Решение по дело №11879/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3255
Дата: 28 май 2025 г.
Съдия: Румяна Милчева Найденова
Дело: 20241100511879
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3255
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова

Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100511879 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от "Аутотехника" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Нико-ла
Вапцаров" № **** срещу решение № 20103609 от 21.09.2023г., постановено
по гр. д. № 40036/2020г. по описа на СРС, 142 състав.
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от "Аутотехника"
ЕООД, ЕИК ********* срещу С. П. Т. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7533.35 лв.,
представляваща обезщетение за настъпили имуществени вреди на МПС,
марка КИА, модел Спортидж, рег. № СА****ТА, настъпили вследствие ПТП,
реализирано на 24.08.2015г. в гр. Созопол.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и
исковете да бъдат изцяло уважени като основателни и доказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
1
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо и
следва да бъде обезсилено, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск
чл. 270, ал. 3 от ГПК.
Видно е, както от обстоятелствената част на исковата молба, така и от
нейния петитум, че ищецът е сезирал съда с иск за обезщетение за вреди, под
формата на пропусната полза, изразяваща се в разликата между стойността на
автомобила преди ПТП и стойността, на която е продаден - иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 82 във вр. чл. 228 ЗЗД.
С доклада по делото, изготвен по реда на чл. 140 ГПК, респективно с
постановеното решение, СРС е приел, че е сезиран и се е произнесъл по иск за
причинени имуществени вреди на МПС, марка КИА, модел Спортидж, рег. №
СА****ТА, настъпили вследствие ПТП, реализирано на 24.08.2015г. в гр.
Созопол, каквото обезщетение не е претендирано от ищеца, като предявеният
иск е квалифициран като такъв по чл. 45 ЗЗД.
Действително в случай, че единствено правната квалификация на иска е
погрешна, няма пречка въззивният съд да реши спора по същество, като даде
вярната правна квалификация с решението. Определянето на действителното
правно основание е дейност на съда по приложението на закона и негово
задължение е да установи приложимата норма и да разгледа предявения иск.
Ако съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно
основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно
приложение на материалния закон. В случая обаче СРС не се е произнесъл по
заявените факти.
Недопустимо е решението, когато в нарушение на принципа на
диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил
сезиран - когато е определил спорното право въз основа на обстоятелства, на
които страната не се е позовала, в който случай е разгледан иск на непредявено
основание. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на
постановеното по него решение, когато е нарушен принципът на
диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът се е произнесъл
2
извън определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената
защита. Именно такъв е и настоящият случай.
В този смисъл е и практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК: решение от
20.02.2012 г. по гр.д.№ 658/11 г. на ІІ г.о. на ВКС; решение от 8.03.2011 г. по
гр.д.№ 127/10 г. на ІV г.о. на ВКС; решение от 23.07.2010 г. по гр.д.№ 92/09 г.
на ІV г.о. на ВКС; решение от 9.06.2011 г. по гр.д.№ 761/10 г. на ІV г.о. на ВКС;
решение от 18.11.2011 г. по гр.д.№ 1964/10 г. на ІV г.о. на ВКС. В цитираните
решения се приема, че когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната
не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на
непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно
предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като
обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен
да прецени всички правнорелевентни факти, от които произтича спорното
право.
СРС не е разгледал и не се е произнесъл по иск за пропуснати ползи,
представляващи разликата между стойността на МПС-то преди датата на ПТП
и стойността, на която е продадено МПС-то. Разгледан е иск за обезщетение за
настъпили имуществени вреди на МПС, какъвто не е бил предявен. Ето защо,
СРС се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че СРС е постановил
недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за
ново разглеждане – за произнасяне по предявения от страната иск за
пропуснати ползи, представляващи разликата между стойността на МПС-то
преди датата на ПТП и стойността, на която е продадено МПС-то - чл. 79, ал.
1 във вр. чл. 82 във вр. чл. 228 ЗЗД.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20103609 от 21.09.2023г. постановено по гр.
д. № 40036/2020г. по описа на СРС, 142 състав, с което е отхвърлен
предявеният от "Аутотехника" ЕООД, ЕИК ********* срещу С. П. Т. иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
3
сумата в размер на 7533.35 лв., представляваща обезщетение за настъпили
имуществени вреди на МПС, марка КИА, модел Спортидж, рег. № СА****ТА,
настъпили вследствие ПТП, реализирано на 24.08.2015г. в гр. Созопол и
връща делото на друг състав от същия съд, за произнасяне по предявения иск
за пропуснати ползи, представляващи разликата между стойността на МПС-то
преди датата на ПТП и стойността, на която е продадено МПС-то - чл. 79, ал. 1
във вр. чл. 82 във вр. чл. 228 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4