Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2379 07.10.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд XXI – ви граждански състав
на четвърти октомври две
хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Моника Яханаджиян
Секретар:
Ж. С.,
като разгледа докладваното
от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №2924 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от „ВиК” ЕАД, ЕИК ................., седалище
и адрес на управление в ................., представлявано от Изпълнителния
директор инж.Г.Т. искова молба, против М.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от 481,75 лева по издадени фактури в периода 25.05.2016 г. – 25.10.2018 г. за
потребена, отведена и пречистена вода през отчетен период 14.01.2015 г. – 28.09.2018
г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер общо на 55,85 лева за
периода от 25.06.2016 г. до 18.12.2018 г., както и законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, за
които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №4823/21.12.2018 г. по ч.гр.д.№9403/2018 г. по описа на РС-Бургас.
Твърди се в исковата молба, че
ответникът е клиент на ищцовото дружество по силата на валидно възникнало и
съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, поради което и
има качеството на потребител в отношенията си с експлоатационното дружество
относно водоснабден имот, находящ се в .......................
Твърди се още, че на името на ответника има открита и заведена при
ответника партида с абонатен №................., както
и че по издадени в периода 25.05.2016 г. – 25.10.2018 г. фактури е налице
неизпълнено задължение за плащане на главница в общ размер на 481,75 лева,
която произтича от потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода
през отчетен период 14.01.2015 г. – 28.09.2018 г. Главницата се претендира
ведно с лихва за забава в общ размер на 55,85 лева от момента на падежа до
датата на предявяване на исковата претенция. Твърди се, че за процесните суми
ищцовото дружество се е снабдило със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
издадена по ч.гр.д.№9403/2018 г. по описа на РС-Бургас и същите се претендират
ведно с законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по
чл410 от ГПК.
В подкрепа на иска са ангажирани
доказателства, претендират се разноските от исковото и заповедно производство.
В съдебно заседание ищцовото
дружество се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител,
който пледира за постановяване на неприсъствено решение.
Така предявения иск е с правно
основание чл.422 от ГПК.
В срока по чл.131
от ГПК ответната страна-редовно уведомена, не се възползва от правото си да
депозира писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, ответникът
редовно уведомена не се явява и представлява.
Съдът,
след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.238,
ал.1
от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
В
случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като
с акта на съда по чл.131 от ГПК и с призовката за съдебно заседание, на ответника
са указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и
от неявяването му в съдебно заседание. Ответникът е редовно уведомен и не е
представил в законовия едномесечен срок писмен отговор по чл.131
от ГПК, не е ангажирал доказателства и не се представлява в първото по делото
съдебно заседание, за което същият е редовно уведомен, като не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие при изрично указани му
последици от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
в съдебно заседание.
Наред
с горното е налице е и втората предпоставка на чл.239,
ал.1, т.2 от ГПК – вероятна основателност на иска.
С
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея
писмени доказателства – справка извлечение от отчет с мобилно устройство за
водомер в ..........................., фактури с
№№**********/25.10.2018 г., №**********/25.09.2018 г., №**********/27.08.2018
г., №**********/25.07.2018 г., №**********/25.06.2018 г., №**********/25.05.2018
г., №**********/25.04.2018 г., №**********/26.03.2018 г., №**********/25.01.2018
г., №**********/22.12.2017 г., №**********/25.07.2016 г., №**********/27.06.2016 г.,
№**********/25.05.2016 г., неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че
искът е вероятно основателен, т.е. че в периода 14.01.2015 г. – 28.09.2018 г.,
до обекта на ответника е доставена, отведена и пречистена вода на обща стойност
481,75 лева и сумата не е платена, поради което и се дължи лихва за периода 25.06.2016
г. – 18.12.2018 г., чиято стойност възлиза на сумата от 55,85 лева. В същият
смисъл са и заключенията на изготвените от в.л.инж.Е.
и Т.Д. съответно съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи.
При
така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за уважаване на предявените искове и
постановяване на неприсъствено решение, без съдебният акт да се мотивира по
същество, съгласно чл.239, ал.2 от ГПК, а именно, че са налице условията на
основание чл.239, ал.1 вр.чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 481,75
лева по издадени фактури в периода 25.05.2016 г. – 25.10.2018 г. за потребена,
отведена и пречистена вода през отчетен период 14.01.2015 г. – 28.09.2018 г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане в размер общо на 55,85 лева за периода
от 25.06.2016 г. до 18.12.2018 г., както и законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, за
които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №4823/21.12.2018 г. по ч.гр.д.№9403/2018 г. по описа на РС-Бургас.
Основателността
на предявените искове налага уважаване молбата на ищеца с правно основание
чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 395,00 лева, от които 200,00 лева депозит за вещи
лица, 20,00 лева депозит за свидетел, 75,00 лева платена държавна такса и
100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
съобразява и тълкувателната практика на ВКС, че дължи осъдителен диспозитив и
за разноските по заповедното производство, които са в общ размер от 75,00 лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът М.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, дължи
на ищеца „ВиК” ЕАД, ЕИК ..............., седалище и адрес на управление в ...............,
представлявано от Изпълнителния директор инж.Г.Т., сумата
от 481,75 лева (четиристотин
осемдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки) по издадени фактури в
периода 25.05.2016 г. – 25.10.2018 г. за потребена, отведена и пречистена вода
през отчетен период 14.01.2015 г. – 28.09.2018 г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер общо на 55,85
лева (петдесети
пет лева и осемдесет и пет стотинки) за периода от 25.06.2016 г.
до 18.12.2018 г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, за които суми има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №4823/21.12.2018
г. по ч.гр.д.№9403/2018 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА М.П.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на
„ВиК” ЕАД, ЕИК ..............., седалище и адрес на управление в ................,
представлявано от Изпълнителния директор инж.Г.Т.,
сумата от 395,00 лева (триста
деветдесет и пет лева), представляваща направените
в исковото производство разноски и сумата от 75,00 лева (седемдесет и
пет лева), представляваща направените в заповедното производство разноски.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК настоящото
неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.