Присъда по дело №1599/2024 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД №1599 по описа за 2024г. на ШРС.

На 10.09.2024г. в РС гр.Шумен е постъпил обвинителен акт по ПД
№113/2024г. от Шуменска Районна прокуратура, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу Е.Д.И. ЕГН **********, роден в
гр. Шумен, местоживеене в гр. Шумен, български гражданин, със средно
образование, неженен, безработен, реабилитиран, за извършено от него
престъпление от общ характер по чл. 172 б, ал.2, пр.2 от НК, вр. чл. 172б, ал.1
от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт подсъдимият е обвинен за
това, че на 10.08.2023г., в гр.Шумен, без правно основание и без съгласието на
притежателите на изключителното право за Република България върху
марките MONTALE, VERSACE, Karl Lagerfeld, ZADIG&VOLTAIRE, ISSEY
MIYAKE, CALVIN KLEIN, Dolce & Gabbana , JIMMY CHOO, ROCHAS
BYZANCE, AZZARO, Davidoff, HUGO BOSS, LANCOME, SWAROVSKI,
CLINIQUE HAPPY, LANVIN , ESCADA , DSQUARED2 и KENZO е използвал
в търговската си дейност марки, обект на това право, като предлагал за
продажба, както следва: 1 парфюм/тестер и 4 парфюма от марката MONTALE,
10 парфюми/тестери и 1 парфюм от марката VERSACE, 1 парфюм/тестер и 11
парфюма от марката Karl Lagerfeld, 10 парфюми/тестери от марката
ZADIG&VOLTAIRE, 4 парфюми/тестери и З-парфюма от марката ISSEY
MIYAKE, 4 парфюми/тестери от марката CALVIN KLEIN, 3 парфюми/тестери
и 1 парфюм от марката Dolce & Gabbana, 5 парфюми/тестери и 2 парфюма от
марката JIMMY СНОО, 7 парфюма от марката ROCHAS BYZANCE, 1
парфюм/тестер и 2 дезодоранта от марката AZZARO, 1 парфюм от марката
Davidoff, 2 парфюми/тестери от марката HUGO BOSS, 2 парфюма от марката
LANCOME, 1 парфюм от марката SWAROVSKI, 1 парфюм от марката
CLINIQUE HAPPY, 2 парфюми/тестери от марката LANVIN, 1 парфюм/тестер
от марката ESCADA, 1 парфюм/тестер от маркатаDSQUARED2, 1
парфюм/тестер, и 1 парфюм от марката KENZO, всичко на обща стойност 12
011 лв., като с деянието са причинени значителни вредни последици -
престъпление по чл. 172 б, ал.2 ,пр.2 от НК, вр. чл. 172б, ал.1 от НК.
На 05.11.2024г. е проведено разпоредителното заседание.
Делото е насрочено и разгледано по общия ред.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа възведеното с
обвинителния акт обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия
наказание под минимума, а именно 1 година „лишаване от свобода“ с 3
годишен изпитателен срок и 1000лв. глоба. Предлага да се отмета в полза на
държавата веществените доказателства по делото
Защитникът адв. И.Й. при ШАК пледира за оправдаване на
подсъдимия. Излага подробно мотивите си.
Разпитан в хода на съдебното следствие, подсъдимият не се признава за
виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт престъпление.
В последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан.
1

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:

Подсъдимият Е.Д.И., с ЕГН **********, е с постоянен адрес в гр.
Шумен на ************************* реабилитиран , работи като масажист
в студио.
Подсъдимият държал в една от стаите на апартамента, в който живеел,
парфюми, дезодоранти и парфюми/тестери, разположени на рафтове и
стелажи, като на някои имало поставени стикери с цена.
На 09.08.2023г. свид. Д.П.М., заедно със своя приятелка А-М.В., отишли
до апартамента на подс. в гр. Шумен, тъй като знаели, че може да купят
парфюм, срещнали се с него и заявили, че желаят да си закупят парфюм.
Влезли в дома му и той предоставил възможност да изберат парфюм сред
тези, които били поставени на стелажа.
Свид. А-М.В. избрала парфюм марка „Armaf‘, заплатила на подс. сумата
от 60,00лв., след което двете си тръгнали.
На 10.08.2023г., в ОД на МВР - Шумен постъпила информация по
оперативен път, че подс. Е.Д.И. продава парфюми, парфюми/тестери и
дезодоранти от различни марки, без съгласието на притежателите на
изключителното право върху тези марки за Р България.
На 10.08.2023г. било извършено претърсване и изземване в дома на
подсъдимия в апартамент в гр. Шумен, на ул. ****************** за което е
изготвен протокол, приобщен по делото .
При претърсването били иззети множество вещи, между които: 1
парфюм/тестер и 4 парфюма от марката MONTALE, 10 парфюми/тестери и 1
парфюм от марката VERSACE, 1 парфюм/тестер и 11 парфюма от марката
Karl Lagerfeld, 10 парфюми/тестери от марката ZAD1G&VOLTAIRE, 4
парфюми/тестери и З-парфюма от марката ISSEY MIYAKE, 4
парфюми/тестери от марката CALVIN KLEIN, 3 парфюми/тестери и 1 парфюм
от марката Dolce & Gabbana, 5 парфюми/тестери и 2парфюма от марката
JIMMY СНОО, 7 парфюма от марката ROCHAS BYZANCE, 1 парфюм/тестер
и 2 дезодоранта от марката AZZARO, 1 парфюм от марката Davidoff, 1
парфюми/тестери от марката HUGO BOSS, 2 парфюма от марката
LANCOME, 1 парфюм от марката SWAROVSKI, 1 парфюм от марката
CLINIQUE HAPPY, 2 парфюми/тестери от марката LANVIN, 1 парфюм/тестер
от марката ESCADA, 1 парфюм/тестер от марката DSQUARED2, 1
парфюм/тестер и 1 парфюм от марката KENZO.
Иззетите вещи са приложени като веществени доказателства по делото.
В хода на ДП е назначена и изготвена комплексна маркова и оценителна
експертиза.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена, въз
основа на Протокол за претърсване и изземване от 10.08.2023г. / стр. 13 ДП
том 1 , както и диск, съдържащ снимки /стр. 13 от ДП, том 1/ докладна
записка /стр. 26 от ДП том 1/, Комплексна патентно маркова и оценителна
експертиза, Протокол за доброволно предаване от 10.08.2023г. от
подсъдимия Е.Д.И. стокови разписки / ДП, том 2, стр. 1-43/; показанията на
разпитаните по делото свидетели- приобщените на осн. чл. 281, ал.5, вр. ал.1,
2

т.5 от НПК показания на свид. Л. Б., показанията на свид. Д. М. и
приобщените показания на този свидетел на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1,
т.2, пр.2 от НПК, свид М. Б., включително и на приобщените показания на
този свидетел на основание чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК; свид. Е. В.
включително и на приобщените показания на този свидетел на основание чл.
281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК; показанията на свид. А-М.В.
Съдът намира, че показанията на разпитаните по делото свидетели са
достоверни, непротиворечиви и логични.
Показанията на М. Б. приобщени на основание чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1
и т.2 от НПК, съдът кредитира относно обстоятелството, че подсъдимият е
получавал от нея около 4-5 пъти, между 5- 10 броя парфюми.
Кредитират се и показанията на свид Е. В., приобщени на основание чл.
281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, относно заявеното от свидетеля
обстоятелство, че от магазина на фирмата „Клео 2001“ - собственост на
свид. М. Б., на подсъдимия са изпращани по куриер по няколко парфюма.
Съдът кредитира и показанията на свид. Д. М., дадени в хода на
съдебното производство. Приобщените показания на тази свидетелка, на
основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, съдът също кредитира,
доколкото са дадени непосредствено след събитието и посочват конкретната
дата, на която е извършена продажбата в дома на подсъдимия- 09.08.2023г.
* От заключението на Комплексната маркова и оценителна
експертиза, прието и неоспорено от страните в с.з. се установява, че
съществува идентичност между знаците, с които са обозначени
веществените доказателства и съответните регистрирани марки,
действащи на територията на Р България, подробно изложени в таблицата
на експертизата. Съществува идентичност между стоките, обозначени със
знаците, посочени в т. 1 и стоките, за които са регистрирани съответните
марки. Поради наличие на идентичност, съществува вероятност за
объркване на потребителя, която включва вероятност за свързване на
знаците върху представените за изследване стоки с релевантните марки и
техния произход.
Пазарната стойност на стоките по ДП № 116/2023г. по описа на ОД на
МВР - Шумен, към 10.08.22023г., е в размер на 12 011 лева.
* В хода на съдебното производство е назначена Допълнителна
съдебно - маркова оценителна експертиза, чието заключение е прието и
неоспорено от страните, от което се установява конкретната пазарна стойност
на стоките включени в диспозитива на обвинението към 10.08.22023г. е в
размер на 12 011 лева.
* В хода на съдебното производство е назначена Съдебно -
психиатрична експертиза. В заключението на експертизата, вещото лице
посочва, че осв. Е.Д.И., ЕГН **********, не страда от психично заболяване и
не фигурира в регистрите на специализирано психиатрично лечебно
заведение. В личността му се очертават определени акценти е ананкастна
характеристика, които не нарушават адаптацията и функционирането му в
социума. Към момента на деянието и към настоящия момент осв. не е бил и
не е с активна психотична продукция, засягаща емоции, мислене, воля.
когниция, същият е могъл и може да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Интелектуално-паметовите
способности на осв. са в рамките на нормата и към периода на извършване на
3

деянията те не са били болестно променени, така че той е могъл да
възприема и запаметява факти и обстоятелства, имащи отношение към
делото, както и да ги възпроизвежда в показанията си относно случилото
се.
Съдът отчете и безусловно гарантираното от закона право на
подсъдимия да дава обяснения по обвинението каквито желае. За разлика от
задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в наказателното
производство (предвид възможната наказателна отговорност по чл. 290 от
НК), "обясненията на подсъдимия“, са негово основно средство за защита и
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се предопределя
както от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с
останалия приобщен доказателствен материал" (в т.см. р.№ 685/11.12.2003 г.
по н.д.№ 537/03 г. І н.о.).
При анализа на обясненията на подсъдимия, съдът прецени, че те са
както средство за защита, упражняването на което не води до задължение за
демонстриране на поведение, насочено към разкриване на обективната
истина. Същевременно обясненията на подсъдимия са важен източник на
доказателства, чиято истинност и достоверност следва да бъде проверена чрез
съпоставяне и проверяване с други доказателства и доказателствени средства.
Безспорно е, че съгласно задължителната съдебна практика -
Тълкувателно решение № 1 от 31 май 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСНК
на ВКС и незадължителната такава на ВКС, съставът на чл. 172 б от НК,
предвижда наказателна отговорност за всеки, който използва в търговската
дейност търговска марка без съгласието на притежателя на изключителното
право.
По силата на чл. 9, ал.1 от ЗМГО, марката е знак, способен да
отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица, който може
да бъде представен графично, чрез думи, букви, цифри, рисунки, фигури,
формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови
знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Обемът на това
изключително право е регламентиран в разпоредбата на чл. 13 от ЗМГО и
включва правото на притежателя й да използва марката, да разполага с нея и
да забрани на трети лица да използват в търговската дейност знак, който
поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичност или
сходство на стоките и услугите съществува вероятност за объркване на
потребителя. Очевидно е, че в закона е предвиден еднакъв правен режим за
неправомерното използване на марка, която е идентична или сходна с марката,
обект на защита. Сходство е налице, когато има изменение на образния или
словесен елемент на търговската марка, което е толкова незначително, че
може да заблуди потребителя и точно затова води до нарушаване правата на
притежателя на защитеното право. Затова, деянието осъществява обективните
признаци на престъплението по чл. 172б от НК не само когато се използва
идентичен на чуждата марка знак, но и такъв, сходен с нея. Изпълнителното
деяние на основния състав на престъплението по чл.172б, ал.1 от НК се
изразява в съхраняване, предлагането за продажба, и пускането им на пазара
на стоки, които са идентични с тези, за които регистрираните марки са
получили защита и носещи знаци, които са идентични с посочените по-горе
регистрирани марки, без съгласието на притежателите на изключителното
право върху всяка една от тях и без правно основание.
Нормата на чл.172б, ал.1 от НК е бланкетна и препраща към специалния
4

закон, а именно Закона за марките и географските означения,като са дадени
легални дефиниции на понятията „марка“, „използване в търговската
дейност”, както и се регламентира реда за регистрация на марката и нейната
защита.
В чл.13, ал.1 от Закона за марките и географските означения, е
регламентирано какво включва правото върху марка, а именно: правото на
притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети
лица без негово съгласие да я използват в търговската дейност, като
законодателят е очертал три хипотези, при които е налице използване в
търговската дейност.
„Използване в търговската дейност“ на марка по смисъла на ал.1 на
чл.13 от Закона за марките и географските означения, са 4 хипотези:
поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;предлагането
на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или
съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на
услуги с този знак;вносът или износът на стоките с този знак; използването на
знака в търговски книжа и в реклами.
Към момента на обвинението /10.08.2023г. /, нормата на чл. 172б , ал.2,
пр.2 от НК предвижда наказателна отговорност на лице , което без
съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската
дейност марка, изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, сорт растение
или порода животно, обект на това изключително право, или използва
географско означение или негова имитация без правно основание, като в
случай, че са причинени значителни вредни последици, наказанието
лишаване от свобода от пет до осем години и глоба от пет хиляди до осем
хиляди лева.
След измененението нормата на чл. 172б, ал.2, пр.2 от НК (Изм. – ДВ,
бр. 53 от 2022 г., бр. 39 от 2024 г.) предвижда наказателна отговорност на
лице , което без съгласието на притежателя на изключителното право
използва в търговската дейност марка, изобретение, полезен модел,
промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на това
изключително право, или използва географско означение или негова имитация
без правно основание, като в случай, че са причинени значителни вредни
последици, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба
от десет хиляди до петнадесет хиляди лева.
I.
От анализа на събраните по досъдебното производство доказателства
безспорно се установява, че на 09.08.2023г. свид. Д.П.М., заедно със своя
приятелка свид. А-М.В. са закупили от дома на подсъдимия, находящ се в гр.
Шумен на ул. А.В. един парфюм, за който заплатили 60лв.
В тази насока са приобщените показания на свид. Д.М. на основание чл.
281 ал.4 вр. ал.1, т.2 пр.2 от НПК. Горното се потвърждава и от показанията
дадени в с.з. от свид. А-М.В.
Видно от приложения по делото Протокол за претърсване и изземване
от 10.08.2023г. / стр. 13 ДП том 1 , както и диск, съдържащ снимки /стр. 13 от
ДП, том 1/ докладна записка /стр. 26 от ДП том 1/, на 10.08.2023г., е било
извършено претърсване в дома на подсъдимия, от който са иззети вещи,
подробно описани в протокола, между които са и описаните в обвинението
парфюми, а именно :
5

1 парфюм/тестер и 4 парфюма от марката MONTALE, 10
парфюми/тестери и 1 парфюм от марката VERSACE, 1 парфюм/тестер и 11
парфюма от марката Karl Lagerfeld, 10 парфюми/тестери от марката
ZAD1G&VOLTAIRE, 4 парфюми/тестери и З-парфюма от марката ISSEY
MIYAKE, 4 парфюми/тестери от марката CALVIN KLEIN, 3
парфюми/тестери и 1 парфюм от марката Dolce & Gabbana, 5
парфюми/тестери и 2парфюма от марката JIMMY СНОО, 7 парфюма от
марката ROCHAS BYZANCE, 1 парфюм/тестер и 2 дезодоранта от марката
AZZARO, 1 парфюм от марката Davidoff, 1 парфюми/тестери от марката
HUGO BOSS, 2 парфюма от марката LANCOME, 1 парфюм от марката
SWAROVSKI, 1 парфюм от марката CLINIQUE HAPPY, 2 парфюми/тестери
от марката LANVIN, 1 парфюм/тестер от марката ESCADA, 1
парфюм/тестер от марката DSQUARED2, 1 парфюм/тестер и 1 парфюм от
марката KENZO.
Това налага извод, че на датата 10.08.2023г. подсъдимият не е
осъществил състав на изпълнително деяние - предлагал за продажба, а е
съхранявал процесните парфюми/ тестери в дома си, описани в диспозитива
на обвинението.
Според събраните доказателства, осъществяване на изпълнителното
деяние „предлагал за продажба“ е било извършено на друга, а именно на
09.08.2023г., което е прието от обвинението и е посочено в обвинителният акт
и в която насока са и показанията на свид. Д.М. приобщени на основание
чл. 281 ал.4 вр. ал.1, т.2 пр.2 от НПК. Т.е. на дата различна от посочената дата
10.08.2023г. в обвинителният акт и от отразена в предявеното му обвинение по
ДП / стр.106 от ДП том 3 /.
В обстоятелствената част на ОА, внесен от РП - Шумен, е описано
следното: „деянието, извършено от обв. И., попада в хипотезата на чл.13,
ал.2, т.2 от ЗМГО, а именно съхранение на стоките с този знак,
предлагането им за продажба и пускането им на пазара“.
Същевременно съдът констатира, че конкретното обвинение, описано
в обвинителният акт, е следното: на 10.08.2023г., в гр.Шумен, без правно
основание и без съгласието на притежателите на изключителното право за
Република България върху марките MONTALE, VERSACE, Karl Lagerfeld,
ZADIG&VOLTAIRE, ISSEY MIYAKE, CALVIN KLEIN, Dolce & Gabbana , JIMMY
CHOO, ROCHAS BYZANCE, AZZARO, Davidoff, HUGO BOSS, LANCOME,
SWAROVSKI, CLINIQUE HAPPY, LANVIN , ESCADA , DSQUARED2 и KENZO е
използвал в търговската си дейност марки, обект на това право, като
предлагал за продажба, както следва: 1 парфюм/тестер и 4 парфюма от
марката MONTALE, 10 парфюми/тестери и 1 парфюм от марката
VERSACE, 1 парфюм/тестер и 11 парфюма от марката Karl Lagerfeld, 10
парфюми/тестери от марката ZADIG&VOLTAIRE, 4 парфюми/тестери и З-
парфюма от марката ISSEY MIYAKE, 4 парфюми/тестери от марката
CALVIN KLEIN, 3 парфюми/тестери и 1 парфюм от марката Dolce &
Gabbana, 5 парфюми/тестери и 2 парфюма от марката JIMMY СНОО, 7
парфюма от марката ROCHAS BYZANCE, 1 парфюм/тестер и 2
дезодоранта от марката AZZARO, 1 парфюм от марката Davidoff,2
парфюми/тестери от марката HUGO BOSS, 2 парфюма от марката
LANCOME, 1 парфюм от марката SWAROVSKI, 1 парфюм от марката
CLINIQUE HAPPY, 2 парфюми/тестери от марката LANVIN, 1
парфюм/тестер от марката ESCADA, 1 парфюм/тестер от
6

маркатаDSQUARED2, 1 парфюм/тестер, и 1 парфюм от марката KENZO,
всичко на обща стойност 12 011 лв ., като с деянието са причинени
значителни вредни последици .
Т.е. въпреки описаното в обстоятелствената част от вносителя на
обвинителният акт, в същия няма обвинение за съхранение на описаните
парфюми/тестери с цел продажба, няма такова повдигнато обвинение и по
досъдебното производство.
Налице е единствено обвинение, че на 10.08.2023г., в гр.Шумен е
предлагал за продажба описаните парфюми/тестери.
Факт е, че на посочената в обвинителният акт дата, подсъдимият е
съхранявал процесните парфюми и тестери, които са иззети от дома му, за
което процесуално следствено действие е съставен Протокол за претърсване и
изземване от 10.08.2023г. / стр. 13 ДП том 1 , както и диск, съдържащ снимки
/стр. 13 от ДП, том 1/ докладна записка /стр. 26 от ДП том 1/.
Няма обаче, събрани доказателства, че на датата 10.08.2023г. е
осъществено от подсъдимия изпълнителното деяние „предлагал за
продажба„. Изпълнителното деяние – „предлагал за продажба„ включително
и осъществена продажба, е извършено от подсъдимия на 09.08.2023г., но
предявено обвинение за тази дата липсва по настоящото НОХД № 1599/2024г.
от ШРП.
При тези обстоятелства, съдът намира, че по делото категорично
липсват доказателства, че на сочената в обвинителният акт дата 10.08.2023г.,
в гр.Шумен, подсъдимият, без правно основание и без съгласието на
притежателите на изключителното право за Република България върху
марките /посочени в обвинението/, е използвал в търговската си дейност
марки, като е предлагал за продажба описаните в обвинителния акт парфюми
и тестери, което обстоятелство налага извод за недоказаност на така
формулираното обвинение.
Горните обстоятелства мотивират извода на съда за постановяване на
оправдателна присъда по повдигнатото обвинението.
II.
Същевременно и независимо от гореизложеното в пункт I, настоящата
инстанция споделя и заявеното от защитата становище, обосноваващо
оправдаване на подсъдимия, поради недоказаност на обвинението, с оглед
факта, че по делото са налице данни за евентуално закупуване от страна на
подсъдимия на процесните парфюми от търговец, т.е. за хипотезата на т.н.
изчерпване на правото на марка.
В тази са показанията на свид. М. Б. и Е.В., както и приложените
стокови разписки с Протокол за доброволно предаване от 10.08.2023г. от
подсъдимия Е. Д. И. /ДП, том 2, стр. 1-43/ приобщени по досъдебното
производство.
Свид. М. Б. заяви в с.з.: „………….. Занимавам се с парфюмерия от
тридесет години. Мисля, от 2002г. фирмата „Клео“ е моя. Преди това беше
на свекъра ми. От тогава я управлявам аз. Е. познавам покрай бившия ми
мъж. От 1996 г. съм го виждала. От тогава не съм го виждала. Занимавам
се с парфюмерия, като продавам на едро и на дребно. Оборотът ми за 2023г.
е 8 255 000лв.; За 2024г. до края на октомври е 5 600 000лв.; ДДС съм внесла в
държавата за 2023г. 749 000лв., за 2024г. -453 000лв. Изпращали сме на Е.
7

парфюми за лично ползване. За търговска дейност не сме му изпращали
парфюми. Той няма фирма. ……………. Е. си е купувал парфюми от моята
фирма. Не знам за какво ги е купувал, но в малък обем, не са обект на
търговия. Спрямо моите обороти, които имам, е малък обем. Продавам и на
дребно, на физически лица. Има физически лица, които в магазина купуват и
по десет и по петнадесет и по двадесет парфюма. Не си спомням по колко
парфюма съм изпращала на Е.. Не мога да знам дали са били за извършване на
търговска дейност него. Не мога да знам този, който купува, какво прави с
парфюмите. Не мога да Ви кажа какви парфюми като марки съм му
изпращала. Прекалено много обороти правя, за да помня на всеки клиент кой
какво купува и какво количество. Не мога да Ви кажа какви парфюми съм му
изпращала - мъжки или дамски……….. Изпращала съм му малко парфюми, не
съм му изпращала 200у 300, но не си спомням какви - дамски или мъжки.
Може да са всякакви. Това не ставаше регулярно.“
В подкрепа на горните твърдения са и показанията на свид.Е. Е.ев
В.,включително и приобщените показания на този свидетел на осн. чл. 281,
ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
От друга страна е безспорно, че доколкото на приложените стокови
разписки, липсва отразен доставчик, то не може да се приеме, че са
издадени именно от фирмата на свид. Б.. Същевременно съдът намира за
логично становището на защитата, че доколкото има данни, че подсъдимият е
закупил процесните парфюми от търговец, то би могло да се обсъжда
евентуално наличие на изчерпване на правото на марка. В тази насока в
Тълкувателно решение № 1 от 31 май 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСНК
на ВКС е посочено, че общностното изчерпване на правото върху марка
настъпва само по отношение на стоки, пуснати на пазара от маркопритежателя
или с негово съгласие, т. е. оригинални стоки.
В заключението на назначената и извършена по ДП Комплексна
маркова и оценителна експертиза се посочва, че съществува идентичност
между знаците, с които са обозначени веществените доказателства и
съответните регистрирани марки, действащи на територията на Р България,
подробно изложени в таблицата на експертизата. Съществува идентичност
между стоките, обозначени със знаците, посочени в т. 1 и стоките, за които са
регистрирани съответните марки.
Същевременно по Досъдебно производство №116/ 2023г., въз основа
на което е внесен настоящият ОА срещу подсъдимия, не е изследван изобщо
въпросът дали посочените в обвинението парфюми и тестери са оригинални
или не.
При тези обстоятелства, от съда се споделя становището на защитата,
че доколкото при така събраните доказателства не е установено дали става
дума за оригинален продукт или не, т.е. възниква съмнение относно
съставомерността на деянието, като не може да бъде направен извод –
обоснован и категоричен, за осъждане на подсъдимия за извършено
престъпление по чл. 172 б от НК.
Безспорно, като оригинални следва да се определят стоки, носещи
знака, с който е регистрирана марката със съгласието на притежателя,
произведени от него или произведени с негово съгласие. В хипотеза, че
знакът е поставен върху стоки без съгласието на собственика на марката,
евентуално осъществените продажби на такива стоки, биха били в са
8

нарушение на правото на марка по смисъла на чл. 13 от ЗМГО.
При така коментираните доказателства по пункт II, настоящата
инстанция споделя извода на защитата, че е налице съмнение, с което се
разколебава безспорността на тезата на обвинението срещу подсъдимия за
осъществен състав на престъпление по чл. 172 б ал.2 ,пр.2 от НК вр. чл. 172б,
ал.1 от НК.

Изложените обстоятелства и основно мотивите изложени в пункт I,
подкрепят вътрешното убеждение на съда при преценката му за недоказаност
на обвинението и го мотивират да постанови оправдаване на подсъдимия.
Съобразно Решение № 221 от 24.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 560/2013 г.,
III н. о., НК, е недопустимо постановяването на осъдителна присъда при
недоказаност на обвинението. Само когато всички факти, включени във
веригата на причинно-следствения процес на престъпното посегателство и
неговото авторство бъдат напълно изяснени и категорично установени, съдът
може да постанови осъдителен акт. Доказателствената съвкупност, приобщена
чрез обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на разпитаните
свидетели и приложените документи, не обезпечава обвинението на ШРП с
нужната степен на доказателствен интензитет. Предвид изложеното, съдът
приема, че в хода на съдебното следствие не се събраха категорични преки или
косвени доказателства, които да обосноват единствено възможния извод, че
подсъдимият е извършил деянието, описано в обвинението. Евентуално
постановена осъдителна присъда по отношение на подсъдимия при тези
обстоятелства би била в противоречие с чл.303, ал.1 от НПК, тъй като би
почивала на предположения. Присъдата не може да почива на несигурност, на
предположения и колебливи изводи относно обективните и субективни
признаци на престъпното деяние и участието на извършителя в него. Съдът
признава подсъдимото лице за виновно само и единствено, когато
обвинителната теза е безспорно доказана, което е гаранция за реализиране на
процесуалните му права, произтичащи от презумпцията за невиновност /чл.
16 и чл. 303 от НПК/ Решение № 439 от 19.10.2011 г. на ВКС по н. д. №
2105/2011 г., III н. о., НК.
Така и в Решение № 163 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 66/2010 г.,
III н. о., НК се посочва, че е недопустимо постановяването на осъдителен
съдебен акт при недоказаност на обвинителната теза по несъмнен начин. Само
когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес
на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и
категорично, съдът може да ангажира претендираната от обвинителната власт
отговорност на подсъдимото лице.
Съгласно константната практика на ВКС -Р.№ 80/79г. на IIн.о. на ВКС ;
Р.№ 59/81г. на II н.о. на ВКС ; Р. № 90/95г. на I н.о. на ВКС ; Р. № 70 / 95 г. на
III н.о. и Р. № 119 /2001 г. на II н.о. на ВКС, обвинението може да почива и
само върху косвени доказателства, но в такъв случай всички косвени
доказателства в съвкупност трябва да водят до единствено възможния извод,
че престъпното посегателство е осъществено от лицето и да изключват
останалите възможни версии.
В горния смисъл съдът съобрази, че според Постановление № 6 от
4.V.1978 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г. правото на защита
на обвиняемия е неразривно свързано с неговото правно положение,
9

произтичащо от презумпцията за невинност, изрично установена с чл. 14,
ал. 2 от НПК. Гаранцията за реализиране на това правно положение лежи в
изискването съответните държавни органи да докажат виновността на
обвиняемия, в забраната да се прехвърля тежестта на доказването върху
обвиняемия, в изискването съдът да признае подсъдимия за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин и че присъдата не може да почива
на предположения ( чл. 303, ал. 1 НПК).С чл. 14, ал. 2 и чл. 303, ал. 2 НПК
ясно и категорично е изразен принципът за невинност на подсъдимия до
завършване на наказателното производство, като е уточнено, че същият се
признава за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
От това следва, че когато има съмнение дали подсъдимият е извършил
престъпление, органите на предварителното производство и съдът са длъжни,
ако делото не е изяснено, да извършат допълнително разследване за
отстраняване на всяко съмнение. Този извод се налага и от изискването за
обективност, всестранност и пълнота на следствието. След изчерпване на
всички процесуални средства за доказване на обвинението, ако не се установи,
че деянието е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно и
когато деянието не съставлява престъпление, съдът признава подсъдимия за
невинен и го оправдава не защото съмнението се тълкува в негова полза, както
изискваше чл. 8, ал. 2 НПК (отм.), а защото обвинението не е доказано по
несъмнен начин. Принципът за разкриване на обективната истина по
стандарта на чл. 13 и чл. 14 от НПК чрез обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото изисква да се изяснят и
изследват всички възможни версии, които обаче произтичат от материалите по
делото и са свързани с характера на деянието и неговия автор. Съдът е
суверенен при формиране на доказателствената съвкупност, но е задължен да
събира и проверява, както доказателства, които разобличават обвиняемия или
отегчават неговата отговорност, така и доказателства, които го оправдават или
смекчават отговорността му. Това изискване винаги търпи ограниченията на
предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК и не може да се тълкува
разширително до степен съдът да заеме процесуалното място на някоя от
страните, като се впусне в разработване на версии, свързани с наказателна
отговорност на лица, по отношение на които не е повдигнато обвинение./
съобразно Решение № 113 от 18.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 285/2019 г., II н.
о., НК /.
Доколкото настоящата инстанция приема, че обвинението относно
изпълнителното деяние, описано в обвинителният акт, не е доказано, не
следва да коментира и квалифициращия състав за настъпили значителни
вредни последици.
Поради обстоятелството, че не са налице безспорни и категорични
доказателства за извършено деяние по чл. 172 б ал.2 ,пр.2 от НК вр. чл. 172б
ал.1 от НК от подсъдимия на 10.08.2023г., съдът оправда подсъдимия на
основание чл. 304 от НПК по обвинението по чл. 172 б, ал.2, пр.2 от НК, вр.
чл. 172б, ал.1 от НК.
Веществени доказателства съпровождащи делото - 2 чувала обособени
като отделни обекти, 1.1 и 2.2, съдържащи общо 83 бр. шишета
представляващи парфюми/тестери от различни марки, намиращи се на
съхранение в склад на „М база“ при ОД на МВР, съдът постанови да се
върнат на Е.Д.И. .
Направените по делото разноски в общ размер от 3427,84лв., остават за
10

сметка на държавата.
По гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

11

Номер на акта:	43
Дата:	3 юли 2025 г.
Съдия:	Валентина Любенова Тонева

Дело:	20243630201599
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 септември 2024 г.

Присъда по дело №1599/2024 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите