Решение по дело №291/2020 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 260050
Дата: 27 септември 2021 г.
Съдия: Радка Иванова Цариградска
Дело: 20204140100291
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

/допълнително/

гр. П., 27.09.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Павликенският районен съд, гражданска колегия в ЗАКРИТО заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                                           Председател:Р.Цариградска

като разгледа постъпилата молба вх.№ 260772/18.08.2021г. по гр.дело N 291 по описа за 2020г. на Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

         Производство по чл.250 от ГПК.

Постъпила е молба от адв.Т.Г., пълномощник на ищцата по делото. Излага, че в постановеното по делото решение съдът, при условие, че е уважил предявения осъдителен иск, не се е произнесъл по претенцията за присъждане на законна лихва върху тази сума, като същата е заявена чрез изменение на иска в последното по делото открито с.з.

Насрещната страна не е заела становище по основателността на молбата за допълване на решението /връчена на ответника чрез пълномощника му на 07.09.2021г./.

Съдът като разгледа постъпилата молба и материалите по делото, приема за установено следното:

         В посоченото решение № 260041/12.07.2021г. РС П. се е произнесъл по същество по предявените искове, като е осъдителният иск за заплащане на сумата от 9000 лв. – получена без правно основание, е уважен, но не е присъдена претендираната върху тази сума законна лихва, считано от предявяване на иска. Законната лихва не е претендирана с  първоначалната искова молба, но в открито с.з. на 22.04.2021 г. е заявено и допуснато изменение на осъдителния иск, както е предявена и акцесорната претенция за законна лихва. Освен, че не е присъдена с решението, няма произнасяне по тази претенция в мотивите на съда.

         Съдът намира, че искането на ответника за произнасяне по акцесорната претенция за присъждане на законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане е основателно. Настъпило е вътрешно процесуалното условие, за да се дължи разглеждане на пертенцията за законна лихва- уважен е главният осъдителен иск. Съдът не е формулирал мотиви в тази насока в решението си по делото, нито се е произнесъл изрично в диспозитива, поради което следва да стори това с допълнително решение.

Съдът е приел, че процесната сума от 9000лв. е дължима и я е присъдил, допуснал е претенция за законната лихва върху тази сума, но не се е произнесъл, а законната лихва е законна последица от осъдителното съдебно решение. В този смисъл съдът намира за основателно искането за присъждане и на законната лихва, която като последица от уважаване на иска за основното вземане се дължи от датата на уважаването му, т.е. на влизане в сила на решението по този иск, а не от предявяване на иска.

         Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ДОПЪЛВА решение № 260041/12.07.2021г. РС П., постановено по гр.д. № 291/2020г., като в диспозитива „ОСЪЖДА Л.В.Л. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Й.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 9 000 лв. /девет хиляди лева/, получени без правно основание“ СЕ ДОБАВЯ запетая и текстът „ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска - 11.05.2020г. до окончателното изплащане“.

         Решенето подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

 

Й.Г.