О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 260633/ 27.11.2020 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение,
VІ състав
На 27.11.2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
Членове: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д.№ 2664 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274 и сл.от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Водоснабдяване и
канализация“ЕООД, гр.Пловдив, чрез пълномощника юрк.Н., срещу Определение №
261563/05.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 1216/2020 г. на Пловдивския районен съд, с
което е обезсилена Заповед № 938/11.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, постановена по същото дело. Жалбоподателят счита
определението за неправилно и законосъобразно и моли да бъде отменено . Излага
съображения.
Пловдивският окръжен съд, като разгледа частната жалба,
намери следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване и в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред РС е образувано по заявление на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Пловдив за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Г.В.Д. за суми, представялващи
стойност на потребена питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр.П.,
ул.М. № 16. Съдът е постановил исканата заповед и е предприел връчване на
препис от същата на длъжника на посочения в заявлението адрес, който съвпада и
с регистрираните постоянен и настоящ адрес на лицето в регистрите ГРАО- гр.П.,
ул.М. № 16. Последното е установимо от изготвената от РС служебна справка по
реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. Съобщението е върнато невръчено с
отбелязване, че на адреса лицето е непознато , като връчителят е изискал
посочване на етаж и номер на апартамент, т.е., очевидно вписаният адрес е
непълен. Поради невъзможността за установяване на по-подробен адрес на лицето,
съдът е изискал служебно информация за работодател с оглед предприемане на
връчване по месторабота. Изготвената сдправка сочи липса на такива. Поради това
съдът е преминал към връчване по реда на чл.47 ГПК. Уведомления са залепени на
вратата за стълбището за адреса и на стената на входа / л.20 и л.21/. След
изтичане на законоустановения срок от залепването съдът е дал указания на
заявителя да предяви иск на осн.чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
В изпълнение на указанията заявителят е депозирал искова
молба в срока по чл.415, ал.1 ГПК, по която е било образувано гр.д.№ 8808/2020
г. на ПРС. Производството по него е прекратено на осн.чл.130 ГПК по
съображения, че не са налице кумулативните предпоставки по чл.415, ал.1, т.2 ГПК и конкретно, че връчителят не е събрал данни дали лицето живее или не на
адреса и съответно не е посочил източника на тази информация.
След получаване на делото, ведно с препис от
постановеното прекратително определение, заповедният съд е постановил
обжалваното тук определение. За да обезсили издадената заповед за изпълнение, първостепенният
съд е изложил мотиви от една страна за спазване на процедурата по чл.47 ГПК и
за наличие на условията по чл.415, ал.1, т.2 ГПК и от друга- за това, че не е
обвързан от направената в прекратителното определение преценка за липсата им. Приел
е , че прекратяването на установителното производство по същество като резултат
е довело до изтичане на срока по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, който макар формално да
е спазен, с влизане в сила на прекратителното определение се заличават
последиците от предявения иск, с оглед на което и издадената заповед по чл.410 ГПК подлежи на обезсилване.
Определението е правилно.
На първо място от значение за разрешаване на въпроса за
законосъобразността на определението е спазването на процедурата по връчване на
препис от заповедта по реда на чл.47 ГПК. Въззивният съд намира, че в случая
първостепенният съд е процедирал в съответствие с предписанието на закона.
Връчването е извършено на единствения известен и установим адрес на длъжника,
който , както се изясни, е непълен- съдът е разполагал само с номер на улица,
но не и етаж и номер на жилище. При този дефицит не е съществувало задължение
нито за съда да указва, нито за връчителя да извършва издирване на лицето по
наличните в сградата етажи и апартаменти или да търси „източник“, който да
разясни дали лицето живее или не в някой от тях. При това положение правилно е предприето залепване
на единствения известен, макар и непълен адрес и съответното приложение на
чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Правилно е посочено в обжалваното определение, че
заповедният съд не е обвързан от изводите на исковия относно липсата на
предпоставките за предявянане на специалния установителен иск. Също така за
него не съществува законово задължение в този случай да предприема допълнителни
действия по връчване или да дава повторни указания по чл.415 ГПК в случай, че
исковото производство, инициирано в срок, е било прекратено, дори и не по вина
на заявителя. Прекратяването на исковото
производство препятства влизане в сила на заповедта на осн.чл.416 ГПК и
доколкото срокът за предявяване на иска за установяване съществуването на
вземанията е изтекъл, то заповедта правилно е била обезсилена. Противоречието
между изводите на заповедния и исковия съд могат да бъдат преодолени само по
пътя на инстанционния контрол , когато актът на горната инстанция ще следва да
бъде съобразен от първостепенния съд.
Изложеното налага извод, че частната жалба е
неоснователна и ще се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Пловидвският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, гр.Пловдив срещу Определение № 261563/05.10.2020 г. по
ч.гр.д.№ 1216/2020 г. на Пловдивския районен съд, с което е обезсилена Заповед
№ 938/11.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: