№ 4507
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110202755 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР, и е образувано по жалба на Ю. И. Л. против Заповед за задържане на
лице № 230зз с рег. № 135/ 04.02.2023 г.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се
оспорва законосъобразността на същата по съображения за това, че не са
налице фактически и правни основания за задържането. Жалбоподателят
твърди, че не е извършвал престъпление и поради липса на достатъчно данни
за извършено престъпление, иска отмяна на атакуваната заповед за задържане
и присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от пълномощник, като се поддържат изложените в жалбата
доводи за нейната отмяна.
Ответникът по жалбата чрез процесуален представител поддържа
законосъобразността на издадената заповед за задържане на лице.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и взе предвид
становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, тъй
като е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената от
закона форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по
1
същество, тя се явява основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган по
смисъла на чл. 53 от ЗМВР, в границите на предоставената му съгласно чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност. Същевременно оспорения
административен акт е незаконосъобразен по същество, тъй като не е
мотивиран и е издаден без да са посочени и доказани основанията за
задържане на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските
органи са овластени да задържат лица в случаи, определени от закон - за
които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е
регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си
същност задържането под стража, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1, вр. чл. 73 от
ЗМВР, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.
22 от ЗАНН: административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които
може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е
извършило протИ.правно деяние. Целта на закона е задържането като
превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се
укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат
принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е
дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече
доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането. Задържането като принудителна
административна мярка се предприема от полицейския орган при условията
на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна
административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са
събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
2
извършило престъпление по смисъла на НК; достатъчно е само наличието на
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган,
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да
се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.
Въпросът, дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали
то е извършено от него виновно, подлежи на пълно, всестранно и обективно
разследване в рамките на наказателното производство.
Съгласно отразения в заповедта правно основание за задържането по чл.
72 ал 1 т 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице за което имат
данни че е извършило престъпление. В графа „фактически и правни
основания за издаване на заповедта“ е посочено: „чл. 144 от НК“. Следва да
се отбележи, че разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, съдържа
изискване като елемент от съдържанието на заповедта да се посочат
фактическите и правните основания на задържане, положение което корелира
с общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочването им в заповедта
представлява излагане на мотиви и обосновава в разпоредителната част на
акта, в този смисъл при липса на мотиви съдът не може да упражни контрол
за законосъобразност върху обжалвания административен акт и последния
подлежи на отмяна като незаконосъобразен поради неспазване на
установената форма по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, съответно, издаден в
нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
В конкретната хипотеза на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е вменено
задължение на органа по издаване на административен акт да посочи
накратко обективните характеристики на извършените от задържания
престъпления и правната квалификация на същото. Осъществявайки съдебен
контрол за законосъобразност, съдът следва да извърши преценка,
изследвайки въпроса доколко са налице посочените в оспорения акт
фактически основания за издаване на заповедта и как същите ще се отнасят с
посочените от издателя правни норми, използваната текстова формулировка –
„чл. 144 от НК„ - не обективира наличие на данни за изкършено от
задържания престъпление.
На следващо място допустимо е мотивите, тоест фактическите
3
основания, да се съдържат в друг документ към който да има препращане в
заповедта за задържане. Такова препращане в процесната заповед не се
установява. Разпитана като свидетел в хода на съдебното следствие С. И. Г.
поддържа обстоятелството, че поради извършван ремонт в почивен ден е
потърсила съдействие от жалбоподателя като домоуправител на входа и
последният е изпълнил задължението си като такъв да отиде при А. В. живущ
на първи етаж в апартамента в който се е извършвал ремонт и да му направи
забележка във връзка с което машините спрели за петнадесет, двадесет
минути ремонта, но после пак продължили, което наложило отново
жалбоподателят да проведе разговор с нарушителя да не нарушава
правилника за етажната собственост. И след преглед на веществено
доказателство - един брой звукозапис, съдържаш се в СД от РС-112 гр.
София, приобщено по делото, не се установяват реални данни за извършване
на престъпление от страна на жалбоподателя. В този ред на мисли, освен
липса на посочени ясни и недвусмислени фактически основания, изготвянето
на обжалваната заповед и задържане на жалбоподателя за двадесет и четири
часа е било напълно необосновано.
От данните по делото не може да се направи извод за съпричастност на
задържания към престъпно деяние по смисъла на чл. 144 от НК. Само за
пълнота на изложението, в цитираната правна норма от материалния закон се
съдържат три хипотезиq заложени съответно в ал. 1 – 3 на същия член, като
от формулировката „чл.144 от НК“ не става ясно, коя именно от тях се
визира.
Тези данни по делото сочат на извод, че в конкретния случай
неоправдано и в протИ.речие с материално правните предпоставки на чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ. Ето защо следва да се
приеме, че тя е наложена в нарушение на закона и като незаконосъобразна
следва да бъде отменена.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, затова подадената
срещу нея жалба следва да се уважи.
С оглед отмяната на заповедта на задържане и съобразно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените по делото разноски, съобразно представено
4
пълномощно и договор за правна помощ и съдействие е заплатена сумата от
300.00 лева /съобразно и разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатски възнаграждения/.
Затова СДВР следва да заплати на Ю. И. Л. сторените от последния разноски
в размер на 300.00 лева, доколкото същите кореспондират на минималните
стандарти заложени в Наредбата.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане за 24 часа с № 230зз рег. № 135/
04.02.2023 г., издадена от полицейски орган младши експерт при 06 РУ Т. Г.
Т., за задържане на Ю. И. Л., ЕГН **********.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Ю. И. Л. сумата от 300.00 лева за
направени от същия разноски, на основание чл. 144, ал. 1 от АПК.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
АССГ в 14 -дневен срок, считано от днес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5