РЕШЕНИЕ
№
16/ 14.01.2019год. гр. Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 13.12.2018год.
/ тринадесети декември през две хиляди и
осемнадесета година / в състав :
Председател: Рени Ковачка
Членове : Кристиан
Петров
мл.съдия
Кристина Костадинова
при секретаря Златка
Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ковачка възз.гр. дело № 624 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид
следното:
С решение № 675/ 05.07.2018год., постановено по
гр.дело № 8898/2017год. Пeрнишкият
районен съд е признал за установено по отношение на Т.П.Т. ***, че дължи на „Топлофикация
Перник“ Ад гр.Перник сумата от по 776.75лева, представляваща стойност на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в в ***
за периода от 01.09.2014 год. до 30.04.2016 год., както и сумата 194.25лева, представляваща
обезщетение за забава на месечни плащания за периода от 01.09.2014 год. до 26.09.2017год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-12.10.2017год. до окончателното й изплащане
като е отхвърлил като неоснователни предявените искове за разликата от 837.93
до пълния предявен размер, представляваща стойността на топлинна енергия
доставяна до горепосочения имот за периода от 01.05.2014год. до 31.08.2014год., както и
разликата до 213.56 лева поради погасяването им по давност.
Със същото решение съдът е осъдил Т.Т. да заплати на „Топлофикация Перник“ АД разноски по делото
в размер на 69.25 лева направени в заповедното производство и 170.83 лева - направени в исковото производство, както и е
осъдил „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник да заплати на Т. разноски в исковото
производство в размер на по 30.62 лева и
такива в заповедното производство в размер на 22.96лв.
Недоволен от
така постановеното решение е останал Т.Т., който го обжалва изцяло в законоустановения
срок. Според жалбоподателя решението е недопустимо като постановено по
недопустим иск. Жалбоподателят твърди, че след постановяване на обжалваното
решение с нарочна молба е оттеглил възражението си по чл.441 от ГПК, което прави
предявения установителен иск по чл.422 от ГПК лишен от правен интерес. Предвид
на тези съображения моли обжалваното решение да бъде обезсилено и прекратено
производството по делото като му бъдат присъдени направените по делото, в
частност и пред настоящата инстанция разноски. Прави възражение за прекомерност
на юрисконсултското възнаграждение на противната страна пред въззивната
инстанция и моли то да бъде намалено.
Въззиваемата страна не е депозирала в срок писмен
отговор.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:
Пернишкият районен съд е бил сезиран с иск, предявен
от „Топлофикация Перник„ АД гр. Перник против Т.П.Т., с който ищецът е поискал
да бъде признато за установено по отношение на ответника че му дължи сумата от
837.93лв., представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за топлофициран имот, находящ се в в *** за периода от 01.05.2014 год. до
30.04.2016 год., както и сумата от 213.56 лева, представляваща обезщетение за
забава на месечени плащания за периода от 08.07.2014 год. до 26.09.2017год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 12.10.2017год. до окончателното й изплащане.
Искът е предявен в законоустановения срок и след подадено от жалбоподателите възражение
по чл.414 от ГПК, оспорващо вземането на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник по
Заповед № 5677 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.10.2017год.,
издадена по ч.гр.дело № 06876 по описа на ПРС за 2017 год.
По така предявения иск районния съд е постановил
обжалваното в настоящото производство решение, с което го е уважил частично.
Решението е постановено на 05.07.2018год. като с молба вх.№ 20709 от 03.08.2018год.
жалбоподателят е направили изявление, основано на чл.416 от ГПК, за оттегляне
на възраженията си срещу издадената
против него Заповед за
изпълнение.
Доколкото предявеният пред районния съд иск е
установителен, то наличието на правен интерес от търсената с иска защита е
абсолютна предпоставка за допустимостта му. Такъв правен интерес е налице при
подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената в полза на кредитора
заповед за изпълнение. Съгласно чл.416 от ГПК възражението по чл.414 от ГПК
може да бъде оттеглено и това действие не е ограничено със срок, респ. може да
бъде направено във всеки един момент до
приключване на делото.
В случая, жалбоподателят е оттеглил възраженито си по
чл.414 от ГПК след постановяване на първоинстанционното решение, но преди
влизането му в сила. С оттеглянето на възражението е отпаднал правния интерес
от предявяване на иска за установяване на вземането на „Топлофикация Перник“ АД
по влязлата в сила Заповед за изпълнение, което обстоятелство рефлектира върху
допустимостта на обжалваното решение и
което обстоятелство въззивната инстанция е длъжна да съобрази съгласно чл. 235,
ал.3 от ГПК. Доколкото към настоящия момент е отпаднал правния интерес от предявяване
на установителния иск, то първоинстанционното решение, в обжалваната му част,
се явява недопустимо и следва да бъде
обезсилено, а производството по делото-прекратено.
По разноските: Съдът намира, че доколкото с оглед
своето поведение ответникът е станал причина за завеждане на делото, тъй като
отпадането на правния интерес за предявяване на иска по чл.422 от ГПК е настъпило
в хода на производството след завеждане на исковата претенция и след постановяване
на първоинстанционното решение вследствие оттегляне на подаденото от него
възражение по чл.414 от ГПК, то в негова тежест следва да се възложат
направените от ищеца в производството /исково и заповедно/ разноски.
Отговорността за разноски е обективна невиновна отговорност, която намира израз
в разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК, съгласно която деловодните разноски се
понасят винаги от ищеца, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не
е дал повод за завеждане на иска и ако принае същия. По аргумент на противното ответникът
няма право на разноски, ако е дал повод за завеждане на делото. С оглед на изложеното
жалбоподателят в настоящото производство следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените в исковото и заповедно производство разноски, които са както следва: 69.25лева за
заповедното производство, от които 23.08 лева държавна такса и 46.17 лева
юрисконсултско възнаграждение и 170.83 лева в производството пред районния съд,
съобразявайки уважената част от исковете и минималното юрисконсултско
възнаграждание. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за прекомерност
на юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ищеца. Юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство е в размер на минимално предвидения такъв съгласно чл.26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, а това за първатата инстанция - минимума, предвидено в чл. 25 от същата
наредба. Съобразявайки горното при разпределение тежестта за разноските, районния съд е постановил правилно решение, в
частта му за разноските, което следва да бъде потвърдено
Предвид изхода на спора, на жалбоподателят не се
дължат разноски за въззивното производство,като присъждане на такива не е
поискано и от въззиваемата страна.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 675/05.07.2018год., постановено
по гр.дело № 8898/2017год. по описа на Пернишкия районен съд, В ЧАСТТА МУ, с
която признато за установено по отношение на Т.П.Т. с ЕГН ********** ***, че
дължи на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата от 776.75 лева,
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в в *** за
периода от 01.09.2014 год. до 30.04.2016 год., както и сумата от 194.25 лева,
представляваща обезщетение за забава на месечни плащания за периода от 09.11.2014
год. до 26.09.2017год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-12.10.2017год. до окончателното й изплащане като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото, в тази му част, поради оттегляне на възражението по
чл.414 от ГПК, подадено от Т.Т..
ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед № 5677/12.10.2017год.
за изпълнение на парично задължение, В ЧАСТТА Й, с която е разпоределено длъжникът Т.П.Т. с ЕГН **********
*** да заплати на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата от 776.75 лева,
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в *** за периода от 01.09.2014 год. до 30.04.2016
год., както и сумата от 194.25 лева, представляваща обезщетение за забава на
месечни плащания за периода от 09.11.2014 год. до 26.09.2017год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение-12.10.2017год.
до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 675/05.07.2018год., постановено
по гр.дело № 8898/2017год. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с
която Т.Т. е осъден да заплати на „Топлофикация Перник„ АД гр.Перник сумата от 69.25 лева разноски, направени в заповедното производство
и 170.83лева разноски, направени в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: