Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 468

17.08.2020 г.  гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:         1. РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА – ИВАНОВА

 2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Цвета Пазаитова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева к.административно дело №66 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.285, ал.1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, срещу Решение №450 от 23.05.2018 г., постановено по и.адм.д. №58/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково, в осъдителната част – в частта, с която съдът осъжда Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.С., бул.„Н.С.“№., да заплати на Н.Б., гражданин на Ислямска Република Афганистан, с ЛНЧ **********, принудително настанен в СДВНЧ-Бусманци, гр.София, сумата от 700.00 (седемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 26.11.2016 г. - 25.07.2017 г. неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на РСИН – Хасково, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на иска. 

Настоящото производство е образувано, след като с Определение №750/16.01.2020 г., постановено по адм.дело №8483/2018 г. по описа на Върховен административен съд, състав на Трето отделение е прекратил производството по делото и изпратил делото на Административен съд – Хасково по подсъдност.

В касационната жалба се навеждат доводи, че оспореното решение било необосновано и неправилно. Сочи се, че при постановяване на решението си съдът не  съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина, които били от съществено значение за решаването на правния спор. Не била преценена доказателствената тежест на събраните доказателства за изпълнение в цялост фактическия състав по чл.1 от ЗОДОВ, с което да се ангажира отговорността на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“. Не били установени по категоричен начин вредата, бездействието от страна на администрацията, както и причинната връзка. Твърди се, че Н.Б. бил задържан в ареста в гр.Х. в периода от 26.11.2016 г. до 25.07.2017 г. За този период бил настанен в килии №17 с квадратура от 8.37 кв.м. На лицето бил осигурен денонощен достъп до течаща вода и тоалетна при поискване. Броят на лицата в килията варирал – от две до три лица. Твърди се, че били необосновани твърденията на ищеца за наличие на лоша хигиена в килиите. Килиите, коридорите и сервизните помещения се почиствали ежедневно от лишените от свобода (задържаните). Следователно, ответникът не отговарял за това как задържаните лица чистят и колко често. Сочи се, че арестът разполагал с обособено помещение за раздвижване на задържаните лица, ежедневно за не по-малко от един час. По делото не се доказали реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, в частност ареста. Вредите подлежали на доказване на общо основание и били в тежест на ищеца, а не по мнение на съда. В така събраните гласни доказателства по делото не се констатирали неимуществени вреди, претърпени от ищеца, изразяващи се в малоценност, чувство на унижение или потиснатост. Липсвал един от реквизитите на хипотезата на чл.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата, в частност „настъпилата вреда“. Съдът направил субективна преценка за наличието на вреди, като възприемал наличието на тези вреди по свое лично впечатление, което било съществен порок на решението. Цитира се разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, като се сочи, че отговорността се характеризирала като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполагало установяване на незаконосъобразни действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включвали следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не можело да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В процесния период, ищецът твърдял наличието на незаконно бездействие от страна на ответника, но не представял доказателства, че по съответния ред това бездействие било признато за незаконно. С предявяването на исковата си молба ищецът не искал от съда да постанови незаконосъобразността на бездействието на ответника. Претенцията, с която бил сезиран съда, била да му бъде изплатено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. За да се предяви иск по чл.203 от АПК, във връзка с чл.1 от ЗОДОВ, било необходимо преди това по съответния ред административен акт, действие или бездействие да бъдат признати за незаконосъобразни. Единствената хипотеза, при която било възможно да се предяви искът за обезщетение, преди да се обяви незаконосъобразността на действието, бездействието, или на административния акт, била регламентирана в чл.204, ал.4 от АПК – двата иска да се съединят. Липсвали предпоставките, за да се ангажира отговорността на държавата в лицето на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях можело да се иска след признаването им за незаконни, което се установявало в производството по обезщетяването. В процесния случай липсвали доказателства за обявяване на бездействието на ответника за незаконно. Такова искане не било направено. Поради това се счита, че било налице отменително основание по чл.209, т.3 от АПК, тъй като било постановено неправилно съдебно решение, поради необоснованост, което подлежало на отмяна.

Моли се да бъде отменено Решение №450 от 23.05.2018 г. на Хасковски административен съд в осъдителната му част като неправилно и незаконосъобразно, респективно да се постанови ново решение, с което да бъдат отхвърлени претенциите на ищцовата страна.

Ответникът, чрез назначен особен процесуален представител, оспорва касационната жалба. Моли процесното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита оспореното решение за правилно, законосъобразно и обосновано, и моли да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното производство пред Административен съд – Хасково се е развило по реда на чл.285 от ЗИНЗС, вр. чл.203 и сл. от АПК, по искова молба на Н.Б., гражданин на И. Р. А., с ЛНЧ **********, принудително настанен в СДВНЧ-Бусманци,  гр.С.  срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, за заплащане на обезщетение в размер на  10 000 (десет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на неосигуряването на нормални условия за пребиваване по време на престоя му в Арест – гр.Хасково, в периода от 25.11.2016 г. до 25.07.2017 г., изразяващи се в преживени унижение, срам и неудобство, емоционални страдания и психически стрес, които надвишават неизбежното ниво на мярката „задържане под стража“. Претърпените неимуществени вреди е основавал на неосигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в килията в следствения арест; липсата на достатъчно дневна светлина, отопление и проветряване; липсата на санитарен възел и течаща вода; неосигуряването на престой на открито; лоши хигиенно-битови условия.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил своите правни изводи.

С решението си по делото съдът е уважил частично предявения от Н.Б. против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за сума в размер на 700 лева и го е отхвърлил в останалата му част, до пълния претендиран размер от 10 000 лева, като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в процесния период ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“, като при съобразяване изискването на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е изводът на съда, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ от ищеца в периода, предмет на исковата молба, в Ареста  гр.Хасково.

Съдът е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилния извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон, поради това, че доказателства, оборващи твърденията на задържаното лице, не са представени. Тежестта на доказване е на административния орган. Съдът в изпълнение на изискванията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието ѝ е приел за доказани твърдени в исковата молба факти.

На следващо място, законът забранява осъдените, респ. задържаните под стража, да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложеното им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга – начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета – като  се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – липсата на минимално изискуемата се свободна жилищна площ в помещението, липса на възможност за естествено проветряване, не е било осигурено правото на престой на открито, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

При приложението на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Ареста – гр.Хасково. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на минимално необходимите условия, посочени по-горе, несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство.

Въз основа на гореизложеното, настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК препраща към същите, включително и по отношение на приложените от съда стандарти на защита на правото по чл.3 от ЕКПЧ по отношение на ищеца.

Правилно е определен размерът на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича, и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл.52 от ЗЗД.

В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които е пребивавал в Ареста гр.Хасково. При преценката на кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.

При така изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА в обжалваната му част Решение №450 от 23.05.2018 г., постановено по исково адм.дело №58/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

                        

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                              

                                                                           

                                                                                               

                                                                                        2.