№ 240
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503579 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 28.07.2021г по гр.д. № 5365/2021г СГС,ІГО, 10 състав е осъдил
ЗД”Бул инс”АД да заплати на Н. В. Г. сумата от 20 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди , причинени от ПТП, настъпило на 12.11.2018г, реализирано от
водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432 от КЗ, като е
отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата до 35 000лв. Съдът е приел, че по делото не се установява съпричиняване на
увреждането от страна на ищеца. С решението си съдът е възложил разноските по
делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната си част за
сумата до 15 000лв- обезщетение за неимуществени вреди, както и в отхвърлителната
си част за сумата над 30 000лв.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Н.Г., представляван от
адв. Б., в отхвърлителната му част за сумата до 30 000лв, с оплакване за
незаконосъобразност. Въззивникът- ищец поддържа, че възприетият размер на
обезщетението е занижен, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от
1
ЗЗД. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички относими към размера на обезщетението
обстоятелства, както и че не е съобразил всички установени като претърпени от ищеца
неимуществени вреди, техния характер и интензитет. Моли решението на СГС да бъде
отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде уважен за сумата от 30 000лв.
Претендира разноски по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗД Бул инс АД в
осъдителната част за сумата над 15 000лв- обезщетение за неимуществени вреди, с
твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС неправилно е приложил
материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено,
несъобразено с установените , претърпени от ищеца вреди, че е несправедливо. Моли
решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявения иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за сумата над 15 000лв.
Претендира разноските , направени по делото пред настоящата инстанция.
Ищецът Н.Г. е депозирал отговор на въззивната жалба на застрахователя, с който
оспорва жалбата.
В о.с.з. въззивникът – ищец се представлява от адв. Б., която моли жалбата на
ищеца да бъде уважена. Претендира разноски по делото , за които представя списък по
чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските, търсени от
застрахователя.
Въззивникът-ответник ЗД”Бул инс”АД депозира молба, с която заявява,че
поддържа жалбата на застрахователя и оспорва въззивната жалба на ищеца. Моли
жалбата на ответника да бъде уважена. Претендира разноски по делото, за които
представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомеронст на разноските,
претендирани от ищцовата страна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
2
въззивната жалба на ищеца.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на СГС е
влязло в сила за обезщетението за неимуществени вреди за сумата от 15 000лв / се
установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране
на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и
за съда е установено по обвързващ начин, че ЗД „Бул инс”АД дължи на ищеца
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило
на 12.11.2018г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” , сключена с ответника.
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от
ответника на ищеца обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД.
По отношение на размера на обезщетение
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищеца е бил на
46години.
От изслушаната СМЕ , изготвена от в.л. д-р Г. и неоспорена от страните в частта
за травмите на ищеца се установява , че вследствие на ПТП ищецът е получил
многофрагментно счупване на три ребра вдясно по задната лопатъчна линия, хематом
над счупените ребра, навяхване на дясната външна глезенна става, повърхностна
травма на окосмената част на главата и отслабена сила на дясната ръка. Вещото лице
сочи, че счупването на три ребра с разместване е придружено с продължителни и
интензивни болки, затруднено движение на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, всяко
физическо усилие, включващо гръдния кош, води до страдание и интензивни болки.
Навяхването на глезенната става е причинило болки за 15-20 дни, в който период е
3
силно затруднено движението на крака. Травмата на главата и отслабената сила на
ръката са продължили 20-25 дни. Според вещото лице възстановителния период на
ищеца е продължил 3 месеца.
В о.с.з. на 10.03.2021г вещото лице допълва,че по време на възстановяването си
ищецът не е могъл да извършва ежедневните си дейности поради силно болезненото
движение на снагата – бил е затруднен да извършва навеждане, обръщане и завъртане
на тялото, както и е било противопоказно носенето на товар .
В о.с.з. на 03.06.2020г е изслушан свид. С., който установява, че 2-3 месеца след
произшествието ищецът е бил почти неподвижен, имал е нужда от помощ в
ежедневието си, като свидетелят помагал на жената на ищеца да се грижи за него.
Според свидетеля възстановяването е продължило общо 5-6 месеца, като първите три
месеца ищецът имал интензивни болки. Свидетелят установява,че ищецът често се
оплаквал от главоболие и световъртеж. Свидетелят установява,че вследствие травмите
ищецът е бил възпрепятстван да упражнява професията си-началник на сервиз, отказал
се е да кара мотор.
Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, доколкото същите
се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и дават
информация за факти , лично възприети от свидетеля.
Съдът като съобрази претърпените от ищеца травми- многофрагментно счупване
на три ребра, навяхване на глезенна става, травма на главата и дясната ръка, които
травми засягат цялото тяло на ищеца, като съобрази продължителната болезненост на
травата на ребрата, невъзможността за самостоятелност в ежедневието и
необходимостта от помощ в обслужването, като съобрази продължителността на
възстановителния период, като съобрази и обстоятелството, че травмата и стреса от
ПТП не са преживяни още от ищеца , което се установява от свид. С., който
установява,че ищецът не се качва вече на мотор съдът приема, че по справедливост
паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на
сума от 30 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да
се съобрази момента на настъпване на увреждането , както и конкретните,
индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо тях да се определи
дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по справедливост вреди
съдът съобразява и стандарта на живот в страната към момента на настъпване на
увредата , доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
Пред настоящата инстанция застрахователят не оспорва извода на
първоинстанционния съд за липса на съпричиняване на увреждането и съответно- не
поддържа възражението си за съпричиняване.
Не се оспорва пред въззивната инстанция и началния период на дължимост на
лихва за забава, поради което съдът не дължи служебно проверка на решението в
4
посочената част.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата над 20 000лв до 30 000лв и в тази част предявеният
иск следва да бъде уважен, като върху присъдената главница се дължи лихва за забава,
считано от 06.06.2019г . В останалата обжалвана част първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора първоинстанционното решение следва да бъде изменено
в частта за разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски пред СГС в размер на още
983.36лв, до пълният размер на дължимите се разноски от 2950.50лв- за държавна
такса, депозит за свидетел и съдебни експертизи.
Решението следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да заплати
разноски на застрахователя за сумата над 214.00лв.
Пред настоящата инстанция право на разноски има само въззивника-ищец.
Същият претендира разноски в размер на 1800лв, от които 1600лв- заплатени като
адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на застрахователя за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. При обжалваем интерес от 30 000лв
минималното възнаграждение, изчислено по реда на чл.7,ал.2 от НМРАВ възлиза на
сумата от 1430лв, от което се установява,че заплатената от ищеца сума не е
прекомерна. Разноските от 1800лв следва да бъдат възложени върху ответника.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 265101 от 28.07.2021г , постановено по гр.д. №
5365/2021г на Софийски градски съд , ГО, І-10 състав в частта, с която е отхвърлен
предявения иск от Н. В. Г. против ЗД”Бул инс”АД за сумата от 20 000лв до 30 000лв-
обезщетение за неимуществени вреди , както и в частта, с която Н. В. Г. е осъден да
заплати разноски по делото в размер над 214лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на Н. В. Г. с ЕГН
********** сумата от още 10 000лв, представляващи разликата между присъдените
20 000лв и дължимите се 30 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди
5
от ПТП, настъпило на 12.11.2018г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната
лихва върху сумата , считано от 06.06.2019г до окончателното й изплащане, както и да
му заплати сумата от още 983.36лв- направени по делото разноски, на осн. чл.78,ал.1
от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265101 от 28.07.2021г , постановено по гр.д. №
5365/2021г на Софийски градски съд , ГО, І-10 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на Н. В. Г. с ЕГН
********** сумата от 1800лв- разноски по делото пред въззивната инстанция , на осн.
чл.81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6