лева – държавна такса и 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 221,25 лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 73,75 лева – разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Я.Т. с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сумата
в размер на 405,55 лв., представляваща непогасена главница по договор за
потребителски паричен заем № ***г., законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.10.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 70,35 лв., представляваща
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.02.2017 г. до 24.02.2018 г. и
сумата от 47,38 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.02.2017
г. до 31.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 07584/2018 г. по описа на РС
– Перник, ГО, IX-ти
състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
01.11.2018 г. и ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от 19,84 лева –
такса за оценка и 338,36 лева – такса за допълнителна услуга Кредит у дома по
горепосочения договор за кредит.
ОСЪЖДА В.Я.Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сумата в размер на 221,25
лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 73,75
лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 07584 по описа
за 2018 г. на Пернишки районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в
сила, изисканото ч. гр. д. № 07584 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия: