Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000
гр.п., 16.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
п.ският апелативен съд, първи граждански състав, в открито съдебно заседание на 07.02.2022г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка
Тошева
след като
разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.гр.д. № 164/2021г. по описа на АС - п., намира следното:
Въззивно производство по реда на
чл.258 - 273 ГПК.
С Решение № 260384/16.11.2020г., постановено по гр.д.№
346/2019г.по описа на ОС - п., се отхвърлят
предявените от „Г.“ ООД, ***, ЕИК *********, със съд. адрес:***, офис 3, чрез пълномощник
адв. С.П., срещу „В и *.“ ЕООД, ЕИК ******, „В.“ АД, ЕИК ******, и А.п.г.к.и к.
субективно пасивно съединени искове за припадащата се част на всеки от тях,
съобразно правата им на собственост в имота, от парично вземане с правно
основание чл.72 от ЗС, евентуално чл.74 от ЗС, в общ размер на 52 000лв.,
представляващо увеличената стойност на недвижим имот, обект с идентификатор *********по
КККР на гр.п., с административен адрес: гр. п., пл. „*********, в резултат на
извършени от „Г.“ ООД, в качеството на добросъвестен владелец, евентуално в
качеството на добросъвестен подобрител, в периода от началото на 2000г. до м.
юли 2000г., строително-монтажни работи/СМР, уточнени с молба вх.№
29717/10.10.2019г., както следва: „В и *.“ ЕООД –сумата 31 720лв., „В.“ АД - 5
200лв. и А.п.г.к.и к. - 15 080лв., и се осъжда „Г.“ ООД, ЕИК *********, да
заплати, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на А.п.г.к.и к. направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 300лв. (хиляда и
триста лева).
Против Решение
№ 260384/16.11.2020г., постановено по гр.д.№ 346/2019г.по описа на ОС - п., е
постъпила въззивна жалба, вх.№ 262388/22.01.2021г., подадена от „Г.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Г.,
чрез пълномощник адв.С.П., с която решението е обжалвано изцяло.Въведените
в жалбата оплаквания са за неправилност на решението, искането е за неговата
отмяна и за постановяване на друго, с което да бъдат уважени исковете и за
присъждане на разноски.
С постъпилите в срок писмени отговори от „В и *.“ ЕООД, ЕИК ******, чрез
юрисконсулт М.Д., вх.№ 267953/05.03.2021г. и от А.п.г.к.и к. чрез пълномощник адв.Р.И.,
вх.№ 268426/10.03.2021г., въззивната жалбата се оспорва, иска се отхвърлянето й
и потвърждаване на решението, както и присъждане на разноски, вкл.юрисконсултско
възнаграждение в полза на „В и *.“
ЕООД.
Не е постъпил в срок писмен отговор на жалбата от „В.“ АД – в ликвидация, ЕИК ******.
Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена от
активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно
обжалване, в законния срок, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена
процедурата за изпращане на преписи за отговори до насрещната въззиваема
страна, поради което се поставя на разглеждане по същество.
п.ският апелативен съд, въз основа на оплакванията във
въззивната жалба и оспорванията, след като извърши дължимата служебна, на осн.чл.269 ГПК, проверка на обжалваното решение и дейността по разрешаване на поставения
материално-правен спор, приема следното:
Производството пред съда е образувано въз основа на искова
молба/ИМ, вх.№.4967/14.02.2019г., подадена от ищец „Г.“ ООД, ЕИК *********, срещу ответници „******“
ЕООД, ЕИК ******, заместено, съгласно Определение № 592/25.03.2019г. (л.132), постановено по молба от ищеца, вх. № 9103/21.03.2019г., поради
преобразуването му чрез влИ.е, вписано в ТР на 07.03.2019г., от универсалния му
правоприемник „В и *.“ ЕООД, ЕИК ******; „В.“ АД, ЕИК ******, и А.п.г.к.и
к.
В ИМ и в допълнително подадените пред първоинстанционния съд
уточняващи молби, вх. № 18365/14.06.2019г., вх.№ 26759/12.09.2019г. и вх.№
29717/10.10.2019г. са въведени следните твърдения: Ответниците били
съсобственици на стол и кухня, преустроени в ресторант и два офиса,
съставляващи понастоящем обект с идентификатор *********. по КККР на гр.п., с
адм. адрес гр.ПV, пл. С...., № ..., при квоти: „******“ ЕООД, респективно универсалният му правоприемник „В и
*.“ ЕООД - 61% ;„В.“ АД - 10% и А.п.г.к.и к. - 29%. Старите стол и кухня „фигурирали като собствени“
на „******“ ЕООД в изготвената през 1999г. приватизационна оценка на това
дружество. Процедурата за приватизация на „******“ ЕООД била открита със
Заповед № *******.на МРРБ, а със Заповед № РД-***********. на МРРБ бил обявен
конкурс за продажба на 80% от дяловете на капитала му.В приватизационната
процедура взело участие дружеството„*********“ ООД, рег. по ф.д.№ *******. на
ПОС, понастоящем с ЕИК ******, което било учредено от ищцовото дружество, от „Ф.“
ООД, сега с ЕИК ******, и от ЕТ „М. - И. М.“, сега с ЕИК ******.
Със Заповед № РД-*******. на МРРБ „*********“ ООД било определено за спечелило конкурса за продажба на 80% от дяловете
на „******“ ЕООД и с него били сключени Договор за продажба на 14.02.2000г. на
80% от дяловете от капитала на „******“ ЕООД и Анекс № *********. за продажба и
на останалите 20 % и, като така, „*********“ ООД станало едноличен собственик
на „******“ ЕООД. Тъй като от информационния меморандум, приватизационната
оценка, правния анализ и приложената към него скица „било видно“, че
„******“ ЕООД
е собственик на стола и кухнята, а от АДС № *********. и Приложение № 1 - че
тези обекти са включени в капитала на „******“ ЕООД, „*********“ ООД и дружествата – съдружници в него приели, че „******“ ЕООД
притежава изцяло тези обекти, поради което след приватизацията съдружниците в „*********“
ООД – ищцовото дружество „Г.“ ООД, „Ф.“ ООД и ЕТ „М. - И. М.“, взели решение за
разпределяне помежду си на ползването, а в последствие - и в собственост, на
обектите, „включени в капитала“ на приватизираното дружество, като на ищцовото
дружество „Г.“ ООД било разпределено ползването на стола и кухнята и то
започнало да ги ползва и да прави подобрения в тях.Въз основа на наличното към
този момент Разрешение за строеж, със знанието и без противопоставянето на техните
съсобственици, ищцовото дружество възложило, финансирало и завършило фактически
строителството, преустройството и модернизацията на съществуващите хранителен
блок (кухня и стол) в ресторантски
комплекс с градина и два офиса, съставляващи понастоящем обект
с идентификатор *********. по КККР на гр.п. с адм. адрес гр.п., пл. „*********,
като извършило дейностите, посочени
в ИМ и допълнително уточнени в молба, вх.№ 29717/10.10.2019г.( л.295-296), подадена в изпълнение на дадените указания от първоинстанционния съд,
заради които ИМ е оставена без движение с протоколно определение в с.з. на
26.09.2019г. След като били
извършени всички посочени действия по завършването и въвеждане в екплоатация и
снабдяването с необходимите документи, разрешителни, технологични схеми и др. ресторантът
първоначално бил ползван лично от ищцовото дружество, а през 2007г. то сключило
със „С.“ ООД както следва: договор за наем от 27.09.2007г. със срок до 01.10.2015г.
с предмет ползването на машините и съоръженията за кулинарно производство,
търговското оборудване и обзавеждане, вътрешно и външно, инвентар и посуда, СМР
по преустройство и модернизация и подобрения, находящи се в преустроения
ресторант, ведно с необходимите за дейността документи, разрешителни и
технологични схеми; договор за наем от 27.09.2007г. за самото помещение-
ресторант и договор за наем от 05.11.2007г. за офис 1 и офис 2, намиращи се на
втория етаж над входното фоайе със срок от 8 г., считано от 01.10.2007г.След дългогодишни
спорове между „******“ ЕООД, „*********“ ООД и Д., „*********“ ООД било заличен
като едноличен собственик на капитала, а впоследствие и като съдружник в „******“
ЕООД, а през септември 2015г. бил обявен търг с тайно отдаване под наем на
ресторанта и офисите, след което – след 01.10.2015г.( вж уточняващата молбата от 12.09.2019г.на л.249) ищцовото дружество било отстранено от владението и от
ползите от извършените от него подобрения в чуждия имот.Предмет на делото е увеличената
стойност на обекта в резултат на извършените разноски от ищцовото дружество в чуждия
имот, в качеството на добросъвестен владелец, евентуално - добросъвестен
подобрител, в размер на сумата 52 000лв. (молба, вх.№ 26759 от 12.09.2019г.) Ответните дружества са длъжници на вземането за подобрения в качеството им
на съсобственици на ресторанта и двата офиса, бившите стол и кухня.Заявеният
петитум е за осъждане на всеки от ответниците, съобразно квотата му в
съсобствеността, на припадащата се част от стойността на
извършените от ищцовото дружество подобрения в обекта, както следва:
31 720лв. - „В и *.“
ЕООД, 5200лв.- „В.“ АД, ЕИК ****** и 15 080лв.- А.п.г.к.и
к. ведно със законната лихва върху тези главници, считано от подаване на ИМ до
окончателното изплащане на сумите.
Исковете
се оспорват от ответниците с подадените от тях в срока по чл.131 от ГПК писмени отговори на ИМ, както
следва: вх.№ 9097/20.03.2019г., от „В и *.“ ЕООД, чрез юрисконсулт М.Д., вх.№
9184/21.03.2019г., от „В.“ АД, чрез изпълнителния директор А. А.и вх.№
11304/08.04.2019г., от А.п.г.к.и к. чрез адв.Р.И..
Въведени
са от „В и *.“ ЕООД
и от А.п.г.к.и к. възражения за погасителна давност и за прихващане както:с насрещни
парични вземания за припадащата се част от получената от ищцовото дружество
наемна цена за обекта за периода 28.06.2007г. до септември 2014г. както следва:за
ответника „В и *.“ ЕООД сума
в
размер на 31 720лв., а на ответника А. – сума в размер на 24 940лв.
В
подадения в срока по чл.131
от ГПК писмен отговор на ИМ от ответника А.п.г.к.и к. чрез адв.Р.И.,
изрично се оспорват наличието на валидно правно основание за извършване на
подобренията за ищцовото дружество; извършването на подобренията от ищцовото
дружество в качеството на добросъвестен подобрител; извършване на част от
подобренията от ищцовото дружество, с твърдения, че същите са извършвани от
наематели на имотите; стойността на подобренията и се възразява да има и други,
неучастващи по делото, съсобственици, притежаващи квота в сградата и в общите
части/ОЧ.
В обжалваното решение е прието следното:
По делото не е спорно и е установено от събраните писмени
доказателства, че с решение по 23.01.1999г.
по ф.д.№ *******. по описа на ПОС е вписано „*********“ ООД, със съдружници ищцовото дружество „Г.“ ООД, ЕИК *********; „Ф.“ ООД, ЕИК ******, и
ЕТ „М. - И. М.“, ЕИК ******, с капитал разпределен по равно между тримата съдружници, по 333 дяла за
всеки от тях, че процесните стол и кухня са били собственост
на „******“ ЕООД, според АДС № *********. и изготвената през 1999г.
приватизационна оценка на дружеството в откритата със Заповед № *******. на МРРБ процедура за
приватизация на държавното
дружество, че със Заповед № РД-***********. на МРРБ е обявен конкурс за
продажба на 80 % от дяловете на „******“ ЕООД, който е обявен и спечелен от „*********“ ООД, съгласно Заповед № РД-*******. на МРРБ, и с него са сключени Договор за продажба на 14.02.2000г. на 80 % от
дяловете на „******“ ЕООД, както и Анекс № *********.
за продажба и на останалите 20 % от капитала на „******“ ЕООД, а с влязло в сила на 28.06.2007г. Решение № *******.
по т.д.№ *******., ПОС, 13 с., е прогласена нищожността, поради противоречие
със закона, на Договора за продажба на 80 % от дяловете на „******“
ЕООД, сключен на 14.02.2000г. между МРРБ
и „*********“ ООД, както и на
Анекс № *******. към него.От събраните по делото гласни доказателства е установено,
че, по устна уговорка между тримата съдружници на „*********“ ООД, ищцовото дружество „Г.“ ООД е упражнявало
фактическа власт върху процесните обекти от началото на 2000г. до м. септември
2015г., първоначално – лично, а след
2007г. – чрез отдаването им под наем на други лица и е демонстрирало спрямо
останалите съдружници на „*********“ ООД намерението си да ги свои и владее
само за себе си.При доказателствена тежест за ответниците, не е опровергана
законовата презумпция на чл.69 ЗС, че ищцовото дружество е било владелец, а не държател „на процесните обекти“.Тъй
като легитимиращата правна сделка, приватизационната продажба и анексът към нея,
са били прогласени от съда за нищожни с влязло в сила решение на 28.06.2007г.,
не е налице правно основание, годно да направи ищеца съ/собственик, поради
което „предявеният иск по чл.72 ЗС е неоснователен“.Не е налице и хипотеза на
чл.74, ал.2 ЗС, тъй като за посочения период „процесните обекти“ са били
съсобствени между „*********“ ООД с квота 80% и „******“ ЕООД с квота 20%, а по
делото не са въведени твърдения и липсват доказателства подобренията да са
извършени от ищцовото дружество със знанието и без противопоставянето на другия съсобственик „******“ ЕООД“.Наред
с това, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. СТЕ, не се
установява извършването и заплащането от ищцовото дружество изцяло със свои средства
на претендираните да са извършени СМР
в периода 14.02.-12.07.2000г.СМР, конкретизирани в молба, вх.№
29717/10.10.2019г., тъй като по делото липсват каквито и да е разходни
документи за извършени плащания, вещите лица са оценявали наличните към момента
на огледа подобрения по средни пазарни цени, а и разрешението за строеж и
одобрените проекти за преустройство и модернизация на съществуващите кухня и
стол са издадени 8 години преди установяване на фактическата власт от ищцовото
дружество и от гласните
доказателства се установява, че ремонтът и преустройството са започнали много
преди приватизацията на „******“ ЕООД през 2000г.За основателни са приети
възраженията за погасителна давност на претенцията, тъй като от влизане в сила на 28.06.2007г. на съдебното решение по т.д.№ *******.за
прогласяване нищожността на приватизационната сделка и на анекса до предявяване
на иска на 14.02.2019г. е изтекла предвидената в чл.110 ЗЗД 5-годишна
погасителна давност.
При извършване на дължимата служебна проверка, на основание
чл. 269 ГПК, не се констатира основание, обуславящо нищожност на решението.
Принципно правилно, въз основа на въведените от ищцовото
дружество твърдения и заявения петитум, е определен предметът на делото –
парични вземания на ищцовото дружество спрямо всеки един от ответниците за
припадащата се част, съобразно квотата им на съсобственост, от увеличената
стойност, в резултат от извършени от ищцовото дружество, в качеството на
добросъвестен владелец, евентуално добросъвестен подобрител, полезни разноски в
изцяло чужд за него недвижим имот, обект с идентификатор *********. по КККР на
гр.п., с адм. адрес гр.п., пл. „*********, и са разгледани предявените субективно
пасивно съединени осъдителни искове за тях. Налице са всички положителни,
респективно липсват отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на
производството.
При служебната проверка за спазване на императивни правни
норми се констатира, че е правилна дадената материално-правна квалификация на
предмета на делото, чл.72, евентуално чл.74 ЗС.
Въззивната проверка за правилност на обжалваното решение, на
основание чл. 269 ГПК, се извършва само на поддържаните във въззивната жалба оплаквания
за неправилност, а именно следните:
Оспорени са мотивите досежно въведените твърдения от ищцовото
дружество, които не били, че столът и кухнята са били изцяло притежавани от приватизираното
дружество „******“ ЕООД, а, че ищцовото дружество и останалите съдружници в приватизиращото
дружество„*********“ ООД
възприели това да е било така, с оглед посоченото в АДС № *******. и в приватизационната
оценка, на които твърдения били основани въведените твърдения, че, въз основа на извършеното между съдружниците на
приватизиращото дружество „*********“ ООД разпределяне на ползването на имуществото
на приватизираното дружество „******“ ЕООД, ищцовото дружество, в качеството на владелец,
започнало да ползва и извършило подобренията в обекта в периода 14.02.2000г. до
завършване и въвеждане в екплоатация на ресторанта на 12.07.2000г.Оспорени са мотивите,
че към релевантния период обектът е бил съсобствен между приватизираното
дружество „******“ ЕООД и приватизиращото дружество„*********“ ООД, предвид неоспорване на въведените твърдения
от ищцовото дружество и установеното от събраните по делото писмени
доказателства, че, както при приватизацията, така и през релевантния период, а и понастоящем,
обектът е съсобствен между ответниците по делото при посочените в ИМ квоти. Неправилно исковете били отхвърлени, въпреки че били приети
и кредитирани КСТЕ и свидетелските показания на св.П.А., Ив.Н. и Г. Г..Неправилно,
в нарушение на чл.172 ГПК, били кредитирани показанията на св.М., с оглед потвърденото
от този свидетел, че притежава дял от ответното дружество „В.“ АД, и чийто
показания били явно некатегорични, предубедени и уклончиви.Правилно било прието,
че за периода след приватизацията през 2000г. ищцовото дружество е било
владелец на обекта, а не държател, но неправилно било прието, че, като
последица от обявяване нищожността на приватизационната сделка с влязло в сила
на 28.06.2007г. съдебно решение, същата не е породила правно действие и нямало
правно основание, което да е годно да направи ищцовото дружество собственик на
обекта, с оглед на това, че периодът на извършване на подобренията
14.02.-12.07.2000г. е преди влизане в сила на решението, когато приватизационната
сделка е била в сила, а за ищцовото дружество не е било възможно да предположи прогласяването на
нищожността.Оспорени са и мотивите, че подобренията са били извършени без
собственикът на обекта да е знаел, че се правят подобрения в имота му и, поради
това, не се е противопоставил.Дори от показанията на св.М. – свидетел на
ответниците, но основно от писмените доказателства по делото – строителни книжа,
нотариалната покана, както и от самия характер и вида на извършените СМР (затварянето на обекта за ремонт, ремонт на дограма и
покрив), следвал категоричният извод, че
ответниците по делото - съсобственици на обекта, са знаели и не са се
противопоставили на извършването на подобренията в него.Оспорени са и мотивите
за недоказаност на извършените от ищцовото дружество разходи. Предвид изминалия дълъг период от време, не
било житейски логично и оправдано да се пазят счетоводни документи за извършени
разплащания към трети лица, поради което, при липсата на такива разходни
документи, съдът следвало да приеме за установени и доказани тези разходи по
размер по средни пазарни цени, съгласно заключението на приетата експертиза.Оспорени
са, като извършени при допуснати съществени процесуални нарушения, мотивите за
отхвърляне на иска, предвид започването на преустройството и ремонтът много
преди приватизацията, тъй като от събраните по делото писмени и гласни
доказателства било установено, че дейностите не били приключили към момента на
приватизацията, а продължили и били финализирани едва със съставянето на акт
обр.16 и въвеждането в експлоатация на ресторанта.Оспорени са и мотивите за
основателност на възраженията за погасителна давност, конкретно, че началото на
давността е от влизане в сила на 28.06.2007г. на решението по т.д.№ *******., с
което е прогласена нищожността на приватизационния договор и анексите към него.
С предявяване на иска, по който е образувано т.д.№ *******., не било смутено владението
на ищцовото дружество, тъй като същото не е било страна по делото и негов предмет не е бил процесният имот, а -
обявяване нищожността на приватизационната сделка, а и след влизане в сила на
решението „*********“ ООД е продължило да бъде съдружник в „******“ ООД, като е
било заличено като такъв едва с вписването на 15.05.2014г. на преобразуването
на „******“ ООД в ЕООД, с едноличен собственик на капитала Д..Ищцовото
дружество било отстранено
от владението и ползването на извършените подобрения и на подобрения имот едва
след изтичане на 8-годишния срок на сключените от него, като наемодател,
договори за наем от 2007г. и след проведения търг за отдаване под наем на имота,
а именно след 01.10.2015г., откогато именно започнала да тече погасителната
давност за вземанията за подобрения, която не била изтекла.
В изпълнение на
дадените от въззивния съд указания, заради които ИМ е оставена без движение, е
уточнено допълнително следното:
С молба, вх.№
263957/26.05.2021г.:
Към момента на
приватизацията на „******“ ЕООД на адм. адрес гр.п., пл. „********* е имало отразена
една цяла сграда, която понастоящем е нанесена в КККР на гр.п. като няколко
отделни сгради, една от които е сграда № 3, в която е заснет процесният обект с
идентификатор *********по КККР на гр.п., идентичен със стари стол и кухня,
представляващи обособени помещения на партерния етаж на цялата сграда, които са
били предназначени за общо ползване на цялата сграда, но са различни от други
обособени помещения на партерния етаж на цялата сграда и също предназначени за
общо ползване на цялата сграда-котелно, телефонна централа и т.н..
Не са предмет
на делото вземания за подобрения, извършени преди приватизацията на „******“ ЕООД,
респективно всички описани подобрения в молба, вх.№ 29717/10.10.2019г., са
извършени след приватизацията на „******“ ЕООД .
Уточнено е състоянието
на обект с идентификатор *********по КККР на гр.п., идентичен със стари стол и
кухня, преди и след извършване на подобренията: Не е имало климатизация и
съществуващата вентилация е била дефектирала, поради което същите са
новоизградени; съществуващата физически и морално остаряла ел. инсталация е
премахната и е изградена нова; премахнати са, поради невъзможност за ползването
им, тръбите и радиаторите за парна система и са поставени климатици и във
връзка с това е променена ел. инсталацията, вкл. ел. таблото; поради значително
износената подова настилка мозайка във фоайе, са поставени мраморни плочи върху
замазка във фоайе, площадка за бар, площадка за издаване, площадка за приемане
и стълбище; направена е хидроизолация на покрива – 420 кв.м и са подменени
водосточните тръби, т.к. старите са били увредени и покривът е имал течове;
изграден е нов барплот по индивидуален проект с вградени хладилни шкафове и
мивка, каквито са липсвали; преработен е съществуващият водопровод, който е
откачен от общия за сградата и е захранен пряко от външния водопровод,
направена е нова канализационно система и реконструиран съществуващият канал,
поставени са нови водомери; извършена е реконструкция на съществуващите
тоалетни, като са обособени 4 самостоятелни клетки и преддверие, извършено
изкъртване на съществуващ фаянс по стените, полагане на нов гранитогрес на
пода, теракот по стените, монтаж на 4 тоалетни чинии и казанчета, нова мивка по
индивидуален проект, изработена е нова канализационна система в тоалетните,
реконструиран съществуващият канал и т.н.; поради пукнатини в стените и силно
захабяване, са извършени нова шпакловка и боядисване на обща площ оток.260
кв.м; поставени са декорни плочки в залата на ресторанта на 48 кв.м.; изграден
е окачен таван с площ от 200 кв.м и ефектно осветление в залата, които не са
били налични към приватизацията; подменена е съществуващата дограма с нова
алуминиева със стъкла и е извършен ремонт на външната врата да се отваря навън;
изпълнена е вертикална планировка на 68 кв.м – вътрешен двор към ресторанта;
направен е стенопис във фоайето към ресторанта; подменена е външната облицовка
на ресторанта с нова от врачански камък, като всички тези работи са били
налични към момента на предаване на владението.
Приведен е в
съответствие с въведените твърдения петитумът, който именно е за присъждане на
увеличението към момента на предаване на владението от ищцовото дружество през
октомври 2015г.
Въведени са твърдения,
че квотите на съсобственост на ответните дружества са определени към всеки един
от следните релевантни моменти: към приватизацията, към извършване на
подобренията, към предаване на владението и към настоящия момент, като за
съответните % ИЧ от обекта ответните дружества „В.“ АД и „***“ ЕООД са
универсални правоприемници съответно на „В.“ ЕАД (Акт № ********.) и на „******“ ЕООД, а А. е частен правоприемник на „Г.“
ЕАД, въз основа на договор за продажба от 2008г., като същата е знаела за
извършване на подобренията от ищцовото дружество, тъй като правоприемството е
настъпило преди предаване владението върху обекта от ищцовото дружество, А. е
държавна структура, а праводателят й „Г.“ ЕАД е държавно дружество.
С молба, вх. №
264613/13.07.2021г.:
В сграда № 3, в
която е заснет процесният обект с идентификатор *********, са заснети и други
два обекта, намиращи се на ниво минус 1: обект с идентификатор *********.2 със
застроена площ 199кв.м и с предназначение склад и обект с идентификатор *********.3
със застроена площ 248кв.м с предназначение за спортна и развлекателна дейност.
Уточнени са касаещите
изключително и припадащите се за процесния обект части от претендираните
полезни разноски: Изключително процесния обект с идентификатор *********касаят
претендираните полезни разноски за нова климатизация и вентилация, за
изграждане на ел. инсталация, за демонтаж на тръби на парната система, за
изработване на нов водопровод и подмяна на съществуващата дограма. Припадащите
се части от полезните разноски за процесния обект за хидроизолация на покрива и
подмяна на водосточните тръби и за замазка и мраморни плочи във фоайе и
стълбище са 54 %, а за тоалетните на ниво минус едно - 68%.
Уточнява се, че
„******“ ООД е правоприемник на Р П.о.гр.п., „В.“ ЕООД/АД е правоприемник на И
за **** В. гр.п., а „Г.“ ЕАД е правоприемник на П. О.„Г.“ гр.п., които
праводатели на страните са били настанени в новопостроената сграда, съгласно
Заповед № 334/27.02.1973г., а процентното им участие в общите части на
сградата, каквито са столът и кухнята, е било установено със Споразумителен
протокол от 03.04.1973г..
С молба, вх.№
264881/16.08.2021г.:
Допълнително се
уточняват касаещите изключително и припадащите се за процесния обект части от
претендираните полезни разноски Припадащите се части за процесния обект за
облицовка на външни стени са 54%, а за нова цялостна замазка и мраморни плочи
във фоайе и за разходи за въвеждане в екплоатация на ресторанта и два офиса и
за стенопис във фоайе са 68%, а изключително процесния обект касаят
претендираните полезни разноски за нов бар плот, окачен таван и вертикална планировка.
Въз основа на
извършените уточнения и след извършване на дължимата дейност въззивният съд приема
следното:
Действително,
както основателно се поддържа в жалбата, са неправилни оспорените мотиви въведените
твърдения от ищцовото дружество да са, че „процесните стол и кухня“ са били
собствени на „******“ ЕООД, според АДС № *********. и изготвената през
1999г. приватизационна оценка на това дружество, и, че между страните по делото
това не е било спорно.
Както
основателно се поддържа в жалбата, въведените от ищцовото дружество твърдения
са, че „******“ ЕООД е било един от съсобствениците на стол и
кухня, като същите са били съсобствени между ответниците по делото, респективно
между техните праводатели при посочените квоти, както допълнително е уточнено
от ищцовото дружество пред въззивния съд, но, предвид посочването на стола и кухнята в АДС № *********. и в приватизационната
оценка като изцяло собствени на „******“ ЕООД, съдружниците в приватизиращото дружество „*********“ ООД приели това да е
така, на които са основани въведените твърдения за предоставяне на ползването
на стола и кухнята на ищцовото дружество въз основа на извършеното след
приватизацията разпределяне на имуществото на приватизираното дружество „******“
ЕООД между съдружниците на
приватизиращото дружество „*********“ ООД.
Неправилността
на тези оспорени мотиви и основателността и на другите въведени в жалбата
оплаквания за необоснованост и за допуснати процесуални нарушения при
извършване на останалите оспорени в жалбата мотиви не могат да обосноват, сами
по себе си, неправилността на обжалваното решение, тъй като тези пороци са
отстраними от въззивния съд при извършване на дейността по разрешаване на поставеният
материално - правен спор, при която с приема следното:
Субективно
пасивно съединени осъдителни искове за парични вземания за
увеличената стойност на изцяло чужд за ищцовото дружество недвижим имот, обект идентификатор *********по КККР на гр.п., в
резултат от извършени от ищцовото дружество, в качеството на добросъвестен
владелец, евентуално добросъвестен подобрител, полезни разноски в периода 14.02.-12.07.2000г., с материално-правно основание чл.72, евентуално чл.74 ЗС.
Във фактическия
състав/ФС на претендираното субективно материално право от ищцовото дружество
спрямо всеки от ответниците са следните
кумулативни предпоставки: 1. фактическото извършване от ищцовото
дружество в посочения период 14.02.-12.07.2000г.
на разходи за посочените в ИМ и в уточняващата молба дейности, касаещи
изключително или припадащи се за обект с идентификатор *********по КККР на гр.п. 2. добросъвестно владение на
ищцовото дружество върху процесния обект при извършване на разноските или знанието
и съгласието за извършване на разноските от ищцовото дружество на
съсобствениците на обекта 3. увеличаване
на стойността на процесния обект
и причинна връзка между увеличението и извършените от ищцовото дружество
разходи 4. увеличената
стойност на обекта, според състоянието му, към момента на предаване на
владението на 01.10.2015г. 5. приемството на ответниците на задължението за
заплащане на увеличената стойност на обекта в резултатот извършените от ищцовото
дружество разноски.
Доказателствената
тежест за установяването на посочените предпоставки от ФС на претендираното
парично вземане е за ищцовото дружество, което следва да ги установи при пълно
главно доказване.
По първата предпоставка
от ФС на спорното право, извършване на разходите от ищцовото дружество за
посочените от него дейности за посочения период в обекта:
Като краен
резултат, са правилни оспорените в жалбата мотиви, че ищцовото дружество не е
провело пълно главно доказване на действителното/фактическото извършване на всички
посочени дейности в процесния обект за посочения период, 14.02.-12.07.2000г., поради
следните съображения:
По
делото е установено и не е спорно следното:
Началото на посоченият период на извършване на разходите от
ищцовото дружество, 14.02.2000г., е
датата на сключване на приватизационния договор от „*********“ ООД за 80 % от
капитала на „******“ ЕООД, което,
последнопосоченото, е било един от съсобствениците на стола и кухнята.Краят на
посочения период е датата на издаване в полза на ищцовото дружество на
разрешението за ползване на преустроения от стола и кухнята ресторантски
комплекс с градина.Разрешението за строеж за преустройството
на стола и кухнята в ресторант, № ***********.(л.297, и цитиран и в разрешението за
ползване на л.67),
е издадено повече от 7 години преди приватизацията на „******“ ЕООД, респективно преди посочения период на извършване на
разноските от ищцовото дружество, като не се оспорва, а се
признава от ищцовото дружество, че са извършвани полезни разноски в стола и кухнята за преустройството им в
ресторант въз основан а издаденото през 1992г. строително разрешение и преди
посочения период, 14.02.-12.07.2000г. За извършени разходи от ищцовото
дружество в стола и кухнята за посочения период не са запазени/липсват
разходно-оправдателни документи (показанията
на св.Г. Г.)
За установяване извършването на разходите от ищцовото
дружество в процесния обект за посочения период в производството пред
първостепенния съд са приети писмени доказателства (л.41-70) и са разпитани четирима
свидетели в две открити съдебни заседания.
Според показанията на св.И. Н. в ОСЗ на 26.09.2019г.,
ищцовото дружество извършило реконструкция на тавана на ресторанта, променени
били покритието с мокет и осветителните тела, основно били ремонтирани
тоалетните, като им били поставени нови плочки и настилки, подменена била дограмата,
извършена била основна реконструкция и подмяна на оборудването в кухнята,
преместен бил барплотът, изцяло била подменена ел. инсталацията, извършен бил
ремонт на *** в тоалетните и били боядисани стените, без да е сменян покривът.Според
показанията на св.Г. Г. в ОСЗ на 22.01.2020г., съпруг на управителя на ищцовото
дружество, ищцовото дружество направило замазка на целия под, хидроизолация на
покрива, реновация на вентилационната система, ремонтиране на външната врата,
така, че да се отваря навън, смяна на дограмите на втория етаж и на трите
сепарета, изграждане на нова ел. система с реновиране на ел. таблото,
преработване на ел. системата и в кухнята, преместване на барплота и изграждане
на нов барплот, смяна на изкъртени плочки във фоайето и цялостно оформление на
фоайето, реконструкция на тавана в залата и смяна на осветлението, тотална подмяна
на санитарния фаянс и ремонт на *** в тоалетните, поставяне на нови водомери,
боядисване, шпакловки, узаконяване на строителството и въвеждане на обекта в
експлоатация.Показанията на свидетелите И. Н. и Г. Г. досежно изпълнението на
нова ел. инсталация и вентилация, за реконструкция на *** инсталацията, вкл.
изпълнение на нов санитарен възел, реконструкция на тавана и осветлението в
ресторанта се подкрепят от представените протокол на ДПК от 10.07.2000г.( л.62-65), акт за извършени единични изпитания
от 27.04.2000г.(
л.41), протоколи на „Е. и Н.“ ЕООД от април 2000г. (л.42, 43, 44), становища от 09.05.2000г. (л.46
- 49), конструктивна експертиза (л.51-54)и акт за установяване годността за
приемане на строежа от 12.05.2000г. (л.55-59), всички издадени на името на ищцовото
дружество, като изпълнител/инвеститор.
За извършване на някои от посочените дейности от ищцовото
дружество - за мраморна настилка във фоайе, за цялостен ремонт на покрива и за
вертикална планировка- обаче е внесено основателно съмнение от показанията на
св. на ответната А. Й. М. в ОСЗ 22.01.2020г., които, противно на неоснователно
поддържаното в жалбата, липсват основания да бъде дискредитиран, предвид
притежаването от него на дял във „В.“, а това е само основание за внимателна
преценка на показанията му, на осн. чл.172 ГПК.
За извършване през посочения период, 14.02.-12.07.2000г.на
някои от посочените дейности от ищцовото дружество е внесено съмнение от
показанията на св.И. Н. в същото ОСЗ, че първата реконструкция за
преустройството на стола в ресторант е била извършена преди приватизацията, т.е.
преди посочения период също са били извършвани дейности за преустройството на
обекта, както и от показанията на свидетеля на ищцовото дружество П. А. в ОСЗ
на 26.09.2019г., че преустройството на стола в ресторант се извършило в периода
2000 до 2005-2006г. с прекъсвания, т.е. преустройството е продължило и след
посочения период.
От писмените доказателства по делото и от показанията на
свидетелите И. Н. и Г. Г. са останали недоказани твърденията на ищцовото
дружество за част от посочените дейности от обекта в посочения обем/квадратура
в посочения период: за цялостна подова замазка на 240 кв.м, за поставяне на
декорни плочи в залата на 48 кв.м, за цялостна подмяна на дограма, за
изграждане на вертикална планировка, за направа на стенопис във фоайе и за
облицовка на външните стени на ресторанта с врачански камък на 80 кв.м.
Тъй като процесният обект е един от трите самостоятелни
обекта в сграда № 3, а част от посочените дейности е явно и в т.см. са
направените уточнения на ищцовото дружество пред въззивния съд, в изпълнение на
дадените от съда указания, че се отнасят и за другите два обекта в сградата,
ищцовото дружество е следвало да установи припадащата се част/процент от
посочените дейности за процесния обект, която е съобразно припадащата се част
от ОЧ на сграда № 3 за процесния обект, което също е останало недоказано.
Налага се извод, че от доказателствената съвкупност по
делото е доказано извършването от ищцовото дружество само на част от посочените
дейности в посочения период, 14.02.-12.07.2000г.,
не всички от които се отнасят за процесния обект, като не е доказано каква част
от тях се припадат за процесния обект.
По втората предпоставка – упражняването от ищцовото
дружество на добросъвестно владение при извършване на разноските или знанието и
съгласието на съсобствениците на обекта към посочения период за извършване на
разноските:
Противно на неоснователно поддържаното в жалбата, като
законосъобразни, следва да се споделят оспорените мотиви, че владението на
ищцовото дружество върху обекта е било недобросъвестно.
В тази връзка по делото е установено и не е спорно следното:
Ищцовото дружество е един от тримата съдружници на „*********“ ООД, което дружество е обявено за
спечелило конкурса за продажба на дяловете на „******“ ЕООД в откритата със Заповед № РД-***********. на МРРБ
процедура за приватизация, с което дужество на 14.02.2000г. е сключен Договор за продажба на 80 % от дяловете на „******“
ЕООД и Анекс № *********. за останалите 20 %. След приватизацията на „******“ ЕООД по взаимно съгласие на тримата
съдружници на „*********“ ООДна
ищцовото дружество е било предоставено ползването на стола и кухнята и за
посочения период, 14.02.-12.07.2000г.,
ищцовото дружество е имало
качеството на техен владелец, тъй като не е било спорно и е
установено, че е упражнявало фактическа власт върху тях и не е оспорена и опровергана
презумпцията на чл.69 ЗС.След посочения период, с влязло в сила на 28.06.2007г. Решение № *******. по т.д.№ *******., по описа
на ОС – п., е прогласена нищожността на приватизационната сделка в процедурата
по приватизация на „******“ ЕООД.Ищцовото
дружество е ползвало ресторанта и след посочения период 14.02.-12.07.2000г.,
като е предало владението след 01.10.2015г.
Тъй като във фактическия състав на основанието за установяване
на фактическа власт от ищцовото дружество са приватизационният договор и
анексът, които са били обявени за нищожни с влязло в сила съдебно решение,
предвид даденото нормативно тълкуване, че основаното на нищожно правно
основание владение е винаги недобросъвестно (т.10 ППВС № 6/74г.), следва да се приеме, че владението на
ищцовото дружество върху стола и кухнята за посочения период е било
недобросъвестно, респективно за ищцовото дружество не е възникнало субективното
материално право за обезщетение за увеличената стойност в тях в резултат от
извършени в периода на владението разноски, с материално-правно основание чл.72
от ЗС.
Като краен резултат,
са правилни и оспорените мотиви, че ищцовото дружество е
нямало и качеството на добросъвестен подобрител на стола и кухнята по чл.74 ЗС,
тъй като не е доказано при пълно главно доказване знанието и съгласието
съсобствениците на обекта за извършването на разноски за посочения период,
14.02.-12.07.2000г., в обекта, поради следните съображения:
В тази връзка веднага следва да се посочи, че е ирелевантно за спора знанието и съгласието на
останалите съдружници в приватизиращото дружество „*********“ ООД за извършване на разходите от ищцовото дружество, тъй като, първо, се
установява и не е било спорно, че приватизираното дружество „******“
ЕООД е било само един от съсобствениците
в стола и кухнята, и, второ, предвид обявяването им за нищожни от съда, приватизационната
сделка и анексът не са породили правно действие от момента на сключването им.
Релевантно за спора и за него е следвало да бъде проведено
от ищцовото дружество пълно главно доказване знанието и съгласието на действителните
съсобственици на обекта към посочения период за извършване на разноските в
обекта от ищцовото дружество.
В тази връзка по делото не е било спорно и е установено от
фактическа страна следното:
Съгласно скица и схеми от 04.07.2019г. (вж на л.236-242), процесният обект с идентификатор *********по КККР на гр.п., изграден на
две нива – първо и
второ, с обща площ от 522 кв.м, е един от трите самостоятелни обекта, заснети в сграда № 3, като същият е записан
на „******“ ООД с 5832/9562 ИЧ, съгласно АЧДС № *********., на „В.“ АД с
334/3338 ИЧ, съгласно нотариален акт № ******., и на А. със 29%, съгласно АПДС
№ ***********. на Службата по вписванията - п..
От приетото по делото
заключение на КСТЕ е установено, че обект с идентификатор *********е идентичен със стари стол и кухня, находящи се
на партерния етаж на сграда с адм. адрес гр.п., пл. „*********.
Сграда № 3, в която е заснет процесният обект, е една от комплекс от
сгради, построени през 1972г., актувани, заедно с терена, като
държавна собственост с Акт/АДС № *******. (л.105) както следва: застроено и
незастроено дворно място с площ от 4000 кв.м и административна сграда, състояща
се от 8-етажно тяло със застроена площ от 828 кв.м, едноетажно тяло със
застроена площ от 451 кв.м, едноетажно тяло със застроена площ от 455 кв.м и
триетажно тяло със застроена площ от 137 кв.м, с адм. адрес гр.п., пл. „*********,
собственост на Министерство на строителството, архитектурата и
благоустройството, предоставени за оперативно управление на „******“- (РПО), „Г.“ и „В.“ - клон п..
Съгласно цитираната в АДС № ******.
Заповед № 334/27.02.1973г. на МАБ (вж
на л.107)
ползването на помещенията в новопостроената производствена сграда е
разпределено между проектантските организации в гр.п. между както следва: Р
проектантска организация/РПО гр.п., П.о.„Г.“ – клон п. и И. за п. и п.„В.“ клон
п., както и (р.III) с нея се определят помещенията за общо
ползване на трите проектантски организации, вкл. стола и кухнята към него на
партерния етаж.
Съгласно цитирания в АДС № *******.Споразумителен
протокол от 03.04.1973г. (вж
на л.108),
се разпределя ползването на помещенията в сградата между проектантските
организации РПО-п., „Г.“ и „В.“ и се установява процентното им участие на всяка
от организациите:61 %- РПО, 29% - „Г.“ и 10% - „В.“.
По делото не е било спорно и е
установено, че построените през 1972г. сгради са били свързани помежду си така,
че на партерния етаж е имало отделно обособени помещения с предназначение за
общо ползване, едни от които са именно процесните стол и кухня, впоследствие
преустроени в ресторантски комплекс и два офиса.
Съставен е Акт за частна
държавна собственост/АДС № ********.(л.103), вкл. за 334/3338 ИЧ от ОЧ на
масивната 8-етажна сграда със ЗП 828 кв.м, с бивш собственик Д., в т.11 на
който е посочено включването им в капитала на „В.“ ЕООД п., Решение №
6571/18.07.1995г. „В.“ ООД, вписано в Търговския регистър по ф.д.№ ****1995г.
на ПОС е признато за собственик, вкл. на 334/3338 ИЧ от помещенията за общо
ползване, намиращи се на партерния етаж на административната сграда, вкл.стол и
кухня, с неоспорения констативен нотариален акт за собственост № **************.,
по описа на Службата по вписванията (л.102), съставен в производство по реда на
чл.483, ал.1 ГПК, въз основа на който именно е извършено записването в КККР на п.
на ИЧ от имота на „В.“ АД.
В забележка на гърба на Акт № *******. (л.105) е посочено включването в капитала на „Г.“ ЕАД образувано,
съгласно Заповед № РД-ТД-13/26.01.1993г., Решение № 4410/22.03.1993г. на ПОС,
вкл., п.3 – ИЧ от партер (редуциран) 55 кв.м ….и, п.5 прилежащи
общи части от 8-етажната административна сграда и от северозападното крило на
едноетажното тяло (ресторант) - 958 кв.м, съгласно
Заповед № 334/27.02.1973г. на МАБ, Споразумителен протокол от 03.04.1973г. и
Разпореждане на МС № 90/06.1997г. С нотариален акт за покупко-продажба от
22.12.2008г., № ****************г. по описа на Службата по вписвания (л.163), „Г.“ ЕАД – в ликвидация, регистрирано
по ф.д.№ 2579/1993г. на ПОС, продава на Д., чрез А. по г., к. и . към МРРБ, обособени
части от масивната административно-производствена сграда адм. адрес гр.п., пл.
„*********, вкл. съответните на прехвърляемите ИЧ от общите помещения и от ОЧ
на сградата и 661/3465 ИЧ от дворното място.Сред приложенията към нотариалния
акт са посочени Акт за частна държавна собственост № *******. на Областния
управител на Област-п..Решение на МС № 791/11.12.2008г., Решение на МРРБ,
прието с Протокол ТЗ-102/18.12.2008г. Въз основа на АДС № *******. и № *******.
е съставен АПДС № 7028 от 06.03.2009г. л.161-162, вкл.за обект
518.1186.3.1. (*********)
Съставен е Акт за частна
държавна собственост/АДС № *********.(л.39-40), въз основа на който е
извършено записването в КККР на п. на ИЧ от имота на „******“ ООД, съгласно
Приложение № 1, неразделна част от него, като п.4 и 5 от Приложението - за
5832/9562 ИЧ от стол и кухня, по п.9 от АДС е посочено предоставянето на права
върху имота със Заповед № РД-02-14-501/18.05.1998г.на МРРБ, а по п.11 -
включването на имота в капитала на „******“ ЕООД, Решение № 4874/02.07.1998г.
по ф.д.№ 780/1992г. на ПОС.
След анализ на
коментираната доказателствена съвкупност се налага извод за неправилност на
оспорените в жалбата мотиви, че към посочения период, 14.02.-12.07.2000г.,
обектът е бил съсобствен между приватизиращото дружество „*********“
ООД и приватизираното дружество „******“
ЕООД, като необосновани и извършени в
нарушение на закона, предвид прогласяване нищожността на приватизационната
сделка от съда, поради което същата не е породила правно действие от момента на
сключването й, респективно – за основателност на въведените от ищцовото
дружество твърдения, че за посочения период, 14.02.-12.07.2000г., старите стол
и кухня, находящи се на партерния етаж на сградата с адм. адрес гр.п., пл. „*********,
представляващи общи помещения, идентични с обект с идентификатор *********по
КККР на гр.п., са били съсобствени между държавните дружества „******“
ЕООД с квота 61 %, „В.“
ЕООД с квота 10% и „Г.“ ЕАД с квота 29%.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че са неоснователни
въведените от ищцовото дружество доводи, че съсобствеността на ответниците върху
процесния обект е установена с влязлото в сила решение по гр.д.№ 574/2012г. на
ПОС, тъй като от приложените в производството пред първостепенният съд (л.96-101) Решение № 3181/04.12.2009тгг.
по ГД № 2275/2008г. на ПРС, Решение № 188/04.02.2013г. по ВГД № 574/2012г. на
ПОС и Решение № 173/25.06.2014г. по ГД № 1025/2014г., I г.о. сe установява, че постановените по гр.д.№
574/2012г. на ПОС решения в частта, с която е отменено първоинстанционното
решение и е уважен предявеният от „******“ ООД ОУИ, че „В.“ АД не е собственик
на 334/3338 ИЧ от стол и кухня с идентификатор *********са обезсилени и производството
пред съда е прекратено в тази част.
При така установения вещно-правен режим на стола и кухнята
за посочения период за основателността на иска е следвало да бъде доказано знанието
и съгласието на съсобствениците на стола и кухнята към посочения период, 14.02.-12.07.2000г., на държавните дружества„******“
ЕООД, „В.“ ЕООД и „Г.“ ЕАД за извършване на разходи в обекта от ищцовото
дружество, за което не са ангажирани никакви доказателства.
По третата предпоставка – увеличената стойност на обекта и
причинна връзка между увеличението и извършените от ищцовото дружество разходи в
посочения период:
Веднага следва да се посочи, че е извън предмета на спора стойността
на извършените разходи за материали и труд в обекта.
Тъй като предмет на делото е увеличената стойност на процесния
обект в резултат от действително извършените
от ищцовото дружество, в качеството на владелец, разходи за конкретно посочените
дейности в конкретно посочения период, е следвало да се проведе от ищцовото дружество пълно главно доказване на
следното:1/състоянието и пазарната стойност на стола и кухнята преди посочения
период 2/състоянието и пазарната стойност на преустроения ресторантски комплекс
и два офиса към м. октомври 2015г., когато е предадено владението от ищцовото
дружество, и 3/ положителна разлика между двете и 4) причинната връзка между увеличената пазарна стойност и
действително извършените разходи от ищцовото дружество в посочения период,
които се отнасят изключително или са припадащи се за процесния обект.
В случая, от заключението
на КСЧЕ се установява единствено увеличената пазарна стойност на обекта след
преустройството, която е в резултат от всички твърдени да са извършени от
ищцовото дружество разходи, а от свидетелските показания и писмените
доказателства се установява състоянието на обекта към момента на приватизацията
на „******“ ЕООД.
Тъй като са недоказани пазарната стойност на стола и кухнята преди извършване на
разходите, състоянието на преустроения
обект към момента на предаване на владението, октомври 2015г. и пазарната му
стойност към този момент, остава недоказано да е била увеличената стойност на
обекта към релевантния момент и причинната връзка с действително доказаните от
ищцовото дружество разходи за посочения период, които се отнасят изключително
или са припадащи се за процесния обект.
По четвъртата предпоставка –приемството на ответниците на задължението за заплащане на увеличената стойност на
обекта:
Съдебната практика на ВКС приема, че пасивно
материално-правно легитимиран да отговаря за вземането за подобрения в чужд
имот е собственикът на имота към момента на извършване на полезните разноски,
респ. негов универсален правоприемник, а последващ частен правоприемник е
пасивно легитимиран само ако задължението му е било изрично прехвърлено или той
е недобросъвестен (
знаел е, че са извършени от владелеца).
В разглеждания случай, е установено и не е спорно, че ответниците
„***“ ЕООД и „В.“ АД принципно са пасивно
материално-правно легитимирани да отговарят за вземания за извършени в
посочения период подобрения в обекта, тъй като не е било спорно и е установено,
че те са универсални правоприемници на съсобствениците на обекта „******“ ЕООД и „В.“ ЕООД към посочения период.
Ответната А. е изпълнителна агенция към министъра на
регионалното развитие и благоустройството за осъществяване на дейностите по
кадастъра съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и Закона за
устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и на дейностите в областта на Г.та
и к. съгласно Закона за Г.та и к. (ЗГК), ЮЛ,
второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството.С договор за покупко-продажба,
сключен с нотариален акт за покупко-продажба от 22.12.2008г., № ****************г.
по описа на Службата по вписвания (л.163), на
който се позовава ищцовото дружество досежно твърдяното частно приемство, „Г.“
ЕАД, което, както се посочи е било един от съсобствениците на обекта за
посочения период, 14.02.-12.07.2000г., е прехвърлила на Д., чрез А., правото на
собственост върху съответните ИЧ от процесния обект.Тъй като с посочената
разпоредителна сделка не е изрично прехвърлено на А. задължението за заплащане на извършени
към този момент подобрения, и тъй като по делото не са ангажирани никакви
доказателства и не се установява Д. да е знаела за извършване на разходите от
ищцовото дружество за посочения период, ответната А. не е пасивно легитимирана
да отговаря за задължението за подобрения.
Поради недоказаност на предпоставките на претендираното от ищцовото дружество субективно материално право, се налага извод за неоснователност на исковете, поради което се приема да не е възникнало вътрешно- процесуалното условие за произнасяне по заявеното евентуално възражение за погасителна давност.
При съвпадане с крайните изводи на първоинстанционния съд, като
законосъобразно, обжалваното решение се потвърждава.
Отговорност за разноски:
С оглед инстанционния резултат, въззивникът дължи и следва да бъде осъден
да заплати разноски във въззивното производство, както следва: на А. разноски
за адв. възнаграждение в размер на 1280лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, като е
неоснователно заявеното възражение за тяхната прекомерност, предвид това, че
същото е под минималния размер на адвокатското възнаграждение (2090лв.), определено по чл.7, ал.2, т.4., от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения № 1/2004г., при защитаван интерес от
52 000лв., а на „***“ ЕООД - юрисконсултско възнаграждение в размер на
50лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК, определено на осн. чл.37 ЗПП, във вр. чл.25а,
ал.3 НЗПП.
Мотивиран от това, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260384/16.11.2020г., постановено по гр.д.№ 346/2019г.по описа на ОС -
п., с което се отхвърлят предявените от
„Г.“ ООД, ***, ЕИК *********, със съд. адрес:***, офис …, чрез пълномощник адв.
С.П., срещу „В и *.“ ЕООД, ЕИК ******, „В.“ АД (л), ЕИК ******, и А.п.г.к.и к. субективно пасивно съединени искове за
припадащата се част на всеки от ответниците, съобразно правата им на
собственост в имота, от парично вземане с материално-правно основание чл.72 от
ЗС, евентуално чл.74 от ЗС, в общ размер на 52 000лв., представляващо
увеличената стойност на недвижим имот, обект с идентификатор *********по КККР
на гр.п., с административен адрес: гр. п., пл. „*********, в резултат на
извършени от „Г.“ ООД, в качеството на добросъвестен владелец, евентуално в
качеството на добросъвестен подобрител, в периода от 14.02.2000г. до 12.07.2000г.,
дейности, индивидуализирани в ИМ, вх.№.4967/14.02.2019г.по описа
на Регистратурата на ОС - п., по която е образувано гр.д.№ 346/2019г. по описа
на ОС - п., и уточнени с молба
вх.№ 29717/10.10.2019г. по гр.д.№ 346/2019г. по описа на ОС - п., както следва: „В и *.“ ЕООД – сума в размер на 31
720лв., „В.“ АД - 5 200лв. и А.п.г.к.и к. - 15 080лв., и се осъжда „Г.“ ООД,
ЕИК *********, да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на А.п.г.к.и к.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1
300лв. (хиляда и триста лева).
ОСЪЖДА„Г.“ ООД, ЕИК ********* да заплати на А.п.г.к.и к. разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на1280 лв. (хиляда двеста и осемдесет лева), на осн. чл.78, ал.3 ГПК, а на „В и *.“ ЕООД, ЕИК ******,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. (петдесет лева), на осн. чл.78, ал.8 ГПК, определено на осн. чл.37 ЗПП, във вр. чл.25а,
ал.3 НЗПП.
Решението може да се обжалва
пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: