№ 162
гр. Варна , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110201188 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Л.
Г. П. – ЕГН **********, против Наказателно Постановление № 21-0460-000107/
01.03.2021г. на Началника на V РУ при ОД-МВР -Варна, с което са му наложени
следните административни наказания- по пункт 1-„Глоба” в размер на 20лв. на
основание чл.185 от ЗДП и по пункт 2- „Глоба“ в размер на 10лв. на основание чл.183
ал.1 т.1 от ЗДП.
В жалбата въз. П. сочи, че оспорва описаното в пункт 1 нарушение, тъй като
незаплатените към момента на проверката глоби са били наложени за нарушения,
извършени на дати, в които той не е бил в страната.В жалбата се описват и
обстоятелства, свързани с извършени от полицейските служители действия по
изземване на свидетелството му за управление, както и за начина на плащане на тези
глоби.По отношение на второто нарушение, посочено в постановлението, въз.П. сочи,
че действително не е проявил несъобразителност и не е носел в себе си съответните
документи за автомобила, но твърди, че това е станало несъзнателно.Поради тези
съображения се иска цялостна отмяна на постановлението.
В съдебно заседание , въз. П. редовно призован, явява се лично и поддържа
жалбата на посочените в нея основания.По същество той отново заявява, че не е знаел
за това, че има неплатени глоби, че не е получавал известия за издадени против него
фишове, че на тези дати не е бил в страната, както и че не е подавал жалби срещу тях.
Въз.П. отново описва извършените от него действия след проверката и в иска
постановлението да бъде отменено, тъй като не е извършил нарушение.Представил е и
писмена молба в същата насока.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от упълномощен
процесуален представител.Постъпили са писмени бележки, с които депозираната
1
жалба се оспорва, твърди се, че постановлението е правилно, обосновано и
законосъобразно и се иска да бъде потвърдено.Направено е и искане за присъждане на
юристконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.01.2021г. около 11.20 часа въз. П. управлявал собственият си л.а.
„Мерцедес“ с рег.№ В 83 94 ВD, като се движел по ГП І-9 в посока КК „Златни
пясъци“. В близост до к-с „Слънчев ден“ се намирали полицейски служители , един
от които св.П.Б. , които спрели въззивника за проверка.При нея станало ясно, че въз.П.
има две незаплатени в срока за доброволно изпълнение глоби, наложени с фиш серия
GT № 240413 и фиш серия Н с номер 667601, съответно на стойност 50лв. и 20лв.
Установило се още, че въззивникът не носел свидетелството за регистрация на
МПС.Поради това св.Б. съставил против него акт за установяване на нарушение, в
който описал установеното при проверката, а именно че водача управлява собственият
си автомобил с наложени глоби, незаплатени в срока за доброволно изпълнение и не
носи СРМПС.Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.186 ал.7 от ЗДП и
по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП.При личното предявяване на акта въз.П. не направил
възражения. Свидетелството му за управление било иззето и върнато по-късно същият
ден след заплащане на глобите . В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въззивникът депозирал
писмени възражения, в които признал, че действително не е носел СР на МПС в себе
си , посочил , че след като свидетелството му за управление е било иззето се
принудил да заплати глобите и описал поведението на полицейските служители.
По този повод св.Б. изготвил докладна записка .Възраженията били разгледани от
нарочна комисия и с мотивирано становище и приети за неоснователни.
Въз основа на съставения акт против въз. П. било издадено и атакуваното
наказателно постановление № 21-0460-000107/ 01.03.2021г. в което наказващият
орган възприел изцяло описаната в него фактическа обстановка, както и правната
квалификация на нарушения по чл.186 ал.7 от ЗДП и по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП.За тях
на въвзивникът били наложени съответно н аказание „Глоба“ в размер на 20 лв. на
основание чл.185 от ЗДП и „Глоба“ в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3
от ЗДП.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. П.Б.-
актосъставител , чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно,
безпристрастно и пълно. Действително, свидетелят не си спомни за случая с
конкретика, но потвърди описаното в акта.Св.Б. посочи още, че при проверката е
било установено, че водача има незаплатени глоби, поради което и свидетелството му
за управление е било иззето до тяхното заплащане.Самото свидетелство му е било
върнато същия ден без да се е стигнало до издаване на ЗППАМ.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
2
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 21-0460-000107/ 01.03.2021г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на V РУ при ОД-МВР - Варна, съгласно заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.То е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок. В него се съдържат всички минимално изискуеми по
силата на закона реквизити. Мястото на извършване и установяване на нарушението е
описано с необходимата конкретика.Депозираните след предявяване на акта
възражения са били разгледани и приети за неоснователни. Наложените наказания
също са индивидуализирани.
По пункт 1 от наказателното постановление :
От доказателствата по делото, а именно от съдържанието на справката за
нарушител от района безспорно се установява, че против въз. П. за били издадени
фишове, с които са му били наложени наказания. На 29.11.2019г. от V РУ-Варна е бил
издаден фиш серия Н № 667601, с който за нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДП –
неправилно паркиране, на въз.П. на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП му е било
наложено наказание „Глоба“ в размер на 20лв. С фиш серия GT № 240413, издаден на
10.02.2020г. от І РУ-Варна, му е било наложено наказание „Глоба“ в размер на 20лв. на
основание чл.178 „е“ от ЗДП за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДП- паркиране на
неразрешено място.В справката за нарушител са отразени единствено датите на
издаване на фишовете, но не и датите на тяхното връчване.В тази връзка следва да се
отбележи, че предмет на настоящото производство е наложеното на въз.П. наказание
„глоба“ за това, че е управлявал с незаплатени в срока за доброволно изпълнение
глоби. Изземването на свидетелството му за управление на МПС е следвало да се
реализира с издаване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
по чл.171 от ЗДП, която пък се обжалва и разглежда по реда на АПК и пред
Административен съд-Варна .Дали нарушенията, за които против въз.П. са били
издадени фишовете, са извършени от него и дали е бил уведомен за дължимите глоби,
също са обстоятелства, които не биха могли да се обсъждат в това производство, тъй
като касаят други наказания, които въззивникът е могъл да обжалва в отделни
производства.Поради това и доколкото настоящото производство е такова по реда на
ЗАНН, всички възражения, свързани с начина на изземване и връщане на
свидетелството за управление и заплащането на глобите, въпреки тяхната
незаконосъобразност, са неотносими към предмета на делото. В случая от значение за
делото е, че са налице доказателства за това, че против въз.П. са били издадени
описаните два фиша, с които са му били наложени глоби.Липсват обаче каквито и да
било доказателства за това, че те са му били връчени, респективно, че въззивникът не е
изпълнил задължението си в съответния срок да заплати глобите и въпреки това да е
предприел управление на МПС. На следващо място съдът намира, че неправилно е
било прието, че въз.Парешкевов е допуснал нарушение на чл.186 ал.7 от ЗДП.Тази
норма предвижда, че издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-
3
дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно
постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. С нея обаче не е
установено конкретно задължение за водача на МПС, неизпълнението на което да
представлява административно нарушение. Тя регламентира статута на незаплатен в
срок фиш, което има за последица приравняване на наложеното наказание с такова,
наложено с влязло в сила наказателно постановление и възможността да се пристъпи
към принудително събиране на глобата. Това е и единствената последица от
бездействието на водача.Следователно, неплащането на наложените глоби за
нарушенията на ЗДвП, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6
от ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е
регламентирал други последици от бездействието на водачите. Това е видно и от
систематическото място на разпоредбата на чл.186 ал.7 от ЗДвП, която се намира в
края на Глава седма „Административно-наказателни разпоредби“ на ЗДП, дори след
цитираната като санкционна норма на чл.185 от ЗДП.
Поради това съдът намира, че атакуваното постановление в пункт 1 следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
По пункт 2 от наказателното постановление :
От доказателствата по делото безспорно се установява, че въз. П. не е носел
свидетелството за регистрация на автомобила. Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.2 от
ЗДП задължава водача на МПС да носи този документ при управление на автомобила.
В случая въз.П. е бил длъжен и не е изпълнил това си задължение, като причините за
изпълнението са ирелевантни за спора. Поради и съдът намира, че правилно
наказващият орган му е наложил наказание „Глоба“ в размер на 10лв., тъй като това е
императивно предвидено в нормата на чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДП.
Съдът намира, че в случая не би могъл да се приеме за маловажен, доколкото
извършеното нарушение не се отличава по своята обществена опасност от останалите
нарушения от този вид.
Поради това съдът намира, че постановлението в пункт 2 е правилно ,
обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН , чл.143 ал.1 от АПК и чл.226 ал.3 от АПК, съдът намира, че следва на
ОД-МВР- Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение .При определяне на
неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е
предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На
следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до
120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност,
съдът прецени, че следва да определи на ОД-МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв. , а в съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр.
4
ал.1 от ГПК и да присъди на ОД-МВР -Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 27 лв. , пропорционално с изменения размер на административните
санкции.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 21-0460-000107/ 01.03.2021г. на
Началника на V РУ при ОД-МВР -Варна, с което на Л. Г. П. са наложени следните
административни наказания- по пункт 1-„Глоба” в размер на 20лв. на основание
чл.185 от ЗДП и по пункт 2- „Глоба“ в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 от
ЗДП, като го ОТМЕНЯ в пункт 1 с които на Л. Г. П. е наложено наказание „Глоба”
в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДП и го ПОТВЪРЖДАВА в пункт 2 , с
който на Л. Г. П. е наложено наказание - „Глоба” в размер на 10 лева на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА Л. Г. П. – ЕГН ********** да заплати на ОД-МВР-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 27лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5